РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11047
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110214418 по описа за 2022
година
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито
заседание на седми септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа н.а.х.д. № 14148/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е приключило с решение от 23.05.2023 г., с което е
отменено обжалваното НП и въззиваемата страна - РД „Автомобилна администрация“
е осъдена на основание чл. 63д от ЗАНН да заплати на жалбоподателя разноските по
делото.
След постановяване на решението на СРС по делото е депозирано „Възражение“
срещу него в частта за разноските от въззиваемата страна. Съдът е дал указания на
подалото възражението лице да уточни какво точно иска от съда и дали подадения
документ, озаглавен „Възражение“ представлява жалба срещу решението или искане за
изменението му в частта за разноските. На 30.06.2023 г. е подадено уточнение, в което
е посочено, че подаденото писмо „е възражение към постановеното решение“, тъй
„присъдените съдебни разноски… следва да се оставят без разглеждане като
неоснователни и прекомерни.“
1
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия
спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е
правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим в настоящото
производство във връзка с чл.144 АПК, вр. чл.63д ЗАНН е предвидено, че съдът по
искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за
разноските. Уреден като изключение от принципа, че съдът не може да изменя веднъж
постановено от него съдебното решение, това е процесуален способ за отстраняване
непълноти и пропуски при формиране волята на съда. Предпоставка за изменение или
допълване на решението в тази му част е налице искане от страната разноските да
бъдат приведени в съответствие с нейните твърдения, чрез изменение на решението
относно размера на вече присъденото. Такова искане към съда не е отправено в
настоящия случай, което е и предпоставка за реализиране на правомощието му по чл.
248 от ГПК. Дори и да е налице пропуск в съдебното решение в тази част,
изменението му следва да бъде инициирано от страна по делото.
В случая въззиваемата страна е заявила, че прави възражение за прекомерност
на присъдените на жалбоподателя разноски, възможността за което вече е
преклудирана, като й е дадена възможност да уточни дали действителната и воля в
подадения до съда процесуален документ е да поиска изменение на решението по реда
на чл. 248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН, като отговорът е
отрицателен. Държавните органи би следвало да познават добре нормативните си
права и задължения и да ги упражняват своевременно и в предвидената форма. С оглед
на това съдът не следва да се произнася по подаденото възражение, а то следва
единствено да се приложи по делото за сведение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЛАГА по делото за сведение писма от РДАА гр. София с вх. №
170588/15.06.2023 и 187699/ 30.06.2023.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
2
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3