МОТИВИ към Присъда № 247/06.07.2020г. постановена по НОХД № 225/2020г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия О.Н.З. *** е за
това, че: На 01.12.2019 год. в гр.Разград, обл. Разград е извършил действия, с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14 годишна възраст - М.Й.И., родена на *** *** чрез употреба на сила - престъпление
по чл. 150, ал. 1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане
на подсъдимия и неговия защитник, съгласно определението на съда в
разпоредителното заседание. При предварителното изслушване подс.З. е признал
фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4
във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. В дадената му последна дума
заявява, че съжалява за стореното. Защитникът му- адв.К. заявява, че признават
изцяло фактите и обстоятелствата по обвинението, и в тази връзка счита, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства- към минимума с приложението на чл.55 от НК. Предвид факта, че
подзащитният му е неосъждан моли наказанието да бъде отложено по реда на чл.66
от НК за съответен изпитателен срок.
Представитeлят на РП- Разград поддържа обвинението и го счита за
доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказания при условията на
чл.58а, ал.1 и ал.3 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода /след
намаляване с 1/3/, което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 4 години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият О.З. ***. Същият работел в МАТ ООД гр.Разград,
на длъжност „машинен оператор“. Работата му се състояла в програмиране и
контролиране на машина за лазерно рязане на метални изделия.
Работното му време било на смени, като първа смяна
започвала от 08:00 часа и приключвала в 17:00 часа на същи яден, а втора смяна
започвала от 17:00 часа и приключвала до 01:00 часа на следващия ден. Когато
работел втора смяна, подс.З. бил сам на работното си място и нямало други
работници с него. Това му позволявало да напуска работното си място, след като
зададе изработване на метални детайли на машината за лазерно рязане за по-дълъг
период от време- например за 4-5 часа. През това време не било необходимо
същият задължително да стои на работното си място, тъй като машината сама
вършела работата, за която била програмирана.
Освен това на подс.З. бил зачислен и служебен лек
автомобил Сеат Толедо с рег.№ ****, собственост на дружеството, в което работел
и който използвал за придвижването си от гр.Разград до с.Лъвино и обратно.
На 01.12.2019г. в 17,00 часа, подс.З. застъпил на работа втора
смяна в „МАТ“ООД- гр.Разград. След това програмирал машината за лазерно рязане,
да изработва съответните детайли, като й задал период за изработване около 4 часа.
По-късно същата вечер, около 18,30 часа, същият излязъл със
служебния лек автомобил „Сеат Толедо“ с peг. № **** от двора на дружеството, след
което отишъл до училище ПГИ „Р.Шуман“- гр.Разград и паркирал автомобила там. След
това отишъл на съседната улицата, минаваща между училището и река „Бели Лом“ в гр.Разград.
Улицата била без изход и била слабо осветена. Застанал на улицата и зачакал преминаването
на хора. Целта му била, когато премине някое младо момиче, да извърши блудствени
действия с него.
Около 19,00 часа на същият ден на 01.12.2019г. по тази улица
минала свидетелката М.Й.И. на 14 години, която се прибирала от центъра на гр.Разград
към дома си в ЖК „Лудогорие“. Свидетелката се движела по улицата, минаваща непосредствено
до река „Бели Лом“ в гр.Разград и в края на улицата, щяла да завие, за да мине покрай
ПГИ „Р.Шуман“- гр.Разград и оттам да стигне до жилищния блок, в който живеела.
Стигайки до района на ПГИ „Р.Шуман“- гр.Разград, св.И. била
пресрещната от подс.З., след което последният я спрял и я попитал „Къде се намира
автогарата в гр.Разград?“. Св.И. му обяснила, след което подсъдимият се приближил
плътно до нея и със сила я хванал с дясната си ръка през кръста и я придърпал към
себе си, опитал се да я целуне, но свидетелката извърнала главата си. Последната
се опитала да се отскубне от подс.З., но той я хванал по-здраво с лявата си ръка
през кръста, а с дясната започнал да я опипва през дънките, с които била обута,
по гениталиите й. Св.И. успяла да удари го с лакът в областта на слабините, след
което подсъдимият се превил от болка и я пуснал. Възползвайки се от това
свидетелката избягала и се прибрала в дома си. Подс.З. се качил в служебния лек
автомобил и отишъл на работното си място.
Същата вечер, поради факта, че се била изплашила от случилото
се и се срамувала, св.И. не съобщила на близките си за извършеното от подс.З. деяние,
но споделила за това на своя приятелка. Едва на следващия ден - 02.12.2019г. казала
на майка си св.И.И. за случилото се, след което подали жалба в полицията в гр.Разград.
Назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза по отношение на М.Й.И., е дала следното заключение:
Въз основа на проведеното психологическо изследване и психиатричен
преглед се установи, че освидетелстваната М.Й.И. нестрада от психично заболяване
или от интелектуален дефицит.
Въпреки непълнолетната възраст, високия интелектуален потенциал,
личностните предиспозиции и правилната самооценка отчитат добри психични годности
на освидетелстваната, която може да възприема правилно фактите по делото и да дава
достоверни показания за тях.
Не се идентифицира склонност към лъжа или прикриване на истината.
Настоящият инцидент е възникнал неочаквано със силен емоционален
заряд, събитие, пир което личността е била изправена пред заплаха за физическата
си цялостност. Заедно с чувствата на уплаха, възприятията свързани с инцидента са
за случване на нещо „нередно“ и „лошо“, предизвикващо у осв. чувства на срам, объркване,
безсилие, произтичащо от обстоятелства, които М. не може да контролира в дадената
ситуация. Наличието на какъвто и да е вид общуване придружено от заплахи и насилие
е вид насилие срещу автономността, неприкосновеността и личното достойнство, генериращо
високо ниво на стрес. Съпътстващите чувства за страх, тревожност и безпомощност.
При осв. след преживяното стресогенно събитие, са се разгърнали симптоми на тревожност
и безпокойство, които са в рамките на т.нар. Реакция на тежък стрес и разстройство
в адаптацията. Това е преходно разстройство, при което след първоначална фаза на
„зашеметност“ се наблюдават тревожност, гняв, отчаяние, свръхактивност, отдръпане,
но нито един от симптомите не преобладава за дълго време, като състоянията започват
да затихват след 24-48 часа и са минимални след около три дни. Отреагирането на
емоционалното напрежение у осв. на практика се е случило в рамките на контакти с
приятелки и близките, като към момента не се регистрират данни за наличие на депресивен
синдром в емоционалното състояние, поведението, отношението към себе си и социалната
среда. М. се развива нормално за възрастта си, с правилна самооценка, интереси изводими
за възрастта и образованието, креативност, наличие на подкрепа от семейството и
приятелската среда. Не се идентифицират изразени соматични симптоми на тревожност
и безпокойство.
Освидетелстваната разполага с интелектуален потенциал в норма,
съответен за възрастта, образованието и социалния опит, както и добри базисни годности.
Осв.М.Й. е общителна, активна и инициативна. Предимно с интровертна
насоченост на личността, стремяща се към затваряне на проблемите вътре в себе си.
Обича познатите и сигурни ситуации. Харесва й да се среща с различни хора, но предпочита
общуването с определен кръг от познати и близки. Уравновесена и уверена в себе си.
Сдържана и чувствителна. Към приятелите си е предана и справедлива. Любознателна
и амбициозна. Във взаимоотношенията е точна, с възможност за емпатия. С оптимистична
нагласа към света и други.е Избягва конфликтите. Понякога е склонна към унило и
тревожно настроение. Самостоятелна и последователна в решенията и действията. Креативна
и рационална личност с добро социално функциониране.
Търси развитие на целите и способностите. Със засилен стремеж
към самостоятелност и откъсване от родителската опека. Самостоятелна е в решенията
по относително принципните въпроси, но е зависима в близките емоционални отношения.
Назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза по отношение на подсъдимия О.Н.З., е дала следното заключение:
При осв.З. не се установяват смущения във възприятно- представната,
мисловната, паметовата и останалите сфери на психичния живот. Ето защо приемаме,
че той е могъл да възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с деянието,
както и би могъл да ги възпроизвежда в обясненията си, относно случилото се, естествено,
ако желае и през призмата на защитните си механизми. Няма пречки за участието му
в наказателния процес.
При осв.З. не установяваме данни за интелектуална непълноценност
или за промяна в психичното му състояние, което да покрива параметрите на „разстройство
на съзнанието“ в смисъла на чл.ЗЗ от НК, така че няма медицински основания да се
обсъждат психологично-правни основания той да е бил негоден да разбира и ръководи
постъпките си по време на извършване на деянието.
Осв. не страда от психично заболяване. Клиничното изследване
отчита наличие на интелектуалния потенциал в норма, интелектуалното развитие отговаря
на съответната възраст и придобития житейски опит. Отчитайки цялостното психично
състояние механизмът на извършеното деяние НЕ Е БОЛЕСТЕН.
Към настоящият момент при осв.З. не установяваме данни за
личностово разстройство или акцентуация на личността, нито за разстройство в сексуалното
влечение, или сексуална девиация. Аргументите за това, са подробно изложен в обсъждането,
където излагаме няколко коментара относно неговата сексуалност.
Осв. О.Н.З. не страда от психично заболяване.
Осв. е средно общителен, сдържан, от т. нар. „Спокоен тип“.
Предимно с интровертна насоченост на характера. Предпочита малки компании, събира
се с хора, на които има доверие. Не се натрапва при общуване, по-скоро остава в
сянка. В групата е хладнокръвен. Последователен в действията, разсъдлив Консервативен.
Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания, не умее да съпреживява.
Пасивен в трудни ситуации, в отношенията обича да доминира, но не до степен да пренебрегва
изцяло мнението на ответната страна. С нагласа на недоверие към света и околните,
които затруднява общуването и пречи да се изяви цялостния потенциал.
Идентифицират се данни за занижено самочувствие и наличие
на комплекси, недостиг на гъвкавост и въображение. Със стремеж към затваряне на
проблемите вътре в семейството. Проявява защитна нагласа и незрели възгледи Със
склонност към потискане на емоциите и стремеж към самоутвърждаване.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид
разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото
самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство
доказателства, а именно- показанията на свидетелите, протоколите за
освидетелстване, за оглед на ВД, заключенията по съдебно-психиатричните и
психологически експертизи, заключението по съдебно-медицинската експертиза, характеристика,
справка за съдимост и др. писмени и веществени доказателства. Всички те са
единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Ето защо съдът приема, че на 01.12.2019 год. в гр.Разград,
обл. Разград подс.З. е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - М.Й.И.,
родена на *** *** чрез употреба на сила. По този начин същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1от НК.
От обективна страна подс.З. на инкриминираната дата и място,
е извършил действия- опитал се да я целуне, опипвал я с ръка по интимните й части,
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
навършило 14-годишна възраст- М.Й.И., на 14 години, като употребил за това сила.
Всяко едно от действията, по своето естество могат да възбудят или удовлетворят
полово желание без съвкупление, в конкретния случай се касае за опипване по гениталиите
и опит за целуване.
Деянието е от категорията на формалните престъпления, т. е.
на просто извършване, тъй като същото е довършено с извършване на самото действие
с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление чрез употреба на сила, като
не е необходимо тази цел да бъде постигната. Употребената сила е налице, тъй
като подс.З. е извършил действията против волята на пострадалата, прегръщайки я
здраво през кръста, възползвайки се от мъжката си сила и първоначалната уплаха
от нейна страна. Хватката му е била здрава, за да не може пострадалата да
избяга. Действията му са прекратени от оказаната активна съпротива от страна на
пострадалата в един по-късен момент- чрез удар в интимната област.
Деянието е извършено по отношение на лице, навършило 14- годишна
възраст – на 01.12.2019г. пострадалата М.Й. е била навършила 14 години няколко месеца
преди това /на 30.06./.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършването
на действия, с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление,
употребявайки за това сила, с лице навършило 14-годишна възраст, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Следва да се отбележи,
че деянието в настоящия случай се явява съставомерно и без целта на дееца да бъде
постигната, а именно- деецът действително да се възбуди и да бъде полово удовлетворен.
Освен това подс.З. е знаел, че пострадалата И. е ученичка и е непълнолетна, тъй
като за известен период от време е причаквал и заговарял именно ученички.
Причини за извършване на деянието-незачитане неприкосновеността
на личността и най-вече на подрастващите.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /блудство/, съдът отчете лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът- чистото съдебно минало на подсъдимия,
осъзнаване на извършеното, съжалението. Преценявайки всичко това съдът му
определи наказание при условията на чл.54 от НК към минимума на предвиденото в
чл.150, ал.1 от НК, а именно 3 /три/ години лишаване от свобода, което на
основание чл.58а от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което съдът намира, че не следва да бъде търпяно
ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за прилагането на чл.66 от НК
са свързани не само с факта, че наказанието е лишаване от свобода до 3 години,
но най-вече предвид възможността за поправяне и превъзпитание на подсъдимия.
Съдът съобрази проявената от него критичност към извършеното, осъзнаване на
личния проблем и възрастта му. Ефективното изтърпяване на наложеното наказание
съдът намира, че ще има обратен ефект върху личността на подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: