Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
25.11.2021 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 17
ноември
2021 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Е.Е.
Секретар :
И.К.
Прокурор :
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ Е.
гр.дело №
7**по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата П.Т.М. твърди в исковата си молба, че на 15.12.2020 г. малолетният й
син М.Х.В. бил пострадал от нападение, ухапване и дърпане от куче порода
„Питбул” собственост на ответницата - П.В.Д..
Обстоятелствата по случая били следните:
П.Т.М. ***. На 15.12.2020 г. около 17,20 часа излязла да пазарува, като
взела със себе си 7- годишния си син М.Х.В.. На връщане от магазина двамата се
движели по тротоара на улицата между блок № **и блок № **на квартал „**”. До
трафопоста, находящ се до блок № 37, до градинката от
долна страна, видели пуснато куче, с червена каишка на врата и без намордник.
До кучето нямало придружител и то душило нещо на земята. Животното се затичало
към майката и детето и без видима причина се спуснало и скочило върху детето. М.В.
се разпищял, а майка му го прегърнала. В близост имало насядали деца на
скамейка, които скочили и подгонили кучето. Едно от децата бил и К. Й. М.(на 14
години) - син на собственичката на кучето - П.В.Д.. К. М.успял за кратко да
издърпа кучето, но то се извърнало и отново нападнало детето, което не спирало
да пищи. П.М. викала за помощ и се опитвала да предпази сина си, но животното
успяло да го захапе няколко пъти по главата, през качулката на якето, като
непрекъснато го нападало. В този момент по улицата минавал микробус от който
слязъл Т.Д.П., който се прибирал от работа с колегите си. Виждайки, че куче се
нахвърляло върху лицето на малко дете, той скочил от колата и заедно с колегата
си Д.Л.Д. успели да отскубнат кучето от детето. Последвало още едно нападение,
при което кучето захапало качулката на якето на момченцето и го задърпало
силно, като се опитвало да задуши детето. Детето не спирало да пищи, а майка му
била в шок. След като кучето захапало вече 5-6 пъти детето, Д.Д. започнал да рита животното. Междувременно синът на
ответницата викал кучето по име, но не успявал да го овладее и се включил в
ритането заедно с П. и Д.. К. М.започнал да крещи: ”Удушете кучето, за да
спасим детето!”. Кучето се опитвало да напада само детето. След ожесточена
борба П. и Д. успели да изблъскат питбула и да вкарат ищцата и синът й в
микробуса. Кучето продължило с агресията и скачало на нивото на стъклата на
микробуса. При потегляне на автомобила дори захапало една от гумите му. П. и Д.
отвели детето и майка му до ЦСМП, където раните на 7-годишния М. били
обработени. Констатирани били одирания и ожулвания по дясната половина на
лицето, както и по врата на пострадалото дете, видно от приложенията към
настоящата искова молба лист за преглед на пациент №796/15.12.2020г. издаден от Спешен Център - Стара Загора. От ЦСМП
незабавно сигнализирали органите на полицията за инцидента и собственика на
кучето - ответницата П.Д. била установена още на 15.12.2020 г., като на същата
дата й били снети обяснения.
По случая било образувано досъдебно производство № 8245зм-906/2020
г. по описа на Второ РУ - Стара Загора и преписка № 6798/20 г. по описа на
РП-Стара Загора.
В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза, от
която при прегледа на М.В. извършен на 16.12.2020г.
от съдебен лекар, се установили рани от ухапване от куче в областта на лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна
рана на горния клепач на дясното око, кръвонасядания
и рани на долния клепач на дясното око, охлузвания, кръвонасядане,
подкожен отток и рана на дясната скула) и кръвонасядане
и охлузване на шията. От заключението било видно, че описаните травматични
увреждания били от действието на твърди тъпоръбести
предмети , каквито са кучешките зъби и отговаряли да са получени по време и
начин, кореспондиращи с материалите от досъдебното производство, а именно при
ухапване от кучe. Тези увреждания причинявали на
пострадалото дете временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
представляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
В хода на разследването било установено, че собственик на кучето е
ответникът П.В.Д.. Кучето било порода „Питбул" и било отглеждано от нея в
жилището й, намиращо се ..... На процесната дата -15.12.2020
г. Д. позволила на 14- годишния си син да изведе кучето на разходка. К. М.извел
кучето без поставен намордник. От показанията на П.Д. дадени в хода на
досъдебното производство ставало ясно, че по време на инцидента тя се намирала
в дома си. За случилото се научила от сина си който й разказал, че кучето
внезапно захапало преминаващо малко дете.
Изложените по-горе обстоятелства около инцидента се потвърждавали изцяло от
разпитаните в хода на разследването по проведеното досъдебно производство
свидетели - К. Й. М., Д.Л.Д. и Т.Д.П. . Последните двама изрично изразили
възмущението си от това , че силно и агресивно куче било оставено без намордник
и на грижата на малко момче.
От приложеното към исковата молба Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 01.02.2021 г. на РП Стара Загора по досъдебно
производство № 8245зм-906/2020 г. по описа на Второ
РУ - Стара Загора и преписка № 6798/20 г. по описа на РП- Стара Загора било
видно, че от проведеното разследване било безспорно установено, че на
15.12.2020 г.,около 17,30ч., в .близост до блок № 57
в кв."**"в гр.Стара Загора , 7-годишният М.Х.В. е бил нападнат ,
ухапан и дърпан от куче, порода „Питбул", собственост на ответника П.В.Д.,
като получил рани в областта на лицето и кръвонасядане
и охлузване на шията. Установено било, че по същото време Д. била разрешила на
непълнолетния си син К. М.да изведе кучето на разходка, като не му била
поставила намордник. Когато било изведено навън, кучето било изпуснато от М.,
като успяло да се отдалечи от него в момент, в който ищцата минавала наблизо
заедно със седемгодишното си дете. Кучето нападнало детето, което се разпищяло,
майка му се развикала за помощ, а свидетелите Д. и П. се оказали случайно на
мястото и предотвратили по-тежък инцидент.
Според наблюдаващия прокурор, по делото били налице категорични
доказателства, че кучето било нападнало и ухапало М.В.. В тази насока били
показанията на св. М. , св. Д., св. П. и св. М.. Техните показания
кореспондирали със заключението на съдебно-медицинската експертиза и
представеното копие на лист за преглед. Налице била причинна връзка между
ухапването и влаченето за качулката на якето и претърпените от пострадалото
лице вреди.
В хода на разследването по досъдебното производство, по категоричен начин
било установено, че на пострадалото дете били причинени леки телесни повреди.
Предвид факта, че съставът на престъплението по чл..325 в,ал.1 от НК от
обективна страна предвижда причиняване на средна или тежка телесна повреда,
които в случая не са налице, РП Стара Загора приема, че Д.ието
не съставлява престъпление, поради което и прекратява наказателното
производство.
В конкретния случай се касаело за куче, собственост на пълнолетно лице -
ответницата П.Д., за което следвало да се полагали грижи и осъществявал контрол
по начин, за да не се допуснело
животното да причинява вреди.
Съгласно Наредбата за реда и условията на отглеждане на животни компаньони
на територията на Община Стара Загора и за организация на работата в общински
приют за безстопанствени животни / приета с Решение № 1195 от 25.10.2017 г., в
сила от 26.11.2017 г., изм. С Решение № 308/24.07.2019 г. на АС Старг. Загора, в сила от 27.04.2020 г./ всеки който
отглежда куче , е длъжен да осъществява контрол върху поведението му, както и
има задължение да следи кучето да не напуска мястото си за отглеждане.
Съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата не се допуска лице под 14 години /възраст
на която бил синът на ответницата по време на инцидента/ да води агресивно
куче, такова от едра порода или от породите „Питбул”/ от каквато порода е
именно процесното/ и „Бултериер”
на обществени места. Съгласно чл.12, ал.З от Наредбата не се разрешава
свободното пускане на животни компаньони извън изрично обособените със заповед
на кмета на Община Стара Загора обособени площи за тази цел. /Инцидентът се е
случил на подобно място/.
Съгласно параграф 4, т.З от цитираната по - горе Наредба „агресивни кучета”
са кучетата, които проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора
или животни, която в зависимост от силата на нейното естество би могла да
доведе до нараняване или причиняване на смърт. Именно такова е собственото на
ответника по иска куче, видно от изложената в настоящия иск фактическа
обстановка около инцидента.
От описаното по-горе било видно, че собственикът на процесното
куче и ответник по настоящия иск бил нарушил и носел отговорност за
неизпълнение на посочените разпоредби. П.Д. била разрешила на непълнолетния си
син да разхожда без намордник и повод собственото й куче, порода „Питбул”, като
по този начин не била взела мерки да не се стигне до нападение и ухапване на
малолетния М.В.. С действията си ответницата от обективна и субективна страна
била нарушила и разпоредбата на чл.35, ал.2 от Закона за защита на животните,
като не била предприела необходимите действия, за да предотврати проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора. Д. нарушила и разпоредби от Закона за
ветеринарно медицинската дейност, а именно: чл.172, т. 2 предвиждаща , че
собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават
опасност за хора или други животни, както и тази на чл.177,т. 3 от закона
предвиждаща забрана за извеждане на кучета без повод и на агресивни кучета -
без намордник.
В резултат от жестокото и агресивно нападение на кучето, собственост на
ответницата, на детето били причинени рани от ухапване от куче в областта на
лицето (кръвонасядане, отток и цепковидна
рана на горния клепач на дясното око, кръвонасядания
и рани на долния клепач на дясното око, охлузвания, кръвонасядане,
подкожен отток и рана на дясната скула) и кръвонасядане
и охлузване на шията, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Единствено случайното присъствие на мястото на нападението на свидетелите Д.Д. и Т.П. и своевременната им и адекватна намеса предотвратили
по-тежки наранявания и дори възможен летален изход за пострадалото лице. От
огромно значение за относително леките травми от нападението било и факта, че
детето било с поставена качулка на главата.
След нападението М.В. изпитвал остра болка от ухапванията, ужас и стрес от
станалото, страдал от безсъние, отказвал да спи и остава сам в стая, както и да
излиза от дома си без родителите си и без автомобил. Изпитвал ужас при мисълта,
че можело да срещне куче, плачел, не бил в състояние да води нормалния си
живот, който в известна степен продължава и до момента.
В резултат на причинените травматични увреждания, извършените медицински
интервенции и изключителната жестокост от неочакваното нападение, детето
изживяло и продължава да търпи силни болки, страдания и ограничения за дълъг
период от време.
Моли съда да осъди ответника П.В.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.Х.В.,
ЕГН **********,***, ап. 96, действащ чрез своята майка и законен представител П.Т.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 5 000 /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - негативни изживявания, болки,
страдания, стрес и ограничения, които детето М.Х.В. претърпял вследствие
нападението на собственото на ответницата куче настъпило на 15.12.2020 г. ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното Й изплащане.
Моли да им бъдат присъдени и направените по настоящото производство
разноски. Претендираните суми могат да бъдат изплатени
по следната банкова сметка: ***.
Поведението на детето М.Х.В. също било провокирало действията на животното.
Детето имало страх от кучета и когато кучето отивало към него, същото се
разпищяло и не спирало да пищи. Свидетелите на инцидента също провокирали
действията на кучето, като го ритали. Ответницата била съгласна, че детето М.Х.В.
било пострадало до известна степен от инцидента, но не била съгласна с
посоченото в исковата молба, че детето продължавало да търпи силни болки,
страдания.
Счита, че сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на детето била крайно завишена.
Счита предявеният иск в този му размер за неоснователен и недоказан, поради
което, моли да бъде отхвърлен. Претендира
за направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно,
че малолетният син на ищцата М.Х.В. на 15.12.2020 г. в кв. „**“, в градинката
между блок **и блок 55, е бил нахапан от куче, порода "питбул". Не е
спорно също, че кучето е собственост на ответницата П.В.Д., която отглеждала
кучето в жилището си, находящо се в същия квартал.
По делото са събрани
гласни доказателства. От показанията на свидетеля Д.Л.Д. се установява, че прибирайки се от работа с колеги, били на
пешеходната пътека срещу детската градина и трафопоста на пицария „Орешков“, която се намира в кв. „** юг“. Видели група
младежи на средна възраст около 10-12 години, като с тях имало куче - кафяв
питбул – женски, което не било на каишка. Едното дете носело метален повод в
ръката си, но кучето нямало нито каишка, нито повод, вървяло свободно около
тях. В един момент нападнало детето в гръб, което вървяло по пътя с майка си.
Детето започнало да пищи, след като кучето го захапало в гръб. Свидетелят и
колегата му били в буса, когато видели това. Кучето
захапало детето отзад, а когато майката извъртяла детето, кучето го захапало
над веждата и в долната скула. Тогава оказали първа помощ на майката да ги
закарат до болницата. Свидетелят Д. сочи, че такава агресия от куче не бил виждал.
Нанесъл няколко удара в муцуната на кучето, другият колега му помогнал да
приберат детето и майката в буса. Детето от другата
групичка викало „…недей удря кучето…“, но свидетелят сочи, че не било възможно
без да удари кучето, то да пусне детето, което било захапало. Имало разкъсани
дрехи, а детето било доста травмирано, истерично докато го закарат в болницата,
плачело и било изпаднало в истерия.
Кучето продължило да се блъска с глава в буса. Било
избрало детето като цел, като жертва. Свидетелят сочи, че можело да има
откъснат крак или ръка, отгризана буза, ако не се били намесили той и колегите му.
Свидетелят
Х.К.В.– баща на детето бил на работа дневна смЯ.в
спешен център в Окръжна болница като шофьор. Към края на смяната му към 18:30
ч. бил извикан и видял сина си, който пищял, изпаднал в ужас и не се отделял от
майка си. Прегледали го в реанимацията и констатирали, че е ухапан на бузата,
имал охлузни рани по врата, а дрехите му били
разпокъсани. Свидетелят сочи, че външни
белези не са останали, но психически детето не е добре - не иска да излиза сам
никъде. Страхува се от животни и като
види някъде куче, се прибира вкъщи. Преди инцидента нямал страх от никакви
животни и от кучета също. След самия инцидент се събуждал вечер неспокоен.
Трудно се отпускал и не искал да говори въобще за това нещо. След инцидента собственикът
на кучето не ги е потърсил да разбере за състоянието на детето.
Съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите са
еднопосочни и взаимодопълващи се, непротиворечиви, копеспондират с останалите
събрани по делото доказателства, като установяват действителните факти относно гореописания инцидент.
От показанията на свидетелката Я.Д.
Д.се установява, че научила за случая от ответницата и не е била очевидец. Кристиян,
синът на ответницата й споделил, че е много уплашен и много съжалявал, че е изкарал кучето и не е
послушал майка си. Извел кучето, детенцето се
разпищяло и „някакъв“ е ритал кучето. Уплашил се от реакцията на
момиченцето /детенце/, че се е разпищяло. Той на „своя глава“ е изкарал кучето
без намордник. Не е взел намордника на кучето, за да не го притиска и да не се
мъчи. Той мислил, че ако е с намордник ще мъчи кучето.
От показанията на свидетелката Г.Т.Д.
се установява, че К.– синът на ответницата Д. извел кучето, без разрешението на майка си, но много съжалявал.
Кучето не било агресивно.
Съдът намира показанията на тези свидетели за повърхностни и не
кореспондиращи с останаите събрани по делото
доказателства.
По делото е назначена комплексна съдебно-медицинска и психологическа
експертиза, чието заключение не бе оспорено от страните и което съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещите лица сочат, че в конкретния случай, от данните по делото, от проведеното
психологично изследване и подробно интервю с майката на детето, се
установило, че по време на психотравмиращото събитие / инцидент при който детето е
нападнато от куче на 15.12.2020г./ , М.Х.В., тогава
на 7г. е бил в състояние на остра стресова реакция. Това е разстройство със
значителна тежест, преходно по време, което се развило в отговор на силен
психически стрес, в случая нападение и ухапване от куче. В случая цялостната
ситуация е заплаха за детето, за неговата сигурност, неприкосновеност и
физическо оцеляване. Стресът е реакция, която възниква внезапно, неочаквано и
възможностите за справянето с него са: индивидуалните особености на личността,
социалният опит, зрелостта и социалното обкръжение. Симптомите на стрес
показват голямо разнообразие. Първоначално се наблюдава миг на „зашеметеност" със стеснение на вниманието , след което
може да настъпи отдръпване до ступор от заобикалящата
ситуация или възбуда и свръхдейност/ свръхактивност/. В този момент се появяват и вегетативните
признаци на паническа тревожност. Симптомите обикновено се проявяват в
разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенния
фактор до няколко дни / най- често до три дни/ . Наблюдавани при детето са: страх,тревога,
безпокойство и кошмарни сънища. След преживяния
СТРЕС, детето е развило Разстройството в адаптацията, което е състояние на
субективен дистрес и главно емоционално разстройство,
което нарушава социалното функциониране и общото функциониране на личността. Променят
се навиците, режима и поведението на страдащия. Клиничната картина включва
:тревожност, безпокойство, напрежение, чувство за невъзможност за справяне със
ситуацията/ или подобна на нея/. Често при деца се наблюдава регрес в
поведението/ в случая осв. дете М.В. се връща да спи
с родителите си/, което предизвиква редица негативни преживявания и малоценностови мисли.
Вещите лица сочат, че към настоящия момент, детето все
още не е отреагирало напълно преживяната на 15.12.2020г. физическа и психическа травма. Има негативни
емоционални преживявания. Все още избягва да минава край мястото, където е било
нападнато и нахапано от кучето.Страхува се при среща с всяко едно куче-бяга в
стремежа си да избегне пряк контакт. Не излиза сам, дори в квартала, което
преди инцидента е правел редовно. Непрекъснато е хванат за ръката на някой от
родителите си, който го придружава. Оглежда се в стремежа да избегне
застрашаващи ситуации. Ограничено е функционирането му. Става напрегнат със ситуативно засилваща се тревожност при споменаване на
инцидента. Избягва все още темата. В заключение вещите лица посочват, че настъпилите травматични
увреждания на пострадалия М.Х.В. -рани от ухапвания от куче в областта на
лицето и шията, към момента на прегледа
причинените травми са отшумели напълно, като са налице едва забележими фини ръбци на горния клепач на дясното око и на дясната скула.
Евентуалните наранявания на пострадалото лице от нападението, без намесата на
свидетелите Деян Л.Д. и Т.Д.П., биха били по-тежки, като от практиката са
известни и случаи с фатален край.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск,
предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 50 във вр.
с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Кумулативните предпоставки,
за да се породи отговорността по чл. 50 ЗЗД, са следните: настъпили вреди
– имуществени и/или неимуществени, вредите да са причинени от животно, то да е
собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се
намира, бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се
намира животното, причинна връзка между бездействието и вредите.
Съдът намира за
безспорно установено по делото, че ответницата е собственик на кучето, като отглежда същото в
жилището си. Нанесените на малолетното дете увреди от кучето се установяват от
представения медицински документ - амбулаторен лист, от който е видно, че
детето е тревожно и неспокойно, налице е травматичен оток на дясната буза,
малка прободна рана от зъби, както и от съдебно-медицинска
и психологическа експертиза.
Собственикът или
лицето, под чийто надзор
се намира веща е следвало да предприеме действия
за предотвратяване на инцидента - както го задължава чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните. Според
този текст собственикът следва да предотврати всяка проява на необоснована
агресия на животно, проявена на обществени места и ситуации, застрашаващи
живота или здравето на хора и животни. Освен това, това
нормата на чл.
172, т. 2 от ЗВМД /Закона
за ветеринаро-медицинската дейност/ сочи, че който
отглежда домашни любимци е задължен да вземе мерки, щото да не създаде опасност
за хора или други животни. Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства,
следва да се ангажира отговорността
на ответницата Д. за репариране на причинените
вреди, най – вече с оглед неполагането
на достатъчна грижа за обезопасяване
на животното, което е станало причина за настъпване
на телесните увреждания и психическия стрес, преживени от малолетното дете – а се касае за невръстно
дете. Според чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност собствениците на
домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за
хора или други животни.
В случая безспорно е налице проява на агресия на процесното куче спрямо малолетното дете на ищцата.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, произтичаща от обективните
качества и свойства на определена вещ, в частност на животно. Тя не зависи от
поведението на собственика на кучето или надзираващия го, нито от това къде е
настъпил инцидента, а от връзката между вредите и действията на животното. След
като са поели грижата и отговорноста по отглеждането
на кучето, ответницата и нейния син е следвало да не допускат досег на
животното с хора. Ирелевантно е поведението на
ответницата по време на инцидента, още по-малко след него. В този смисъл без
значение за отговорността на ответницата е това дали ответницата П.Д. се е интересувала
от пострадалото дете и ли не. За да се
ангажира отговорността на собственика на кучето е достатъчен фактът, че то е
нахапало невръстното дете на ищцата и в резултат на това на същата са
причинени неимуществени вреди, което в
случая се установява по несъмнен начин от ангажираните по делото гласни и
писмени доказателства, вкл. извършената съдебно-медицинска експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че ответницата
като собственик на кучето, следва да носи гражданска отговорност за вредите, причинени на ищцата от действията
и поведението на въпросното животно при процесния
инцидент.
Относно размера на Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието "справедливост" не е абстрактно. Според ПП на
ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Настоящият съдебен
състав, като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията
/вреди, нанесени от животно, намиращо се под надзора на ответницата/, от вида и
характера на причинените увреждания и от тяхното времетраене / телесна повреда,
с остатъчни прояви понастоящем – описани по – горе/, и като взе предвид
обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото
обезщетение на ищеца за причинените на малолетното дете увреди, вследствие
деянието на ответницата следва да бъде определено общо на сумата от 5000 лева.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид това че и към настоящия момент, въпреки проведеното
лечение и монгократни посещения при психолог, към момента на
освидетелстването от вещите лица, детето все още не е отреагирало
адаптивно преживяната психическа травма, което е видно от цялостното му поведение
/отбягващо поведение, ограничено функциониране и регрес в поведението –
съгласно заключението на вещите лица/.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че по делото категорично и безспорно се установява наличието на
причинени на детето на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
и психически болки и страдания, както и наличието на причинна връзка между тях
и уврежданията. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че кучето е било агресивно, което доказва реализирания деликт чрез бездействие - неизпълнение на основни
задължения на ответника, като лице, осъществяващо надзор над животно - по чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринаромедицинската дейност /да вземе мерки животното да не създава опасност
за хора или други животни/ и неизпълнение на задълженията по чл. 35, ал. 1 и 2 от Закона за защита на животните /да вземе мерки да не напуска само мястото на
отглеждане, да навлиза в обществени мести, да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
Предвид гореизложеното
искът за заплащане на неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 5000 лева, като бъде присъдена и
законна лихва върху обезщетението от 5000 лева, считано от датата на
увреждането – 15.12.2020 г. до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от нея
разноски в размер на 1490 лв. /580 лева -възнаграждение за един адвокат, сумата
от 200 – дължима ДТ и сумата от 710 лв.
–възнаграждение за вещи лица/.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.В.Д. ЕГН ********** *** да
заплати на П.Т.М., ЕГН **********, в качеството й на законен представител на
малолетното дете М.Х.В., ЕГН ********** *** /чрез адв.
И.П. ***, Адвокатско съдружие „Немезида“/ сумата в
размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесените на малолетното дете неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане от 15.12.2020
г., (нахапвания от куче, намиращо се под надзора на П.В.Д.), изразяващи се в негативни
изживявания, болки, страдания, стрес и ограничения, причинени от ухапване от
куче – порода „питбул“, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 15.12.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1490 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Присъдените суми може
да се изплатят по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: