Решение по КНАХД №264/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Р. Н. Т., с [ЕГН], живущ гр. Тутракан, обл. Силистра, [улица] „А“, подадена чрез адв. С. Р. АК – Силистра против решение № 33/ 11.07.2025 г., постановено по АНД № 59/ 2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0362-000058 от 13.02.2025 г. на началника на РУ - Тутракан при ОДМВР – Силистра, с което на Р. Н. Т., с [ЕГН], живущ гр. Тутракан, обл. Силистра, [улица] „А“, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на ****, както и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП (на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП)

Касаторът е посочил и поддържа касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК – нарушение и неправилно прилагане на закона.

Моли за отмяна на решението и потвърдения с него санкционен акт.

Ответната страна – началник група към ОДМВР Силистра, РУ – Тутракан, чрез процесуалния си представител - юрисконсулта В. А., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а решението - потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

След като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и в обхвата на проверката съгласно чл. 218 от АПК, СсАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Тутракан е установил от фактическа страна, че на 29.11.2024 г. актосъставителят В. В. и св. Т. Ф. - мл. автоконтрольори в РУ - Тутракан, били назначени в наряд за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на следващия ден. Около 23:00 ч. двамата служители се придвижвали по път II-21 (гр. Русе - гр. Силистра) в посока към ****, намираща се на кръстовището с път III-205 (водещ от гр. Тутракан към [населено място]). В това време жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], в който пасажери били свидетелите Р. П., Д. М. и Н. Н., се включил в движението по път II-21 откъм изхода на гр. Т. Непосредствено след като се включил в движението по пътя, жалбоподателят нарушил устойчивостта на автомобила си като рязко подал газ, същевременно с което използвал и ръчната спирачка, вследствие на което автомобилът му описал полукръг, завъртайки се около оста си, като предницата му се обърнала в посока гр. Т., попадайки в банкета на пътното платно. Полицейските служители, след като констатирали извършеното от жалбоподателя, взели отношение, като му указали да отбие на паркинга на ****, където му извършили проверки по ЗДвП и снели сведения както на него, така и на пътниците в автомобила.

А. В. съставил АУАН серия G A № 1378191/30.11.2024 г., с който повдигнал на жалбоподателя обвинение за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Във връзка с горното била образувана преписка с № 30/2025 г. по описа на РП - Силистра с оглед събиране на данни за извършено престъпление от общ характер, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция на АНО № 24-0362-[рег. номер]/03.01.2025 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор от 03.02.2025 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като обвинителят счел, че не е осъществен състав на престъпление, вследствие на което материалите от нея били изпратени отново на АНО.

На 13.02.2025 г. било издадено Наказателно постановление № 25-0362-000058, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, били наложени административно наказание „Глоба“ в размер [рег. номер]. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. На 07.04.2025 г. жалбоподателят получил екземпляр от НП.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя и са преценени събраните гласни и писмени доказателства. Съдът е формирал обоснован извод, че нарушението е доказано. Приел е, че правилно са определени видът и размерът на наказанието, както и е изложил мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е преценил и тежестта на извършеното нарушение, както и наложените наказания – във фиксирания от закона размер. Изследвал е подробно обективните и субективни признаци на нарушението, като е преценил и липсата на външни фактори, които биха могли да повлияят на движението на автомобила. Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно законосъобразността на действията по съставяне на АУАН, коментирал е и анализирал обстоятелствата, при които е издаден, преценявайки събраните по делото свидетелски показания, които е преценил като безпротиворечиви относно мястото, времето и начинът на извършване на нарушението. Приел е, че АУАН е редовно съставен, в съответствие с разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1 до т.10 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и сл. от ЗАНН и е отчел презумптивната му доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Обосновал е становището си относно кредитирането само на част от свидетелските показания – тези на полицейските служители, като е акцентирал на логичната последователност в показанията им, при това във връзка с веществените и писмените доказателства и останалите обстоятелства, установени по делото.

Така постановеното решение е правилно.

При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Не може да бъде споделено заявеното оплакване за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗАНН – както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП се съдържа подробно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено - посочено е на кой участък от пътя какви действия е извършвал водача на МПС и как тези действия са възприети от контролните органи, чрез начина по който МПС се е движило по пътното платно. Възражението относно извършената поправка в датата, на която е издаден АУАН е подробно коментирано от въззивния съд, който правилно го е преценил като неоснователно с оглед изяснените факти относно началото на административнонаказателното производство, начина на коригиране на датата и липсата на грешка в НП. Предвид факта, че жалбоподателят се защитава срещу фактите, от описанието в НП може да се направи извод, че същият е разбирал в какво деяние е обвинен, още повече , че същият сам е дал сведения пред полицейските служители относно причините и вида на предприетите от него действия и очаквания резултат от същите. Както в АУАН, така и в НП са изложени конкретни факти, въз основа на които да се направи извод, че начинът, по който се е движело МПС е различен от предвидения в ЗДвП, като водачът на автомобила, умишлено е нарушил устойчивостта на автомобила, чрез рязко подаване на газ същевременно рязко използва ръчната спирачка, при което задната част на автомобила се усуква / поднася / в посока наляво и автомобилът обръща посоката си на движение като остава неподвижен напречно на пътното платно, а предницата му попада в банкета и тези действия са съпроводени със силно превъртане на предните колела, силно свистене на задните гуми и силно форсиране на двигателя с цел демонстрация, като полицейските служители пряко са наблюдавали създадените от водача предпоставки за това. ЗДвП не дава възможност на водачите на МПС да извършват маневри като описаната, още по – малко при липса на външни предпоставки за това – макар и пътната настилка да е била мокра, няма данни тя да е била в такова състояние, че да предполага усложнена пътна обстановка. Макар и да липсва легално определение на "дрифт", в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "прибуксуване" и приплъзване по асфалта, довеждайки до загуба сцеплението на задните задвижващи гуми. Именно посочената техника на шофиране е предприета от страна на касатора. Този начин на управление на МПС винаги представлява действие, с което се застрашава живота и здравето на другите участници в пътното движение, като конкретен резултат от това застрашаване не е необходим за ангажирането на отговорността на нарушителя. Фактът на извършването на описаните в НП маневри е достатъчен, за да бъде направен извод за съставомерност на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

С оглед установените обстоятелства в процеса несъмнено може да се приеме, че касаторът е използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което следва да понесе предвидените в разпоредбите на чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП санкции. Наложените санкции за това нарушение са във фиксиран от законодателя размер и не подлежат на коментар.

Конкретният случай на нарушение не може да се определи като маловажен по смисъла чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното, в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от същия вид, а както бе посочено вече в решението - нарушенията от този вид са с голяма обществена опасност доколкото при извършването им се създават предпоставки за ПТП и застрашаване живота на хората.

В този смисъл първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решението на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80.00 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, СсАС

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/ 11.07.2025 г., постановено по АНД № 59/ 2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0362-000058 от 13.02.2025 г. на началника на РУ - Тутракан при ОДМВР – Силистра, с което на Р. Н. Т. с [ЕГН], гр. Тутракан, обл. Силистра, [улица] „А“, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на ****, както и административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Р. Н. Т. с [ЕГН], гр. Тутракан, обл. Силистра, [улица] „А“, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.