№ 63
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „А.Б.“ООД срещу НП № 03 –014065/21.07.2021г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от
КТ, на осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „А.Б.“ ООД е наложено
наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено или изменено
наказателното постановление.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се
представлява от процесуален представител, който пледира НП да бъде
отменено или изменено.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Нарушението било безспорно доказано.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 24.06.2021 г., в 16и20ч. била извършена проверка на строителен
1
обект в гр.Варна,ул. „Баба Тонка“№1, с изпълнител „А.Б.“ООД. Установило
се, че до работа е допуснат А. М., на длъжност „общ работник”, преди да му е
връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Бил съставен АУАН, предявен на упълномощено лице. Срещу АУАН не
постъпили възражения. Описаните в него констатации били изцяло възприети
от АНО и било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят всички писмени
доказателства по делото - АУАН, трудов договор, справка за приети
уведомления, разпечатка от подадени данни за уведомления, заповед за
компетентност, констативен протокол и др.
Съдът кредитира показанията на св.Начев като конкретни, подробни,
логични и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.
Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава,
каквато е описана в АУАН и в НП. Доказателствата, преценени в тяхната
съвкупност, са достатъчни за да се направи извода, че на 24.06.21 г. А. М. е
бил допуснат до работа и че към този момент на същия не е било връчено
копие от уведомление до НАП. Това не се оспорва и от страните.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН.
Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Посочени са
всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях
факти, поради което нарушението е индивидуализирано по начин,
позволяващ на въззивника да разбере, в какво се изразява то и срещу какво се
защитава. Посочени са и доказателствата. В АУАН и НП са изложени всички
2
правно релевантни факти – дата, място и др.
Правилно е приложен материалният закон. Като е допуснал до работа
лицето А. М., преди да му връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление
и от трудовия договор, на 14.06.21г. в гр.Варна работодателят „А.Б. “ООД
извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ.
Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е било връчено
копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от трудовия
договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били
връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от
двете осъществява състава на административното нарушение. С оглед чл.415в
ал.2 от КТ, в случая не е приложима привилегированата норма на чл. 415в
ал.1 за маловажно нарушение.
Съдът намира, че наложеното наказание е несправедливо.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват Имуществена санкция в размер от 3000 лева. Наказание два пъти
по-високо от минималния размер е непълно несъответно на тежестта на
нарушението. Не са били отчетени смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно това, че работникът е постъпил на работа същия ден,
че трудовият договор е бил изпратен за регистриране в НАП, че е регистриран
и нарушението е отстранено незабавно след установяването му, както и че от
него не са настъпили вредни последици. Нарушението е първо за
жалбоподателя. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават
Имуществена санкция в минимален размер от 1500 лева, предвиден за
работодател. Такова наказание е достатъчно за да се въздейства
превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите
членове на обществото.
Искания за разноски са направени единствено от представителя на
въззиваемата страна. Въззиваемата страна Директора на ДИТ гр.Варна е
поискала присъждане на разноски- ю.к. възнаграждение. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
3
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото са проведени едно съдебно заседание, в
което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 40 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03 –014065/21.07.2021г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, на
осн. чл.416, ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на „А.Б.“ ООД е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева, КАТО НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наложеното адм. наказание “Имуществена санкция” на
1500 ЛЕВА.
ОСЪЖДА „А.Б. ” ООД да заплати на АНО-Директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
40 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4