№ 2796
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина АнастА.а
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100511465 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.“ ЕООД срещу решение №
14393/22.07.2024 г. по гр.д. № 6568/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Е. С. А. иск с правно
основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв. – претендирана като
ограничена имуществена отговорност, наложена със заповед № ИО-1/28.06.2021 г.
Жалбоподателят – „С.“ ЕООД, твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Сочи, че има право на претендираното обезщетение, доколкото
ответникът, в качеството на работник при „С.“ ЕООД, е причинил вреди на повереното
му имущество, поради което носи имуществена отговорност пред работодателя в
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Счита, че искът е
с правна квалификация чл. 203, ал. 1 КТ, без за основателност на същия да е
необходимо позоваването на рекламационно производство по чл. 210 КТ, доколкото
трудовото правоотношение е било прекратено преди реализиране на отговорността на
работника. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде
1
уважен предявеният иск с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - Е. С. А., оспорва въззивната жалба, като счита, че
решението на СРС в обжалваната част е правилно. Моли същото да бъде потвърдено,
като претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца Е. С. А. с осъдителни искове
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявени срещу ответника „С.“ ЕООД, за осъждането на ответника да заплати в полза
на ищеца сумите, както следва: 1107,78 лв., представляваща вземане за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в нетен размер за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022
г., до окончателно изплащане на вземането; 2186,96 лв., представляваща вземане за
дневни командировъчни пари за месец май 2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане
на вземането; 1961,70 лв., претендирана като неправомерно удържан трикратен размер
на трудовото възнаграждение на Е. А. със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г. за периода от
03.2021 г. до 05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане на вземането, както и с
насрещни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203,
ал. 1 КТ, предявени от „С.“ ЕООД срещу Е. С. А. за осъждането на ответника по
насрещните искове да заплати на ищеца сумите, както следва: 653,90 лв.,
представляваща вземане за обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно уволнение; 1961,70 лв., претендирана като
ограничена имуществена отговорност, наложена със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г.
С обжалваното решение са уважени исковете на Е. С. А. с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ, като „С.“ ЕООД е осъдено да заплати в полза на Е. С.
А. сумите, както следва: 1107,78 лв., представляваща вземане за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в нетен размер за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022
г., до окончателно изплащане на вземането; 2186,96 лв., представляваща вземане за
дневни командировъчни пари за месец май 2021 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., до окончателно изплащане
на вземането.
Също така, уважен е и насрещният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за
осъждането на Е. С. А. да заплати в полза на „С.“ ЕООД сумата в размер на 653,90 лв.,
представляваща вземане за обезщетение при прекратяване на трудовото
2
правоотношение поради дисциплинарно уволнение.
Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на „С.“ ЕООД
да заплати в полза на Е. С. А. сумата в размер на 1961,70 лв., претендирана като
неправомерно удържан трикратен размер на трудовото възнаграждение на Е. А. със
Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г. за периода от 03.2021 г. до 05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.02.2022 г., е
отхвърлен.
Насрещният иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ,
предявен от „С.“ ЕООД срещу Е. С. А. за осъждането на ответника по насрещния иск
да заплати на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв., претендирана като ограничена
имуществена отговорност, наложена със Заповед № ИО-1/ 28.06.2021 г., също е
отхвърлен.
Решението на СРС е обжалвано само от „С.“ ЕООД в частта, с която е отхвърлен
предявеният срещу Е. С. А. насрещен иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл.
203, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер
на 1961,70 лв. – претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена
със заповед № ИО-1/28.06.2021 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
За основателността на насрещния иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр.
чл. 203, ал. 1 КТ в тежест на ищеца по иска е да докаже, че са налице основанията за
ангажиране на ограничената имуществена отговорност на ответника и спазване на
предвидения в КТ ред за осъществяването на същата.
На основание чл. 203, ал. 1 КТ, работникът или служителят отговаря
имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по
повод изпълнението на трудовите си задължения.
Съгласно чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 1 КТ, за вреда, причинена на работодателя
по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът
или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно
трудово възнаграждение. Работник или служител, на когото е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя: в размер на вредата, но не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение; за липса - в
пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако
това не може да се установи - от деня на открИ.ето на липсата.
Съгласно разпоредбата на чл. 210 КТ, в случаите на ограничена имуществена
3
отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на
отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в 1-месечен срок от
открИ.ето на вредата, като работникът или служителят може да оспори същата в 1-
месечен срок от връчването на заповедта – чл. 210, ал. 3 КТ.
В случая, видно от заповед № ИО-1/28.06.2021 г., на основани чл. 206 КТ, вр. чл.
210 КТ работодателят „С.“ ЕООД е реализирал ограничена имуществена отговорност
на работника Е. С. А. за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по
повод изпълнение на трудовите задължения при управление и експлоатация на влекач
„Скания“ с рег. № СВ****ВН и полуремарке „Кроне“ с рег. № С****ЕС, в размер на
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Видно от
приложената обратна разписка, заповедта за ангажиране на ограничената имуществена
отговорност на работника му е връчена на 20.07.2021 г.
В същото време, видно от заповед № ДО-1/29.06.2021 г., работодателят е
прекратил едностранно трудовото правоотношение на работника на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, поради налагане на дисциплинарно уволнение. На основание чл. 335, ал.
1 и ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява писмено, като същият се счита
прекратен при прекратяване без предизвествие - от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. Видно от обратната разписка за
връчване на заповедна за налагане на дисциплинарно уволнение, последната е връчена
на 20.07.2021 г. на работника, едновременно с връчването за заповедта, с която е
ангажирана ограничената му имуществена отговорност.
Следователно, към момента на връчване на заповед № ИО-1/28.06.2021 г. за
налагане на ограничена имуществена отговорност на работника трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, поради което едномесечният срок
по чл. 210, ал. 3 КТ не е изтекъл, респективно заповедта от 28.06.2021 г. за реализиране
на ограничена имуществена отговорност на ищеца не е влязла в сила.
Ето защо, както правилно е посочил първоинстанционния съд, не е приложим
редът на реализиране на отговорността, предвиден в чл. 210 КТ, доколкото работникът
следва да има възможност да възрази писмено срещу заповедта в рамките на
съществуващо трудово правоотношение между страните, което предпоставя влизането
в сила и удържането на сумата от трудовото възнаграждение на работника.
Настоящият съдебен състав намира, противно на изложеното в обжалваното решение,
че в този случай работодателят следва да докаже претенцията си по общия ред, при
условията на пълно и главно доказване.
Съгласно представената заповед № ИО-1/28.06.2021 г., „С.“ ЕООД е ангажирал
отговорността на Е. С. А. за вреди при управление и експлоатация на влекач „Скания“
с рег. № СВ****ВН и полуремарке „Кроне“ с рег. № С****ЕС. Не са конкретизирани
нито вредите, нито начинът, по който са причинени, както и в какво се изразява
4
поведението на работника, довело до вредите за работодателя. Представена е
единствено проформа-фактура, видно от която „С.“ ЕООД дължи сумата в размер на
2988 лв. в полза на „Кроне БГ“ ЕООД за „палетоносач – дясна страна за шаси с номер
WKESD000000716407“. Не е ясно, какво е наложило извършването на ремонта, дали
изобщо същият касае поверените на работника влекач „Скания“ с рег. № СВ****ВН и
полуремарке „Кроне“ с рег. № С****ЕС.
По делото не са ангажирани други доказателства за установяване наличието на
претърпяна вреда, как е формиран нейният размер, кога е настъпила, съответно – кога
е открита, както и че вредата се дължи на виновно и противоправно поведение на
ответника по насрещния иск.
По тези съображения предявеният насрещен иск се явява неоснователен.
Ето защо, решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено,
макар и по други мотиви.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 300 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14393/22.07.2024 г. по гр.д. № 6568/2022 г. по
описа на СРС, 138 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от „С.“ ЕООД
срещу Е. С. А. иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 1961,70 лв. –
претендирана като ограничена имуществена отговорност, наложена със заповед №
ИО-1/28.06.2021 г.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Е. С. А., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6