№ 350
гр. Пазарджик, 01.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Ч.а
и прокурора В. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20225220200827 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Подсъдимият А. И. П. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв.Ч. Ч., редовно упълномощен.
Подсъдимият З. А. П. - редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв.М. П., редовно упълномощена.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. Н. Д. – редовно призован, се
явява лично и с повереника си адв.И. Г., редовно упълномощен.
Явяват се свидетелите Н. Л. Г., Г. Н. К. и С. Д. С. – редовно призовани.
Явява се и нередовно призованият свидетел С. А. В..
Не се явява свидетелят Д. Б. П. – редовно призован.
Явява се вещото лице д-р Б. Х. П. – редовно призован.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да се даде ход на делото. Не е налице
процесуална пречка.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДС. А. П.: Да се гледа делото.
ПОДС. З. П.: Да се гледа делото.
ГР. ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Свидетелите напуснаха залата.
Страните /поотделно/: Нямаме нови искания на този етап.
АДВ. Ч.: Моля да се произнесете по направените доказателствени
искания от разпоредителното заседание, като държим на разпита на само на
свидетеля М. Г. Р..
Съдъ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се основанието за образуване на съдебното производство и
предявеният граждански иск.
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на
РП- Пазарджик против подсъдимите А. И. П. и З. А. П. за престъпление по
чл.325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Гражданският иск е предявен от пострадалия срещу двамата подсъдими
на деликтно основание за претърпените от престъплението, за което е
повдигнато обвинението, неимуществени вреди.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелства във
връзка с обвинението, а на гражданския ищец – във връзка с предявения
граждански иск.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички обстоятелства, подробно посочени
в ОА. Няма да соча нови такива.
2
АДВ. Г.: Няма да излагам допълнителни обстоятелства във връзка с
предявения граждански иск.
Пристъпи се към разпит на подсъдимите, както следва:
ПОДС. А. П.: Разбирам обвинението.
ПОДС. З. П.: Разбирам обвинението.
В залата влиза свидетелят Н. Г..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Н. Л. Г. – роден на ***г. в гр.Панагюрище, живущ в гр.Пазарджик, ***,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ като
началник на РУ - Пазарджик, неосъждан, ЕГН **********, без родство с
подсъдимите и гражданския ищец и частен обвинител.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. Г.:
СВ. Г.: Не ми говорят нищо подсъдимите. По физиономия ги познавам
във връзка със случката през 2020 година. Не си спомням точно датата, беше
началото на 2020 година. По време на коронавируса, около март-април месец
беше. Беше 17:40 ч., тъй като се прибирах от работа. В 17:30 ч. си тръгвам и
на ул.“Пловдивска“ реших да мина през „Кауфланд“. Минавайки по улицата,
видях как са спрели две коли. Трима мъже се биеха. Един мъж се опитваше да
удари друг мъж с чук и едно момче се включваше да ги разтърве. Аз се движа
с моя автомобил и виждам това, движейки се. Двата автомобила бяха спрели
на кръстовището. Има лента, която е за завой наляво и двете коли бяха
директно в лентата. Една след друга бяха спрели двете коли. Не си спомням
какви бяха колите. Това, което ми направи впечатление, беше, че с един чук
единият мъж се опитваше да удари другия мъж, а по-младото момче се
опитваше да ги разтърве и гравитираше около тях. Не участваше пряко.
Другият мъж, който не беше с чука, беше вдигнал ръка и се опитваш да се
предпази.
Възрастният мъж с чука беше този господин /сочи подсъдимия А. П./, а
3
се отбраняваше този господин /сочи гражданския ищец и частен обвинител/.
Младото момче, което се мъчеше да ги спре, беше този господин /сочи
подсъдимия З. П./. Възрастният мъж държеше чука. Беше обикновен малък
чук. Не съм видял да го удря. Замахваше само, а другият господин се дърпаше
назад и се пазеше с ръцете. Не съм видял други удари от страна на някой към
някой. Имаше няколко замахвания, но като бройка не мога да кажа колко са
били. Удари с ръка не съм видял, нямам спомен и мисля, че не е имало. Удар,
какъвто и да било, не съм видял.
Аз спрях, слязох от колата и им разпоредих да спрат веднага. Това беше
в разгара на коронавируса и бях с униформа. Аз изпълнявам служебните си
задължения и тогава бях с униформа. Разпоредих на доста висок глас да
спрат. Въпреки това възрастният мъж продължи да опитва да удари другия
мъж. Беше като тотално обезумял. Видя ме, чу ме. Казах им да спрат и да
застанат с лице към колите. Младото момче спря, но възрастният мъж
продължи да опитва да удари другия мъж, а пък другият мъж се опитваше да
се прикрие с ръка, за да не го удари и отстъпваше наляво или надясно.
Няколко пъти на висок глас се разпоредих. Когато се обърна към мен,
възрастния мъж беше тотално обезумял. Каза: „Какво ни направихте, това не
е нормална държава“ или нещо от сорта. Някак си се успокои по едно време.
Обадих се на дежурния да дойде дежурен патрул и катаджии. Другите колеги
продължиха натам.
Патрул дойде след 10 минути предполагам. През тези 10 минути те вече
се бяха разделили двете групи и стояха пред колата и нямаше разправия.
Подчиниха се на моите разпореждания. Нямам спомен дали са си казвали
нещо един на друг. Не си спомням дали е имало обидни думи. Обясниха ми,
че е щяла да стане катастрофа. Мисля, че младото момче ми обясни това. Не
съм много убеден, но някой от тях ми каза, че е станала предпоставка за ПТП
и оттам е възникнал скандалът. Това е бил поводът за скандала между тях. Не
си спомням да ми е казано, че някой някого е ударил. В движение от колата, а
и впоследствие, като спрях, аз видях, че по-възрастният мъж прави опит да
удари с чук другия човек. 10-15 секунди виках: „Спрете, полиция“, за да се
обърне човекът и да реагира по някакъв начин.
Улицата беше оживена. В периода 17:30-18 ч. по принцип има трафик в
града. Мисля, че не е спирал някой друг. Мисля, че нямаше други спрели
4
лица. Не съм заварил някой различен от трите лица, който да е спрял там.
Нито някой беше спрял, нито имаше някой друг.
Аз смятам, че е притеснителна ситуацията човек с чук да замахва да
удари друг човек. Аз съм полицай. Няма как да го подмина.
Нямам спомен и не съм забелязал някое от трите лица да е имало
някакви следи от нараняване по лицето.
Отстрани не съм забелязал дали са минавали граждани по тротоара.
Гледах тримата участници. Не съм се оглеждал дали има камери, някой дали
ни снима или някой случайно да минава.
Не си спомням да е имало обиди между лицата. Господинът каза само:
„Докъде ни докарахте, каква е тази държава“. Това го каза възрастният
господин, който беше с чук. Не мога да кажа в каква връзка го е казал това.
Нямам спомен някой да ми се е оплакал да е псуван на майка.
В залата влиза свидетелят Г. К..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г. Н. К. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като
полицай в РУ - Пазарджик, „Охрана на обществения ред“, неосъждан, ЕГН:
**********, без родство с подсъдимите и гражданския ищец и частен
обвинител.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г. К.:
СВ. К.: Не са ми познати подсъдимите и гражданския ищец. Само на
случката ги видях за първи път. Бегло си спомням, защото съм работил по
такива случаи ежедневно и са стотици и да искам не мога да помня
подробности. Доколкото помня, е било през 2020 година. Не мога да се сетя
какъв сезон е било. Беше малко преди приключване на дневната ми смяна - 18
часа без нещо. Ние получихме сигнал от нашия дежурен. Бяхме по маршрут и
получихме сигнал, че има спречкване между лица във връзка с ПТП.
Доколкото си спомням, това ми каза ОДЧ-то. Аз бях на смяна и се насочихме
5
с колегата С. С.. Насочихме се към мястото, което беше на кръстовището на
ул.“Пловдивска“ и бул.“М. Луиза“. Това е преди магазин „Кауфланд“. На
място установихме нашия началник Г.. Тогава разбрах, че той е подал
сигнала. Той какво е видял не знам. Той помоли да вземем отношение
относно нашите задължения. Реално хората, доколкото си спомням, си стояха
мирно, тихо и спокойно и нямаше физически спречквания и нямаше нищо.
Бяха само страните и нашият началник. Трима човека бяха и началника. Не
видяхме други сеирджии или свидетели. Доколкото си спомням и по техни
показания, свидетели не е имало. Други струпани хора нямаше. Мястото е
много оживено там. По това време на деня е много оживено.
Бяха спрени техните две коли. После разбирам, че не е имало ПТП, а
някакво евентуално ПТП. Не мога да кажа кое от лицата ми го каза това.
Казаха ми, че един на друг не са дали предимство и щяло да стане ПТП. Не
мога да си спомня кой ми го е казал. В следствие на това нещо една от
страните се е афектирала, излезнал е и бил посегнал. Изкарал някакъв чук,
бил го ударил и такова нещо. Не мога да си спомня дали го е ударил или се е
опитал да го удари. В главата са ми много подобни случаи. Не мога да си
спомня дали други удари, освен този с чук евентуално, е имало. Нямаше
видими травми. Ако има, аз ще се обадя и ако трябваше ще придружа
линейката или ще отида в спешна помощ. Не се наложи да бъде извикана
спешна помощ, на момента нямаше нужда.
Аз, за да си свърша работата, им поисках документите – лична карта и
шофьорска книжка и прегледахме колите. Обадихме се на колеги от КАТ,
понеже имаха претенции един спрямо друг да бъдат изпробвани за алкохол.
После заедно, всички вкупом, с колегите от КАТ отидохме в Сектор ПП -
КАТ. Дойде дежурният разследващ полицай, който не мога да се сетя кой
беше и той ни освободи. Той пое разследването и това беше.
В единия автомобил са били две лица, а в другия - едно лице. Този,
който е бил сам в автомобила, каза, че лице от другия автомобил е излезнало,
виД. афектирано, и замахнал чук и направил опит да го удари.
Пред нас нямаше разправии и не са се обиждали. Не си спомням дали
преди това са ми казали да са се обиждали. Като отидохме ние, те си стояха
до колите и нямаше никакво физическо спречкване. Подробности началникът
не ми е казал. Каза да вземем отношение, да си свършим работата и си
6
тръгна.
Не си спомням какви са били двата автомобила. Марката и модела не ги
помня. Трябва да прочета докладната, за да се сетя. Бяха спрени двата
автомобила, мисля, че успоредно, по посока на движението. Нито едната или
другата кола не пречеха на движението. ПТП удар не е имало. Не мога да си
спомня дали са били един зад друг двата автомобила. Ако е било преди месец,
ще си спомня, но на подобни случаи ходя стотици . Всеки ден се сблъскваме с
подобни сигнали и да искам да си спомня, не мога.
Двете лица, които са били в едната кола, мисля, че нещо споменаха, че
другото лице е правило опит или ги е ударило, но подробности не мога да Ви
кажа. Мисля, че споменаха, че и той им бил отвърнал, но в подробности не
мога да си спомня. Всичко стана за секунди. Гледам да туширам ситуацията,
като отида на подобен сигнал. Три години са минали от тогава и не помня
такива подробности.
Между страните имаше един спрямо друг упреци, че са си говорили при
спречкването общи такива приказки, но пред мен не са говорили такива неща.
Пред мен стояха настрани и нямаше никакви проблеми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, моля, да бъдат прочетени
показанията на свидетеля Г. К., който твърди, че не си спомня съществени
подробности от инкриминираната ситуация, което е нормално, предвид
служебната му натовареност и наличието на други подобни такива случаи, а и
изминалият период от време. Моля, да бъдат прочетени на основание чл.281
ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК, като се получи съгласие на
подсъдимия. Ако липсва такова съгласие, моля, да бъдат прочетени на
основание чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК.
АДВ. Г.: Подкрепям искането на прокурора по съображенията, че
свидетелят не си спомня много неща и е минало много време. Работата му е
свързана с такива проблеми ежедневно.
АДВ. Ч.: Даваме съгласие.
АДВ. П.: Даваме съгласие.
Съдът намира искането на прокурора за основателно. Предвид даденото
7
съгласие от всички страни в производството, счита, че показанията на
свидетеля Г. К. следва да бъдат прочетени по реда на чл.281 ал.5, във вр. с
ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК, доколкото същият в днешното съдебно заседание
твърди, че не си спомня в детайли случилото се, като преди това разясни на
подсъдимите, че прочетените показания могат да се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.281 ал.7 от НПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Г. Н. К., находящи се на л.58 от
ДП.
СВ. К.: Вярно е това, което прочетохте.
В залата влиза свидетелят С. С..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С. Д. С. – роден на ***г. от гр.Панагюрище, живущ в гр.Панагюрище,
обл.Пазарджик, ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, работещ като младши полицейски инспектор в „Охрана на
обществения ред“ в РУ - Панагюрище към ОДМВР - Пазарджик, неосъждан,
ЕГН: **********, без родство с подсъдимите и гражданския ищец и частен
обвинител.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. С.:
СВ. С.: Към м.май 2020 година бяха на същата длъжност в „Охрана на
обществения ред“ към РУ - Пазарджик. Дата не помня. Беше 2020 година. Не
помня кой месец е било. Април-май месец да е било, някъде пролетта. Бяхме
дневна смяна с колегата К. в патрул. Около 17 или 17 и нещо часа е било,
когато получихме сигнал от ОДЧ, че на ул.“Пловдивска“ на кръстовището с
бул.“Княгиня М. Луиза“ има спречкване, саморазправа между двама водачи
на автомобили. Бяхме изпратени там и отидохме на място.
На място установихме два автомобила, спрели един зад друг. С едната
кола мисля, че бяха баща и син, а в другата кола сам водач. Те всички бяха
8
извън колите, като отидохме ние. Бяха прави и си говореха. Като отидохме на
място, нямаше саморазправа. Не си спомням какво са си говорили. На място
беше и главен инспектор Г. – началник на РУ - Пазарджик. Той ни каза, че
лицата ги е видял как се саморазправят помежду си. Тази саморазправа се
изразявала в това, че един от водачите тръгнал към другия с чук да го удря.
Дали го е удрял или не, ние не сме видели и не знам. Не си спомням вече кой
срещу кой е тръгнал да удря.
Лицата ни заявиха, че единият от тях се движил с автомобила по
ул.“Димчо Дебелянов“ към ул.“Пловдивска“, за да се включва в движението,
а другите се движели от ул.“Пловдивска“, в посока центъра на града. Водачът
в първия автомобил пресякъл пътя пред тях и отнел предимството, заради
което станала саморазправата. Как е станало точно и как са спрели, не знам.
Те така ни заявиха. С клаксони колите взели да си пресичат пътя и са спрели
и взели да се саморазправят. Не си спомням кой точно конкретно кого е
обиждал. Господинът, който бил сам в автомобила, заяви, че не си спомня
дали бащата или синът е извадил чук и го ударил по ръката. Това е по техни
данни само, ние не сме били свидетели. Спомням си, че някое от двете лица -
бащата или синът, заяви, че лицето е отвърнало, като е ударило с юмрук в
лицето един от двамата. Разговаряхме с лицето, което било ударен с чук, като
същият заяви, че за да се защити, е посегнал, за да спре да го удрят с чук и
посегнал и ударил едно от лицата.
Мисля, че нямаше други лица на място. Мястото е оживено, особено
към 17 ч. Не си спомням дали е имало някой отстрани, който е да е видял
случилото се. ВиД. не си спомням дали някой е бил наранен. Този, който ми
каза, че е ударен по ръката с чук, мисля, че е този господин /сочи гражданския
ищец и частен обвинител/. Не си спомням кой го е ударил. Той като ми каза,
че е ударен по ръката мисля, че имаше червенина по ръката. Не си спомням
дали е бил с къс ръкав или дълъг тогава. Той ни показа къде са го ударили. По
коя ръка не помня и не мога да се сетя. Показа ми обаче къде е бил ударен.
Доколкото си спомням, нямаше никой отстрани спрял, с който да
говорим. Говорихме със страните и те ни обясниха какво е станало. Не си
спомням те дали са ми казали, че има свидетел на ситуацията.
Червенината беше по ръката, но къде точно по ръката, не мога да кажа.
Не мога да посоча къде точно по ръката го е ударил. Аз видях само, че е
9
ударен по ръката, но точно коя ръка и къде не мога да конкретизирам.
АДВ. Ч.: Моля, да бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени в
ДП от 08.08.2021г., тъй като между днес дадените показания и тогавашните
има съществени противоречия по отношение на това дали му е показвана
червенина и дали е имало видими увреждания на лицата, тъй като тогава е
заявил, че не е имало, каквито и да било, видими увреждания, а днес
подробно каза, че видял червенина и че някой му е показал тази червенина.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
АДВ. Г.: Аз също не възразявам.
АДВ. П.: Да се прочетат показанията на свидетеля.
Съдът намира, че искането на защитника на подсъдимия А. П. - адв.Ч. е
основателно, но поради това, че в днешното съдебно заседание свидетелят
заяви, че не си спомня в пълнота случилото се. Показанията на свидетеля
следва да бъдат прочетени на основание чл.281 ал.5, във вр .с ал.1 т.2 пр.2-ро
от НПК, предвиди изразеното съгласие от страните, като преди това съдът
разясни на подсъдимите, че прочетените показания могат да се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.281 ал.7 от НПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля С. С., находящи се на л.59 от ДП.
СВ. С.: Мисля, че това, което прочетохте, ми е било по-прясно тогава
като разпит. Възможно е тогава да не съм казал на дознателя това, че някой
ми е показал ръката си. След като дознателят ме разпита, разпитът ми беше
прочетен тогава. Прочел съм и тази му част, където е отразено, че виД. не са
имали наранявания по тях. Мисля, че в разпита пред дознателя е вярното.
Случаят е от преди три години и какво е било и как е било, нямам спомен.
Възможно е да бъркам и случаите, не мога да Ви кажа. Вече не си спомням.
В залата влиза свидетелят С. В..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
10
С. А. В. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование,
работещ като районен инспектор към РУ - Пазарджик, неосъждан, ЕГН:
**********, без родство с подсъдимите и гражданския ищец и частен
обвинител.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. В.:
СВ. В.: Не познавам подсъдимите и гражданския ищец и частен
обвинител. Не са ми познати и по физиономия. Към м.май 2020 година
работих като младши автоконтрольор в Сектор ПП. Тогава работех през два
дни– два дни работя, два дни почивам.
На 04.05.2020г. бях на работа на смяна, но бегло си спомням за случая.
Получихме сигнал от ОДЧ при РУ - Пазарджик за съдействие на колеги,
които се намират на кръстовището ул.“Пловдивска“ с ул.“Димчо Дебелянов“.
При пристигането на място там бяха колегите Г. К. и един друг млад колега от
Панагюрище и два автомобила. В единия автомобил бяха господата П.и, а в
другия автомобил беше момчето, което беше с втория автомобил. Разбрахме
от колегите, които бяха на място, че е имало засичане между двата
автомобила, отнемане на предимство на кръстовището, така да се каже.
Отделих страните и поетапно един по един да ми обяснят кой как е засякъл,
кой откъде е идвал и в каква посока. Аз разговарях поотделно с трите лица,
участвали в ПТП. Доколкото си спомням, г-н П. със сина му е идвал от
кръговото при „ОМВ“ в посока за центъра за Пазарджик. При приближаване
кръстовището с ул.“Димчо Дебелянов“ другото МПС е излезнало
непосредствено пред него и му е засякъл пътя. Отбили са в страни или са се
застигнали, не си спомням какво казаха точно. Спрели са и двата автомобила.
Дали се е получило спиране със засичане, дали доброволно или принудително
спиране, не мога да кажа. Пробвахме ги за алкохол двамата водачи.
Стойностите са записани в дневника за техническото средство. Отрицателни
проби бяха. Другият водач каза, че е излезнал на кръстовището, видял е
другия автомобил, но мислил, че е далеч.
След пътния инцидент господинът, който се движил по ул.“Димчо
Дебелянов“, каза, че е бил ударен по ръката, по една от двете ръце. Аз не съм
11
видял, че е бил ударен. Това е по негови показания. Не мога да кажа дали е
бил ударен с юмрук или с нещо друго. Бил е ударен от отсрещната страна, но
дали от бащата или сина, не мога да кажа. Не си спомням. Бащата и синът, и
двамата ми казаха, че първо другият господин е посегнал срещу тях. Не си
спомням дали казаха, че ги е ударил.
Не съм погледнал дали някой е имал видими наранявания. Ако има
видими наранявания, задължението ми е да извикаме екип на спешна помощ
да дойде.
Може и да са си казали нецензурни думи между тях преди това, но в
наше присъствие не са. Не си спомням дали са ми казали, че са си казвали
обидни думи между тях.
Аз отидох с колега, който е бил на смяна. Не знам с кой колега съм бил
тогава. Трябва да се види графика с кой съм бил на работа. Аз не съм заварил
Г. там. Освен нас, нашите колеги и участвалите в инцидента, не сме заварили
други лица на място. Бяхме два автопатрула - на КАТ и патрулно-постова
дейност и трите лице около нас. Не си спомням дали съм съставил акт. Не съм
прегледал документите.
Двата автомобила бяха спрени един зад друг. Не мога да кажа кой след
кой е бил спрян. Минало е доста време. В посока ул.“Пловдивска“, в лявото
платно бяха спрели автомобилите, до разделителния остров. Казаха, че не
искали да преместят колите, за да видим точно кой къде е бил застанал. Те
бяха спрени в лявата страна, защото П.и са се движили направо в пътното
платно. Лицето, което е било с другата кола, е дошъл от ул.“Димчо
Дебелянов“. Една след друга бяха спрени колите. Не си спомням дали казах,
че някой е принудил другия да спре. Не знам дали те са решили така да спрат
в лявата лента.
Там, където бяха спрели, е преди отбивката за бул.“М. Луиза“ и след
тази за ул.“Димчо Дебелянов“. Кръстовището там е с две ленти за движение
на едно пътно платно. Води се от него към бул.“М. Луиза“, но то е по-надолу.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. Д., със снета по делото
самоличност:
СВ. Д.: Беше май месец 2020 година, но не си спомням точна дата. Аз
12
бях сам в л.а. марка „Шкода Октавия“, черен на цвят, който вече не
притежавам, а регистрационния номер беше с пазарджишка регистрация.
Беше някъде към 18 часа без нещо. Аз идвах от „Технополис“ и трябваше да
направя ляв завой в посока центъра на града. Наистина направих ляв завой.
Без техническо средство не мога да кажа колко бързо се движеха те. Да, отнел
съм им предимството. Аз се изнесох. Професионален шофьор съм и не съм
70-годишен, който да няма рефлекси. Аз преди това съм спрял с цел да
пропусна тези, които идват отдясно от кръговото на „ОМВ“ и там не може да
се развие голяма скорост, така или иначе. Виждам една кола, която е зад мен в
огледалото, която намали рязко и започна да ми свири за това, че съм им
отнел предимството. Аз съм им отнел предимството, но нямаше нито ПТП.
Вдигнах ръка да се извиня, но те докато свиреха с клаксона, веднага ме
изпревариха и ми засякоха пътя, за да няма къде да отида аз. Бяхме в лява
лента. Аз имам и снимки даже. Моята кола е с посока на движение тяхната,
като тяхната беше диагонално на моята. Те спряха и слезнаха да се разправят
с мен. Аз се движа, те ме изпреварвам отдясно. Аз съм в лява лента и спират
пред мен и аз няма къде да отида. Ако продължа, ще се ударим. Там има нещо
като бордюр, който разделя двете платна. Аз спрях. Тяхната кола остана
диагонално пред моята. Не сме местили после колите, така си останаха. Не са
били една зад друга колите, а тяхната е диагонално на моята. Те слезнаха от
колата и двамата. На мен ми се струваше абсурдно това при положение, че не
е станало нищо и да идват към моята кола. Те дойдоха към моята кола и аз
слезнах. Започнаха с обидите: „Къде караш? Пиян ли си? Дрогиран ли си?“.
Аз не познавам тези лица отпреди. Първоначално започна бащата, но синът го
подкрепяше. Бяха много неща и не мога да си спомня всичко на 100
процента. Спомням си някои думи като: „Пиян ли си? Дрогиран ли си? Къде
караш, малоумник?“. Бащата ми го каза това. Той първи започна да ги казва
тези неща. След като ми каза тези неща бащата, те застанаха покрай мен
двамата- близо до мен, все едно ме обградиха. Синът беше малко по-встрани
от мен. Като ми каза бащата тези думи, сигурно съм му отговорил нещо, но не
си спомням какво. Аз бях шокиран от ситуацията. Нямаше ПТП и бях
шокиран, че слиза да се саморазправя, като не е станало нищо сериозно.
Синът беше отстрани на мен и си спомням, че ми каза, че щял „да ме сгъне на
две“, при което ме удари с ръка отзад в бъбреците. Не си спомням с коя ръка
ме е ударил. Удари ме отдясно на бъбреците. Аз бях облечен със суичър.
13
Беше май месец, но времето беше хладно. Аз избутах сина. Бутнах го
настрани с две ръце. Той не е паднал от това бутане. Бащата веднага скочи в
този момент. Бащата скочи да ме бие, като това се изразяваше в юмручен бой.
Аз започнах да се пазя. Започна да ме удря във високата част на тялото- от
гърдите нагоре към главата. Посягаше с двете ръце в горната част на тялото
ми. Удари ме. Аз се предпазвах, но все пак ме удари. Предпазвах се с ръце
пред мен. Не мога да конкретизирам къде ме е ударил. Аз се опитвах да го
избутам. Като ме удари, тогава понеже адреналинът се покачва и не мога да
кажа, че съм усетил фрапираща болка. В началото, както ви казах първо
синът ме удари по бъбреците. Аз го отблъснах. После започна бащата.
Понеже те двамата не могат да ме удрят наведнъж и затова първо беше синът,
после бащата, после синът. Понеже не можеха нито да ме бутнат, нито нищо,
бащата отиде и изкара чука от предната врата на колата. Отвори вратата и
чукът беше в предната врата, в кората. Като изкара чука, той тръгна към мен
и започна да ме удря. Тогава наистина се уплаших много. Удари ме няколко
пъти в ръката. Чукът беше, няма да го забравя, защото минаваше пред лицето
ми - остър, защото това е чук- кофражийски и се вадят пирони с него. Той
отпред има два остри като шипа, само че единият е като счупен - така стои.
Аз затова много се уплаших. Бащата посягаше да ме удари в главата и
викаше: „Ще ти взема скалпа“, при което аз се опитах да се предпазя и той ме
удари поне три пъти в ръката с чука. Нямах кръв. После само посиня и
почервеня, имах охлузвания освен това нещо. Въпреки че имах суичър, имах
и охлузвания. Не си спомням по това време синът какво правеше. Аз,
предпазвайки се, отстъпвах назад и щеше да ме блъсне една кола. Спомням,
си че бяха роми и водачът на колата извика: „Двама сте, не ви ли е срам,
оставете го, какво искате от него“. Те спираха колите, които минаваха,
защото щяха да ни блъснат. След ударите с чука аз се притесних какво ще
стане. За мен това си беше опит за убийство направо. Аз така го виждам.
Докато се предпазвах и той ме удряше с чука чух гласа на първия свидетел,
който призовахте, полицая. Той дойде и спаси ситуацията - униформеният.
Той започна да крещи силно, да се опитва да въдвори ред и да спре тази
ситуация. Той няма как да не е видял как ме удря с чука, защото точно в този
момент спря ситуацията, след като той ми беше нанесъл няколко удара. Аз си
спомням, че той дойде и беше наистина униформен и аз веднага се успокоих,
че слава Богу има полиция. Полицаят го попита какво прави с този чук и той
14
каза: „Имам го, ползвам го“, при което полицаят му отговори: „Аз като имам
пистолет да го ползвам ли?“. Той не се успокои дори при вида на полицай в
униформа.
Тези лица от другата кола са тук в залата /сочи двамата подсъдими/. Не
мисля, че съм ги обиждал, но все пак то обида не знам какво точно може да е.
Аз не съм удрял пръв никой от тях двамата. Синът започна първи, той ме
удари първи в бъбреците. Аз се снабдих с медицински документ за
нанесените травми. Освен нас тримата и полицаите, които дойдоха, нямаше
свидетели на случката, освен ромите, за които Ви казах, но те продължиха. Те
само намалиха с цел да не ни ударят и продължиха. Не са се спирали. След
като вече беше приключила ситуацията и имаше полиция, една моя позната
дойде, но това става след като всичко е приключило и имаше униформени
при нас. Други лица не е имало.
Когато изпревариха автомобила ми, нямаше вариант да продължа. Те
застават пред мен с тяхната кола и няма как да продължа. Отляво имам остров
с бордюр и тревна площ. Или трябва да ги ударя тях, или трябва да мина през
тротоара.
Веднага след ситуацията полицаите ни отведоха към КАТ - Пазарджик.
Там получих паник-атака от стреса. Дойде линейка, премериха ми кръвното и
ми дадоха успокоителни и след това отидох да си извадя медицинско, но аз
бях още под въздействие на паник-атаката и адреналина. След като извадих
медицинското, установих, че имам болка и в крака, но не съм успял да усетя
болката на момента. Само усещах силна болка в лявата ръка. Аз не можех да
шофирам до КАТ с лявата ръка. Шофирах само с дясната ръка. Ударите си
бяха сериозни.
Аз не съм удрял подсъдимите, а ги избутах като цяло, защото все пак
трябваш да се предпазя. Не съм им посягал аз на тях.
Когато вече бяха четиримата полицаи, дойде моята позната. Полицаите
не знам дали са я видели. Тя дойде и ме попита дали има ли нещо, всичко
наред ли е и аз й казах, че всичко е наред. Тя си е помислила, че сме се
блъснали. Тя просто е минавала и е видяла две патрулки и две коли. Видяла е
стълкновение от хора. Тя се казва Йорданка, но не знам фамилията й.
Като ги избутах двамата, не си спомням на някой да му е протекло кръв
от някъде. Не съм видял на някой да му тече кръв.
15
В лявото бедро също имах удар. Беше синина в лявото бедро и
охлузване. Не мога да кажа дали и кога съм бил удрян там, защото при този
адреналин не можеш да разбереш. Не съм усетил да съм бил ударен.
Бащата ме удари с чук в ръката няколко пъти – поне 3 пъти. Аз това,
което си спомням, е че той правеше опити да ме удари в главата и аз си
поставях ръката да се пазя и той така ме удари. Не мисля, че е имало случай
той да е замахвал и да не е успял да ме удари. Мисля, че колкото пъти е
замахнал, все ме е ударил.
Отиваме в КАТ, там получавам паник-атака, вземат ми показания и
отивам в болницата за медицинско. След като си тръгнах, след доктора видях,
че имам синина на крака. Не си спомням за тази синина дали съм казвал на
някой полицай. Може би в полицията, като ме викаха, може и да съм го
споменал, защото там ме разпитваха. Може и да съм казал на полицайката
тогава. Не е възможно тази синина да съм я получил от друга травма преди
това. Беше наистина прясна и имаше охлузване. Кожата беше разранена, така
да го кажем. Не течеше кръв. Не мога да кажа от кой ми е причинена. Това е,
което си спомням. Не мога да си спомня дали някой е посягал да ме удря с
крак.
Не съм ритал някой от двамата в крака докато съм ги избутвал. Не си
спомням дали съм псувал някой.
АДВ. Ч.: Моля, да бъдат прочетени показанията на свидетеля Д., дадени
на ДП от 24.08.2020г., тъй като са налице съществени противоречия в частта,
в която казва, че след като е бил ударен в бъбреците е нанесъл удари, но не
може да се сети дали на бащата, или на сина, или отделно, както и с оглед на
това, че не се сеща дали е споменавал за увреждането на крак пред
разследващия полицай. Все пак това е част от обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Аз не възразявам срещу направеното искане, но моля
показанията да бъдат прочетени не заради съществени противоречия между
това, което твърди днес и това на ДП, а на основание чл.281 ал.5, във вр. с
ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК поради факта, че свидетелят не си спомня част от
подробностите, които е заявил на ДП. Моето становище е, че съществени
противоречия не съществуват.
16
АДВ. Г.: Считам, че е възможно да е забравил, тъй като е минало време
и е забравил неща и следва да бъдат прочетени показанията, защото е
забравил. Не се противопоставям.
АДВ. П.: Не се противопоставям да бъдат прочетени показанията от
ДП.
Съдът намира, че искането на защитника на подсъдимия А. П. - адв.Ч. в
основателно. Действително, са налице, макар и несъществени, противоречия
в част от показанията на свидетеля, дадени в днешното съдебно заседание и
тези, дадени в ДП. Налице са обаче и обстоятелства, за които свидетелят
твърди, че не си спомня днес, а по отношение на които е дал показания в ДП.
Предвид изложеното и с оглед изразеното от страните съгласие, показанията
на свидетеля следва да бъдат прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и
т.2 пр.2-ро от НПК, като преди това съдът разясни на подсъдимите, че
прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата,
съгласно чл.281 ал.7 от НПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д. Д., находящи се на л.53 и л.54
от ДП.
СВ. Д.: Поддържам това, което съм казал в ДП. Синът първи ме удари в
бъбреците- вдясно. Не си спомням вече синът да ми е казал първи нещо.
Думите: „Пиян ли си? Дрогиран ли си? Къде караш, малоумник“ бащата ми
ги каза. „Сега ще те сгъна на две, сега ще те счупя ми, ей боклук“ ми го каза
синът. Ударите, които синът ми нанесе по бъбреците, бяха след думите на
бащата. Синът застана до мен и ми каза: „Сега ще те сгъна на две, сега ще те
счупя ми, ей боклук““, когато ме удари в бъбреците. Не съм сигурен дали
бащата ме е удрял с юмрук. Сигурен съм на 100 процента за ударите с чука от
бащата. Бащата посягаше с чука и правейки опити да ме удари по главата, той
ме удари по ръката.
Не си спомням да съм удрян в крака. Забелязах, че съм ударен в крака,
след като вече бях при жената в болницата, след прегледа на лекаря. От
лекаря бях прегледан преди разпита в районното. При разпита сигурно не съм
17
споменал, защото не е нищо фрапиращо и не можех да кажа всички детайли.
Изчезнало ми е от главата. Не мога да кажа конкретно защо не съм го
споменал за крака. Когато отидох при лекаря, който констатира нараняването
на крака, то беше зачервено мястото, но нямаше коричка.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Б. Х. П. – на 66 години, роден в с.Мало Конаре, обл.Пазарджик, живущ
в гр.Пловдив, българин, български гражданин, с висше образование,
неосъждан без родство с подсъдимите и гражданския ищец и частен
обвинител.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на изготвената съдебномедицинска
експертиза.
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на вещото лице.
В.Л. Д-Р П.: Поддържам заключението.
АДВ. Ч.: Уврежданията с така описания чук могат ли да бъдат с такива
размери, които сте посочил в експертизата?
В.Л. Д-Р П.: От инцидента до прегледа са минали около 2 дни. В случая,
както пострадалият поднесе информация, че е удрян няколко пъти в областта
на лявата предмишница, това означава, че се е предпазвал с лявата ръка, като
ударите най-вероятно са попадали в една и съща област. След това, макар и
отделни, кръвонасяданията са се слели и така тези кръвонасядания са
установени с размери 7 х 3 см.- затова, че са се слели, защото са попаднали в
една и съща област. Ударите, които са нанесени, не са нанесени със самата
остра част- стърчащата на чука, защото, макар и през дреха, щеше да се
предизвика разкъсване на кожата, т.е. една разкъсна рана най-общо казано. В
случая ударите, които са нанесени, може да са нанесени с твърд тъп или
тъпоръбест предмет, при което на практика няколко удара в една област
могат да доведат до това кръвонасядане с тези размери. Аз изключвам
варианта тези удари да са нанесени с острата част на чука. Щеше да има рани,
а тук имаме само кръвонасядания, които отговарят по време от възникването
18
им до прегледа. Това, което пострадалият казва, за нараняване в областта на
бедрото- той има и оток и кръвонасядане в предната част пак на лявото бедро,
което е с размер 6 х 6 см. Това нещо отговаря да бъде причинено с по-широк
предмет от чука, което означава, че може да бъде от обувка. Самият
кофражийски чук в единия край изглежда така, както обясни пострадалият, а
в другия не е така. Може и ударите да са нанесени с другата му част-
широката тясна. С шипа няма как да е- дори и с риза, или суичър, щеше да
има разкъсване на дрехата и разкъсна рана в областта на ръката категорично,
още повече, че са нанесени, както пострадалия каза и според нашата
документация- с няколко удара по ръката. Другият вариант е ударите да са
нанесени със страничната част и това е възможност - с широката част да са
нанесени.
АДВ. П.: Казахте, че е дошъл след два дни, но СМЕ е изготвена по
писмени данни. От приложеното СМУ, което също е подписано от Вас, е
видно, че на 07-ми май Вие сте направили прегледа, т.е на 4-тия ден след
инцидента сте го прегледали. Той заяви, че когато е дошъл на прегледа е имал
ожулване. На 4-тия ден след инцидента имаше ли ожулване на бедрото?
В.Л. Д-Р П.: Инцидентът е станал на 04-ти май в 18 ч. Прегледът е
осъществен на 07-ми май на обяд, което означава, че не са 4 дни, а по-малко.
В случая охлузването на бедрото, за което става дума, е възможно да се е
заличило, но на практика щеше да се види по време на прегледа. Тук има и
оток. Едно кръвонасядане, както е известно, започва с червен цвят или син.
След това минава на 3-ти – 4-ти ден в зелен, кафяв цвят и избледнява като
жълто кръвонасядане в рамките на 12-14 дни. В случая, може
кръвонасядането, както е започнало в син и да избледнее в син цвят. Ако
кръвонасядането е нанесено в рамките на дори 1 ден разлика, на две
кръвонасядяния в две различни области, след 2-3 дни може да са с един и
същи цвят, независимо че са нанесени в следващ инцидент. Не се изключва
да е от друг ден нараняването. Това, което сме констатирали, това сме
описали, но как е получено и дали е от същия инцидент не мога да кажа аз, но
отговаря горе-долу да е получено към момента на инцидента.
ПРОКУРОРЪТ: Разбрахте ли на кой е дадено СМУ-то, за което каза
свидетелят?
В.Л. Д-Р П.: Аз лично нямам спомен от кой е получено. Помня, че
19
имаше такъв инцидент, както казва той, преди време, където едно СМУ беше
взето от друг човек и се наложи да се разпечата от компютъра ново и да се
подпечата наново. Не се подписват лицата, които получават СМУ-то.
Многократно е имало случаи, в които пострадалият със СМУ отива при
адвокат, не се разберат и адвокатът му задържа СМУ-то и идва след една
седмица или две пострадалият и казва, че го е загубил и иска ново. Ние му
имаме данните и наново се разпечатва и подпечатва. Не искаме документ за
самоличност на лицата, на които даваме СМУ. Много пъти са работещи или
майки с деца и пращат съпрузи и свои близки, особено пък тези, които са
трудно подвижни и едва ги карат на преглед при нас. Дадат ни епикризи и
всичко, като са изписани от лечебно заведение и на по-късен етап ги даваме
СМУ-я на близки, които дойдат при нас. Не може да разкарваме един такъв
човек. Затова най-вероятно и е много възможно да е станало това нещо и да се
е представил някой за чичо.
Жената, за която говори, е техническият сътрудник, който оформя
документацията, но аз присъствам задължително в началото или в края,
когато се дава медицинското с тенденция да видя дали това, което пише,
съвпада с нещата. Паспорт и подобни данни се пишат от техническия
сътрудник. Това е жената, за която спомена пострадалият.
АДВ. П.: Преди 07.05.2020г. не е имало друг преглед, защото ако е
имало такъв, то е следвало да бъде изваден от компютъра, нали?
В.Л. Д-Р П.: Пострадалият каза, че е отишъл във връзка с помощ след
инцидента. Той при нас той идва на 07-ми май. Той с лекари е контактувал
непосредствено след като е бил разпитван в КАТ, но не при нас.
СЪДЪТ: Относно находката в лявото бедро- възможно ли е според вас
това травматично увреждане да е причинено със същия предмет, с който е
нанесено травматичното увреждане на предмишницата?
В.Л. Д-Р П.: Възможно е. Ние не можем да бъдем категорични за двете
травматични увреждания, защото цветовата гама съвпада, но като дни
цъфтенето на хематома има припокрИ.е в цветовата гама, като започва от
синьо-червена и трае 3-4 дни. В рамките на тези 3-4 дни, ако е получил друга
травма, пак бихме могли да тълкуваме и да я отнесем към инцидента, за който
имаме данни. Ние нямаме други данни и затова го свързваме с инцидента.
Страните /поотделно/: Нямаме други въпроси. Да се приеме
20
заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на вещото лице и определя възнаграждение на
същото в размер на 30 лв. за явяване в днешното съдебно заседание, платимо
от бюджета на съда.
АДВ. Ч.: Отказваме се от искането от разпоредителното заседание за
допускане до разпит на Цецо Ценов. Държим само на искането за допускане
на свидетеля М. Г. Р. - при режим на призоваване. Моля, да се приемат и
двата броя СМУ.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпит на неявилия се днес свидетел, с оглед
непосредствен и точен разпит и това, което ще заяви. Считам отново, че
искането за разпит на свидетеля, посочен от защитата на подсъдимия, за
неоснователно, тъй като не е конкретизирано и аргументирано какви
обстоятелства ще изяснява този свидетел и с оглед немотивиране на искането,
моля, да го оставите без уважение. На този етап не са събрани никакви данни
там да е присъствало лице, което да е било очевидец.
АДВ. Г.: Нямам искания. Подкрепям становището на представителя на
държавното обвинение, доколкото свидетелят Д. П. следва да бъде разпитан
по делото.
АДВ. П.: Аз също държа да бъде разпитан неявилият се свидетел и
свидетелят М. Радев, която е очевидец, за изясняване на обективната истина
по делото.
АДВ. Ч.: Представям и 3 бр. характеристики за подзащитния ми А. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат характеристиките.
АДВ. Г.: Да се приемат характеристиките.
Съдът намира за основателно искането на прокурора за повторно
призоваване на неявилия се в днешното съдебно заседание свидетел Д. П.,
посочен в приложението към ОА. Същият следва да бъде призован за
следващото съдебно заседание, като му се укаже, че при повторно неявяване
ще бъде глобен и ще бъде доведен принудително.
21
Съдът намира за основателно и искането на защитата на двамата
подсъдими за допускане до разпит в качеството на свидетел при режим на
призоваване на лицето М. Г. Р. с адрес ***, доколкото за същата се твърди, че
е очевидец на инцидента. Последното би допринесло за разкрИ.е на
обективната истина по делото. Съдът намира, че следва да бъдат приети и
представените в разпоредителното заседание 2 бр. СМУ за подсъдимите З. П.
и А. П., както и представените в днешното съдебно заседание характеристики
на подсъдимия А. П. – 3 бр.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото М. Г. Р., която
за следващото съдебно заседание да се призове на посочения адрес. Да се
призове отново св.Д. П. с посочените указания.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: 2 бр. СМУ, касаещи
подсъдимите А. П. и З. П. и 3 бр. характеристики на подс.А. П..
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.04.2023г. от 13.:30 часа, за която
дата и час гражданският ищец и частен обвинител и повереникът –
уведомени. Подсъдимите и защитниците – уведомени. Да се призоват
свидетелите Д. П. и М. Р..
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:31 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
22