№ 413
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500412 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
259/01.02.2024г. на СрРС от А. С. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **, чрез адв. Желева, против решение №
3/15.01.2024г. по гр.д.№ 52/2023г. по описа на СрРС , в частта, с която е
уважен предявеният от „Ютекредит България“ ЕООД, Булстат: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 21, ет.5,
представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева-управител, иск, като Ж. е
осъдена, в качеството й на попечител на К. В. Ж., с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **, действащ лично и с нейно
съгласие, да заплати на дружеството сумата от 1500лв., представляваща
главница по сключен от К. Ж. договор за кредит № L313418 от 11.01.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата
молба, д.т. и разноски по делото. Твърди, че постановеното решение не е
правилно. Заявява, че наистина е назначена за попечител на К. Ж., но не носи
вина за сключения договор, защото синът й е частично дееспособен. Твърди,
че не следва тя да носи отговорност за това, че виждайки състоянието на сина
1
й, дружеството му е отпуснало кредит, въпреки че той разчита единствено на
инвалидната си пенсия. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът против нея бъде отхвърлен. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемото „Ютекредит България“ ЕООД, оспорва въззивната
жалба. Счита я за неоснователна. Твърди, че въззивницата, в качеството си на
назначен попечител на кредитополучателя К. Ж., носи деликтна отговорност
за причинените от него на дружеството вреди, като лице, назначено да
упражнява надзор върху него. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Няма
доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Предявеният иск пред районния съд, който е висящ пред настоящата
инстанция, е с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред СрРС е образувано по искова молба от К. В. Ж., с
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **,
действащ лично и със съгласието на своята майка и попечител А. С. Ж., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **, чрез
пълномощника адв. Желева, против „Ютекредит България“ ЕООД, гр.София,
представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева-управител.
Твърди се по исковата молба, че К. Ж. е поставен под ограничено
запрещение с Решение № 118/ 23.03.2021г по гр.д. № 2651/2020г на Окръжен
съд Бургас, като майка му – въззивницата Ж. е назначена от Община Шумен
за негов попечител. Без знанието и съгласието на майка си, на 11.01.2023г. К.
сключил договор за кредит с „ЮтеКредит България“ ЕООД, била му
отпусната сума в размер на 1500лв., усвоена и изтеглена от него. Твърди се по
2
исковата молба, че ограничено запретеният е с интелект на дете и не
осъзнава, че получените суми следва да бъдат възстановявани, именно затова
е поставен под ограничено запрещение. Въпреки това, той е изтеглил кредит,
без майка му да знае. Моли за обявяване на договора за кредит за
недействителен, тъй като кредитополучателят е недееспособен и липсва
съгласие на попечителя при договарянето и подписването на документа.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК, „Ютекредит България“ ЕООД,
гр.София е депозирало отговор против исковата молба. Предявеният иск е
оспорен изцяло. С отговора и в постъпило в хода на делото уточнение е
предявен насрещен иск против К. Ж. за заплащане на следните дължими и
изискуеми суми по сключения договор за кредит: - главница- 1500лв.;
договорна лихва - 56.07лв.; лихва за забава - 12.46лв. за посочения в
отговора против исковата молба период; такса за разглеждане съгласно
Договор за кредит № L313418 г. от 11.01.2023 г. г. в размер на 331.05лв.;
такси съгласно чл.14.1.2 от Рамково споразумение на ЮтеКредит България
ЕООД към Договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на
физически лица в сила от 21.06.2021 г. в общ размер на 301лв., дължими при
просрочия; законна лихва за забава за периода от датата на предявяване на
насрещния иск до изплащане на вземането и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450лв.
При условията на евентуалност, в случай, че предявените искове
против К. Ж. бъдат отхвърлени, дружеството е предявило осъдителен иск
срещу попечителя А. С. Ж. за заплащане на вреди в размер на посочените по-
горе пера по отделните вземания на дружеството. Поддържа се становище, че
в качеството си на попечител на ограничено запретения си син, Ж. е
отговорна, поради това, че не е осъществила необходимия надзор върху
действията му и с това е причинила имуществени вреди на ответното
дружество. Обосновани са аргументи за постановяване на осъдително
решение в полза на дружеството. Претендирани са разноски.
С постановеното решение районният съд е разгледал искове с правни
основания чл.27 от ЗЗД, насрещен иск с правно основание чл.79 вр. чл.86 ЗЗД
и съединен с него в условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание по чл.47, ал.2 от ЗЗД против попечителя на Ж..
3
Видно от диспозитива на атакувания съдебен акт, искът с правно
основание чл.27 ЗЗД е уважен и сключеният между дружеството и К. Ж.
договор за кредит е унищожен. Предявеният насрещен иск с правно
основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е отхвърлен. В тази част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция е висящ спорът само относно
основателността на предявения евентуален иск с правно основание чл.47, ал.2
ЗЗД.
Фактическата обстановка е подробно, детайлно и коректно изложена от
съдията-докладчик от СрРС, затова настоящият състав няма да я преповтаря.
Съвсем накратко описана, тя е следната:
Безспорно е по делото, че К. Ж. е пълнолетен, поставен под ограничено
запрещение, а майка му – А. Ж. е назначена за негов попечител. След
влизането в сила на решението, с което е установено, че той не може да
разбира свойството и значението на извършваното и да се грижи за своите
работи, без да уведоми майка си, Ж. сключил договор за кредит с „Ютекредит
България“ ЕООД, гр.София и получил сума в размер на 1 500лв., като се
задължил за връщането й, както и за заплащане на лихви, такси и други
разноски по кредита.
Не се спори, че сумата била преведена и още същия ден била получена
от него в офис на „Изипей“. Също не се спори, че при кандидатстването за
кредита и отпускането му, неговата попечителка – въззивницата Ж., е била в
неизвестност за действията му.
Спорният въпрос по този иск е дали попечителят носи отговорност за
вредите, които дружеството твърди да е претърпяло, в резултат от отпускане
на посочената по-горе сума на главницата и неизплащане на договорените по
кредита такси и разноски.
За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:
К. Ж. е сключил с „Ютекредит България“ ЕООД, гр.София договор,
който правилно е преценен от районния съд като сделка, която излиза извън
представите за дребни сделки, за задоволяване на текущи нужди на
ограничено запретените. Ето защо този договор, извършен без съгласието на
попечителя правилно е обявен за унищожаем. Последиците от
4
унищожаемостта за уредени от разпоредбата на чл.34 ЗЗД: „Когато договорът
бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да
върне на другата страна всичко, което е получила от нея“.
По отношение на приложението на чл.47, ал.2 ЗЗД, съдът приема, че в
конкретния случай ищецът по евентуалния насрещен иск не може обосновано
да се позове на нея, защото тя касае отговорност на попечителя за причинени
деликти от страна на непълнолетния или поставения под ограничено
запрещение, докато в случая претенциите за заплащане на описаните по-горе
сума, произхождат от сключен договор.
Самата разпоредба на чл.47, ал.2 ЗЗД е поставена в раздел ІІ, т.4
„Непозволено увреждане“ на ЗЗД, в института на непозволеното увреждане,
дори не и сред разпоредбите, уреждащи неоснователното обогатяване. Ето
защо, при наличието на сключен договор, кредиторът не може да претендира
сумите по него на деликтно основание.
Така се налага извод за неоснователност на предявения против А. Ж.
иск с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД.
Следва извод за отмяна на решението на СрРС в съответната му
обжалвана част и постановяване на акт по съществото на спора в горния
смисъл. В полза на въззивницата се дължат направените разноски в размер на
60лв., а дружеството ще понесе и д.такса по този иск, която ще бъде заплатена
по с-ка на БОС и разноски за процесуално представителство на адв.Й.Ж. в
размер на 500лв., с оглед въведеното възражение за прекомерност от
въззиваемото дружество.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3/15.01.2024г. по гр.д.№ 52/2023г. по описа на
СрРС, в обжалваната част, с която е уважен предявеният от „Ютекредит
България“ ЕООД, Булстат: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Сребърна“ № 21, ет.5, представлявано от Ирина Харалампиева
Крайчева-управител, иск, като А. С. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
5
ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. ** е осъдена, в качеството й на попечител на К. В.
Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **,
действащ лично и с нейно съгласие, да заплати на дружеството сумата от
1500лв., представляваща главница по сключен от К. Ж. договор за кредит №
L313418 от 11.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, д.т. и разноски
по делото и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ютекредит България“ ЕООД, Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ №
21, ет.5, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева-управител,
против А. С. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап.
**, в качеството й на попечител на К. В. Ж., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **, действащ лично и с нейно съгласие,
за заплащане в полза на дружеството на основание чл.47, ал.2 ЗЗД на
сумата от 1500лв., представляваща главница по сключен от К. Ж. договор за
кредит № L313418 от 11.01.2023г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, д.т. и
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ютекредит България“ ЕООД, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 21, ет.5,
представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева-управител да заплати по
с-ка на Бургаски Окръжен съд д.такса от 59.77лв. по този иск.
ОСЪЖДА „Ютекредит България“ ЕООД, Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 21, ет.5,
представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева-управител да заплати на
А. С. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул.“И. В.“ № *, ет. *, ап. **
извършените разноски за настоящата инстанция в размер на 560лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6