№ 292
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110214197 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4
от ЗМВР.
Образувано е по подадена жалба от Б. К. А., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ул.***, чрез адв.Р. М. от САК, срещу заповед за
задържане на лице с рег.№513зз-1012/18.11.2022 г., издадена от
инспектор Т. И. П.Ш., служител в „ХЕ“ СММ-СДВР, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност,
неправилност и нецелесъобразност на оспорената заповед.
В тази връзка, оспорва компетентността на органа, издал
процесната заповед; счита, че същата не отговаря на изискванията на
чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР, тъй като не са посочени достатъчно ясно
фактическите и правните основания за задържането на
жалбоподателя; липсва посочване на конкретни данни по смисъла на
чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР, от които да са изведени фактическите и
1
правни основания за задържането на жалбоподателя; не са ясни и
доказателствата, въз основа на които полицейския орган е достигнал
до извод за наличието на данни по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, а именно, че жалбоподателят е съпричастен към извършване на
твърдяното престъпление; в обжалваната заповед не е посочено пред
кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване, както и в кое РУ
задържаното лице ще изтърпи задържането до 24 часа; нарушена е
процедурата по издаване на процесната заповед, доколкото и
понастоящем жалбоподателят не е запознат с причините за неговото
задържане, което е възпрепятствало организиране на защитата му
точно от този момент, в нарушение на чл.5, пар.2 от ЕКЗПЧ;
процесната заповед е издадена два месеца по-късно от посочената дата
на извършване на твърдяното престъпление, през което време
жалбоподателят не е бил призоваван за извършване на каквито и да е
действия по разследването, като разпита му е проведен едва след
задържането и след това е бил освободен; процесната заповед не е
съобразена с целта на закона, доколкото е нарушен принципа за
съразмерност, приложим в административното производство, а в
конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
визираните цели, доколкото със задържането на жалбоподателя не е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление; не
е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя, поради
което със задържането, правата и законните му интереси са засегнати
в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която
се издава административния акт.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – адв.Е.Т. от САК, след
приключване на съдебното дирене, моли съда на посочените в
жалбата основания, да отмени процесната заповед, като
незаконосъобразна и неправилна. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски по делото в полза на жалбоподателя.
2
Ответната страна по жалбата: Т. И. П.Ш., чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк.Б.С., след
приключване на съдебното дирене, моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди процесната заповед, като правилна,
законосъобразна и издадена от надлежно упълномощен полицейски
орган.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР. При условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши
служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните
съображения:
Със заповед за задържане на лице рег.№513зз-1012/18.12.2022 г.,
издадена от инспектор Т. И. П.Ш. – служител в „ХЕ“-СММ-СДВР,
жалбоподателят Б. К. А., ЕГН **********, адресно регистриран в
гр.София, ул.***, на 18.11.2022 г. в 07:00 часа, в гр.София, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е задържан за срок от 24 часа, за
това, че на 18.09.2022 г., около 19:00 часа, в гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Драган Цанков“, на спирка на масовия градски транспорт срещу
паркинга на „Литекс Тауър“, чрез удар с юмрук в областта на лявото
око и носа, причинил лека телесна повреда по досъдебно
производство №186/2022 г. по описа на СДВР, образувано за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от
НК.
3
От събраните по делото писмени доказателства – процесната
заповед, протокол за личен обиск на лице, декларация за уведомямане
на задържан за правата му, заверено копие от книга за задържани
лица, става ясно единствено това, че на 18.09.2022 г., около 19:00 часа,
в гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Драган Цанков“, на спирка на
масовия градски транспорт срещу паркинга на „Литекс Тауър“, чрез
удар с юмрук в областта на лявото око и носа, е причинил лека
телесна повреда, за което е образувано досъдебно производство
№186/2022 г. по описа на СДВР, водено за извършено престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
Задържаното лице Б. К. А. попълнил на 18.11.2022 г. в 07:15 часа
декларация, че е запознат с правата си на задържано лице.
На 18.11.2022 г., в 09:10 часа, инспектор К.В.К. – служител в с-р
06 ОПКП-СДВР, в присъствието на един свидетел, извършил личен
обиск на задържаното лице Б. К. А., резултатите от който,
обективирал в съставен протокол за личен обиск на лице, а именно:
намерена 1 брой банкнота с номинал от 10 лева, оставена на съхрание
в лицето, за произхода на която последният дал обяснения, че
намерената вещ е негова и остава на съхранение у него.
От заверено копие на книга за задържани лица при СДВР се
установява, че на 18.11.2022 г., въз основа на процесната заповед и на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, инспектор Т. П. И.-Ш. е задържала
Б. К. А., и на същата дата – 18.11.2022 г. в 12:45 часа, задържаното
лице е освободено, поради отпаднала необходимост.
Съгласно представеното по делото удостоверение с рег.№513р-
116415/23.11.2023 г., със заповед №513з-10055/18.11.2021 г. на
директора на СДВР, инспектор Т. И. П.Ш. е преназначена на
длъжност: разузнавач III степен в група „Хулиганство и екстремизъм“
към сектор „Масови мероприятия“ при СДВР, която длъжност
изпълнява и към момента на изготвяне на удостоверението.
4
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Противно на направеното възражение от жалбоподателя,
обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на
чл.57 от ЗМВР, видно от представеното удостоверение с рег.№513р-
116415/23.11.2023 г., в кръга на предоставената й съгласно чл.72, ал.1
от ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в нарушение
на закона и неговата цел.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските
органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. Действително за прилагането на тази принудителна
административна мярка не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е
съпричастно към него. При все това, дори и да са налице данни, които
дават основание да се предположи, че задържаното лице може да е
съпричастно към определено престъпление, предприетата спрямо него
мярка трябва е обоснована и съразмерна с целта на закона. В
конкретния случай, по делото липсват каквито и да е доказателства
относно наличието на данни, послужили на издателя на процесната
заповед да направи извод за съпричастност на жалбоподателя към
извършване на твърдяното престъпление, а именно: че последният е
причинил другиму лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Такива конкретни данни не са описани и в издадената заповед, с оглед
на което остава неясна причината, поради която полицейският орган е
взел решение да задържи жалбоподателя, и то чак около един месец
след датата на деянието. Следователно, основателно се явява и
релевираното възражение от жалбоподателя, че в обжалваният
административен акт липсват и правните основания за неговото
5
задържане.
Задържането е принудителна административна мярка по смисъла
на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и
преустанови извършването на противоправно деяние, както и да
предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено
по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се
укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица или
други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В
случая не е ясно защо жалбоподателят е задържан и с какво неговото
задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел.
Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не
означава, че е освободен от задължението да обоснове
необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите
на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато
резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка, което в случая очевидно не е така. По делото
липсват каквито и да е данни жалбоподателят да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи,
които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване
на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия. Нещо повече,
от доказателствата по делото дори не става ясно какви точно
неотложни действия или мероприятия са извършили полицейските
органи с участието на жалбоподателя по вече образуваното досъдебно
производство. Единствено в жалбата се сочи, че след разпит е
освободен още същия ден, а в книгата за задържани лица е отразена
причина за освобождаване: „отпаднала необходимост“, но без да се
сочат конкретните действия, довели до отпадане на необходимостта от
неговото задържане. Следователно процесната ПАМ е наложена в
6
противоречие на целта на закона и принципа на съразмерност,
регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава административният
орган да упражнява правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не се допуска
засягане на правата и законните интереси на гражданите в по-голяма
степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В случая
заповедта превишава целта на закона, тъй като разкриването и
предотвратяването на предполагаемото престъпно деяние не е
налагало необходимостта от задържането на лицето, и съставлява акт
на неоснователна принуда спрямо него.
Посочените в акта фактически обстоятелства не съответстват на
материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и
полицейският орган не е следвало да прилага процесната ПАМ, която
се явява необоснована и непропорционална. В нарушение на закона, в
издадената заповед не са посочени достатъчно ясно фактическите и
правните основания за задържането на жалбоподателя, в какъвто
смисъл релевираните възражения в жалбата, се явяват основателни.
Видно от направеното словесно описание на фактическата обстановка
в процесната заповед е, че въобще липсват данни за пострадалия от
престъплението, за което е образувано и се води досъдебно
производство. По никакъв начин не са описани фактите, които
очертават конкретно извършени действия от жалбоподателя спрямо
личността на друго лице, осъществяващи изпълнителното деяние на
посоченото престъпление. Освен това, по делото липсват каквито и да
било данни за укоримо поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
умишлено причиняване на лека телесна повреда другимо по
хулигански подбуди. Поради това обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон и на
целта на закона и следва да бъде отменена на това основание.
С оглед изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото, а
7
именно: 10 лева платена държавна такса, който разход е доказан с
платежен документ, приложен по делото и следва да бъде присъден в
полза на жалбоподателя.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие е, че
жалбоподателят е упълномощил един адвокат за изготвяне на жалба и
процесуално представителство по делото, за което е уговорено и
заплатено в брой на 30.11.2022 г. адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева. Направеното възражение от ответната страна за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно, доколкото заплатената сума не превишава
минималния предвиден размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по този вид дела.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№513зз-
1012/18.11.2022 г., издадена от инспектор Т. И. П.Ш., служител в „ХЕ“
СММ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена
принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“
на Б. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.***, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ към МВР, да заплати на Б. К. А., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.***, сумата от 490 лева, представляваща направени
деловодни разноски по делото: заплатена държавна такса в размер на
10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
8
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9