РЕШЕНИЕ №1901
гр. Русе, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри
гр.с.,
в публично заседание на 12-ти ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1571 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове от „Експресбанк“ АД-гр.Варна срещу М.С.М., с които
се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми във
връзка със сключен между страните договор за кредит „Експресо“ №49841/13.02.2008г.,
а именно: сумата 2581.77 лв. – главница, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното плащане, сумата 125.18 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г., както и сумата 551.62 лв. –
обезщетение за забава за периода от 30.04.2016 г. до 18.03.2019г.Претендира и
разноски.
Ищецът твърди,
че на 13.02.2008г. „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/със сегашно наименование „Експресбанк“
АД/ сключило договор за кредит „Експресо“ №49841 с М.С.М., по който поръчител
станал С.М. Стойков. Кредитът бил сключен за сумата от 8000.00 лв., която била
преведена по сметката на ответницата. Кредитополучателят се задължил да върне
предоставения кредит, ведно с уговорената между страните такса усвояване от 166.00
лв, лихви за целия срок на договора – 3652.24 лв. и премии за застраховка „Живот“
от 274.56 лв. за период от 120 месеца /30.03.2008 г. – 28.02.2018 г./, с равни
месечни вноски в размер на 99.39 лв. Твърди, че задълженията по договора за
кредит не са изплатени изцяло, т.к. считано от 30.09.2015г., ответницата
преустановила плащанията.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата, с който се оспорват претенциите по основание и
размер. Счита, че е недопустимо обявяване на предсрочната изискуемост една
година след окончателния падеж. Заявява, че са налице неравноправни клаузи,
както и че претенциите за лихви са погасени по давност. Моли исковете да се
отхвърлят като недоказани по основание и размер.
От фактическа и правна стратна:
Съдът е сезиран с искове по чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С влязло в сила
определение от 22.10.2019г. производството по делото в частта му срещу
поръчителя С.М. С. е прекратено на осн.чл.232 ГПК.
От представения
по делото договор за кредит Експресо“ №49841/13.02.2008г. се установява, че
между страните е сключен договор, по силата на който „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД отпуска на М. в качеството й на кредитополучател кредит в
размер на 8000.00 лв. със срок за издължаване 120 месеца /30.03.2008 г. –
28.02.2018 г./, с равни месечни вноски в размер на 99.39 лв. Договорът е в
изискуемата от закона форма съгласно чл.430 ТЗ и е породил действие.
Кредитът се
усвоява по банкова сметка ***, посочена в част I, т. 5 от договора. Съгласно Приложение 1 – погасителен
план към договора кредитът се издължава на 120 вноски, при номинален лихвен
процент 7,95%. Не е спорно между страните, че кредитът е усвоен, а същото се
установява и от представеното по делото и неоспорено извлечение от банковата
сметка на ответницата. В чл. 10, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че
вземането на Банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно
изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със
забава над 90 дни.
По делото е приета неоспорена от страните
експертиза, от заключението на която се установява, че ответницата е в
просрочие, считано от 30.10.2015г. и банката е можела да обяви предсрочната
изискуемост на 29.01.2016г. Вещото лице посочва и че дължимите се по процесния договор суми възлизат на
2581.77
лв.
– главница, 125.18
лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г. и
551.62 лв.-наказателна лихва за периода 30.04.2016г.-18.03.2019г.
Съдът
приема, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, основано на
договор за банков кредит „Експресо“ №49841/13.02.2008г., по силата на който банката предоставила на
ответницата кредит в размер
на 8000.00 лв., която
сума се установи, че е усвоена от М..
В договора за кредит е уговорено, че падежът на кредита настъпва на 28.02.2018г. Действително, по делото се
установява, че от 29.01.2016г., кредитът е бил в просрочие, но банката-ищец не
се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а е
подала настоящата ИМ на 18.03.2019г., т.е. след настъпилия редовен падеж на
цялото задължение.Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост на
кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една или няколко погасителни вноски. Наличието на обективната
предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на
кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали
да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря на това право. Тъй като по делото не се
доказва
предсрочна изискуемост да е обявена на длъжника, а напротив ищецът е завел иска на 18.03.2019г.,
след настъпилия на 28.02.2018г., редовен падеж на
задълженията, то възраженията
на особения представител, че обявяване на предсрочната изискуемост една година след окончателния падеж
е недопустимо и че е настъпило погасяване на задълженията по давност е
неоснователно.
В
хода на производството не са ангажирани доказателства, от които може да се
направи извод, че ответницата е погасила главницата, установена по
размер и от приетата и неоспорена експертиза, поради което и съдът приема, че искът в тази му част за сумата от 2581.77
лв.
е доказан по основание и размер.
Относно възнаградителната лихва:
Относно
възражението на ответника за нищожност на клаузата по чл.7 от договора като
неравноправна. Съгласно чл. 143, т.10
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В случая по делото действително се установява, че размерът на лихвения процент
е бил изменен, но това е станало в полза на самия длъжник, тъй като от 7.95% е
бил актуализиран на 5.90%. Следователно дори да е налице неравноправност,
същата е без значение, доколкото в процесния период по производството банката
не се е възползвала от правото си да увеличи прилаганият лихвен процент, а
напротив намалила е същия и е начислила възнаградителна лихва в по-малък размер
от първоначално уговорената.
Неоснователно е
и възражението за погасителна давност на вземането за възнаградителна лихва.
Погасителната давност е пет години за главницата и три години за акцесорните
вземания. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Исковата молба е подадена чрез
БП на 18.03.2019 г. Възнаградителна лихва представлява цена за ползвания
финансов ресурс. Същата представлява акцесорно вземане, което зависи от главния
дълг и винаги има периодичен характер. Всички вземания за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Претендирана е възнаградителна лихва е за
периода 30.04.2016 г. до 28.02.2018г., поради което и за първата процесна дата 30.04.2016г.
не е изтекъл период по-дълъг от три години. Предвид изложеното, искът за
заплащане на сумата 125.18 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016
г. до 28.02.2018 г. е изцяло основателен.
Относно обезщетението за забава:
Ищецът
претендира обезщетение за забава върху всички неплатени анюитетни вноски за
период три години преди подаването на исковата молба. Съгласно част I, т.8 длъжникът дължи наказателни надбавки върху
просрочени погасителни вноски или върху цялата главница при предсрочна
изискуемост: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 7, като при сключване
на договора лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на
13.95%.
Следователно
ищецът претендира обезщетение за забава, както е уговорено в част I, т.8 от договора,
върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна вноска /състояща
се от главница и договорна лихва/ за периода на забавата до датата на
предявяване на иска, като лихвения процент на обезщетението за забава е в
размер на 11.9 % /т. е. малко по-голям от размера на законната лихва за
забава/. Този начин на изчисление не противоречи на закона и добрите нрави.
Оттук и този акцесорен иск следва да се уважи в пълен размер.
С
оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски по настоящото дело, а именно: 203.27 лв.-заплатена д.т., 400.00лв.-
възнаграждение на вещо лице, 200.00лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП и 250.00 лв./половината от заплатено възнаграждение на особен
представител, т.к. производството по делото в частта му срещу другия ответник е
прекратено/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,*** да заплати на „Експресбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 92, представлявано от Д. Н. Н. и Е.Х. следните суми
въз основа на сключен между страните договор за кредит „Експресо“
№49841/13.02.2008г.: сумата 2581.77 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.03.2019г. до окончателното плащане, сумата
125.18 лв.-възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г.,
сумата 551.62 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.04.2016 г. до
18.03.2019г., както и сумата 1053.27лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: