РЕШЕНИЕ
№ 2900
гр. Бургас, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20252120104079 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от И. Т. М. против Й. П. П. искова
молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни от него
стрес и страх за живота му, както и болки и страдания от нанесените му от ответника удари
с нож по тялото, както и уплаха от отправените от ответника закани за лишаване на ищеца
от живот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
06.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените от ищеца разноски по
делото. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в
полза на процесуалния представител на ищеца. В исковата молба се твърди, че на 06.05.2020
г., около 14,00 ч., ответникът влязъл с взлом в жилището на ищеца и му нанесъл множество
прободни рани, като едновременно с това му се заканил с убийство, което предизвикало
уплаха, стрес и основателен страх за живота му. Твърди се също така, че за горното деяние
ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК с влязла в сила Присъда № 211/17.12.2024 г. по НОХД № 1706/2024 г. на РС-Бургас.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответникът не е подал писмен отговор, не е изразил
становище по иска, не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, но се представлява от упълномощен процесуален представител, който
оспорва единствено размера на иска, като счита, че същият е силно завишен с оглед
претърпяните от ищеца вреди и стандарта на живот в РБ** към датата на извършване на
1
деянието. Не ангажира доказателства. Моли да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото копие на Присъда № 211/17.12.2024 г. по НОХД №
1706/2024 г. по описа на РС-Бургас, Й. П. П. е признат за виновен в това, че на 06.05.2020 г.,
около и малко след 14,00 ч., в жилище, находящо се в гр. Б**, бул. ***, приземен етаж, се
заканил с престъпление против личността на живущия и намиращ се в жилището И. Т. М., а
именно с убийство, чрез отправяне към него на репликите: „Ей сега ще те утрепя!“ и „Майка
ми умира и вас ще изтрепя!“ и действия - замахвал с нож към главата и врата му, като
нанесъл няколко удара с него, при което причинил на М. порезна рана в лявата половина на
шията и порезни рани по предната повърхност на гръдния кош, като това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК /ред. ДВ, бр. 16 от 2019 г./. Така постановената присъда е била обжалвана пред БОС,
като с Решение № 137/27.05.2025 г. по ВНОХД № 348/2025 г. същата е изменена само в
частта относно наложеното наказание на подсъдимия П., а в останалата й част е потвърдена.
Решението на БОС е влязло в сила на датата на постановяването му - 27.05.2025 г.
С оглед на горното и тъй като на осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и вината на дееца, съдът намира, че в случая следва да се приемат за безспорно доказани
твърденията на ищеца, че на 06.05.2020 г. ответникът му се е заканил с убийство, както и е
замахвал с нож към главата и врата му, нанесъл му е няколко удара с ножа и му причинил
порезна рана в лявата половина на шията и порезни рани по предната повърхност на
гръдния кош, като това заканване възбудило основателен страх у ищеца за осъществяването
му.
По делото е разпитана свидетелката Н. М. – съпруга на ищеца. Същата заявява, че на
06.05.2020 г. след като обядвали, свидетелката отишла да изпрати децата им до техния дом
на съседна улица, но след 10-15 минути съпругът й й се обадил по телефона и я извикал да
се прибере веднага. Като се върнала, тя видяла, че вратата на дворчето им била „избушена“
на обратно, влязла в дома им и видяла съпруга си отпуснат на едно кресло и целият облян в
кръв – от врата му бликала кръв на струйка, от гърдите му също бликала кръв. Свидетелката
се опитала да спре кръвта, като на няколко пъти и прилошавало. Междувременно дошла
линейка и отвела ищеца в Бърза помощ. Според свидетелката, този инцидент се отразил
много зле на ищеца – той не искал повече да стои в това жилище и се изнесъл да живее на
село, не се хранел, не можел да спи, а работата му като шофьор на камион изисквала
постоянно внимание. Свидетелката сочи, че съпругът й все още не спи нормално, а само
дреме, като често се стряска и се изправя в леглото викайки за помощ. Заявява, че съпругът й
бил намушкан от съседа им Й., като след това последният не е правил никакви опити да се
извини за случилото се. Свидетелката твърди, че след инцидента съпругът й останал около
два дни в болницата (тя не помни точния период на престоя му там), като имал много
шевове по гърдите си. Същата не помни дали след процесния инцидент ищецът е ползвал
отпуск по болест. Не помни също така колко време са продължили физическите болки на
съпруга й, като според нея той по-скоро не бил добре психически.
При така ангажираните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по
основание, но частично основателен по размер.
Доказа се по делото, че на 06.05.2020 г. ответникът П. виновно е извършил
противоправно деяние против ищеца М., а именно заканил му се вербално с убийство,
замахвал с нож към главата и врата му, нанесъл му няколко удара с ножа и му причинил
2
порезна рана в лявата половина на шията и порезни рани по предната повърхност на
гръдния кош, като това заканване възбудило основателен страх у ищеца за осъществяването
му.
Установи се също така от събраните гласни доказателства, че в резултат на
нанесените му от ответника наранявания с нож в областта на врата и на гърдите ищецът е
претърпял кръвозагуба, макар да липсват данни състоянието му да е било
животозастрашаващо – същият е прекарал в болница не повече от 2 дни след инцидента, тъй
като се наложило раните му да бъдат зашити.
Със свидетелските показания също така се доказа, че в резултат на извършените от
ответника деяния – закана с убийство към ищеца и нанасяне на прорезни рани по врата и
гърдите му, ищецът е претърпял стрес, болки и страдания, както и е изпитал страх за живота
си, като физическите болки са отшумяли сравнително бързо, но психическите такива
продължават до настоящия момент и макар да са изминали повече от пет години от тогава,
ищецът все още не може да спи спокойно и се стряска в съня си, както и се страхува да се
върне да живее в жилището, където се е случил инцидентът, тъй като ответникът е негов
съсед.
Съдът намира, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното деяние на ответника и горепосочените неимуществени вреди, претърпяни
от ищеца, поради което и счита, че са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране деликтната отговорност на ответника спрямо ищеца.
Що се отнася до сумата, необходима за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди, която на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да се определи по справедливост,
съдът намира, че с оглед характера и интензитета на уврежданията справедливо и адекватно
в случая е обезщетение в размер на 10 000 лв., а не 20 000 лв., както претендира ищецът.
Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика обезщетението не следва да
служи като източник за неоснователно обогатяване на пострадалия. Освен това при
определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че
деликтът е извършен преди повече от 5 години, а именно на 06.05.2020 г., когато както
минималната работна заплата, така и средствата за издръжката на един човек са били по-
ниски от настоящите. Поради това и тъй като размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определен и с оглед момента на причиняване на увреждането, съдът
намира, че претендираният размер от 20 000 лв. освен, че не е адекватен на характера и
интензитета на причинените увреждания на ищеца, не съответства и на икономическите
условия в страната към момента на причиняването на вредите. Ето защо искът следва да
бъде уважен до размера от 10 000 лв., а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На осн. чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху уважената част от иска,
дължимо от деня на увреждането - 06.05.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.
Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, и на
двете страни в производството е била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което и с
оглед частичното уважаване на иска и частичното му отхвърляне, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА
на представляващите двете страни адвокати следва да бъдат присъдени възнаграждения. В
случая с оглед цената на предявения иск, а именно 20 000 лв., минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 2 200 лв. Поради това и тъй като искът е уважен до
1/2 от предявения размер, а в останалата 1/2 е отхвърлен, то на всеки от представляващите
страните адвокати следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на по 1 100 лв.,
платимо от насрещната страна.
3
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на БРС сумата от 400 лв. - държавна такса върху уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН **********, от гр. Б***, бул. ***, да заплати на И. Т. М.,
ЕГН **********, от гр. Б***, бул.***, сумата от 10 000,00 лв. (десет хиляди лв.),
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни от ищеца стрес, уплаха и страх за живота му в резултат на отправена от
ответника на 06.05.2020 г. закана с убийство, както и болки и страдания от нанесените на
ищеца от ответника на същата дата удари с нож по тялото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му
част над уважения до предявения размер от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лв.) ОТХВЪРЛЯ
предявения иск.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН **********, от гр. Б***, бул. ****, да заплати на адв. С. К.
К. от АК-Б**, служебен адрес гр. Б***, ул. ***, в качеството му на процесуален
представител на И. Т. М., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 1 100,00 лв. (хиляда и сто лв.).
ОСЪЖДА И. Т. М., ЕГН **********, от гр. Б*** бул. ****, да заплати на адв. Н. Р.
К. от АК-Б**, служебен адрес гр. Б***, ул. ***, в качеството му на процесуален
представител на Й. П. П., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 1 100,00 лв. (хиляда и сто лв.).
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН **********, от гр. Б***, бул. ****, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 400,00 лв.
(четиристотин лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4