№ 14448
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20221110135213 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД против Х. Г. К. обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл.86 от ЗЗД ,за заплащане на сумата в размер на 975,92 лв.,представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год.,ведно със законна лихва от 30.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 211,46 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2019г. до
26.005.2022 г. , сумата в размер на 3,96 лв.,представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.01.2020год. до 29.02.2020год., ведно със законна лихва
от 10.08.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 0,80 лв.,мораторна лихва за
периода от 02.03.2020год. до 26.05.2022 г .
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответника , по силата на което му предоставя топлинни услуги за ап.76,в
гр.София,ж.к.“Връбница“ ,бл.525,вх.В,ет.8,аб. № 294526, като ответникът дължи цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставените му топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. Претендира разноските по производството.
Ответникът Х. Г. К.,представлявана от особен представител, оспорва исковете по
основание и размер. При условията на евентуалност релевира възражение за давност. Моли
исковете да бъдат отхвърлени, като претендират разноските по производството.
С Определение от 12.03.2024год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца „Далсия Елвеко ” ООД, който намира иска за основателен.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
1
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са
задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
По делото е представена изходяща от В. А. К. данъчна декларация вх. № 130025-
12382/23.03.1998 г. за притежаваните от нея имоти, видно от съдържанието на която същата
е декларирала процесния имот като собствен с начин на придобиване – покупко-продажба
от 10.06.1987год.
Отделно от това В. А. К. се е подписала в списъци на етажните собственици като
собственик на процесния имот към Протокол за проведено на 16.09.2002год. Общо събрание
на етажните собственици,на което е взето решение да се сключи договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“ с „МХ Елвеко“ООД и да се подпише договор за
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
От справка в НБД се установява ,че В. А. К. е починала на 18.02.2018год. и неин
наследник по закон е ответника Х. Г. К.,син.
От това следва, че ответникът е клиент на топлинна енергия /чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1,
т.2а от ДР на ЗЕ/ и главните страни по делото са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,както и
ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила
на 12. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Действително , декларацията не е предвиден в закона способ за придобиване и за
доказване на правото на собственост върху недвижим имот .Следва да се отбележи ,че
независимо, че данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото
състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г., в последната изрично е
декларирано право на собственост.Действително декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма
правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но съдържа изявления на
декларатора като данъчно задължено лице пред административен орган за определени
факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ
документ и удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху
имота), поради което този документ има материална доказателствена сила.Същата е и
ценена наред с другите писмени доказателства по делото ,които се ползват с формалната
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. лицето да е етажен
собственик и да е потребител на топлинна енергия, изхождат именно от В. К..
След като ответникът безспорно е неин наследник по закон ,то е наследил и
процесния топлоснабден имот като по делото не са представени доказателства същият да се
е отказал от наследството на майка си.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в
началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице
2
помагач е отчитало уредите в имота . В процесното жилище са монтирани 2 отоплителни
тела и съответно са монтирани 2 топлоразпределители .В имота се ползва топла вода и има
водомер, по който се отчита разхода.
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за
отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се начислява.Топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност
за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в
Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на имотите по проект в
сградната инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,стойността
на изравнителните сметки е 2147,43лв. с разлика от прогнозните данни от 233,33лв. за
доплащане.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,за периода 01.05.2018год. –
30.04.2019год. е издадена ОФ от 31.07.2019год. на стойност 1303,02лв. след издаването на
изравнителната сметка .Също така е издадено и ДИ от 30.09.2019год. за сумата от
131,71лв.През периода са извършвани авансови плащания на обща стойност 431,17лв. ,а по
общата фактура на 20.08.2019год. – 185лв. и на 09.10.2019год. – 150лв.
За периода 01.05.2019год. – 30.04.2019год. е издадена ОФ на стойност 761,14лв. и
ДИ общо за 77,92лв. като след извършена корекция на цена и приспадане на авансови
плащания от 416,26лв. ,дължимата сума възлиза на 229,44лв.
Или общо за периода задълженията за ТЕ възлизат на 975,92лв.,а за дялово
разпределение – 3,96лв.Мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер
на 227,16лв. , а за услугата дялово разпределение – 0,80лв.
Предвид представените писмени доказателства ,съдът приема, че ответникът се
легитимира като собственик на целия недвижим имот и отговаря по облигационното
правоотношение с ищеца за задълженията за доставената му топлинна енергия.
Относно установяване количеството на доставената топлинна енергия ,съдът
съобрази представените общи фактури от ищеца ,извършения реален отчет от ФДР,
заключенията на вещите лица по СТЕ и ССчЕ,че дяловото разпределение е правилно
извършено ,съдът счита ,че ищеца е доказал доставяне в имота на ТЕ,както и стойността й .
Основателни са претенцията за заплащане на дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния
топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили
3
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач –
протокол от ОС ,с приложен списък на етажните съсобственици, договор между етажните
собственици и третото лице помагач от 2002год. от делото за възлагане извършване на
услугата дялово разпределение.Следователно е налице действително възникнало и по което
е налице изпълнение на насрещни престации правоотношение между етажните
съсобственици и третото лице помагач.
По делото не е представен последващ договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач и за останалата част от процесния период, нито за периода след 2002 г.
като съгласно действащите и към настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за
топлоснабдяване, не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за
дялово разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано към
настоящия момент по чл. 139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима.
Видно от представените изравнителни сметки в процесния период е извършена
услугата дялово разпределение, поради което потребителите дължат възнаграждение.
По възражението за давност.
Ответникът своевременно е направил в депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност .
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Искът
е предявен на 30.06.2022год., следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл. 116,
б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
30.06.2022 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането е
станало изискуемо. в който вземането е станало изискуемо,т.е. погасени по давност са
4
задължения,с настъпил падеж преди 30.06.2019год.
Следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и
давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/
до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от
13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл. /2 месеца и 7 дни/. ,т.е. погасени по давност за
задълженията с настъпил падеж преди 24.04.2019год.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок./
Или погасени по давност за задълженията за периода 01.05.2018год. – 28.02.2019год.
Същевременно от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява ,че за този
период ответникът е заплатил авансово 431,17лв.,а след издаването на ОФ от 31.07.2019год.
си сумата от 185лв. и 150лв.Налице е и увеличение спрямо прогнозните данни от
732,05лв.Т.е. се налага извода ,че въпреки че за посочения период вземанията на ищеца са
погасени ,то ответникът е заплатил същите ,а така също за разликата от прогнозните данни и
реално отченетите суми по ОФ е налице вземане в полза на ищеца ,за което давността не е
настъпила.
Ето защо съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по ССчЕ и приема
,че за процесния период ответника дължи сумата от 975,92лв.,ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 30.06.2022год. до окончателното й заплащане ,както и сумата от
3,96лв.,цена на услугата дялово разпределение ,също със законната лихва от 30.06.2022год.
до окончателното й заплащане.
5
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
За този период приложение намират ОУ „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 11. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на Клиент в С., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от Продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ.
За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,мораторната лихва върху
главницата за доставената ТЕ възлиза на 227,16лв.,поради което следва да бъде уважена
претенцията на ищеца ,която е в по-нисък размер от 211,46лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските :
При този изход на делото ,ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от исковете му.
Същия е доказал такива в размер на 1150лв. :100лв. – д.т. ,550лв. депозити за вещи
лица ,400лв. – депозит за особен представител и 100лв. юрисконсултско възнаграждение
,определено от съда на основание чл.78,ал.8 по реда на чл.37 от ЗПП,от които съобразно
уважената част на претенциите му се следват 1149,23лв.
По изложените съображения ,съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. К. ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Пиротска“ №38,ет.1 да
заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б , сумата в размер на 975,92 лв.,представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год. за топлоснабден имот с адрес гр.София,ж.к.“Връбница“
,бл.525,вх.В,ет.8,ап.76 ,аб. № 294526 ,ведно със законна лихва от 30.06.2022г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 211,46 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от
14.09.2019г. до 26.05.2022 г. , сумата в размер на 3,96 лв.,представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2020год. до 29.02.2020год., ведно със
законна лихва от 30.06.2022г. до изплащане на вземането,както и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата в размер на 1149,23лв.,представляваща деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б против Х. Г. К. ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ул.“Пиротска“ №38,ет.1 ,с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата размер на 0,80 лв.,мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 02.03.2020год. до 26.05.2022 г .
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Далсия
Елвеко” ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7