№ 19487
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110161646 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу В. П.
В., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 000 лв. –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземането, 198, 60 лв. – договорна лихва за периода от 20.07.2016
г. до 20.04.2017 г., 504, 93 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 23.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 12821/2022 г. по описа на СРС,
88 с-в.
Ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и В.
П. В. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №
686075 от 13.06.2016 г. по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. По силата на сключения договор за потребителски кредит ответникът
получил от кредитодателя сумата от 1000 лв., срещу задължението да я върне на 10 месечни
вноски, всяка от които в размер на 119, 86 лв. в срок до 20.04.2017 г. Отразен в договора е
фиксиран лихвен процент /ГЛП/ в размер на 41, 24 %, както и годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 50 %. В раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити, приложими към договорите за кредит, сключени с „Кредисимо“ ЕАД, било
уговорено, че при забава на плащането на погасителна вноска се дължи мораторна лихва в
размер на законната лихва върху всяка вноска и всички разноски за извънсъдебното
събиране на вземането. С договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в качеството им на цеденти прехвърлили своите вземания към
1
длъжника В. П. В. на цесионера и ищец в настоящото производство „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него електронна
поща, но не е постъпило изпълнение, поради което и процесните вземания са за заявени
пред заповедния съд. Тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК, в изпълнение на съдебно разпореждане ищецът е предявил настоящите
установителни искове. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв. Б. М. –
назначен от съда особен представител на ответника В. П. В.. В отговора се поддържа, че
исковата молба е редовна, но неоснователна. Направено е възражение за погасяване по
давност на претендираните вземания. Оспорва наличието на сключен договор за
потребителски кредит между В. П. В. и „Кредисимо“ ЕАД, както и представената разписка
за получена сума. Оспорва потребителят да е получил заемната сума, както и на
представената по делото разписка да съдържа негов подпис. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство Договор за потребителски кредит №
686075 от 13.06.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД като кредитодател и В. П. В. като
кредитополучател и Приложение № 1 към него се установява, че общият размер на
предоставения кредит е 1 000 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 41.24% и годишен
процент на разходите /ГПР/ – 50 %, платим на десет месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 119,68 лв. съгласно посочен в т. 10 погасителен план. От своя страна,
общата сума, която следва да заплати кредитополучателя възлиза на стойност от 1 198,60 лв.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението,
с което кандидатства за получаване на кредит, че ще предостави обезпечение на кредита, по
договора са налице две възможности: да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в
полза на "Кредисимо" ЕАД или да сключи договор за поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи
е 24 часа от предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до 48
часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на кредита по този
начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не поражда действие между
страните (чл. 4, ал. 2).Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването
му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
По делото са приети като писмени доказателства общи условия за предоставяне на
кредити. В раздел III, т. 1 е предвидено, че кандидатстването за кредит се извършва на сайта
или по телефон посредством подаването на заявление по образец. Съобразно т. 6 след като в
заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и срокът на
кредита, кредитодателят изпраща на кредитополучателя по имейл СЕФ, съдържащ цялата
необходима преддоговорна информация, а актуалните общи условия и договорът за кредит
се предоставя чрез платформата на сайта. Според т. 9 подаването на заявление се
2
осъществява с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения
имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора“ на указаното за това
място на сайта от кредитополучателя или партньора, а при кандидатстване в офис – преди
въвеждането на командата съответният служител на партньора въвежда персоналния код на
партньора, предоставен му от „Кредисимо“ ЕАД. Предвидено е с извършването на тези
действия да се счита, че заявлението е подадено от кредитополучателя, а общите условия и
договора за кредит – приети и подписани от същия, след което на кредитополучателя биват
предоставяни на посочения в заявлението имейл адрес актуалните ОУ и договора за кредит.
С исковата молба е приложена и разписка за изплатена сума по кредит от 13.06.2016 г.,
подписана от заемателя В.. Подписът на кредитополучателя е оспорен, разпределена е
доказателствена тежест във връзка с направеното оспорване, но не са предприети
последващи процесуални действия.
Като писмено доказателство е представен и приет договор за предоставяне на
поръчителство от 13.06.2016 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и В. П. В., и Приложение
№ 1 към него. От тяхното съдържание е видно, че търговското дружество се е задължило да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. С
раздел III, т. 1 от приложението е уговорено възнаграждение в размер на 74,92 лв. месечно
за периода на действие на договора за кредит, като последното е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.
С исковата молба е приложен и приет като доказателство Договор за поръчителство от
13.06.2016г. със страни „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който
поръчителят "Ай Тръст" ЕООД се задължил да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора).
Сред книжата по ч.гр. д. № 12821/2022г. по описа на СРС се съдържа уведомление от
„Ай Тръст“ ЕООД до В. П. В., изпратено на 18.02.2021 г. на посочената в договора за
предоставяне на поръчителство електронна поща /л. 55/, според което на 18.02.2021 г.
поръчителят е получил искане за плащане от „Кредисимо“ ЕАД на следните суми: 1 000 лв.
– главница, 198,60 лв. – договорна лихва и 504,93 лв. – наказателна лихва за забава. На
потребителя е указано, че в 5-дневен срок от получаване на искането „Ай Тръст“ ЕООД ще
заплати дължимите суми, след което ще встъпи в правата на кредитора. Установява се, че на
23.02.2021 г. до ответника е изпратено и второ уведомление, съгласно което в изпълнение на
Договора за предоставяне на поръчителство на 23.02.2021 г. поръчителят е заплатил
задълженията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 686075 от 13.06.2016г. с
„Кредисимо“ ЕАД, и които са както следва: 1 000 лв. – главница, 198,60 лв. – договорна
лихва и 504,93 лв. – наказателна лихва за забава. Упоменато е, че общият дълг на
потребителя възлиза на стойност от 2 768,19 лв.
На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, от една страна, и „АПС
Бета България“ ЕООД, от друга, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
по силата на който цедентите прехвърлят на цесионера вземанията по договори за кредит, от
встъпване на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора по просрочени и
неизплатени договори за кредит, по договори за предоставяне на поръчителство, които са
индивидуализирани в Приложение № 1, срещу посочената в § 3 продажна цена.
3
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива. В случая ответникът (длъжник по
ч.гр.д. № 12821/22 по описа на СРС, 88 с-в) е уведомен за издадената заповед за изпълнение
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са сведения, че не живее на известния му адрес, дадени
са указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е предявен установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, налице е пълно тъждество между вземанията по заповедта за
изпълнение и претендираните в исковото производство.
Съдът е сезиран с установителни искове, които намират правната си квалификация в
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПКр.
Основателността на исковата претенция се обуславя от установяването в условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на
облигационно отношение, възникнало по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, по силата на което на
ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на
ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата,
наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по
договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличие на сключен
договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е прехвърлено. В
доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, а при доказване на горепосочените факти – че е изпълнил задължението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПКр договорът за потребителски кредит е
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗПКр е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от
страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
В ЗПКр е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски кредит
от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря
на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
4
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за
кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя
стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2,
ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ –
за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронния подпис /ЗЕДЕП/. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3
ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно
върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /Решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о./
В настоящата хипотеза ответникът не е поискал представянето на електронните
документи, възпроизведени на хартиен носител – заявление, договор, общи условия, поради
което същите следва да бъдат ценени като доказателства съобразно чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй
като възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание
/Решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/14 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 70/19.02.2014 г.
по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г.о./.
Съобразявайки гореизложените съображения и след съвкупна преценка на събраните в
хода на производството писмени доказателства – в частност приложения договор за
потребителски кредит и разписка, настоящият състав намира, че между „Кредисимо“ ЕАД и
В. П. В. е възникнало облигационно отношение по силата на договор за потребителски
кредит. Във връзка с извършеното оспорване на подписа, обективиран в разписката, не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят формалната доказателствената сила на този
частен документ, поради което за автор на материализираното в документа изявление следва
да се приеме именно ответникът. От своя страна, съставената разписка за предаване на суми,
съдържаща подписа на получателя с означено основание, представлява доказателство, че
въпросната сума е получена на отбелязаното в нея основание /Решение № 219 от
5
18.06.2014г. по гр. д. № 1319/2014г. на ВКС, IV г.о./.
Що се касае до Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД и В. П. В., съдът намира следното: С отговора на исковата молба не е
оспорено съществуването на облигационно отношение между ответника и поръчителя, нито
пък по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК е изискано представянето на електронния документ. При
това положение, приобщеният хартиен носител на сделката се явява достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Тези съждения се
явяват меродавни и досежно договора за поръчителство от 13.06.2016 г. между „Кредисимо“
АД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Уважаването на предявените установителни искове обаче предполага наличието на
валиден договор за потребителски кредит. При преценката за валидния характер на
облигационното правоотношение обаче следва да се държи сметка, че кредитополучателят е
физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е
действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, нито е налице някоя
от изключенията по чл. 9, ал. 1 ЗПКр. В това отношение, договорната връзка между страните
попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПКр и по отношение на нея са приложими не
само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а
наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на
потребители /ЗЗП/ относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо
повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът
не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. /Решение по дело Oceano Grupo
Editorial - C-240/98, Решение по дело Salvat Editores – С-244/98, Решение по дело Mostaza
Claro – C-168/05, Решение по Pannon GSM – C-243/08, Решение по Banco Espanol de Credito
SA – C-618/1/.
При анализа на представения договор за потребителски кредит съдът намира, че
същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПКр. В процесната сделка не е посочен
по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В
приложението към договор в т. 8 и част III от СЕФ, е отбелязана само стойността на ГПР –
50 %, без да може да се направи извод какви елементи включва последният, не става ясно
дали възнаграждението на поръчителя е инкорпорирано в тази величина. Този пропуск
сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и общата
сума, която подлежи на връщане. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за
инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за интересите на
потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Поради тези
съображения, това нарушение се явява самостоятелно основание за недействителност на
процесния договор за кредит.
На второ място, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че посоченият в договора за кредит ГПР не е коректно посочен и надвишава
императивно установените предели по чл. 19, ал. 4 ЗПКр, поради следните съображения:
6
Според § 1, т. 1. ДР ЗПКр "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
По аргумент от чл. 4 от договора за потребителски кредит усвояването на кредита е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице,
като от служебно извършената от съда справка в ТТРЮЛНЦ е видно, че кредитодателят и
поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 ДР на ТЗ. От изложеното се налага
заключение, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство е априори
известно на кредитора – още към момента на сключването на договора за кредит, поради
което представлява разход по кредита, който участва във формирането на ГПР. При тези
мотиви настоящият състав намира, че отбелязаният в договора ГПР не включва всички
действителни разходи, а в случай че и възнаграждението бъде включено, то ГПР би
надвишил многократно нормативно установения размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него
компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй като чрез
регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за
да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Само по себе си обаче некоректното посочване на
ГПР се явява самостоятелно основание за нищожност на потребителския кредит в цялост,
доколкото годишният процент на разходите е част от неговото съществено съдържание и не
съществува възможност съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД клаузата да бъде заменена от
повелителни правила на закона или договорът да се сключи без нея. Посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение. Санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира всички
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект / в
този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. №
С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. При недействителност
на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита. Доколкото същият се намира във
взаимовръзка с договора за предоставяне на поръчителство, то и последиците от
прогласяването на неговата недействителност рефлектират върху договора, сключен с
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.
Основателността на исковата претенция за чистата стойност на кредита обаче все пак
7
е обусловена не само от сключването на договор за кредит, но и от предаването и
усвояването на заемната сума. В подкрепа на твърденията за усвояване на заемната сума
като писмено доказателство по делото е приета разписка от 13.06.2016 г. За да служи като
доказателство относно извършено плащане, разписката следва да инкорпорира данни за
основанието и размера на задължението, кредитора, длъжника, респективно платеца, време
и място плащане. Непълнота в съдържанието не променя характера на документа и същият
би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло
да се индивидуализира задължението и размера на платената сума /в този смисъл Решение
№ 350 от 30.10.2013г. по гр. д. № 1474/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 218 от
21.01.2019г. по т.д. № 304/2018г. на ВКС, I т.о./. В представената по делото разписка се
съдържат изрични вписвания имената на платеца, на получателя, за датата, цифровото и
словесното изражение на заплатената сума, за ЕГН на получателя, посочено основание за
предаване на сумите. От тази гледна точка същата представлява частен свидетелстващ
документ, който съдържа достатъчно факти, въз основа на които да се индивидуализира
задължението и размера на платената сума, поради което следва да й се признае качеството
на доказателство относно извършеното предаване. Доколкото въпросното писмено
доказателство обаче удостоверява неизгоден за ответника факт – а именно че е получил от
ищеца отразените в документа парични суми на посоченото правно основание – то същите
се ползват с висока доказателствена стойност. Поради тези съображения, съдът намира, че
обстоятелството по предаване на заемната сума е доказано.
Съобразно чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата, които кредиторът има срещу длъжника, като обемът на суброгационното право е
очертан с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД и обхваща главницата, лихвите и разноските,
които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Една от
предпоставките за пораждането на суброгационното право е изпълнението на
задължение. При съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства настоящият състав намира, че не се установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на този компонент. По делото не са ангажирани
доказателства, които да удостоверяват по категоричен начин извършеното погасяване
на задължението по процесния договор за потребителски кредит от поръчителя, нито
са направени доказателствени искания за доказването на това обстоятелство.
Единствените данни да е извършено твърдяното плащане се съдържат в съобщенията,
изпратени по електронен път от поръчителя до ответника. Същите обаче не са достатъчни,
за да се направи обоснован извод за осъщественото плащане, тъй като представляват
едностранни волеизявления до потребителя в качеството му на главен длъжник.
Следователно, не може да се приеме, че в полза на „Ай Тръст“ ЕООД се е породило
суброгационно право срещу кредитополучателя. Доколкото претендираните права се
извеждат на базата на настъпило частно правоприемство – договор за прехвърляне на
вземания, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, то приложим се явява основният принцип, че никой
не може да прехвърли права, които не притежава, а предявените искови претенции се явяват
неоснователни.
За прецизност на изложението, съдът намира, че следва да изложи мотиви и досежно
материалноправната легитимация на „АПС Бета България“ ЕООД. Съобщаването на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сделката и правата
преминават към цесионера от момента на нейното сключване. Значението на уведомяването
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД се свързва с това, че стабилизира правата в лицето на цесионера и
задължението не би могло да бъде изпълнено валидно другиму. В константната си съдебна
практика ВКС възприема, че правнорелевантно за действието на цесията е съобщаването
от цедента на длъжника, освен ако старият кредитор не овласти новия. Освен това
8
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до ответника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията
съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие и за
длъжника. /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II
т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 204 от
25.01.2018г. по т.д. № 2230/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на III т.о./. В събраните по делото доказателства не се съдържат данни нито
за уведомления, изходящи от „Ай Тръст“ ЕООД и достигнали до знанието на В. П. В.,
нито цедентът да е упълномощил цесионера да съобщи цесията на длъжника.
Единствено в материалите по ч.гр. д. № 12821 /2022г. се съдържа уведомление до
кредитополучателя, изпратено по електронна поща, но същото изхожда от „АПС Бета
България“ ЕООД. Отделно от това, в разглеждания случай неприложима се явява и
цитираната съдебна практика, допускаща уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да се
осъществи с получаване на исковата молба, тъй като към нея липсва приложено
уведомление. При това положение, не може да се приеме, че ищецът се легитимира като
носител на процесното вземане. Липсата на материалноправна легитимация обосновава на
самостоятелно основание неоснователност на предявените установителни искове.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на
ответника, който е бил защитаван от особен представител.
Мотивиран от изложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81В срещу В. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ***********************************,
искове с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПКр за признаване за
установено, че В. П. В. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1 000 лв. –
главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № 686075 от
13.06.2016г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, което задължение е платено от „Ай Тръст“ ЕООД
на „Кредисимо“ ЕАД на основание Договор за предоставяне на поръчителство от 13.06.2016
г., сключен между В. П. В. и „Ай Тръст“ ЕООД, вземането по който е прехвърлено от „Ай
Тръст“ ЕООД на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 10.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, 198, 60 лв. –
договорна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.04.2017 г., 504, 93 лв. – мораторна лихва за
9
периода от 20.07.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д № 12821/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10