Решение по дело №4592/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 4592/20201г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.
Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно
хулиганство № 1364 от 11.07.2021г. срещу Н. А. И. – роден на *** г. в гр. П.,
живущ в гр. П., ***, ***, български гражданин, неженен, със завършен 6-ти
клас, грамотен, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********
за това, че на 10.07.2021 г. около 21,35 часа в гр. Пловдив, на *** е извършил
непристойна проява на публично място пред повече хора, изразяваща се в
това, че е отправил заплахи срещу полицейски служител от *** при ОДМВР –
Пловдив – И. П. П., ЕГН ***, назначен на длъжност *** при ОДМВР –
Пловдив, и Н. С. П., ЕГН ***, назначен на длъжност *** при ОДМВР –
Пловдив, изразяваща се в думите: „***“, „***“, „***“, с което грубо е
нарушил обществения ред и спокойствието.
Нарушителят И. се явява пред съда, сочи, че няма какво да каже.
В последната си дума заявява, че оставя съда да реши.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят Н. А. И. – роден на *** г. в гр. П., живущ в гр. П., ***,
***, български гражданин, неженен, със завършен 6-ти клас, грамотен, работи
като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира са установено, че на 10.07.2021 г. около 21,35 часа в гр.
Пловдив, в гр.Пловдив служителите на ОД МВР - Пловдив - И. П. П., ЕГН
***, назначен на длъжност *** при ОДМВР – Пловдив, и Н. С. П., ЕГН ***,
назначен на длъжност *** при ОДМВР – Пловдив извършвали патрулна
дейност, като се движили по ***, когато при тях дошли жена и малко дете,
които им поискали помощ във връзка с това, че двама мъже се биели.
Служителите И. П. П. и Н. С. П. пристигнали на указаното място, а именно -
***, където установили две лица, вкопчени един в друг, които били
окървавени и си нанасяли удари. Същите били установени като В. А. И. и
нарушителят Н. А. И.. След като същия двама били разделени, нарушителят
Н. А. И. проявил агресивност към свидетелите И. П. П. и Н. С. П., като
отправил към тях заплахи с думите: „***“, „***“, „***“, с което грубо е
нарушил обществения ред и спокойствието.
Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката,
включително обяснения от А. И. А., И. П. П., Н. С. П., В. А. И., докладни
записки от И. П., които последователно описват горната фактическа
1

обстановка и чиито обяснения съдът намира за логични, последователни и
непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така и с
останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като
истинни.
На горното по никакъв начин е противоречат и обясненията на
нарушителя И., която заявява, че действително се карал и бил нападнат от
брат си, не помнел нищо след като дошли полицаите.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
с действията си нарушителят Н. А. И. – роден на *** г. в гр. П., живущ в гр.
П., ***, ***, български гражданин, неженен, със завършен 6-ти клас,
грамотен, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр.
ал.1 от УБДХ, за това, чена 10.07.2021 г. около 21,35 часа в гр. Пловдив, на
*** е извършил непристойна проява на публично място пред повече хора,
изразяваща се в това, че е отправил заплахи срещу полицейски служител от
*** при ОДМВР – Пловдив – И. П. П., ЕГН ***, назначен на длъжност ***
при ОДМВР – Пловдив, и Н. С. П., ЕГН ***, назначен на длъжност *** при
ОДМВР – Пловдив, изразяваща се в думите: „***“, „***“, „***“, с което
грубо е нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна проява на публично
място, а именно – това, че е отправил заплахи срещу полицейски служител от
*** при ОДМВР – Пловдив – И. П. П., ЕГН ***, назначен на длъжност ***
при ОДМВР – Пловдив, и Н. С. П., ЕГН ***, назначен на длъжност *** при
ОДМВР – Пловдив, изразяваща се в думите: „***“, „***“, „***“.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като Н. А. И. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото така, от субективна страна, се установява и специалния
субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се
установява причина за случая да е някакъв личен конфликт между
нарушителя и служителите на полицията, напротив - установява се, че
мотива на нарушителя И. е именно да се осъществи една открита
демонстрация на незачитане на установения ред.
Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една
значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от
законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната
разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия,
които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират
2

извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на
понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с не висок
интензитет, която намира израз в невъздържани и емоционални действия.
Също следва да се съобразят добрите характеристични данни за нарушителя,
който не се установява да е личност с висока степен на обществена опасност.
С оглед на това съдът счита, че от двете алтернативно предвидени наказания,
задържането в структурно звено на МВР би било прекомерно тежко
наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на
нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като отчете
наличие само на смекчаващите обстоятелства съдът намери, че наказанието
„глоба“ следва да се индивидуализира в среден размер, доколкото следва да
се отчете, че се касае за съпротива срещу орган на МВР, при изпълнение на
служебните му задължения. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в
размер на 300 лева като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението,
личността на нарушителя и характера на обществените интереси, които са
накърнени и които Указът защитава, а именно обществения ред и
спокойствие.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	1052
Дата:	11 юли 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20215330204592
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 юли 2021 г.

Решение по дело №4592/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите