№ 407
гр. *, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20243110101511 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. Д. К., ЕГН **********, с
адрес: с. * и Ф. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. * срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. * обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от
двамата ищци сумата от по 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от изчезването на техния баща * Д. К., ЕГН ********** - потребител на социална
услуга в стопанисвания от ответника Дом за стари хора „*“, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
06.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищците излагат, чрез адв. И. В., че техният баща * Д. К., ЕГН ********** бил
настанен в Дом за стари хора „*“, гр. *, по силата на Договор № */08.07.2021 г. за
предоставяне на соц. услуга от ответника „*“ ЕООД. Поддържат, че той страдал от
деменция, като по закон и по договор ответникът имал задължение да поддържа постоянна
охрана на сградата на дома за стари хора, за да не може баща им да избяга. Излагат, че на
03.05.2023 г. той изчезнал от дома, докато служител изхвърлял боклука и входната врата
била отворена, като оттогава е в неизвестност. Твърдят, че са подали сигнал в Пето РУ при
ОД на МВР *, а баща им е обявен за общодържавно издирване с бюлетин, като са
претърсени всички места на територията на гр. * и гр. *, но той продължава да е в
неизвестност. Сочат, че с решение по гр. дело № 339/2023 г. на ВРС ищецът Д. К. бил
назначен за представител на отсъстващото лице, на основание чл. 8 от ЗЛС. Излагат, че
съгласно чл. 36, ал.3, т.3 от ППЗСП домовете за стари хора са специализирани институции за
предоставяне на социални услуги, които подлежат на вписване в регистър, воден от
Агенцията за социално подпомагане, а съгласно чл. 40г, ал.1 и ал.2 вр. ал.4 от ППЗСП (ДВ,
бр. 55/2014 г.) доставчикът на социални услуги е длъжен да изготви индивидуален план,
базиран на оценка за нуждите на всеки потребител, в т.ч. здравните, за задоволяването на
които следва да се изготви писмен план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско
образование. Сочи се, че ответникът е поел и по договора задължение за изготвяне на такъв
индивидуален план, съответен на потребностите и здравословното състояние на техния
баща, който да съдържа и дейностите, необходими за тяхното задоволяване и относно
отговорността му той да бъде на територията на дома. Излага се, че ответникът - доставчик
на социалната услуга не е осигурил грижи и надзор, адекватни на установеното
здравословно състояние на баща им и е следвало да откаже настаняването или да осигури
1
завишен надзор, но в резултат на незаконосъобразното поведение на служителите на
ответното дружество са претърпяли неимуществени вреди - страдания от неговото
изчезване. Поддържат, че са били привързани към баща си. По изложените съображения се
моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът „*“ ЕООД чрез адв. А. Т. оспорва иска
като недопустим, тъй като Дом за стари хора „*” - гр. * осъществява резидентна грижа за
възрастни хора в пенсионна възраст, а не представлява специализирано заведение за
психично болни, където може да се държат лица против волята им, поради което не носи
отговорност за доброволното напускане на дома от бащата на ищците * Д. К.. Не спори, че
последният е бил настанен в дома по силата на Договор № */08.07.2021 г. за предоставяне на
соц. услуга, сключен от ищеца К., като възложител в интерес на своя баща. Поддържа се, че
възложителят спрял заплащането на цената и преместил баща си в ДСХ в с.* - Варненско,
но в края на 2021 г. отново го върнал в Дом за стари хора „*”- гр.*. Излага, че съгласно т.
15.2 от договора той се прекратява едностранно от изпълнителя при промяна на
психическото състояние на потребителя (в това число Деменция, Алцхаймер и други), тъй
като в дома не могат да се оказват специализираните грижи, необходими за потребители с
психически заболявалия. Излага се, че при разговори между персонала на дома и * Д. К.,
последният правил впечатление на спокоен и уравновесен човек, интелигентен и в добро
психическо здраве. Излага, че в действително съгласно т. 7 от договора бил длъжен да
осигури физическа охрана на сградата, но с цел предотвратяване на кражби и грабежи и
опазване на спокойното пребиваване на настанените лица в дома, а не за държане в дома на
настанените лица против волята им в нарушение на закона и морала. Сочи, че на 03.05.2023
г. бащата на ищците доброволно напуснал дома за стари хора като казал на познат от дома,
че отива да си купи плодове от пазара. Излага, че близките му били веднага уведомени за
напускането му, като едва тогава ответникът разбрал, че по същия начин лицето напускало и
другите домове, в които било настанено в това число ДСХ в с.* — *, включително и домът,
в който живеел. Роднините на ищеца заявили, че той обича да рови по боклуците и няма да
остане гладен и сигурно е отишъл да търси алкохол. Ответникът незабавно уведомил 112 и
на доброволни начала негови служители се включили в търсене на лицето, въпреки
умишлено укриваната информация за наклонностите на настаненото лице. Сочи се, че то е
обиколило много домове за стари хора и само ищецът го посещавал веднъж на няколко
месеца. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете. Иска се присъждане
на разноски.
В о.с.з. ищците се явяват лично и с адв. Ванина В., чрез която поддържат изразената
позиция по същество.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение за наследници изх. № */18.12.2023 г. на * Д., нейни
наследници са преживелият съпруг * Д. К., ЕГН ********** и двете им деца – ищците Д.
Д. К. и Ф. Д. Д..
Съгласно чл. 1 от представения от ищеца препис от подписания с ответника договор
№ */08.07.2021 г. за предоставяне на социална услуга, възложителят Д. Д. К. възлага на
изпълнителя „*“ ЕООД в Дом за стари хора „*“ да осъществи, срещу заплащане цялостното
му обгрижване с цел да му бъдат създадени условия за нормален живот, считано от
08.07.2021 г. за неопределено време.
С Решение № 3617/09.11.2023 г. по гр.д. № 10339/2023 г. на ВРС ищецът Д. Д. К. е
назначен за представител на отсъстващото лице * Д. К., който да извършва всякакви
действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси,
на основание чл. 8 от ЗЛС.
Съгласно писмо изх. № */1/25.10.2024 г. от Районна Здравноосигурителна каса – *,
ведно с 4 стр. справка, включително за пролежаванията в болница на * Д. К., при болничен
престой през 2021 г. и 2022 г. същият е бил с поставена придружаваща диагноза „Болест на
Алцхаймер, неуточнена“.
Съгласно служебно постъпилото писмо изх. № 53260-1/21.10.2024 г., ведно с 1 бр.
справка от ТД на НАП – *, за действащите трудови договори сключени от ответника „*“
ЕООД, в периода 01.03.2023 г. – 01.05.2023 г. по ТПО с дружеството са били заети четири
2
лица, включително свидетелката Н. И. С..
Ищците по делото са ангажирали и гласни доказателства в процеса посредством
разпита на водените свидетели * Д. К.а – * – дъщеря на ищеца, и * К.а – съпруга на ищеца,
както и на призования по почин на ищците свидетел Н. И. Сатанимирова.
Дъщерята на ищеца сочи, че не се знае къде е нейният дядо *, който е в неизвестност
от 03.05.2022 г. Първоначално той бил в дом в с. *, който се запалил и го преместили в дом –
„*“ във *. Излага, че той е бил настанен, защото имал деменция и изисквал 24 часа грижа.
Загубвал се и не бил ориентиран къде се намира, като в дома били наясно със
здравословното му състояние, уведомена била и личната му лекарка. Сочи, че им звъннали
следобед от дома, че е избягал, излязъл и го няма. Започнали да го търсят заедно с
управителите на дома, обикаляли с дрон, като имало и други хора, които го търсели.
Търсенето продължило един месец, но без резултат. Три дни след като изчезнал им се
обадили по сигнал, че са го видели в морската градина, където отишли и търсили една
седмица, но отново безрезултатно. На другия ден след изчезването санитарката им казала, че
е излязла да изхвърля боклука и да си взима кафе от кафемашината и вратата на дома била
отключена. Бащата на свидетелката казвал, че баща му нито е жив, нито е умрял и вече
надали се надява на нещо.
Съпругата на ищеца излага, че в момента никой не знае къде е нейният свекър, който
отсъства от 03.05.2023 г. Поддържа, че той от 2019 г. имал признаци на деменция, но тогава
не бил сам, защото нейната свекърва била жива и се грижела за него. След като тя починала
съпругът на свидетелката и сестра му се мъчили да се справят в рамките на година, като се
редували през деня и вечерта, понеже имал нужда от 24-часова грижа, като е много трудно
да се опише състоянието му. Били принудени да го дадат в дом точно поради това, че
трябвало 24 часа някой да се грижи за него, а те имали семейство и ангажименти и нямало
как някой от тях да полага такива грижи. Свидетелката сочи, че нейният свекър бил
настанен в „*“, под *, от дома знаели за здравословното му състояние, като той бил на
предписани медикаменти. В самото начало лично тя ходила при личния лекар да ги изписва,
а после от дома поели този ангажимент и продължили да дават лекарства. Сочи, че от там
им казали, че той просто е избягал, като от една санитарка на име Н. разбрали, че отишла да
хвърля боклука и вратата била отворена, като на връщане си пуснала кафе в кафемашина, а
когато се върнала, нейн колега казал, че * е излязъл през вратата. Твърди, че след като им се
обадили, че го няма около месец постоянно търсили нейния свекър, включително в морската
градина, търсили от тъмно до тъмно. Наели дрон с термокамера от * до *, като им казали, че
това е най-доброто за да намерят нещо. Свидетелката сочи, че емоционалното състояние на
нейният съпруг е трудно за описване, като казвал, че баща му нито е жив, нито е умрял. Не
знае дали ищците се надяват баща им да се върне. Твърди, че докато нейният свекър бил в
дома съпругът ходил всяка седмица и му носил плодове и бисквити, които баща му много
обичал. Имали постоянно контакт независимо, че бил настанен в дома.
Свидетелката С. излага, че познава лицето * К., който бил в дома за стари хора на „*“,
където работила преди. Там го виждала всеки ден, за последно преди година и половина –
две. Поддържа, че домуващите не следвало да излизат и вратата се заключвала, но понякога
оставала отключена, когато се носили провизии. Свидетелката разбрала, че мъжът е
изчезнал, когато след като отишла да хвърли боклука се върнала и двама нейни колеги
казали, че той е избягал и тя веднага тръгнала да го търси. Не знае точно в кой момент
вратата била отворена, като излязла за 2-3 минути и се върнала. Предприели търсене, като
веднага се обадили на работодателите и тръгнали да го търсят из района, обиколили го
целия, но мъжът го нямало.
Съдът, с оглед установеното от фактическа страна, от правна страна приема
следното:
За успешното провеждане на исковата защита по исковете с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като докажат
осъществено от ответника противоправно деяние - бездействие на ответника да изпълни
чрез своите служители задълженията си като доставчик на социални услуги, включително да
поддържа постоянна охрана на сградата на Дом за стари хора „*”- гр.*, за да не може бащата
на ищците * Д. К., който е бил настанен в дома, да избяга, както и че последният е страдал
от деменция налагаща да не излиза от дома; че на 05.03.2023 г. * Д. К. е изчезнал от Дом за
стари хора „*”- гр. * и е в неизвестност и понастоящем; претърпени от ищците
неимуществени вреди вследствие изчезването на техния баща; причинно - следствената
3
връзка между деянието и вредите; размера на претърпените вреди.
В случая, приложените по делото писмени доказателства утановяват по безспорен
начин, а и съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че по силата на Договор № */08.07.2021 г. за предоставяне на
социална услуга, сключен между ищеца К. и ответното дружество, бащата на ищците * Д.
К., ЕГН ********** е бил настанен в Дом за стари хора „*“, гр. *, стопанисван от ответника,
както и че на 03.05.2023 г. той изчезнал и е в неизвестност и понастоящем.
По делото се установява по безспорен начин и че бащата на ищците е възрастен човек
в надтрудоспособна възраст по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 6 от ЗСУ, вр. § 1, т.26 от ДР на
ЗСУ, тъй като към момента на сключване на договора за социална услуга – 2021 г., същият е
бил навършил определената в чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване възраст за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно 64 г. и 8 месеца,
изчислена по реда на чл. 68, ал.2 от КЗО.
От горното следва, че бащата на ищците е бил потребител на предоставяната от
ответника социална услуга в Дом за стари хора „*“, гр. *, от типа „резидентна грижа“ по
смисъла на § 1, т.15 от ДР на ЗСУ във вр. чл. 15, т.8 от ЗСУ, съгласно които норми
резидентна грижа е дейност за осигуряване на място за настаняване включително на лица в
надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности - за осигуряване
на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие
на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот.
Съгласно чл. 28 от Закона за социалните услуги доставчик на социални услуги е лице,
което отговаря за предоставянето на социалните услуги, а съобразно чл. 30, т.1 частни
доставчици на социални услуги могат да бъдат юридически лица, като ответника.
Съобразно чл. 85, ал.1 и ал.2 от ЗСУ социалните услуги се предоставят след
сключване на договор между лицето и доставчика на социалната услуга, като договорът за
ползване на социални услуги се сключва след изготвянето на индивидуалната оценка на
потребностите на лицето, а съгласно чл. 80, ал.1 от ЗСУ предоставянето на социални услуги
е въз основа на индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на
лицето, които се изготвят в съответствие със следните принципи: 1. обективност и пълнота;
2. всеобхватност на анализа на потребностите на лицето; 3. включване на лицето във всеки
етап.
Съгласно чл. 80, ал. 4 от ЗСУ редът за изготвянето и актуализирането на
индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа се определя
в правилника за прилагането на закона, а съгласно чл. 29 от ППЗСУ за задоволяване на
здравните потребности на лице, ползващо социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа или интегрирана здравно-социална услуга в домашна среда, в
индивидуалния план за подкрепа задължително се включва план за здравни грижи, изготвен
от лице с подходящо медицинско образование, който включва: 1. медицинска история; 2.
необходими превантивни мерки; 3. наличие на алергии; 4. потребности от зъболечение; 5.
потребности от лечение или оздравителни програми; 6. имунизации и наблюдение; 7.
хранене и диети; 8. рехабилитация; 9. лична хигиена.
По делото няма твърдения от ищците или ответника, нито се установява от приетите
по делото доказателства, ответното дружество, в качеството си на частен доставчик на
социална услуга тип „резидентна грижа“ да е изпълнило вменените му с чл. 80, ал.1 и чл. 85,
ал.1 и ал.2 от ЗСУ императивни задължения да изготви чрез медицинско лице и актуализира
индивидуална оценка на потребностите и индивидуален план за подкрепа на потребителя *
К. в съответствие с потребностите и здравословното му състояние, който индивидуален план
да съдържа дейностите за задоволяване на потребностите му, в това число и здравните
такива.
Същевременно събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
водените от ищците свидетели * и * К.и установяват, че бащата на ищците е страдал от
деменция и е изисквал 24 часова грижа, загубвал се е и не е бил ориентиран къде се намира.
Вярно е, че визираните показания следва да се ценят като заинтересовани по реда на чл. 172
от ГПК предвид близката степен на родство на първия свидетел с двамата ищци и брачната
връзка на втория свидетел с ищеца К., като именно ищците са ангажирали показанията на
тези свидетели в процеса, а същите по съдържание обслужват именно тяхната теза по
делото. Извън тези формални основания за заинтересованост обаче съдът не установи други
обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на казаното от свидетелите
4
пред съда. Нещо повече. В тази част показанията на свидетелите кореспондират изцяло на
събрания в процеса официален свидетелстващ документ – справка от НЗОК, съгласно която
още към 2021 г. бащата на ищците е бил с поставена диагноза „Алцхаймер“. В тази част
документът, който изцяло съответства на казаното от свидетелите, има обвързваща
материална-доказателствена сила, която не бе опровергана от ответника, поради което съдът
е длъжен да се съобрази със същата при формиране на становището си по съществото на
спора.
Че бащата на ищците не е бил в добро психическо здраве се установява дори само от
факта, че договорът за социалната услуга е сключен не лично от него с ответника, а от сина
му.
На следващо място по делото се установява от показанията на призования свидетел
С., както и от справката от НАП за сключените от ответното дружество трудови договори, че
тя е работила в процесния дом за стари хора, че познава лицето * К. и че домуващите там не
следвало да излизат, но външната вратата, понякога оставала отключена, както и че преди да
изчезне, мъжът е излязъл от дома, в момент, когато тя изхвърляла боклука и оставила
вратата отключена за 2-3 минути.
След като по делото се установява, че бащата на ищците е страдал от деменция към
годината на настаняване в стопанисвания от ответника дом за стари хора – 2021 г., която
болест е имала характерни и постоянни външни проявления в поведението на мъжа,
разпознаваеми с просто око, които именно са налагали упражняването спрямо него на 24 –
часова грижа и надзор, то и ответникът като доставчик на социалната услуга е бил
императивно задължен по силата на чл. 80, ал.1 и чл. 85, ал.1 и ал.2 от ЗСУ непременно да
констатира своевременно този сериозен здравословен проблем и да го отрази в
индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа на потребителя
* К. и едва след това да сключи договор, с който да му предостави социална услуга. По
делото обаче няма нито твърдения, нито установени данни тези два задължителни
документа да са изготвени от ответника преди сключване на договора или последният
изобщо да е изисквал информация или документи за здравословното състояние на мъжа от
ищеца К., който е възложител по договора или собствено отвентикът да е възлагал преглед
на лицето от съответния медицински специалист с цел правилното му диагностициране и
преценка могат ли да се полагат грижи за него в дома.
Респективно именно противоречащото на чл. 80, ал.1 и чл. 85, ал.1 и ал.2 от ЗСУ,
съответно незаконосъобразно поведение на служителите на ответника, изразяващо се в
неизготвяне на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа
на бащата на ищците, е довело до липсата на адекватна оценка на служителите за
здравословното му състояние към момента на приема, съответно за точните му потребности
от грижи, като вид и обем, включително за необходимостта от осигуряване на 24-часов
надзор спрямо мъжа в контролирана среда и като краен резултат е довело до занижен
надзор, изразяващ се в обстоятелството, че на датата на изчезването на * К., входната врата
на дома за стари хора е била отключена за няколко минути, а служителите на ответника не са
препятствали излизането на възрастния мъж през това време от пространствените предели
на дома.
Следователно изчезването на * К. от стопанисваната от ответното дружество
институция за предоставяне на „резидентна грижа“ стои в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на неговите служители, които не са изпълнили
задълженията си по ЗСУ и ППЗСУ и като пряко следствие от това не са оказали нужния
завишен надзор над потребителя на социалната услуга. Респективно по делото е доказано
противоправното поведение на служителите на ответника по повод на възложената им от
дружеството работа по предоставяне на социална услуга на бащата на ищците.
До извод за обратното не водят и възраженията наведени с отговора на исковата
молба, че ответникът бил предоставил качествена социална услуга на * К. в Дом за стари
хора „*“, гр. *, че мъжът бил в добро психическо здраве преди да изчезне на 05.03.2023 г.,
както и че близките на лицето са укрили информация при неговото настаняване.
В тази връзка съдът е дал изрични указания на ответника на основание чл. 146, ал.2
от ГПК, че не сочи доказателства за визираните твърдени обстоятелства, но въпреки това и
липсата на каквито и да е било пречки от процесуално или друго естество, ответникът не е
ангажирал доказателства за тяхното установяване в преклузивните срокове по ГПК.
Респективно основните правоизключващи и правопогасяващи възражения на ответника
5
срещу исковете останаха изцяло недоказани по делото.
Наред с това обстоятелството дали близките на изчезналото лице са укрили или не
информация от ответника за здравословното му състояние е ирелевантно за извода на съда
налице ли е или не противоправно деяние извършено от служителите на ответника,
доколкото те са били длъжни по силата на закона да извършат действителна оценка на
същото чрез изготвяне на основание чл. 80, ал.1 и чл. 85, ал.1 и ал.2 от ЗСУ на
индивидуална оценка на потребностите на лицето и индивидуален план за подкрепа, но в
нарушение на закона това не е сторено. По тези съображения, съгласно които страната не
може да черпи благоприятни последици от неправомерното поведение на собствените си
служители, ответникът не може да екскулпира в настоящия процес отговорността си и по
аргумент от клаузата на чл. 15.2 от договора, съгласно която той се прекратява едностранно
от изпълнителя, ако има промяна в психическото състояние на потребителя на услугата
/деменция, Алцхаймер и др./,тъй като в дома не могат да се оказват специалните грижи
необходими за тези потребители. Още повече, че няма данни ответникът да е направил
писмено волеизявление за разваляне на сключения в писмена форма договор. Нещо повече.
Клаузата на чл. 15.2 противоречи логически и колидира пряко с други клаузи от договора,
които очевидно допускат настаняването в дома на пациенти с Алцхаймер и деменция, като
клаузата на чл. 11, която сочи, че настанени пациенти с тези две заболявания не се
запознават с Вътрешния правилник и като клаузата на чл. 18 изключваща отговорността на
ответника, ако на потребител бъде нанесена телесна повреда от друг дементно болен. При
това положение съдът приема, че ответникът не е положил дължимата по закон грижа за
потребителя на социалната услуга, като го е настанил в дома, без да изпълни установените
нормативни задължения да е запознат със здравословното му състояние и дружеството не
може да черпи права от това свое неправомерно поведение.
На следващо място съдът намира за установено по делото, че вследствие на
изчезването на бащата на ищците поради занижения контрол в дома, последните се
претърпяли и продължават да търпят неимуществени вреди – психически страдания. В тази
връзка от показанията на свидетелите * и * К.и се установява, че ищците са полагали на
смени денонощни грижи за своя баща за период от приблизително една година преди да
постъпи в дом за стари хора, а след изчезването му са го търсили около месец от сутрин до
вечер, включително с помощта на наета специална техника, но без резултат. Тези доказани
по делото обстоятелства сочат, че отношенията между ищците и техния баща не са били по-
различни от обичайните за българското общество, традиционни отношения между родител и
деца, характеризиращи се със силна емоционална привързаност, взаимоуважение и
взаимопомощ. Следователно изчезването на бащата на ищците им е причинило силни
негативни емоции, търпяни и понастоящем предвид непреодолимата и към момента
неяснота относно местонахождението и състоянието на техния единствен останал жив
родител.
В обобщение на горното съдът намира за установени по делото всички елементи от
фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на
ответното дружество, а именно незаконосъобразно поведение на служителите му, за чиито
бездействия по изпълнение на задълженията им по ЗСУ и ППЗСУ, кулминирали в
неоказването на достатъчно надзор, то отговаря и които бездействия са довели до
съответния вредоносен резултат – изчезването на бащата на ищците от дома за стари хора,
който резултат предшества и предпоставя претърпените от тях неимуществени вреди -
страдания, които подлежат на репариране.
При съобразяване гореустановения вид и естество на противоправното деяние и
обстоятелствата, при които е извършено, коментираните обективни данни за негативните
психически преживявания на ищците вследствие на увреждането и времето, през което са
търпени и ще бъдат търпени, средният размер на обезщетенията присъдени по искове за
обезщетяване на приблизително съпоставяеми неимуществени вреди преживени от роднини
на лица изчезнали от здравни институции за резидентна грижа (Решение № 501/12.11.2021 г.
по в.гр.д. № 1623/2021 г. на Окръжен съд - гр. Бургас; Решение № VІ - 15/24.03.2021 г. по
в.гр.д. № 192/2021 г. на Окръжен съд - гр. Бургас; Решение № I-50-153/31.10.2014 г. по гр.д.
№ 17488/2014 г. на Софийски районен съд), общоизвестната икономическа конюнктура в
страната за процесния период (в този смисъл Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009
г. на ВКС), съгласно която според публичнодостъпните данни на Националния
статистически институт средната брутна месечна работна заплата в страната към месеца на
деликта – май 2023 г., е възлизала на 1957,00 лв., съдът счита, че за репариране на
претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е необходима сумата от по 10000,00
6
лв., следователно исковете се явяват основателни в пълните си предявени размери, поради
което следва да се уважат изцяло.
Предвид основателността на главните претенции, основателни се явяват и
акцесорните за законна лихва върху всяка от главниците считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 06.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
Съобразно изхода на спора право да репарира сторените разноски в процеса имат
ищците. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие
само ищецът Д. К. е доказал действително направени разноски от 800,00 лв. за платена
държавна такса, 5,00 лв. държавна такса за издаване на СУ, 50,00 лв. внесен депозит за
свидетел и платено в брой адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв. Респективно с
решението по делото на ищеца Д. К. следва да се присъди сумата от общо 1855,00 лв. за
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. * сумата от 10000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от изчезването на
неговия баща * Д. К., ЕГН ********** - потребител на социална услуга в стопанисвания от
ответника Дом за стари хора „*“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. * сумата от 10000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от изчезването на
нейния баща * Д. К., ЕГН ********** - потребител на социална услуга в стопанисвания от
ответника Дом за стари хора „*“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 06.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. * сумата от 1855,00 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7