Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
***,
31.10.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, І граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова, като
разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 7778 по описа за 2017 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
В ***ски районен съд е постъпила молба
от М.Т.П. ***, с ЕГН **********, против Н.А.Б.,***, с ЕГН **********, в която
се твърди, че молителката и ответникът Н.А.Б. са във фактическо съпружеско
съжителство от
Твърди се, че през м. юни 2016г. отново е
възникнал конфликт между молителката и ответника Н.Б. в апартамента на
молителката в ***. Твърди се, че ответникът я е удрял, блъскал и обиждал. Твърди
се, че съседите на молителката са чули скандала и Е.Н.се е обадила на бащата и
брата на молителката да отидат, понеже от апартамента се чували крясъци и
писъци. Твърди се, че молителката е избягала и се скрила от ответника в дома на
своята приятелка Ц.Г., а Н. си е тръгнал.
Твърди се, че след този инцидент молителката
не е контактувала с ответника Б. около месец. Твърди се, че молителката е
започнала нова работа. Твърди се, че ядосан и озлобен ответникът е започнал да
причаква молителката, дърпал я е и я е стискал, отправял е заплахи, обвинявал я
е, „че се е уредила“ за новата си работа и че има самостоятелен живот.
Твърди се, че през м. септември 2016г. молителката
и ответникът отново са заживели заедно в ***. Твърди се, че в началото на м.октомври
между страните отново е възникнала конфликтна ситуация. Твърди се, че вечерта
към 23:00 ч. ответникът Н. *** и е започнал да бие молителката, да я бие, да
отправя обиди към нея, наричайки я „***“, ***”. Твърди се, че ответникът е блъскал
молитлеката в кухненските шкафове, съборил я на земята и я ударил с юмруци и
ритници по тялото. Твърди се, че родителите на молителката живеели в съседния
апартамент и са чули за случващото се с дъщеря им. Твърди се, че бащата на
молителката е влязъл в апартамента на последната и е изгонил Н. от жилището.
Твърди се, че през м. януари 2017 г. ответникът Н. е посетил апартамента на
молителката на ул. „***” в ***, първи етаж, за да разговаря с молителката и да
направят опит да подобрят взаимоотношенията си. Твърди се, че ответникът
Б. блъскал по вратата, скарал се с молителката, защото тя му заявила, че не
иска да живее с него, тъй като му няма доверие. Твърди се, че двете малолетни
деца на молителката, Т.и А., са били свидетели на случващото се, при което те
са избягали и са се затворили в стаята си. Твърди се, че молителката е
настоявала ответникът Б. да си тръгне, но той е отакзал да напусне апартамента
й, поради което същата се е обадила на телефон 112 за съдействие. Твърди се, че
вследствие на това ответникът се ядосал, счупил с удар в земята телефона на
молителката и си тръгнал.
Твърди се, че напрежението във
взаимоотношенията между молителката и ответника е продължавало да ескалира.
Твърди се, че през м. март
Твърди се, че м. юли
Твърди се, че от 20.08.2017 г. страните не
живеят заедно. Твърди се, че молителката е събрала багажа на ответника и го е
изпратила на село. Твърди се, че ответникът е започнал да пише съобщения на
молителката, че не я обича, че тя е ***, че детето не е от него, че молителката
е ответника заради пари, че той има друга приятелка. Твърди се, че в други
съобщения ответникът е пишел, че много обича молителката, че трябва да оправят
взаимоотношенията си. Молителката твърди, че ответникът е емоционално
нестабилен, сприхав и емоционален.
Твърди се, че на 23.09.2017 г. молителката
е получила съобщения от ответника, в които същият я обвинявал, че детето не е
негово и е отправял към молителката обидни квалификации. Твърди се, че
молителката не му отговорила, тъй като съобщенията му са били с различен
смисъл, хаотични. Твърди се, че по-късно молителката е разбрала, че през нощта
на същия ден ответникът се е качвал на терасата на апартамента на молителката,
за да провери с кого е молителката и дали спи.
Твърди се, че ответникът Н. многократно
е посещавал работното място на молителката, за да се кара със същата, да я
обижда и е блъскал по витрините на офиса, в който работи молителката. Твърди
се, че при тези свои посещения ответникът Б. често е гневен и злобен.
Твърди се, че последния акт на насилие от
страна на ответника Б. спрямо молителката е бил осъществен на 30.09.2017 г.,
вечерта. Твърди се, че молителката и ответникът Б. са се срещнали около 20:00
часа в ***, за да обсъдят взаимоотношенията си впредвид напредналата бременност
на молителката. Твърди се, че по време на разговора ответникът Н.Б. е избухнал,
обвинил молителката, че поддържа добри взаимоотношения с бившият си съпруг, че е
била на работна среща в кафене с мъж на една маса. Твърди се, че ответникът Б.
е отправял обиди към молителката, наричайки я „***“, „***“, „***“. Ответникът е
заявил, че детето не е от него и че не иска повече да вижда молителката. Твърди
се, че конфликтът е ескалирал, когато молителката е заявила на ответника Б., че
му няма доверие и че не желае да живее с него, както и че не иска последният да
отправя обиди към нея. Твърди се, че ответникът Н.Б. се е ядосал от репликите
на молителката, съборил същата на земята, започнал да я влачи, да й стиска
ръцете. Твърди се, че ответникът е блъснал с голяма сила молителката на земята,
вследствие на което същата си е ударила кръста в пода, а главата в стената.
Твърди се, че ответникът е хванал молителката за гушата, започнал е да я стиска
и да я души, крещейки отново обидни думи по адрес на последната. Твърди се, че
вследствие на упражненото насилие, ответницата е получила болки в стомаха и
ответникът се е отдръпнал. Твърди се, че след този акт на насилие молителката
се е прибрала в *** около 22:00 часа, а
след 24:00 часа същата нощ ответникът е написал съобщение до молителката, в
което отправил заплахи, че ако я види, ще я пребие.
Твърди се, че за последиците от
упражненото физическо насилие молителката си е извадила медицински документи.
Твърди се, че на 01.10.2017 г. молителката
е подала сигнал в Първо РУ - *** за инцидента, а на 02.10.2017 г. е депозирала жалба
срещу ответника Н.Б. в Районна прокуратура – ***.
Твърди се, че съществува висок риск за молителката,
както и за живота и здравето на децата й. Твърди се, че молителката се страхува
за живота, здравето и бременността си, притеснена е за емоционалното,
психическото и физическото здраве на децата си.
В заключение молителката моли съда да
приложи следните мерки за закрила, а именно:
1/ Ответникът Н.А.Б.,***, с ЕГН********** да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката М.Т.П. ***, ЕГН **********;
2/ На ответника Н.А.Б. ***, ЕГН **********,
да бъде забранено да приближава молителката М.Т.П. ***, ЕГН **********,
жилището й, находящо се в ***,
местоработата на молителката М.Т.П.,*** /***/, местата за социални
контакти и отдих на молителката, както и да приближава детска градина „***“,
находяща се в ***, ***, посещавана от децата Т.П.М., ЕГН **********, и А.П.М., ЕГН **********;
3/ Извършителят на насилие да бъде
задължен да посещава специализирани програми на адрес ***, ***.
Молителката претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че молбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствата, намира за установено следното:
По
допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т.2 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство.
Между страните не се спори, а това се
установява и от събраните гласни доказателства, че молителката М.Т.П. и
ответникът Н.А.Б. нямат сключен граждански брак, но същите са живели
продължително време на съпружески начала. При това положение съдът счита, че
молбата за защита от домашно насилие, упражнено спрямо молителката, се явява
подадена срещу надлежна пасивно легитимирана
страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима.
По
основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
По делото е представена декларация от М.Т.П. по
чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 30.09.2017 г.
около 20:00 часа в *** спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от
ответника Н.А.Б., при който ответникът е съборил на земята молителката,
започнал е да я влачи, да й стиска ръцете, ударил я в земята с голяма сила,
хванал я за гърлото, крещял й обидни думи. По делото е приложено медицинско
удостоверение № 622/2017 г. от 01.10.2017 г., изготвено от ***Д.Д.от ***– ***,
от което се установява, че при извършен преглед на молителката М.Т.П. са били
констатирани отоци и кръвонасядания, които са показател за механично
въздействие върху тялото в тези области. По делото е приложен доклад от Център за социална рехабилитация и интеграция
за жени и деца, претърпели насилие – Сдружение “Център Отворена врата” ***, с
изх. № ***г., в който е отразено, че по отношение на молителката М.Т.П. е
упражняван системен физически и психически тормоз от страна на ответника, което
създава реална опасност за здравето на пострадалото лице. Горният доклад, както
и представената декларация от молителката притежават необходимата
доказателствена сила съгласно разпоредбите на чл. 13 ал. 2 т. 1 и 3 от ЗЗДН.
Част от отразените в тези документи
обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Д.П. и Л.П.се
установява, че страните по делото са живели на семейни начала като впоследствие
отношенията помежду им са се влошили. Свидетелите твърдят, че не са били
очевидци на процесния инцидент на 30.09.2017 г., но пред тях молителката е
споделила, че й е бил нанесен побой и са й били отправени обидни думи като
същата е била силна разстроена.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства води до извода, че от страна на ответника е извършен акт
на психическо и физическо насилие спрямо молителката М.Т.П., а именно процесният
от 30.09.2017 г. Поради това са налице
условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита.
При преценката на тежестта на
извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са
предвидените в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН- задължаване на ответника да се
въздържа от домашно насилие и забрана да приближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на молителката М.Т.П. за срок от 18
месеца, считано от датата на постановяване на решението.
Съдът счита, че е безпредметно
определянето на допълнителна мярка за закрила, а именно задължаване на ответника
да посещава специализирани програми на адрес: ***, ***, поради което искането в
тази насока следва да се остави без уважение.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на ***ския
районен съд. Молителката е направила деловодни разноски в хода на съдебното
производство в размер общо на 720 лв., които следва да бъдат присъдени със
съдебното решение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Н.А.Б. ***, ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Т.П. ***, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на Н.А.Б. ***, ЕГН **********, да приближава молителката М.Т.П. ***, ЕГН **********,
жилището й, находящо се в ***,
местоработата на молителката М.Т.П.,*** /***/, местата за социални
контакти и отдих на молителката, включително и детска градина „***“, находяща се в ***, ***, за срок от осемнадесет месеца, считано
от 31.10.2017 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на М.Т.П. *** за прилагане
на мярката за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, изразяваща
се в задължаване на ответника да посещава специализирани програми на адрес: ***,
***.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на основание чл. 21 ал. 1
от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Н.А.Б.
***, ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА ответника Н.А.Б. ***, ЕГН**********, да заплати по
сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА
ответника Н.А.Б. ***, ЕГН**********, да заплати по
сметка на ***ския районен съд глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА
ответника Н.А.Б. ***, ЕГН**********, да заплати на
молителката М.Т.П. ***, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 720 лв.
Решението може да се обжалва пред ***ския
окръжен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: