Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.12.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н. Д.
при секретаря Д.З. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 776 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове от Д.Х.П., чрез настойника му И.Д.П. срещу Х.Р.П. за унищожаване на договор, сключен на 13.11.2006 г. в
гр. Варна с НА № 169, t. VIII, peг. № 17779, дело № 1364/2006 г. на ВН, вписан под № 194 в НК и вписан в СВп – акт № 170, t. XLVIII, дело № 23369/06,
вх. рег. № 30594/13.11.2006 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. "Одрин"
№ 10: апартамент № 1 на втория етаж, със застроена площ от 82.26 кв. м, състоящ
се от входно антре, две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалет, тоалет и две
тераси, при граници: ул. "Одрин", калкан, вътрешен двор и ап. №
3, ведно с принадлежащото избено помещение № 11 с площ от 5.80 кв. м, при
граници: склад към офис № 1, изба № 1 и коридор, заедно с принадлежащите 12.85
кв. м ид. ч. от общите части на сградата, както и 8.3781 % ид. ч. от правото на
строеж върху дворното място с площ от 281 кв. м по документи, а по скица
– 298 кв. м –
УПИ № V-5 в кв. 36 по плана на 8-ми м. р., както и на 5/12 ид. части от
същото дворно място, както и на паркомясто № 2 със застроена площ от 12.25 кв.
м във вътрешния двор, при граници: паркомясто № 1, вътрешен двор и паркомясто №
3, ведно с принадлежащите 1.80 кв. м ид. части от общите части на сградата,
както и 1.1731 % ид. ч. от правото на строеж върху същото дворно място, основани
на твърдение, че не е дадено съгласие от временния попечител и разрешение за
сключване на сделката по чл. 73, ал. 2 от СК по
чл. 27 от ЗЗД и за връщане на имотите по чл. 34 от ЗЗД с
присъждане на разноски.
Постъпил
е отговор от ответника, който намира, че исковете са недопустими, евентуално
неоснователни.
По същество
страните поддържат становищата.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Исковете са
допустими и надлежно предявени.
Отговорът е
допустим и надлежно предявен.
По същество:
От представения
заверен препис /л. 5/ се установява, че на 13.11.2006 г. с нотариалния акт,
описан в исковата молба е сключен договор, чрез който ищецът, действащ лично е
следвало да прехвърли на ответника правата на собственост върху описаните в исковата
молба обекти срещу платена цена.
Съдът приема, че е въобще допустимо обща част в етажната
собственост да бъде правото на строеж, а идеалните части от дворното място в
този случай не се определят от правилото на чл. 40 ЗС. Икономическото
съдържание на правото на собственост върху дворното място при напълно
реализирани предвиждания за застрояване е ограничено, но правото на собственост
все пак не може да бъде отречено. Според общото мнение на страните правото на
собственост върху паркомясто представлява право на паркиране – сервитут, който
обслужва жилището и следва правото на собственост върху него.
Съдебното решение, с което продавачът е поставен под
запрещение /л. 10/ е влязло в сила след сделката – едва на 03.04.2009 г.
Срещу продажбата не са предявени други възражения.
Съдът приема, че продажбата не страда от пороци, които
обуславят извод за нищожност.
От представеното в заверен препис /л. 9/ удостоверение
от 08.05.2006 г. се установява, че с определение, постановено по гр. д. № 448
по описа за 2006 г. на ВОС И.П. е бил назначен за временен попечител на
ответника по иска за поставяне под запрещение и ищец в настоящото производство.
Съдът приема, че към 13.11.2006 г.
назначението още е било в сила.
Назначаването на временен попечител ограничава
материално-правната дееспособност на ответника по иска за поставяне под
запрещение – изрично проф. Сталев, БГПП, С. Сиела,
2000 г., стр. 580.
Следователно продажбата е следвало да бъде сключена с негово съгласие.
Отделно от това за продажбата е следвало да бъде дадено
и разрешение от районния съд по чл. 73, ал. 2 от СК.
Между страните е безспорно, че атакуваната продажба е
сключена без съгласието на временния попечител и без разрешение от районния
съд. Всяко от двете обстоятелства е основание за унищожаване на продажбата –
така М. Марков "Гражданско право", изд. СИБИ 2007 г., стр.
222.
Продажбата следва
да бъде унищожена.
Между страните е
прието за безспорно, че ответникът държи имотите по настоящем.
Ответникът следва
да бъде осъден да върне имотите на ищеца.
Ответникът следва
да бъде осъден и да заплати минимално възнаграждение на адв. И.Д., който е
оказал безплатно адвокатска помощ в размер 3685.49 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
По делото няма
доказателства за други сторени разноски.
лист втори от решение от 21.12.2009 г. по гр. д. № 776/09
ВОС
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА договор, сключен на 13.11.2006 г. в
гр. Варна с НА № 169, t. VIII, peг. № 17779, дело № 1364/2006 г. на ВН, вписан под № 194 в НК и вписан в СВп – акт № 170, t. XLVIII, дело № 23369/06,
вх. рег. № 30594/13.11.2006 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. "Одрин"
№ 10: апартамент № 1 на втория етаж, със застроена площ от 82.26 кв. м, състоящ
се от входно антре, две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалет, тоалет и две
тераси, при граници: ул. "Одрин", калкан, вътрешен двор и ап. №
3, ведно с принадлежащото избено помещение № 11 с площ от 5.80 кв. м, при
граници: склад към офис № 1, изба № 1 и коридор, заедно с принадлежащите 12.85
кв. м ид. ч. от общите части на сградата, както и 8.3781 % ид. ч. от правото на
строеж върху дворното място с площ от 281 кв. м по документи, а по скица
– 298 кв. м –
УПИ № V-5 в кв. 36 по плана на 8-ми м. р., както и на 5/12 ид. части от
същото дворно място, както и на паркомясто № 2 със застроена площ от 12.25 кв.
м във вътрешния двор, при граници: паркомясто № 1, вътрешен двор и паркомясто №
3, ведно с принадлежащите 1.80 кв. м ид. части от общите части на сградата,
както и 1.1731 % ид. ч. от правото на строеж върху същото дворно място, тъй като не е дадено съгласие от временния попечител и
разрешение за сключване на сделката по чл. 73, ал. 2 от СК, по исковете, предявени от Д.Х.П. ЕГН **********, чрез настойника му И.Д.П. ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес *** и поддържани от новия настойник
Лидия Василева Папазова ЕГН **********, съдебен адрес *** чрез адв. И.Д. срещу Х.Р.П.
ЕГН **********,***, на основание чл. 27 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Р.П. да върне на Д.Х.П., действащ чрез
настойника Лидия Василева Папазова с. ЕГН,
с. а. гореописаните недвижими имоти, на основание чл. 34 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Р.П. ***. да заплати на адв. И. Василев Д. от ВАК възнаграждение в размер
3685.49 лв. /три хиляди и шестотин и осемдесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: