Решение по КНАХД №324/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2186 от 01.09.2025 г., подадена от директор Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, против Решение № 114 от 29.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 384 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 05.09.2024 г., издадено от Директора на РДГ Велико Търново, с което на И. С. Т. от [населено място], [ЕГН] е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на същата правна норма, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

 

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

И. С. Т. е лесовъд на частна практика. В това си качество на 01.02.2024 г. издава Протокол за освидетелстване на сечище № 0750331 за [имот номер], отдел 295, подотдел „л“, землище Габрово, община Габрово – частна горска територия, като не попълва коректно данни в реквизити, както следва: в реквизит „Налични неотсечени маркирани стъбла“ отбелязва, че няма такива. В реквизит „Сечта е проведена на площ /ха/“ отбелязва, че сечта е проведена върху цялата площ от 0.500 ха. В реквизит „Налично на временен склад“ посочва, че има налични 69.30 плътни куб. м дървесина /дърва/, от които 49.50 плътни куб. м вид бук, 14.20 плътни куб. м габър и 5,60 плътни куб.м цер. При проверка на терен е установено, че има налични неотсечени маркирани стъбла в основата с контролна горска марка /КГМ/ и на височина 1.30 м. отбелязани със знак точка – 24 бр. дървесен вид бук, 2 броя габър, 1 брой круша – следователно сечта не е проведена върху цялата площ, т.к. не е отсечен целият маркиран дървостой в него. На двата временни склада на сечището, отразени в технологичнияплан за добив на дървесина в имота, изготвен от Т. на 01.08.2023 г., няма налична дървесина в момента на проверката. Чрез направена на 08.02.2024 г. справка в информационната система на ИАГ – София е установено, че няма транспортирана дървесина по Протокол за освидетелстване на сеч № 0750331 от 01.02.2024 г. При проверка в интернет системата на ИАГ – София се установява, че по Позволително за сеч № 0741288 от 26.09.2023 г. е издаден един превозен билет, а по Протокола за освидетелстване на сечище № 0737457 от 02.01.2024 г. няма издавани превозни билети. По време на действие на Позволително за сеч № 0753495 от 09.01.2024 г. е извършена сеч в имота, а от описа на превозните билети за дървесина, добита в имота, е видно, че по това Позволително няма издавани превозни билети, а наличната дървесина не е транспортирана от сечището и е оставена на временен склад. Към момента на извършване на проверката /09.02.2024 г./ по Протокола от 01.02.2024 г. също няма издавани превозни билети.

Направен е извод за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН с отразени мотиви в тази насока. Санкцията е определена в минимален размер

 

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че в имота не са налице дървета от вида круша. В имота са налице налични немаркирани и неотсечени дървета, а тези, на които има поставен знак точка са без КГМ в основата на стъблото. На сеч подлежат единствено дърветата, маркирани с такава. В Протокола за освидетелстване е отразено, че са отсечени всички маркирани дървета и те са налични във временния склад към 01.02.2024 г. с отбелязано количество 69.3 куб.м. Видно от опис на превозните билети за дървесината, добита от отдел 295, б. „л“ в процесния имот според същия Протокол, налице са издадени 4 превозни билета за извозени количества дървесина с количество 69.03 куб. м. И. П. за сеч от РДГ е за провеждане на такава в периода от 29.09.2023 г. до 31.12.2023 г., а Протоколът за освидетелстване, издаден от жалбоподателя, е от 02.01.2024 г. Те удостоверяват, че към датата на приключване на сечта – 01.02.2024 г., са добити от имота описаните по видове и количество дървесни материали и те са превозени до временен склад към тази дата. Няма начин на 09.02.2024 г., когато е извършена проверката в имота, да се установи, че месец по-рано не са добити посочените количества дърва и че те не са били налични на датата на съставяне на Протокол за освидетелстване. Отразените в КП не отговарят на действителността. Освен това, според жалбоподателя, не става ясно за кои от посочените в НП нарушения е санкциониран той, виновно ли са извършени те. Подаденото срещу съставения в хода на производството АУАН възражение не е обсъдено от страна на АНО /административно наказващия орган/. Не е извършена и конкретна преценка за маловажност на случая, с оглед на което алтернативно се моли за отмяна на НП поради наличие на основание за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.

 

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че коректното попълване на данни в протокола за освидетелстване е задължение на лесовъда, а в случая – за жалбоподателя Т. За да отмени НП съдът е счел, че не е налице от обективна страна вмененото му деяние – некоректно вписване на данни в протокола. Причината за достигане до този извод е, че между деня на издаване на протокола – 01.02.2024 г. и осъществяването на проверката от 08.02.2024 г. е изминал период от 7 дни, през който количеството дървесина би могло да бъде изменено и без знанието на жалбоподателя чрез преместване на същата от временните складове към сечището. Не може да се установи, че въпросното количество не се е намирало във временните складове към датата на издаване на протокола за освидетелстване. Също така съществуването на установените в рамките на проверката от 08.02.2024 г. общо 27 броя неотсечени, но маркирани за сеч дървета бук, габър и круша водят до извода, че отбелязванията за липсата на такива неотсечени в имота и провеждането на сечта върху цялата му площ не са кореспондирали с обективната действителност, като на около 80% от пъновете на отсечените дървета съответната горска марка серия Б, № 6414 не е могла да бъде разчетена. Не се кредитират с доверие обясненията на свидетеля И. Л., т.к. не противоречат на показанията на останалите разпитани лица, а освен това той е и внук на жената, с която Т. съжителства и показанията му не могат да се считат за безпристрастни. Нарушението се явява извършено и документирано. РС намира, че АНО не е обсъдил релевантни факти относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН и не е извършил дейността, която би му позволила да прецени дали нарушението съставлява маловажен случай, а предпоставки за такова нарушение са налице – липсват данни за извършването на други предходни нарушения, формален характер на нарушението, липса на вреди с материален характер, поради което конкретното деяние се явява такова с по-ниска степен на обществена опасност и дори минималната санкция от 300.00 лв. се явява несправедливо висока. По тези съображения първоинстанционният съд отменя НП и отправя предупреждение към жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

 

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира върху становище за неправилно изложени съображения и направен извод за маловажност на случая. По отношение на първия некоректно попълнен реквизит е достигнато също до неправилно заключение, че не е налице нарушение поради изтекло време от седмица между освидетелстването на сечта от страна на жалбоподателя и проверката на органите на РДГ, поради което деянието не може да се установи. По-късното преместване на дървесината през юли, 2024 г., не би могло да се осъществи, ако тя не е съществувала реално. При проверката от 08.02.2024 г. се установява, че не е налице налична отсечена дървесина както в района на сечището, така и във временните складове и след като не са издавани и превозни билети, то тя не може и да е извозена. Доводът на РС за възможно преместване в 7-дневния период между освидетелстването и проверката е недоказан и неоснователен. Този реквизит е също некоректно попълнен, наред с останалите два, за които съдът намира, че е налице процесното нарушение. При последващата проверка от лятото на 2024 г. резултатите съвпадат с тези от проведената такава през февруари, същата година. Изтъкват се съображения и срещу изводите на РС за окачествяването на случая като маловажен.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна се явява лично и с адвокат Р. Н., който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна и моли същата да бъде уважена като първоинстанционният съдебен акт бъде отменен, а процесното Наказателно постановление се остави в сила.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Същото, както и АУАН, въз основа на който е изготвено то, са издадени от компетентни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност.

Основният спорен въпрос е установеността на деянието и по-конкретно – на некоректността на реквизитите, попълнени от ответника по касационната жалба в протокола за освидетелстване от 01.02.2024 г., както и извършването на преценка относно маловажност на случая.

По делото не е спорно, че И. Т. е лицензиран лесовъд и в това си качество е издал позволителни за сеч през 2023 г. и 2024 г. за [имот номер] в землището на [населено място], като дърветата, предвидени за отсичане, са маркирани с КГМ от И. Л. с № Б 6414 с оранжева боя, дата на карнет опис – 01.08.2023 г. и очакван добив – 84.5 плътни куб. м лежаща маса бук, цер и габър. Срокът за провеждането на сечта е 29.09.2023 г. – 31.12.2023 г. Същият е и срокът за извозване на дървесината от сечището. Издаден е един превозен билет на 05.10.2024 г. за общо 19.80 кум. м дървесина бук и габър. На 02.01.2024 г. Т. е издал протокол за освидетелстване на сечище по това позволително за сеч. Според този протокол действително отсечената дървесина е 19.80 куб.м, съобразно превозния билет, от видовете бук, габър и цер. Не са посочени нарушения по ЗГ. Не е налице наличност на дървесина в сечището и на временен склад. Превозни билети до проверката от 08.02.2024 г. не са издавани, по който въпрос също не е налице спор.

Следващото позволително за сеч в имота е издадено на 09.01.2024 г. за очакван добив от 64.70 пл.куб.м дървесина от същите дървесни видове – бук, цер и габър, за периода 12.01.2024 г.– 12.02.2024 г., като към него също няма издадени превозни билети. В протокола за освидетелстване към това позволително е отразена отсечена дървесина 69.30 куб.м и налична такава на временен склад – същото количество. Сечта е предвидена да се осъществи върху цялата площ по позволителното за сеч от 0.5 хка. При сечта и извоза на дървесина не са установени нарушения на ЗГ. Не са налице налични неотсечени, но маркирани дървета.

На 09.02.2024 г. е изготвен и подписан Констативен протокол /КП/ за проверката, извършена на терен предходния ден. Същият съставлява официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по надлежен ред и който има доказателствена сила за отразените в него факти и обстоятелства.

При проверката се установява, че не е налице въпросната дървесина в имота, вкл. във временния склад, и не са издавани превозни билети за извоза на такава. Съдът намира, че, следователно, правилно в АУАН и НП е посочено, че в протокола за освидетелстване невярно е отразено, че към посочената дата на временен склад не са били доставени от имота посочените количества дървесина. Извозването на придобита дървесина от имота е положителен факт, който подлежи на удостоверяване от лицето, което извлича ползи от него, а именно – самия лесовъд. Той не е посочил в протокола, че е установил противоправно деяние на друго лице, напр. кражба. Не е издаван превозен билет, който да удостоверява правомерното извозване на дървесината от имота. Следователно правилно контролните органи са счели, че към посочената в протокола дата не са били налице посочените количества дървесина, в противовес с отразеното в протокола за освидетелстване.

Освен това при проверката са установени 27 броя маркирани с оранжева боя на 1,30 м височина и поставена в основата КГМ дървета, следователно неправилно е отразено в протокола за освидетелстване, че няма такива дървета. Сечта не е проведена и върху цялата площ на имота, т.к. не е отсечен целия маркиран дървостой в него.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че отразените в НП факти са доказани. Налице са некоректно попълнени данни от страна на Т. в протокола за освидетелстване на сечта.

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 [рег. номер]., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В случая става въпрос за документ – въпросният протокол от 01.02.2024 г. Текстът е обвързан с разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. със Заповед № ЗАП-361 от 19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ. Съгласно нормата от посочения подзаконов нормативен акт, лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Този ред е определен с цитираната Заповед, приложена по делото, според т. IV от която при регистрация на техническа грешка в протокол за освидетелстване на сеч, съставителят уведомява писмено РДГ за необходимостта от корекция и мотивите, налагащи същата. Директорът одобрява или не одобрява корекциите. С този акт е одобрен образец на протокола. В случая процесният такъв съдържа некоректно /невярно/ попълнени данни и то по три отделни реквизита. Въпреки установените грешки съставителят му не е предприел действия по неговото коригиране, както се изисква в случая, или редът за попълването, издаването и отчитането му не е спазен. В случая е налице визираното административно нарушение.

За деянието АНО е наложил минимална по размер санкция.

Първоинстанционният съд е отменил НП, като счел, че деянието съставлява маловажен случай.

Административният орган е изложил мотиви в НП, поради които счита, че то не съставлява случай, обосноваващ прилагането на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Дали съдът споделя или не тези мотиви е въпрос по съществото на спора, но като реквизит те съществуват и АНО не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е посочил обстоятелства по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.

Това, че деянието е извършено по повод пряката дейност на Т. като лесовъд неправилно е отчетено от АНО като отегчаващо обстоятелство, т.к. това е основание да се приеме, че е налице деянието, извършено от лице – адресат на сочената като нарушена правна норма. Ако лесовъдът нямаше характеристиката на такова лице, той не би бил носител на административнонаказателна отговорност изобщо и не би могъл да бъде адресат на НП за това нарушение.

Съдът споделя становището на АНО, че деянието е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Налице са неправилно попълнени реквизити, документът, изготвен от Т. съдържа невярна информация и то не по отношение само на един, а по отношение на три реквизита. Съществено е разминаването в информацията относно количеството дървесина, която е посочена като налична във временен склад, а е липсвала в имота изобщо. Също така не е малък и броя на неотсечените, но маркирани дървета, макар че в протокола е посочено, че такива не са налице. Липсата на вреди не е обстоятелство, което следва да води до отчитане на случая като маловажен, т.к. самото деяние не е резултатно и тази липса не го отличава от останалите подобни, които също не са резултатни. Наличието на установени вреди най-вероятно би довело до отговорност за друг тип противоправно деяние. Процесното такова обаче е формално по своя характер.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че като е отменил процесното НП по гореизложените съображения, първоинстанционният съд се е произнесъл с незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а отмененото с него НП, като издадено за доказано по безспорен начин административно нарушение, извършено виновно от субекта, привлечен към АНО, следва да се потвърди.

 

При този изход на правния спор своевременно предявени и основателни се явяват исканията на процесуалния представител на касатора за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Същото се дължи на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1, чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и следва да бъде присъдено в полза на Банка ДСК“ АД в размер на по 130.00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 114 от 29.07.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 384 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № ********** от 05.09.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на И. С. Т. от [населено място], [ЕГН], на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на същата правна норма, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, във вр. със Заповед № ЗАП-361 от 19.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ.

 

ПОТВЪРЖДАВА същото Наказателно постановление като законосъобразно.

 

ОСЪЖДА И. С. Т. от [населено място], [ЕГН] да заплати на Изпълнителна Агенция по горите деловодни разноски в размер на по 130.00 лв. за всяка съдебна инстанция или общо в размер на 260.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.