№ 989
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20211100901042 по описа за 2021 година
В исковата молба дружеството-ищец твърди, че се намира в търговски
правоотношения с един от ответниците – „В.-**“ ООД. Сочи, че е сключил
дългосрочен договор с последния, по силата на който предоставя за възмездно
ползване леки автомобили на контрагента му. Излага, че с течение на времето „В.-**“
ООД е изпаднал във финансово затруднение, което е довело до неизпълнение на
изискуемите задължения по процесния договор. Твърди, че на 28.02.2017 г. страните са
сключили споразумение, в което установяват, че дължимите от ответника суми са в
размер на 87 721,57 лв. с ДДС, от които 83 221,57 лв. главница и 4500 лв. лихва за
забава, като е уговорено и встъпването в дълг на Т. П. Н. като солидарен длъжник.
Сочи, че плащането на остатъка от дълга е разсрочено на 12 равни месечни вноски в
размер на 7310,13 лв., платими на падеж 5 число на съответния месец, като първата от
тях е дължима за м. 03.2017 г., а последната през м. 02.2018 г. Излага, че към момента
на предявяване на исковата молба липсва цялостно изпълнение на поетото задължение.
Твърди, че е депозирал искова претенция пред СРС за част от вземането в размер на
5000 лв. за осъждане на главния и солидарния длъжници. Излага, че СРС е уважил
изцяло предявените искове.
Предвид изложеното претендира ответниците „В.-**“ ООД и Т. П. Н. да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 46 321,64 лв. представляващи окончателния
размер на вземането с общ размер 51 321,64 лв., по сключеното споразумение от
28.02.2017 г. ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците в
установения срок за това, в който те оспорват предявените искове. Намират
предявените искове за недопустими спрямо Т. П. Н., тъй като последният не е
подписвал процесното споразумение от 28.02.2017 г. Поради тази причина правят
възражение за нищожност на споразумението поради липса на съгласие спрямо
физическото лице. Считат, че извършените впоследствие плащания от служители на
„В.-**“ ООД валидират спогодбата спрямо дружеството-ответник. Излагат становище,
че нито едно от задълженията по споразумението не е изискуемо в настоящия момент,
1
тъй като падежът на първата вноска е 05.03.2017 г., а на последната – 05.02.2018 г.
Прави възражение и за настъпила 3-годишна погасителна давност на исковете.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок,
в която ищецът оспорва доводите на ответника в отговора на исковата молба. В тази
връзка сочи, че с процесното споразумение е уговорено разсрочено плащане на
вземането, а не периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като твърди,
че на основание чл. 7 от споразумението между страните общият размер на вземането е
предсрочно изискуем. Ето защо счита, че в случая към претенцията на ищеца е
приложима 5-годишната погасителна давност. Намира, че след като е налице висящо
съдебно производство пред въззивната инстанция по по-рано предявен частичен иск,
касаещ същото вземане, което е предмет на настоящото дело, то съгласно ТР № 3/2016
г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСКГТК на ВКС настоящото дело следва да бъде спряно до
влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в
установения за това срок, в който ответниците поддържат изложеното вече от тях по
оспорване на иска, като същевременно оспорват доводите на ищеца в допълнителната
искова молба.
Предявен е осъдителен иск от „О.Р.“ ООД срещу „В.-**“ ООД и Т. П. Н. с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Споразумение от 28.02.2017г., същото е било
сключено между О.Р. ООД – от една страна и В.-** ООД и Т. П. Н. – от друга страна,
като страните по него са постигнали съгласие, че В.-** ООД дължи на О.Р. ООД
сумата от 87 721.57 лв., с вкл. ДДС, която сума е сбор от 83 221.57 лв. – главница и 4
500 лв. – лихва за забава. – чл. 1, ал. 1. В чл. 1, ал. 2 е предвидено встъпването като
съдлъжници по задължението на Т. П. Н. и Т.В. А. по задължението на В.-** ООД. В
чл. 2 от споразумението е предвидено изплащане на дължимата сума в общ размер от
87 721.57 лв. по банков път на равни месечни вноски от по 7 310.13 лв. всяка, платима
до 05-то число на месеца в периода от м. 03.2017 г. до м. 02.2018г. /вкл./.
С влязло в сила на 28.10.2021 г. решение № 20115602/13.05.2021 г., постановено
по гр.д.№ 22640/2019г. по описа на СРС – 168 състав, е постановено осъждането на В.-
** ООД и Т. П. Н. да заплатят солидарно на О.Р. ООД на основание чл. 79, ал. 1, във
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 5000 лв. – предявен частичен иск от пълния
претендиран размер от 73 101.41 лв. – главница по сключено между страните
споразумение от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 1000 лв. – съдебни разноски. Видно от
възприетото в мотивите на съдебното решение, прието за установено е възникнало
между страните правоотношение по сключено между тях споразумение от 28.02.2017г.
за разсрочване плащането на дължима от ответното дружество сума в общ размер на 87
721.57 лв., с вкл. ДДС, по което ответниците са се задължили като съдлъжници. С
диспозитива на решението в резултат на проведено производство по реда на чл. 193
ГПК е признато за недоказано направеното от ответника оспорване истинността на
представеното от ищеца Споразумение от 28.02.2017 г. Прието е, че е извършено
частично плащане на сумата по споразумението, като е останал непогасен остатък от
51 321.64 лв. Предявеният частичен иск е приет за основателен в пълния претендиран
размер от 5000 лв.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора,
поради което не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
2
страна следното:
За основателността на предявените главни искове по делото следва да бъде
установено наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по
сключеното споразумение, както и размера на непогасения остатък от сумата, която
ответниците са се задължили да платят и настъпване на изискуемост на същия.
В случая, налице е влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск за
сумата от 5000 лв. от пълния размер на претендираната като незаплатена главница по
споразумението, възлизаща на 51 321.64 лв.
Предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за
притежаваното от него субективно материално право, произхождащо от
правоотношението по сключеното между страните споразумение, а именно да му бъде
заплатена сумата в общ размер от 87 721.57 лв., с вкл. ДДС, която страните са приели
като дължима по друго възникнало между тях облигационно правоотношение.
Формираната по тази начин претенция е въз основа на изложени в исковата молба
твърдения относно правопораждащите факти, съответни на изложения петитум с
искането до съда за осъждането на ответника да заплати сумата в претендирания
размер. Така обективираните правопораждащи факти се съдържат в исковата молба и
по приключилото вече с влязло в сила решение съдебно производство по гр.д.№
22640/2019г. по описа на СРС – 168 състав, с което решение е формирана сила на
пресъдено него по основанието на предявения иск, но за част от размера му.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца обстоятелства и факти, въз основа
на които се поражда субективното му право – предмет на претенцията или така
наречените правопораждащи юридически факти, като от субективна страна спорното
право се индивидуализира със страните в правоотношението, посочени в основанието
на иска. При предявяване на иск за част от същото право при така посоченото
основание, неговата основателност ще изхождаща от фактическия състав на правната
норма, в която е предвидено основанието на иска – в случая разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ЗЗД за реално изпълнение, което кредиторът има право да претендира от
неизправния длъжник в правоотношението. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо по вече постановеното решение обхващат именно съществуването на
правоотношението, от което произлиза правото на ищеца. Доколкото
правопораждащите юридически факти са едни и същи за частичния иск и иска за
пълния размер на вземането – предмет на разглеждане в настоящото производство, по
отношение на последните вече е формирана сила на пресъдено нещо с решението при
уважения частичен иск. При това положение, на изследване в настоящото
производство подлежи само размера на предявен иск, като недопустимо е
преразглеждане на основанието за възникване на материалното право, с оглед
преклузията за това, дадена със силата на пресъдено нещо. В този смисъл са
задължителните указания в ТР № 3 от 22.04.2019г. по т.д.№3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС.
Видно от мотивите на решението по гр.д.№ 22640/2019г. по описа на СРС – 168
състав, въз основа на събраните доказателства е възприет като дължим размер на
сумата от 51 321.64 лв. като неизплатена от ответниците по споразумението. В
мотивите на решението от 28.10.2021 г. на СГС при осъществения инстанционен
контрол не е изразено ясно и категорично становище относно действително дължимия
размер по остатъка от дълга. Не се твърди от ответника да е било извършено плащане
на сумата над присъдения размер при уважаване на иска от 5000 лв. до размера на
сумата от 51 321.64 лв., като не са ангажирани и доказателства в тази връзка, поради
което съдът приема същата за дължима на заявеното от ищеца основание.
Неоснователно намира възражението на ответника за погасяване по давност на
вземането на ищеца – предмет на исковата претенция. В този смисъл настоящият
съдебен състав намира за приложим общият 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Макар и да е предвидено изплащането на вноски на сумата в споразумението посочена
3
като общ размер от 87 721,57 лв. с ДДС, договореното в този смисъл между страните
не й придава характер на периодични плащания. Такива биха били плащанията, които
са с предварително установен падеж и начин на формиране при определени критерии,
докато в случая се касае за сума в определен размер при договореното й частично
изплащане. Падежа на първата вноска според споразумението е на 05.03.2017г., като
погасителната давност по нея би настъпила на 05.03.2022 г. С подаването на исковата
молба – 14.06.2021г. се прекъсва течението на давността - чл. 116, б. „б“ ЗЗД, поради
което вземанията и за останалата част от периода на изплащане не са погасени по
давност.
Предявеният осъдителен иск настоящият съдебен състав намира за основателен
в пълния претендиран размер, поради което следва да бъде уважен за сумата от
46 321,64 лв. и с оглед признатия за дължим размер от 51 321.64 лв. и уважения
частичен иск за сумата от 5000 лв. Като законова последица, дължи се и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Ответниците отговарят солидарно, с оглед възприетото по
основателността на предявения срещу всеки от тях частичен иск.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно разноските на ищеца в
размер на 7 853 лв., от които 6 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 1 853
лв. – внесена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.-**“ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес управление - гр.
София, ж.к. Младост 4*******, и Т. П. Н., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул.
*******, да заплатят по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на
„О.Р.“ООД, ЕИК: ******* , със седалище и адрес на управление: с. Труд, Област
Пловди, Община Марица, ул. „*******2, при солидарна отговорност сумата от
46 321,64 лв. – главница по споразумение от 28.02.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба – 14.06.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „В.-**“ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес управление - гр.
София, ж.к. Младост 4*******, и Т. П. Н., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул.
*******, да заплатят на „О.Р.“ООД, ЕИК: ******* , със седалище и адрес на
управление: с. Труд, Област Пловди, Община Марица, ул. „*******2, при солидарна
отговорност сумата от 7 853 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4