Решение по дело №420/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 99
Дата: 29 март 2017 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Вела Грозева Стайкова
Дело: 20152100900420
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                          111, година 2017, 29. 03.  гр. Бургас

 

                   В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела  Стайкова

секретар С.В., постави на разглеждане  т. дело №  420 по описа на БОС за 2015 г. и за да се произнесе  съобрази, следното:

         Производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“АД- София, пл. „Св. Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Адвокатско дружество Бандрамалиев и С., чрез адв. Гeргана Стоянова,***, срещу И.В.С., ЕГН **********,***, „Силва – юг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Царево, ул. „Хр. Смирненски“ № 8, В.Г.С., ЕГН **********,*** и Л.С.С., ЕГН **********,***, за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца суми, по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 9/ 21.05.2009г., Анекс № 1/ 18. 02. 2010г.; Анекс № 2/ 17. 03. 2011г. ; Анекс №3/ 28.12.2011г.; Анекс № 4/ 09. 04.2012 и договор за заместване в дълг, от 12.06.2012г., към него, в размер на 221257, 88 лв. – главница, 102976, 35 лв. – лихви за периода от 25.06. 2012г. до 10. 05. 2015г./ включително:12393, 22 лв. –редовна лихва за периода 25. 06. 2012 г. – 29. 12.2012г.; 58316, 56 лв. – лихва върху просрочена главница, за периода от 25.06. 2012г. -10.05.2015г. и 32266, 77 лв. – наказателна лихва за просрочие, за периода от 25.06. 2012г. – 10. 05.2015г. / ,  666, 36 лв. – периодична такса за управление на кредита, ведно със законова лихва от 11. 05. 2015г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по ч.гр.д. № 174/ 2015г.  на ЦРС. Претендират се и разноски в това производство. Приложени са и са ангажирани доказателства.

         В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска и направените доказателствени искания.

          Редовно призованите ответници не се явяват. За ответника В.Г.С. се явява процесуален представител, който поддържа възраженията, формулирани в отговора на исковата молба, ангажира доказателства.

         В хода на производството е представено доказателство за настъпила смърт на ответницата Л.С..  Същата е заличена, като страна в производството и на нейно място е конституиран наследникът и В.Г.С.- втори ответник, поради представен отказ от наследство от другия наследник – В.Г.С..

         Бургаският окръжен съд, като съобрази предявените искове, направените възражения от ответниците, приетите доказателства и закона, намира за установено, следното :

         Предявени  и приети за разглеждане, са искове, с правни основания- чл. 422 от ГПК.

         Ищецът сочи, че по сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 9/ 21. 05. 2009г. е предоставил на Д. Я. К. кредит, в размер на 240000 лв. усвоен изцяло. По силата на договор за заместване в дълг от 12. 06. 2012г. кредитополучателят Д. К. е заместена в дълг, като длъжник от  ответниците – И.В.С., поемащ всички права и задължения, възникнали за първоначалния длъжник по договора за кредит и изброените анекси, към него, със солидарни длъжници:  „Силва – юг“ ЕООД, „Силва – Светла“ ЕООД, В.Г.С. и Л.  С.С..

         Съгласно договора за кредит, дългът е следвало да бъде погасяван на анюитетни месечни вноски, с падеж – 20 число, до месец юни 2032г.  Последвало е подписването на анекси, като с първия – от 18. 02. 2010г. страните по първоначалния договор за кредит, са приели, че редовната главница е станала 244722, 67 лв. / формирана от редовната главница до датата на анекса и начислените лихви, до същата дата. /. Договорени са и други промени в кредитния договор. С анекс № 2 от 17.03.2011г. редовната главница става 247009, 37 лв. формирана по реда на анекс № 1, като с анекс № 2, в дълга са встъпили, като солидарни длъжници: „Силва – Светла“ ООД и  ответника В.Г.С..  Съгласно анекс № 3 от 28.12. 2011г. размерът на редовната главница е 247301, 57 лв. и  като солидарен длъжник е встъпил ответникът „Силва- юг“ ЕООД.  С подписването на анекс № 4 от 09.04.2012 г. редовната главница е 248886, 01 лв.  и  е предоговорен размерът на редовни лихви  и лихви за просрочие.

         На 12. 06. 2012 г. е подписан Договор за заместване в дълг по кредитния договор и анексите, към него, като И.С.В. е поел/ заместил  Д. К., като кредитополучател – първоначален длъжник, при солидарната отговорност на  „Силва- Светла“ ЕООД и  останалите първоначални ответници: „Силва –юг“ ЕООД, В.Г.С. и Л.С.. Към датата на подписване на договора за заместване в дълг, редовната главница е в размер – 221257, 88 лв. формирана от редовна главница, до датата на сключването на този договор и начислени редовни лихви по кредита, до тази дата. Срокът за погасяване на кредита става 20. 04. 2037г.

         Ищецът твърди, че задълженията не са погасявани, редовно и в пълен размер, от месец юни 2012г. , поради което върху задължението са начислени лихви за просрочие, съгласно чл. 4.3  и чл. 4.4 от договора за заместване в дълг.  Следва обявяване на  кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради неиздължаване в срок, на падежиралите месечни погасителни вноски: от юни 2012г. до декември 2012г. включително и на основание чл. 19 от договора за заместване в дълг и чл. 15.4 от анекс № 1/ 18. 02. 2010г.  На ответниците са изпратени покани, получени от тях,  за доброволно изпълнение, съдържащи уведомление за предсрочна изискуемост, считано от 29. 12. 2012г.  

         Поради неизплащане на задължението доброволно, ищецът подава заявление по реда на чл. 417 от ГПК и се снабдява с със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 174/15г. на Царевския районен съд. Ответниците са оспорили съществуването на дълга, след получаване на покана от съдебния изпълнител, поради което са предявени тези установителни искове, по реда на чл. 422 от ГПК.

 

          С  отговора на исковата молба, ответникът В.Г.С. я оспорва, като неоснователна.

 Оспорва, като нищожен, договорът за заместване в дълг, поради което счита, че ответниците не са пасивно легитимирани в процеса.

 Изброените основания за нищожност на оспорения договор са:  липсата на изискуемо вземане на ищеца, на правно валидно негово задължение, което да бъде поето;  необявяване на  задълженията на първоначалния длъжник – Д. Я. К., за предсрочно изискуеми, което потвърждава липсата на възникнал дълг, който да бъде предмет на сключения договор за заместване в дълг. Като аргумент за направеното твърдение, за липса на предмет на оспорения договор, ответникът сочи, датата на предсрочната  изискуемост – 29. 12. 2012г.  при дата на договора за заместване в дълг -  12. 06. 2012г.

 Подчертава, че съществуването на изискуемо задължение е съществен елемент от действителността на заместването  в дълг и прави извод, че неговата липса прави договора нищожен, поради липса на предмет. Следващото основание за нищожност, според ответника, е липсата на конкретно определено задължение, а не определяемо такова- предмет на договора за заместване в дълг. Счита, че с този договор се променят условията на първоначалния кредитен договор, а не се поема конкретно определен дълг, което прави договора за заместване в дълг – нищожен и непроизвел действие.

 Пасивната легитимация на ответниците е оспорена, защото те не са поели задължение по изпълнение на кредитния договор. Счита, че такова задължение се поема законосъобразно, със сключването на анекс  или писмено споразумение, към кредитния договор, при което да настъпи субективна новация на страната – длъжник. Намира, че след като това не е извършено, ответниците не отговарят за изпълнението на договора за кредит, което прави претенцията на банката – недопустима.

 Ответникът В.С. оспорва, като неспазена, процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради липса на годно уведомление и волеизявление за предсрочна изискуемост, отправено от кредитора и стигнало до длъжника.

Намира вземането на ищеца за недоказано, поради липса на необходимите банкови и счетоводни документи, установяващи безспорно, подлежащо на изпълнение вземане. Счита, че непредставянето на такива документи, установяващи кога длъжникът е изпаднал забава, водеща до предсрочна изискуемост, пред заповедния съд,  препятства проверката понастоящем, на тези факти.

Ответниците И.В.С., „Силва – юг“ ЕООД и Л.С., с отговора на исковата молба, оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Считат, че и понастоящем, не е настъпила изискуемостта на паричното задължение, поради това, че ищецът не е изпратил изрична покана  до тях, в качеството им на длъжници, от която да е видно, че са в забава.  Считат също, че независимо от разпоредбата на чл. 19 от договора за кредит, развалянето на договора  не настъпва  автоматично, при неизпълнение на поетите задължения, а за да е налице разваляне, по чл. 87 от ЗЗД, кредиторът следва да отправи до длъжника, писмено предупреждение, че след изтичане на определен срок, ще смята договора за развален.

 С допълнителната си искова молба, ищецът оспорва, като неоснователни възраженията на  ответниците.  Намира за действителен сключеният договор за заместване в дълг от 12. 06. 2012г. съдържащ законовите елементи: съгласие на кредитора, за заместване на стар длъжник с нов, изрично посочване на параметрите на задължението, което поема заместващия длъжник, включително  и условията на предсрочната изискуемост; договорът е подписан от  всички задължени лица , има достоверна дата, защото подписите на страните са заверени нотариално и е отбелязан в службата по вписванията – Царево, по вписването на даденото обезпечение- ипотека на недвижим имот.

Оспорва, като неоснователно, възражението на ответника В.С., за нищожност на договора за заместване в дълг, който  счита, че заместването  следва да бъде извършено с допълнително споразумение, към първоначалния договор, по силата на което, да настъпи субективна новация, на страната на длъжника.  В тази връзка, ищецът уточнява, че процесната правна  фигура на заместване в дълг,  е  по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, съобразно която стар длъжник се замества с нов такъв,  по старото задължение, докато съобразно, новацията, се погасява старият дълг и на негово място, възниква нов, какъвто процесният случай не е.  

Относно възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост, ищецът сочи, че като кредитор, надлежно е  направил волеизявление  за предсрочна изискуемост на цялото вземане, по процесния договор, към 29. 12. 2012г. Твърди, че солидарните длъжници са били уведомени, за обявената предсрочна изискуемост, датата от която е настъпила, както и за размера на дължимите суми. Поканени са били, да изпълнят задължението си, в седмодневен срок, а заявлението за снабдяване с изпълнителен лист, за принудително събиране на сумите, е било депозирано, след изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Ищецът намира за неоснователно и възражението за нередовност на извлечението от счетоводните книги, представено в заповедното производство, като документ по чл. 417 ГПК. Твърди, че извлечението съдържа всички, нормативно определени, реквизити, съответно преценени от съда. В тази връзка и за доказване редовността на водените счетоводни записвания, представя доказателства – счетоводни документи.

По отношение възраженията на ответниците  И.С., В.  С., „Силва – юг“ ЕООД, Л.С., за липса на предсрочна изискуемост и на изявление за разваляне на договор за кредит, ищецът уточнява, че не е правил изявление за разваляне на кредитния договор. Сочи, че е направил изявление за отнемане на предимството на срока, по предвидения в договора, погасителен план, като е обявил кредита за предсрочно изискуем, на договорените основания, като за това е уведомил длъжниците, с писмата, приложени в заповедното производство.

В заключение, уточнява и допълва исковата молба, със следните твърдения:  Претендираните вземания на ищеца – предмет на установяване, в производството, се основават на договор за заместване в дълг от 12. 06. 2012г. , договор за кредит и анекси;  процесното договорно отношение  с ответника, И.В.С., като длъжник,  е с правно основание заместване в дълг, по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, то не представлява новация,  процесното правоотношение не е било новирано, в нито един момент; кредиторът не е правил изявление за разваляне на договора за кредит, той е в сила между страните, направено е изявление за отнемане на предимството на срока на погасителния план, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на предвидените в него основания; предсрочната изискуемост е настъпила на 29. 12. 2012г.  и длъжниците  са надлежно уведомени,  с  връчени писма- покани; представеното извлечение от счетоводните книги е редовен документ, съдържащ всички реквизити, за нуждите на заповедното производство и отговаря на данните по счетоводните записвания при ищеца, относно процесния дълг- усвояване, погасяване, начисляване на лихви.  Приложени са доказателства.

Въз основа на гореизложеното и приетите доказателства, съдът приема за установено, че страните в процеса, са страни по договор за заместване в дълг от 12. 06. 2012г. Договорът е с посочено правно основание – чл. 102 от ЗЗД.   По силата на този договор, ответникът  И.В.С. е заместил, със съгласието на ищеца, кредитополучателя Д. К., по договор за ипотечен кредит № 009/ 21. 05. 20019г. и анекси, към него. Последната, съгласно чл. 3 от договора за заместване в дълг, на основание чл. 102, ал. 2 изр. второ от ЗЗД, изрично се е съгласила, предоставеното от нея обезпечение- учредена договорна ипотека, да продължи да служи за гарантиране на вземанията на ищеца. Останалите ответници са станали страни  по  договора, като солидарни длъжници.  В чл. 4 от договора е уточнено, по размер, към датата 12. 06. 2012г. вземането на ищеца: редовна главица -  219733, 30 лв. ; неизискуема лихва- 1524, 58 лв. или  общо редовен дълг – 221257, 88 лв. плюс годишни лихвени проценти върху: редовна главница, просрочена главница, текущия дълг; такси  и комисионни.  Договорен е срок  за погасяване – 20. 04. 2037г.  на месечни погасителни вноски, платими на 20-то число на месеца, съгласно подписан погасителен план. В чл. 19, страните са уговорили предсрочна изискуемост на кредита,  в пълен размер и  право на ищеца да пристъпи към събиране на вземанията си,  при нарушаване на някоя от клаузите и сроковете по договора.

Съдът намира за неоснователни  възраженията на ответника за нищожност на  договора за заместване в дълг, поради липсата на изискуемо вземане на ищеца,  необявяване на  задълженията на първоначалния длъжник – Д. Я. К., за предсрочно изискуеми, което потвърждава липсата на възникнал дълг и обявяване на предсрочната изискуемост на  29. 12. 2012г.  при дата на договора за заместване в дълг -  12. 06. 2012г.  Съгласно доктрината и текста на чл. 102 от ЗЗД, за да е валиден договорът сключен на това основание, следва да има кредитор, длъжник и трето лице, което да замести стария длъжник , с изричното съгласие на кредитора. Запазва се идентичността на съдържанието на правоотношението между стария длъжник и кредитора, за разлика от новацията, то остава такова, каквото е било, към момента на заместването.  Предпоставка за действителност на договора е наличието на действителен стар дълг, какъвто е наличен, по силата на кредитния договор, в случая.  Предмет на договора е прехвърленото задължение и действието на договора е преминаване на задължението върху новия длъжник, като задължението може и да не е изискуемо, в пълния си размер. В случая,  това задължение  и сроковете за погасяването му, са  уточнени в чл. 4 от договора,  а предсрочната изисуемост е възникнала след сключването на договора за заместване в дълг, което не означава липса на дълг и съответно – липса на предмет на договора.  Ищецът има  право да сключва такива договори,  в качеството си на кредитор и  търговец, който не е лишен от такова право, по силата на нормативната уредба, която следва да съблюдава.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира сключения договор за заместване в дълг, за отговарящ на законовото изискване, по чл. 102 от ЗЗД и пораждащ действие, без да е необходимо сключването на споразумение към кредитния договор, при което да настъпи субективна новация на страната на длъжника.

 Видно от приетите писмени доказателства, налични в ч.гр.д. № 174/15г. на ЦРС, приложено по делото, ответниците И.В.С., В.Г.С., „Силва –юг“ЕООД, чрез пълномощника си – В.Г.С., са получили изпратените от ищеца, покани за доброволно изпълнение, на 28. 01. 2013г. С тях, те са надлежно уведомени, че поради неплащане на дължимите суми в договорения срок, представляващо нарушение на договорните отношения, кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 29. 12. 2012г. Посочен е размерът на дължимите суми- главница, лихви и такси. Ответниците са поканени, в определен срок, да погасят доброволно задълженията, в пълен размер и са предупредени за последиците от неплащане.  Следователно, възражението на ответниците за липса  на годно уведомление и волеизявление за предсрочна изискуемост, отправено от кредитора и стигнало до длъжника, е неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът приема предявените искове,  за доказани, по основание.

 

 За доказване  на процесните вземания, по размер, по делото са приети неоспорени, писмени доказателства и заключение, по изпълнена  съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните. Въз основа на писмените доказателства и справка по счетоводните записвания на ищеца, вещото лице констатира, че сумата по кредита от 21. 05. 2009г.  е усвоена изцяло, от първоначалния длъжник по договора – Д. К., на 27. 05. 2009г.  Към датата на сключване на договора за замества в дълг – 12. 06. 2012г. размерът на  дълга е  записан, в този договор. След 12. 06. 2012г. погасявания на лихви и главница, не са правени. Експертът посочва непогасените задължения, съгласно счетоводните регистри на ищеца, към 11. 05. 2015г. : 221257, 88 лв. ; редовна лихва – 12393, 22 лв. ; лихва върху просрочена главница- 58316, 56 лв.; наказателна лихва за просрочие- 32266, 77 лв.  и такси за управление- 666, 36 лв.  Общият размер на дълга, към 11. 05. 2015г.  възлиза на 324900, 79 лв.

 Въз основа на описаните доказателства, съдът приема за доказани, по размер, предявените искове.

По делото са представени от страните доказателства, че по образуваното изпълнително дело, с взискател – ищеца и длъжници – ответниците, в производството, понастоящем няма извършено разпределение на постъпила сума по проведена публична продан.

Предвид гореизложеното, съдът следва да уважи предявените искове, като приеме за установено, че ответниците: И.В.С., ЕГН **********,  „Силва – юг“ ЕООД, ЕИК ********* и В.Г.С., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца суми, по договор за банков ипотечен кредит, анекси, към него и договор за заместване в дълг, от 12.06.2012г.,  сумите:  221257, 88 лв. – главница, 102976, 35 лв. – лихви за периода от 25.06. 2012г. до 10. 05. 2015г./ включително:12393, 22 лв. –редовна лихва за периода 25. 06. 2012 г. – 29. 12.2012г.; 58316, 56 лв. – лихва върху просрочена главница, за периода от 25.06. 2012г. -10.05.2015г. и 32266, 77 лв. – наказателна лихва за просрочие, за периода от 25.06. 2012г. – 10. 05.2015г. / ,  666, 36 лв. – периодична такса за управление на кредита, ведно със законова лихва от 11. 05. 2015г. до окончателното изплащане на задължението, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят, солидарно и разноски по ч.гр.д. № 174/ 2015г.  на ЦРС, в размер на 12982, 33 лв.  както и разноски в настоящото производство: 6498, 02 лв. – държавна такса, 600 лв. – за изпълнение на съдебно- икономическа експертиза и 12332,42лв. – адвокатско възнаграждение, общо 19430, 44 лв.  

Водим от горното и на основание чл. 422 от ГПК, БУРГАСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД,

 

 

                                  Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че  И.В.С., ЕГН **********,***, „Силва – юг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Царево, ул. „Хр. Смирненски“ № 8 и В.Г.С., ЕГН **********,***, дължат солидарно на  „УниКредит Булбанк“АД- София, пл. „Св. Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Адвокатско дружество Бандрамалиев и С., чрез адв. Гергана Стоянова,***,  суми, по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 9/ 21.05.2009г., Анекс № 1/ 18. 02. 2010г.; Анекс № 2/ 17. 03. 2011г. ; Анекс №3/ 28.12.2011г.; Анекс № 4/ 09. 04.2012 и договор за заместване в дълг, от 12.06.2012г., към него, в размер на:  221257, 88 лв. – главница, 102976, 35 лв. – лихви за периода от 25.06. 2012г. до 10. 05. 2015г./ включително:12393, 22 лв. –редовна лихва за периода 25. 06. 2012 г. – 29. 12.2012г.; 58316, 56 лв. – лихва върху просрочена главница, за периода от 25.06. 2012г. -10.05.2015г. и 32266, 77 лв. – наказателна лихва за просрочие, за периода от 25.06. 2012г. – 10. 05.2015г. / ,  666, 36 лв. – периодична такса за управление на кредита, ведно със законова лихва от 11. 05. 2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА   И.В.С., ЕГН **********,***, „Силва – юг“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Царево, ул. „Хр. Смирненски“ № 8  и  В.Г.С., ЕГН **********,***,  да заплатят солидарно на    „УниКредит Булбанк“АД- София, пл. „Св. Неделя“ № 7, ЕИК *********, представлявано от Адвокатско дружество Бандрамалиев и С., чрез адв. Гергана Стоянова,***, сумите: 12982, 33 лв. / дванадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лв. и тридесет и три ст./  – разноски по ч.гр.д. № 174/ 2015г.  на Царевския районен съд  и 19430, 44 лв. / деветнадесет хиляди четиристотин и тридесет лв. и четиридесет и четири ст./ – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред БАС.

 

        

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: