№ 53
гр. Монтана, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200070 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) .
С Наказателно постановление № 627/19.10.2021г. на Директор Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр.Б. е наложено на Р. З. ИВ. с посочен адрес в
гр.Б., област Монтана, административно наказание - глоба в размер на 300
(триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ (Закон за горите), за
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба
№ 1 за КОГТ) и чл.50, ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите
(Наредба 8 за СГ).
Недоволен от наказателното постановление (НП) И. чрез пълномощник
– адв.М.К. от МАК моли да бъде отменено, с искане да се присъдят
направените разноски.
Въззиваемата страна РДГ гр.Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмена защита са изложени доводи по
същество.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
1
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки
предвид данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 26.08.2021г. на територията на РДГ - Б., землище с.Д.Б.р., община
В., област Монтана, отдел 352, подотдел „т”, имот с идентификатор №
22019.566.12 били установени нарушения от служители на ИАГ гр.София и
съответно отразени в Констативен протокол Серия ИАГ №
152561/26.08.2021г. в присъствието на св.ЦВ. Т. ИВ. – горски надзирател при
ТП ДГС - Б., заради които било разпоредено спиране на дейностите по добив
в горския имот и РДГ гр.Б. да приеме законосъобразни действия за
посочените нарушения. Въз основа на Констативен протокол Серия ИАГ №
152561/26.08.2021г., била отправена писмена покана до жалбоподателя Р. З.
ИВ. да се яви в сградата на РДГ гр.Б. на 10.09.2021г. в 10:00 часа, за да му
бъде съставен АУАН. На 10.09.2021г. в 10:45 часа св.Т. ЕМ. Т. – ст.
специалист горски инспектор към РДГ гр.Б. в присъствието на колегата си
св.П. Н. Д., съставил АУАН Серия А00 № 627/21г. бл. № 049866, за това, че
Р. З. ИВ. като лесовъд на частна практика, след като получил позволително за
сеч № 0617087, в периода от 21.06.2021г. до 26.08.2021г. в землището на
с.Д.Б.р., община В., област Монтана, отдел 352, подотдел „т”, имот с
идентификатор № 22019.566.12, е допуснал направата на три броя извозни
пътища с ширина 3.00 (три) метра и различна дължина, като създадените
извозни пътища не се отбелязани на терен и в одобрения технологичен план
– нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба
№ 1 за КОГТ) и чл.50, ал.9 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите
(Наредба № 8 за СГ). Нарушението е открито на 26.08.2021г. в 15:30 часа от
служители на ИАГ гр.София, за което е съставен Констативен протокол
Серия ИАГ № 152561/26.08.2021г. от гл. експерт М.А.Ш. при ИАГ гр.София.
Жалбоподателят И. подписал предявения му АУАН, като отразил в него
следните възражения – „бях на море”. В подобен аспект са и писмените му
обяснения приложени по административнонаказателната преписка (АНП). На
базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Б. оправомощен със Заповед №
2
49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че И. е извършил административно
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба
№ 1 за КОГТ и чл.50, ал.9 от Наредба № 8 за СГ, като и издал обжалваното
НП.
Синтезирани възраженията, изложени в жалбата са следните:
Наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В
административнонаказателното производство в противоречие със закона е
изготвен констативен протокол за извършена проверка, който не се
предвижда в нито една разпоредба на ЗАНН, на който недопустимо са
основани актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в нарушение изискванията на разпоредбите на чл.40 и
чл.42 от ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление е налице противоречие между
отразеното досежно извършеното деяние и посочените законови разпоредби,
които са нарушени, несъответствие между цифровото и словесно описание на
нарушението, което е нарушение на правото ми на защита. Разпоредбата на
чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2012г. и чл.50, ал.9 от Наредба № 8/2011
година, нямат нищо общо с твърдяното нарушение. Същите визират спазване
изискванията за отбелязване - на дървета за сеч, обозначаване на
технологичните просеки и извозни пътища, ограничаването с видим знак на
новосъздадените пътища, просеки и пр., но не и вменената ми като
противоправно деяние описана дейност в АУАН и НП. Актът е съставен за
това, че съм ,,...допуснал направата на три броя извозни пътища...”, но
разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ обаче, въз основа на която съм наказан,
не предвижда наказание за допустителство и описаното деяние не
представлява административно нарушение, предвид и изричната разпоредба
на чл.10 ЗАНН, че ,,допустителите се наказват само в случаите, предвидени в
съответния закон или указ”. На следващо място, и в АУАН, и в НП съм
квалифициран като ,,лесовъд на частна лесовъдска практика”, което не е
легален термин по смисъла на закона и на практика представлява нарушение
на материалния и процесуален закон. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила и при издаването на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган освен, че е преповторил всички
3
горецитирани, допуснати в производството нарушения на закона, сам е
допуснал такива. И по същество не съм извършил приписаното ми
нарушение. Спазил съм всички изисквания, вменени ми като задължения със
Закона за горите и другите приложими нормативни актове. На следващо
място, дори да се приеме, че такова е извършено, въпреки многобройните
установени в процеса нарушения на материалния и процесуален закон, то
същото е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В подкрепа на установеното нарушение е съставения Констативен
протокол Серия ИАГ № 152561 от 26.08.2021г., неразделна част от АУАН, а
също и показанията на св.Д., св.Т. и св.И.. Изложените доводи в жалбата и в
съдебно заседание от жалбоподателя чрез адв.К. от МАК за отмяна на НП, не
се споделят от настоящия съд. В случая е установено, че жалбоподателя в
качеството си на лицензиран лесовъд на частна лесовъдска практика, на чието
име е издадено позволително за сеч (ПС) № 0617087 от 21.06.2021 г. е
допуснал в периода от 21.06.2021г. до 26.08.2021г. в землището на с.Д.Б.р.,
община В., област Монтана, отдел 352, подотдел „т”, имот с идентификатор
№ 22019.566.12, направата на три броя извозни пътища с ширина 3.00 (три)
метра и различна дължина, като създадените извозни пътища не се
отбелязани на терен и в одобрения технологичен план. Това описание на
нарушението се потвърждава от доказателствата по делото и намира правно
отражение в нарушение на законните разпоредби на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ вр.
с чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии (Наредба № 1 за КОГТ) и чл.50, ал.9 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите (Наредба № 8 за СГ).
Конкретиката на нарушението е дало основание на
администратинонаказващия орган (АНО) да заключи, че една от законните
разпоредби, които са нарушени от И., съвпада със законната разпоредба
послужила за административното санкциониране на жалбоподателя. Правно
допустимо и възможно е подобно съвпадение, без да е налице съществено
нарушение от вида на посоченото от пълномощника на И.. Чрез разпоредбите
на чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2012г. за КОГТ и чл.50, ал.9 от Наредба №
8/2011г. за СГ вр. с чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, е внесена яснота и
законосъобразност относно субекта на АНО – жалбоподателя И., който като
лице, упражняващо лесовъдска практика, е длъжен „да изпълнява
своевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този
4
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях”.
Според настоящият съд жалбоподателя лично и чрез адв.М.К. от МАК,
в пълнота е реализирал правото си на защита, което не е било ограничено, в
т.ч. и чрез посочените съществени процесуални нарушения по чл.40, чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, които настоящия съд не споделя да са допуснати. В АУАН и в
НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата
на отриването му, а съставения Констативен протокол Серия ИАГ №
152561/26.08.2021г. е послужил да се състави процесния АУАН и е писмено
доказателство, част от административнонаказателното производство (АНП).
Общо възприето е, АНП да започва именно чрез съставяне на протокол за
извършена проверка, който в случая може да се приеме, че е документ по
смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН, поради и което не следва стриктно да се
съблюдава процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Жалбоподателят И. оспорва и нарушението, поради което следва да се
изложат доводи и по разбора на доказателствата. Приложените писмени
доказателства от АНО и свидетелките показания на актосъставителя и
свидетеля по акта за нарушение - П. Н. Д. – гл. спец. горски инспектор при
РДГ гр.Б. и св.Т. ЕМ. Т. – негов колега, както и на показанията на св.Ц.И.,
присъствал при изготвяне на Констативен протокол Серия ИАГ №
152561/26.08.2021г., които настоящия съд кредитира, са в подкрепа на извода,
че нарушението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Посоченото от И., че бил на море, не променя извода за доказаност на
нарушението, тъй като жалбоподателя като лицензиран лесовъд е длъжен по
силата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ да изпълни своевременно задълженията си и
контролни правомощия, възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решенията и предписанията, основани на тях.
Нарушението е извършено в периода 21.06.2021г. – 26.08.2021г., като
вероятно И. не е бил на почивка през целия този период, а дори и да е бил на
почивка, е бил длъжен да упражнява контролните си правомощия като лице
упражняващо лесовъдска практика, и да са съобразява и задълженията си по
чл.12б, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии - Лицата по чл.108, ал.2 ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да: не допускат започване на сечта, в случай
5
че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч,
обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища;
Жалбоподателят И. има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ и е допуснал
извършване на установеното нарушение на 26.08.2021г., въпреки
задълженията си и контролните си правомощия, които ако не съобразява, има
за последица прилагане разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Като се има
предвид изложеното, не е налице и нарушение чрез посоченото, че И. е
„допуснал” извършване на нарушението.
Не са били данни и за приложение на чл.28 от ЗАНН имайки предвид
значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на И., който
е лицензиран лесовъд упражняващ лесовъдска практика, като настоящия съд
съблюдава утвърдената съдебна практика в тази насока от касационната
инстанция – АС – Монтана. Нарушението е извършено под формата на
бездействие от лице упражняващо лесовъдска практика, който е допуснал
направата на три броя извозни пътища с ширина 3.00 (три) метра и различна
дължина, като създадените извозни пътища не се отбелязани на терен и в
одобрения технологичен план. Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно
данни за обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го
подкрепят, при спазване изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, без
настоящия съд да констатира противоречие между посочените обстоятелства
и законни разпоредби, които са нарушени. В подкрепа на посочените доводи
са показанията на св.Д., св.Т. и св.И., които настоящия съд кредитира и
писменото доказателство (официален документ) станал повод да се образува
АНП – Констативен протокол Серия ИАГ № 152561/26.08.2021г. Съдът не
споделя доводите относно ограничаване правото на защита на И., който по
разбиране на настоящия съд в пълнота е реализирал това право. Съдът
възприема за предвиди и правно значими показанията на св.Д., св.Т. и св.И.,
които в контекста на съставения по надлежен ред Констативен протокол
Серия ИАГ № 152561/26.08.2021г., подкрепят правния извод изведен въз
основа на събраните обективно и всестранно доказателства, че нарушението е
доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно
представената справка от АНО чрез писмо изх. № РДГ 01 –
00822/03.02.2022г., спрямо И. са налице и др. 2 бр. НП-я, издадени на
основание чл.257, ал.1 от ЗГ. Тази справка не е определяща за настоящия съд,
за да приеме, че не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН в процесния случай,
6
споделя посоченото от адв.К., че „който не работи, той не греши”, но и
съблюдава утвърдената съдебна практика от касационната инстанция – АС –
Монтана, по отношение приложението на чл.257 от ЗГ, която е категорична,
че санкционираните на това основание административни нарушения, не могат
да се определят като „маловажни”, имайки предвид значимостта на
защитените обществени отношения.
Съдът намира, че с наложеното като размер административно наказание
– глоба в размер на 300 (триста) лева, АНО е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта
на извършеното нарушение и личността на нарушителя И., наложената глоба
в размер на по 300 (триста) лева не е завишена по размер. Съдът споделя, че
тежестта на нарушението е завишена, като изследва конкретната тежест на
процесното нарушение и намира, че глоба в размер на 300 (триста) лева,
която е при определения минимум по чл.257, ал.1 от ЗГ, е съответна на
тежестта на процесното нарушение и спрямо личността на нарушителя –
жалбоподателя И.. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
глоба от 300 (триста) лева съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН,
съответно АНО е спазил закона и в тази насока.
При този изход на делото не са налице основания за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя – сумата 170 (сто и седемдесет) лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар. Не се присъждат такива и в
полза на въззиваемата страна, тъй като не са поискани такива, защото не е
участвал в производството процесуален представител на въззиваемата
страна.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г.,
в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 627/19.10.2021г. на
Директор РДГ гр.Б., с което на Р. З. ИВ. с посочен адрес в гр.Б., област
Монтана, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300
(триста) лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на 170 (сто и
7
седемдесет) лева адвокатски хонорар, в полза на жалбоподателя И..
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8