№ 21196
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110145257 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Н. С., адрес: гр. С...... срещу Б. Б. Н., ΕΓΗ **********,
адрес: град С...... и М. З. Н., ЕГН **********, адрес: град С......, с която се иска на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от
5752.14 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ***** за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 965.95 лева за периода от
15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., както и сумата в размер на 36.18 лева – главница за услугата
дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 8.72 лева мораторна лихва
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до
16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите
РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:
ЗА М. З. Н., ЕГН **********, адрес: гр. С......, ½ от задължението, а именно: сумата
от 2876.07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 482.97
лева за периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., както и сумата в размер на 18.09 лева –
главница за услугата дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 4.36
лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници,
считано от датата на подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане
на сумите,
ЗА Б. Б. Н., ΕΓΗ **********, адрес: гр. С......, ½ от задължението, а именно: сумата от
2876.07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 482.97 лева за
периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., както и сумата в размер на 18.09 лева – главница за
услугата дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 4.36 лева
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
15.08.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
1
Ищецът твърди, че ответниците М. З. Н. и Б. Б. Н., в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката. Това им законово качество произтича от факта, че имотът им в сграда-
етажна собственост е присъединен към абонатна станция. Вследствие на този законов
статут, за тях възниква задължението да заплащат доставената топлинна енергия.
Търговските взаимоотношения между страните се уреждат от Общите условия (ОУ) на
ищеца, които са одобрени от КЕВР и имат силата на договор. Ответниците не са се
възползвали от правото си да предложат различни условия, поради което действащите ОУ са
влезли в сила спрямо тях. Съгласно тези ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните си
задължения в 45-дневен срок, като при забава дължат обезщетение в размер на законната
лихва. За процесния период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ответниците са потребили, но не
са заплатили доставената топлинна енергия. Разпределението на енергията в сградата се
извършва от лицензиран търговец – „Д.“ ООД. Ищецът е начислявал прогнозни месечни
вноски, а след края на всеки отоплителен сезон „Д.“ ООД е изготвяла изравнителни сметки
на база реално отчетените данни от уредите за дялово разпределение. Тези сметки са
показали задължения за доплащане от страна на ответниците. Ищецът претендира, че
общият размер на дължимата главница за топлинна енергия е 5752.14 лв., а за услугата
дялово разпределение – 36.18 лв. Начислената мораторна лихва върху тези главници е
съответно 965.95 лв. и 8.72 лв. Ищецът твърди, че ответниците носят разделна отговорност
за задължението, всеки при квота от ½. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски. Представя като писмени доказателства СУ за отказ от наследство, решение на
СРС, постановления за налагане на възбрана, нотариален акт, договор за извършване на
услугата топлинно счетоводство, протокол от общо събрание, общи фактури, извлечение от
сметки, Общи условия и други. Прави доказателствени искания за допускане на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците
оспорват исковете по основание и размер. Ответниците твърдят, че представените
доказателства не установяват по категоричен начин тяхното качество на потребители на
топлинна енергия. Оспорват кореспонденцията между претендираната стойност и реално
доставеното количество енергия. Правят възражение за погасяване на вземанията по
давност. Сочат, че ищецът не е представил документи за собственост, от които да се изведе
качеството им на клиенти на топлинна енергия. Позовават се на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, като изтъкват, че ищецът не е доказал наличието на договорно правоотношение,
например чрез открита индивидуална партида. Считат, че представените фактури и
извлечения от сметки са частни документи, съставени от ищеца, и като такива не се ползват
с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Подчертават, че
ищецът, като търговец, носи тежестта да докаже реалната доставка на топлинна енергия,
което не е сторено, тъй като липсват протоколи за отчет на индивидуалните уреди или за
неосигурен достъп. Оспорват и размера на претенцията, тъй като не са представени
доказателства за показанията на общия топломер и индивидуалните уреди, нито че
приложените цени са действащите за периода. Относно претенциите за мораторна лихва,
ответниците твърдят, че ищецът не е доказал датата, от която изпадат в забава, а именно
датата на публикуване на изравнителните сметки, както е предвидено в ОУ. За услугата
дялово разпределение твърдят, че забавата настъпва след покана, каквато не е представена
по делото. Ето защо молят за отхвърляне на исковете. Молят за присъждане на разноски.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
2
докажат погасяване на задълженията.
По отношение на договорната връзка между страните.
Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответниците зависи от две
групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от
установяването на обстоятелството, че те са собственици или вещни ползватели на
процесния топлоснабден имот.
Видно от представения нотариален акт за собственост на жилище по реда на чл. 55г
от ЗПИНМ, от 25.04.1974г., Б. С. Н. и Д. Й. Н. придобили процесния недвижим имот.
Видно от представеното по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки Б. С.
Н. починал на 09.04.2009г. и оставил наследници съпругата си М. З. Н. дъщерите си Ю. Б. О.
и Т. Б. Я. и сина си Б. Б. Н..
По делото са представени удостоверения от депозиран отказ от наследство от което е
видно, че Ю. Б. О. и Т. Б. Я. са Ю. Б. О. и Т. Б. Я. са се отказали от наследството на Б. С. Н..
Следователно наследници на Б. С. Н. са М. З. Н. и Б. Б. Н..
При това положение съдът намира, че ответниците са станали собственици на
процесния имот и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия.
Съгласно правилото на чл. 30, ал.2 ЗС частите на съсобствениците се считат за равни
до доказване на противното следователно за целите на настоящото производство от
представените доказателства се установява, че М. З. Н. и Б. Б. Н. двамата заедно притежават
½ идеална част от процесния имот или по ¼ идеална част от процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС всеки от съсобствениците отговаря за
разходите свързани с вещта съразмерно на частта си.
Следователно те отговарят за по ¼ от задълженията за доставена топлинна енергия.
По отношение на размера на доставената топлинна енергия.
3
Прлоцесната сграда на адрес ж.к. Х..... е с непрекъснато топлоснабдяване за период
05.2021г. 04.2023г. "Т. С." ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общи топломери, който
са от търговски тип и са преминавали метрологичен контрол съгласно НТ, отчислявани са
технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методика. Дяловото разпределение,
извършено от фирма „Д." ООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.
Изравнителната сума за процесния период: +44.77лв. (за доплащане). Общата сумата за
топлинна енергия начислена от "Т. С." ЕАД във фактури за абоната през процесния период е
5707.48лв., от която 4624.26лв. за отопление и сградна инсталация общо, и 1083.22лв. за
битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС прогнозни начисления,
дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на М. З. Н. и Б. Б. Н. са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени
на ТЕ за процесния период.
От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява Реално потребена ТЕ за период м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. – 5
752.14 лв.
Съразмерно на дяловете в собствеността и правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС
ответниците исковете за главница за доставена топлинна енергия се явяват установени по
размер от 1438,03 лева за всеки.
Съдът не може да сподели доводите на ищеца досежно посочените дялове в
собствеността доколкото не можа да установи, че ответниците са наследници и на Д. Н..
За разликата над тези размери искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
4
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера съдът намира че същият възлиза на 955.54 лева мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.
Съразмерно на дяловете в собствеността и правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС
ответниците исковете за мораторна лихва се явяват установени до размера 238,88 лева за
всеки от ответниците.
Ето защо съдът намира че искът се явява установен по основание и размер до
посочените суми а за разликата следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово
разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице - помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия - доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му - от деня на издаване на фактурата.
При това положение съдът намира, размерът цената на услугата дялово възлиза на
36.18 лева.
Съразмерно на дяловете в собствеността и правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС
ответниците исковете за главница за услугата дялово разпределение се явяват установени по
размер от 9,04 лева за всеки от ответниците.
Съдът намира, че искът за законна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2,18 лева се явява основателен доколкото е обусловен от главния иск.
За разликата до пълните претендирани размери искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно
чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
5
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за
главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И това е така, тъй като страните
по правоотношението са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава, след изтичането на този срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичането на периода за който се отнасят - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията настъпва 45 дни
след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди 31.07.2021г. са
погасени по давност. Това са сумите в размер на 137.13 лв. главница за общия размер на
задължението.
Искът в размер от 34,28 лева за периода 05.2021 – 30.07.2021г. срещу всеки от
ответниците се явява погасен.
Предвид всичко изложено по-горе следва извода че исковете за главница за доставена
топлинна енергия срещу всеки от ответниците следва да бъде уважен до размера от 1403,75
лева за периода от 01.08.2021 до 30.04.2023. като за разликата до 1438,03 лева за периода
01.05.2021-30.07.2021г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за разликата над
1438,03 лева до пълния претендиран размер от 2876,07 лева като неоснователен и недоказан.
Искът за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия следва да бъде
уважен за сумата от 238,88 лева за всеки от ответниците и отхвърлен до пълния претендиран
размер от 482,97 лева като неоснователен и недоказан. Исковете за главница за услугата
дялово разпределение и мораторна лихва за услугата дялово разпределение следва да бъдат
уважени до размерите от 9,04 лева за всеки от ответниците и 2,18 лева за всеки от
ответниците.
По отношение на разноските.
Право на разноски има ищецът. На него му се следват разноски съразмерно на
уважената част от исковете или 632,61 лева.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение което съдът определя в размер
на 100 лева като съразмерно на уважената част от исковете следва да му бъде присъдена
сума в размер на 69,52 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. Н., ΕΓΗ **********, адрес: град С...... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...... на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1403,75 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ***** за периода от 01.08.2021 г. до
м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 238,88 лева за периода от 15.09.2022 г. до
16.07.2024 г., както и сумата в размер на 9,04 лева – главница за услугата дялово
разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 2,18 лева мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до
6
16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над уважения размер от 1403,75 лева - главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, до размера от 1438,03 лева за
периода 01.05.2021-30.07.2021г. КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК ********* представлявано от П. П.-
Изпълнителен директор и М. Ц.- председател на УС със седалище и адрес на управление гр.
С...... СРЕЩУ Б. Б. Н., ΕΓΗ **********, адрес: град С...... искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над размера от
1438,03 лева - главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия до
пълния претендиран размер от 2876.07 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2021 г. до м.04.2023 г., за разликата
над присъдения размер от 238,88 лева мораторна лихва за забава до пълния претендиран
размер от размер 482.97 лева за периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., за разликата над
присъдения размер от 9,04 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.06.2021 г. до м.04.2023 г. до пълния претендиран размер от размер на 18.09 лева за
разликата над присъдения размер от 2,18 лева мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г. до пълния
претендиран размер от 4.36 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М. З. Н., ЕГН **********, адрес: град С...... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...... на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1403,75 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С......, абонатен номер ***** за периода от 01.08.2021 г. до
м.04.2023 г., мораторна лихва за забава в размер 238,88 лева за периода от 15.09.2022 г. до
16.07.2024 г., както и сумата в размер на 9,04 лева – главница за услугата дялово
разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г. и 2,18 лева мораторна лихва за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до
16.07.2024 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на исковата молба 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО
ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над уважения размер от 1403,75 лева - главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия, до размера от 1438,03 лева за
периода 01.05.2021-30.07.2021г. КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С." ЕАД, ЕИК ********* представлявано от П. П.-
Изпълнителен директор и М. Ц.- председател на УС със седалище и адрес на управление гр.
С...... СРЕЩУ М. З. Н., ЕГН **********, адрес: град С...... искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над размера от
1438,03 лева - главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия до
пълния претендиран размер от 2876.07 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2021 г. до м.04.2023 г., за разликата
над присъдения размер от 238,88 лева мораторна лихва за забава до пълния претендиран
размер от размер 482.97 лева за периода от 15.09.2022 г. до 16.07.2024 г., за разликата над
присъдения размер от 9,04 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.06.2021 г. до м.04.2023 г. до пълния претендиран размер от размер на 18.09 лева за
разликата над присъдения размер от 2,18 лева мораторна лихва за забава върху главницата за
услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 16.07.2024 г. до пълния
претендиран размер от 4.36 лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Б. Б. Н., ΕΓΗ **********, адрес: град С...... и М. З. Н., ЕГН **********,
адрес: град С......, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК 632,61 лева разноски в производството и
69,52 лева юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Д.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7