РЕШЕНИЕ
№ 1717
Пазарджик, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
Като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20247150700082 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
2. Образувано по Жалба на М. И. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Полените, № 56, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., № 1, ет. 1, офис 5, адв. С., срещу Решение № 1012-12-334#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-2003-13 от 17.11.2023 г., с което М. И. Б. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 02.08.2022 г. до 06.08.2022 г. в размер на 340.12 лв. - главница и 44.06 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
3. Счита се, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и с целта, която закона преследва с издаването на актове от тази категория.
Подробните констатации и съображения изложени в обстоятелствената част на жалбата се субсумират в твърдението, че в хода на административната процедура, не е безспорно доказано, какво точно е основанието за прекратяване на правоотношението на Б. с работодателя му в „Keelings Softfruits UC” Ирландия, поради факта, че в преписка липсва представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение или нейният еквивалент, приложим в Република Ирландския. Според жалбоподателя, административния орган избирателно и без каквато и да е мотивировка се е позовал само на някои от приобщените по преписката документи и е извел неправилен извод.
Счита се, че пропуска на административният орган да установи релевантните факти за решаването процесния административен въпрос е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и е основание за незаконосъобразност на постановения от него акт.
В този контекст се сочи, че от страна на Ирландската компетентна институция са издадени няколко структурни електронни документа в различен период от време СЕД U001, СЕД U004, СЕД U017 и СЕД U002 - Осигурително досие, които сочат като причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“, „изтичане срока на договора“, и „напускане на служителя“, като всъщност само разясняват, че удостоверяването на причината на прекратяване на осигуряването в Република Ирландия от Ирландската компетентна институция се извършва въз основа на неправилно декларирани данни. Сочи се също така, че в началото на административното производство е представен и преносим документ U1, в който е вписана причина за прекратяване на заетостта - изтичане на срока на договора, като няма данни, този документ да е отнет или обявен за невалиден по реда на чл. 5, § 1 от Регламент № 987/2009.
Заявено в жалбата е, че Б. е знаел, че не е изпълнил срока на договора, но не си е тръгнал по собствено желание а поради факта, че работи на сезонна работа и работата намалява, като работодателят му го е уведомил, че трябва да напусне поради липса на работа и той се е съгласил, защото не му е оставен друг избор.
Поддържа се, че оспорените административни актове са издадени от администрацията при липса на безспорно установено недобросъвестното поведение от страна на Б., съобразно изискването на чл. 114 от КСО.
Счита се, че в случая не е спазен реда за възобновяване на административни производства по чл. 99 и сл. от АПК, относно сроковете в които това е възможно да бъде сторено.
Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
В представената по делото писмена защита се поддържа, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Според ответника, Б. не е приложил към заявлението си за отпускане на обезщетение акт за прекратяване на правоотношението, не го е представил и след като административния орган изрично го е изискал, както и не го е приложил към депозираната жалба.
Сочи се, че трудовите правоотношения и по двата приложени по делото трудови договори са прекратени преди изтичане на уговорения в тях срок на действие, тоест не е възможно, тези правоотношения да са прекратени поради изтичане на срока на договора.
Иска се оспорването да бъде отхвърлено, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Жалбата срещу постановеното на 29.12.2023 г. решение е регистрирана в деловодството на администрацията на 12.01.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.
III. За фактите и тяхната хронология :
6. Със Заявление вх. №Ф-01-440 от 01.09.2021 г.(л. 114), адресирано до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград, М. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Ирландия в периода от 15.05.2021 г. до 31.08.2021г. С писмо №-122-00-887-1 от 08.09.2021 г.(л. 110), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че Б. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи от Ирландия; документ от Ирландия потвърждаващ причината на освобождаване.
В отговор на писмото, от страна на жалбоподателя са представени : Заявление от 20.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП(л. 107), в което е декларирал осигурителен стаж в Ирландия от 15.05.2021 г. до 31.08.2021г., с работодател Keelings Farm и причина за прекратяване на трудовата дейност за въпросния период - „изтичане срока на договора”; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004. Според представената справка, Б. е представил и „…Документи от Ирландия…“(л 106), като не е конкретизирано по никакъв начин, кои и какви са въпросните документи.
7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи U001СВ №246477 от 20.09.2021 г. и U003 №249095 от 27.09.2021 г.(л. 102 и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Б. за периода от 15.05.2021 г. до 31.08.2021г.
В отговор на искането, от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 №253343 и U004 №253345 (л. 99), в които, според описаното в процесното Решение № 1012-12-334#1 от 29.12.2023г. на Директора е посочено : период на осигурена заетост от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,дата на изтичане на договора“; доход за периода от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г. в размер на €8525 брутен доход. Всъщност, в приложените по делото U017 №253343 и U004 №253345, няма посочена причина за прекратяване на трудовото правоотношение.
8. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №121-00-887-2 от 01.10.2021 г.(л. 97) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №121-00-887-3 от 15.10.2021 г.(л 95), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на М. И. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 27.02.2022 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.
9. Б. е декларирал със Заявление № ЗПОБ-602-01-0073 от 18.02.2022 г. до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград(л. 94), че считано от 24.02.2022 г. упражнява трудова дейност в Ирландия, за която подлежи на задължително осигуряване. На основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, с Разпореждане №122-00-887-4 от 28.02.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е прекратено изплащането на обезщетение за безработица на Б., считано от 24.02.2022 г.
10. Със Заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0073#1 от 03.08.2022 г. чрез Дирекция „Бюро по труда” гр. Велинград(л. 85), Б. е декларирал преустановяване на трудовата дейност в Ирландия, считано от 02.08.2022 г.
С Разпореждане №122-00-887-5 от 01.09.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица.
11. Във връзка с декларираното упражняване на трудова дейност от жалбоподателя за периода от 23.02.2022 г. до 02.08.2022 г. в Ирландия, със структурирани електронни документи U001СВ №436438 от 18.08.2022 г.(л. 75 и сл.), е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Б. за същият период от време. В отговор е постъпил структуриран електронен документ U017 №446050 от 02.09.2022 г. в който е потвърден период на осигурена заетост от 23.02.2022г. до 01.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - ,,напускане на служителя“; в документа е посочено, че лицето няма право на обезщетение.
Независимо от това, са издадени следните разпореждания :
• С Разпореждане №122-00-887-6 от 01.09.2022г.(л. 74) на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, е постановено възобновяване на производството по изплащане на обезщетение за безработица. • С Разпореждане №122-00-887-7 от 21.09.2022г.(л. 73) е възстановено изплащането на отпуснатото на отпуснатото с Разпореждане №121-00-887-3 от 15.10.2021 г. парично обезщетение за безработица в размер на 74,29 лв. дневно, за периода 24.02.2022 г. до 27.02.2022 г. .
• С Разпореждане №122-00-887-8 от 21.09.2022г.(л. 73) е прекратено изплащането на отпуснатото на отпуснатото с Разпореждане №121-00-887-3 от 15.10.2021 г. парично обезщетение за безработица, считано от 23.02.2022 г., поради започване на трудова дейност.
• С Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г.(л. 71) е възстановено изплащането на отпуснатото на отпуснатото с Разпореждане №121-00-887-3 от 15.10.2021 г. парично обезщетение за безработица, за периода от 02.08.2022 г. до 06.08.2022 г., в размер на 85,03 лв. дневно. Като основание, това да бъде сторено е посочено: прекратяване на трудовата дейност, за която лицето е подлежало на задължително осигуряване.
12. С писмо с изх. №1029-12-791 от 20.06.2023 г.(л. 65), с посочено основание чл. 26, ал. 1 и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК, Б. е уведомен, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 31.08.2021 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването . В отговор жалбоподателя е декларирал, че няма връзка с работодателя от Ирландия(л.60), тъй като е заминал чрез агенция и разполага само с преносим документ U1 от 13.10.2021 г., който предоставя(л. 62). Във въпросния документ, като причина за прекратяване на заетостта е посочено „изтичане срока на договора“.
13. Според административния орган обаче, Б. отново не е представил документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Поради тази причина, с писмо с изх. №1030-12-1131 от 20.06.2023 г.(л. 63), от работодателя Keelings Softfruits UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.
С Писмо от 03.10.2023 г.(л. 52 – превод л. 137 по а.д.№ 81/2024), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в Keelings Softfruits UC е потвърдено, че М. Б. с адрес Настаняване Бразилия, Брейкстоун роуд Суордс, Дъблин е бил нает в Keelings Softfruits, като работник в градинарството на срочен договор. М. беше нает в Keelings между 17.05.2021 г. и 30.08.2021г. М. е подал оставка от позицията при обстоятелства, при които той наистина е напуснал преди края на неговия договор на 30.09.2021 г.
14. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД U001 №769145 от 18.10.2023 г.(л. 52), е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на Б. за времето от 15.05.2021 г. до 31.08.2021 г.
В отговор е получен структуриран електронен документ U 002 №779311 от 26.10.2023 г.(л. 50), от компетентна институция на Ирландия в който е потвърден период на осигурена заетост от 17.05.2021 г. до 30.08.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“.
15. По преписката е представен Договор за работа(л. 55 – превод л. 137 по а.д. №81/2024)), сключен между Keelings Softfruits UC и М. Б., по силата на който, Б. е бил нает като работник в градинарство от 17.05.2021 г. до 30.09.2021 г. Изрично е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.
Представен е и представен Договор за работа(л. 80), сключен между Keelings Softfruits UC и М. Б., по силата на който, Б. е бил нает като работник в градинарство от 23.02.2022 г. до 01.10.2022 г. В е уговорено, че това е фиксиран срочен трудов договор и следователно разпоредбите на ирландския Закон за несправедливите уволнения от 1977-2001 г. няма да се прилагат за прекратяването на този договор, когато такова прекратяване е само поради изтичането на този фиксиран срок.
16. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни са издадени следните разпореждания :
• С Разпореждане №122-00-887-10 от 17.11.2023 г.(л.40), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е наредено, Б. да възстанови полученото обезщетение в размер на 74,29 лв. за 23.02.2022 г., доколкото е прието, че на тази дата жалбоподателя е започнал трудова дейност, а спирането на изплащане на обезщетение за безработица е постановено от 24.02.2022 г.
• С Разпореждане №122-00-887-11 от 17.11.2023 г.(л.48), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, с което на М. Б. е отпуснато обезщетение за периода от 31.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно.. Основанието за постановяване на този резултат е: „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и е постъпил нов структуриран електронен документ №779311 от 26.10.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя считано от 31.08.2021 г….“.
• С Разпореждане №122-00-887-12 от 17.11.2023 г.(л.44), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, М. Б. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 22.02.2022 г. в размер общо на сумата от 7918,80 лв. и сумата от 1653,93 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Прието е, че сумата от 7918,80 лв. е изплатена на Б. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО.
• С Разпореждане №122-00-887-13 от 17.11.2023 г.(л.43), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, М. Б. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 22.02.2022 г. в размер общо на сумата от 340,12 лв. и сумата от 44,06 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
Прието е, че сумата от 340,12 лв. е изплатена на Б. в нарушение на чл. 54б, ал. 1 от КСО и чл. 62, §2, във връзка с §1 от Регламент № 883/2004, във връзка с чл. 54б, ал. 3 от КСО.
• С Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г.(л. 42), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв. дневно.
Съображенията за това са, че с оглед получения удостоверителен документ от работодателя за причината за прекратяване на заетостта и постъпилия СЕД №779311 от 26.10.2023 г., следва да се приеме, че случаят попада хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съобразно който, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минимален размер на обезщетението за срок от месеца, като минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със ЗБДОО и за 2021 г. е определен минимален дневен размер от 12,00 лв.
17. По повод подадена жалба от Б., с процесното Решение № 1012-12-334#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №122-00-2003-13 от 17.11.2023 г., с което М. И. Б. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 02.08.2022 г. до 06.08.2022 г. в размер на 340.12 лв. - главница и 44.06 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
В решението е развито разбирането, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В този контекст, единствения аргумент на решаващия орган е, че съгласно писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, се установява, че същата не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, а в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.
IV. За правото :
18. Според 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
19. В случая с оглед представените по делото Заповед № 1015-12-101 от 23.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик(л.26), Заповед № 37906 от 05.12.2023 г. и Писмо № 1029-12-442#1 от 28.02.2024 г. на „Информационно обслужване“, АД, София(л. 151 и сл. по а.д. 81/2024), следва да се приеме, че оспореното в настоящото производство решение е издадено от снабдения с правомощията за това административен орган. Същото е подписано с валиден квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент 910/2014 на Европейският парламент и на Съвета от 23.06.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
Следва да се приеме още, че потвърдените с решението разпореждания, също са издадени от снабдения с правомощията за това административен орган – в случая, това е ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик.
20. Съобразно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.
Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. Тоест, както е посочил административния орган в оспореното решение – при наличие на субективно убеждение у получилият сумите, че няма право на тях.
В обсъждания аспект, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, според която, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
21. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се констатира следното :
Както се посочи в т. 11 от настоящото решение, с Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г.(л. 71), на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО са изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на М. Б., като е определен нов размер от 85,03 лв. дневно и нов периода от 02.08.2022 г. до 06.08.2022 г. Неспорен по делото факт е, че това разпореждане не е било обжалвано и е влязло в сила.
Посочи се също така, че с Разпореждане №122-00-887-11 от 17.11.2023 г.(л.48), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. за отпускане на М. Б. на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. С отмененото Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г.(л 95), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за друг период- от 31.08.2021 г. до 27.02.2022 г. и в различен размер - 74.29 лв. дневно.
22. Това ще рече, че Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г. не е отменяно с последващ акт, издаден от снабден с правомощията за това административен орган, тоест и понастоящем, същото има статуса на стабилен административен акт. С това точно разпореждане е определено на Б. да бъде изплащано обезщетение за безработица в размер на сумата от 85,03 лв. дневно, относно която именно се твърди да е получавана недобросъвестно от жалбоподателя.
Независимо, че в Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г. е посочено, че се възстановява изплащането на обезщетението, определено с Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г., повече от очевидно е, че в случая Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г. е нов, самостоятелен индивидуален административен акт, с който се определя нов размер на обезщетението и нов период на неговата дължимост и именно това разпореждане е акта въз основа на който Б. е получил процесната сума, а не отмененото Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г.
Казано с други думи, процесната парична сума в размер на 340.12 лв. е получена от Б. въз основа на влязло в сила и действащо понастоящем Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г.
23. Трябва да се посочи още, че изричната отмяна на Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г., няма за пряка правна последица и отмяна на последващото Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г., независимо, че с него е постановено изменение на първопосоченото разпореждане. Двете разпореждания са самостоятелни административни актове и каквато и да е последваща постановяването им интервенция спрямо тях, следва да бъде извършена с конкретно, отделно волеизявление на снабдения с правомощията за това орган, респективно с решение на горестоящия в йерархията на администрацията орган или със съдебен акт в хода на обжалването им по административен или съдебен ред.
В случая, не се твърди и не се установява да е налице конкретен последващ административен акт или решение, с което Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г. да е било отменено или изменено.
Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, с последващо Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г.(л. 42), на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, на М. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 30.12.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв. дневно. Това разпореждане, очевидно касае друг период от време и друг размер на дължимото обезщетение. То е постановено с оглед прекратяване на осигуряването на Б. на 31.08.2021 г., а не с оглед преустановяването на трудовата му дейност, считано от 02.08.2022 г., както е декларирано в Заявление вх. №ЗПОБ-602-01-0073#1 от 03.08.2022 г. (л. 85). В Разпореждане №122-00-887-14 от 17.11.2023 г., не е указано нито че Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г. се отменя, нито пък, че определения с него период и размер на обезщетението се изменят.
24. Трябва да се приеме също така, че в случая не става реч за допусната техническа или друга някаква явна грешка, доколкото както в Разпореждане №122-00-887-11 от 17.11.2023 г., така и в срещу Решение № 1012-12-334#1 от 29.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ, конкретно се сочи, че отмененото разпореждане е именно Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г. Явно административните органи са с разбирането, че отмяната на това разпореждане има за последица и преустановяване на действието на Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г., което становище е неоснователно.
Относно констатацията, че в случая не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган, че с Разпореждане №122-00-887-11 от 17.11.2023 г.(л.48) се отменя, не нещо друго а именно Разпореждане №122-00-887-3 от 15.10.2021 г., може да се добави, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали същите разпореждания(виж например публично обявените съдебни решения по адм. дело № 152 и адм. дело № 124, двете по описа на А. съд Пазарджик за 2024 г.).
Впрочем, дори да се приеме, че в случая е допусната някаква форма на грешка, то не се твърди и не се установява, тази грешка да е била изправяна по предвидения за това процесуален ред.
Това само е достатъчно, оспорените в настоящото производство административни актове да бъдат отменени.
25. За пълнота на изложението, трябва да се добави още, че действащия нормативен ред не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.
В тази рамка на разбиране, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, Б. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издаденият му от компетентните ирландски власти документ U1.
Както се посочи в т. 11 от настоящото решение, във връзка с декларираното упражняване на трудова дейност от жалбоподателя за периода от 23.02.2022 г. до 02.08.2022 г. в Ирландия, със СЕД U001СВ №436438 от 18.08.2022 г. е изискано, а със СЕД U017 №446050 от 02.09.2022 г. е отговорено, че периода на осигурена заетост е от 23.02.2022г. до 01.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта е ,,напускане на служителя“, като е указано, че лицето няма право на обезщетение.
Независимо от това, с Разпореждане №122-00-887-9 от 21.09.2022г. е определен нов размер на обезщетението и нов период за неговото изплащане.
Явно е, че при това положение, че не точно Б. е действал недобросъвестно.
26. Трябва да се посочат и невярно приетите за установени факти от страна на горе стоящият в йерархията на администрацията орган. Каза се, че основното съображение, изложено в обжалваното решение е, че съобразно писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, следва да се приеме за установено, че компетентната ирландска администрация не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на Б. по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи.
Т. изявление на нееднократно запитваната администрация на Ирландия не се констатира да е обективирано в нито един от подробно описаните по делото документи.
V. За разноските:
27. С оглед констатираната незаконосъобразност на административния акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 600,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-334#1 от 29.12.2023г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърденото с него Разпореждане №122-00-2003-13 от 17.11.2023 г., на ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение на НОИ, Пазарджик с което М. И. Б. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 02.08.2022 г. до 06.08.2022 г. в размер на 340.12 лв. - главница и 44.06 лв. - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на М. И. Б., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, ул. Полените, № 56, сумата от 600,00(шестстотин) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд..
| Съдия: | |