О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 173, 13.07.2020 г., град КОТЕЛ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 13.07.2020 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар
……………, прокурор ……………, като разгледа докладваното от съдията Йовка Бъчварова
гражданско дело № 78 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
по делото е образувано по четири обективно кумулативно съединени установителни иска, предявени по процесуалния ред на чл.422
от ГПК, към които при условията на евентуалност са съединени два осъдителни
иска. Съдът намира исковете за допустими, тъй като за ищеца е налице правен
интерес, изводящ от обстоятелството, че ответниците са оспорили издадената в негова полза заповед
за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е
изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да
предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.
Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото,
както следва :
Обстоятелствата,
от които произтичат правата и възраженията и тяхната правна квалификация :
Ищецът “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД моли съда да признае за установено в
отношения с ответниците Р.М.М.
и Р.Г.Д. солидарно дължат на ищеца вземането, произтичащо от договор за банков
кредит от 25.03.2008г., договор за встъпване в дълг от 27.12.2010г. и анекс № 1
от 27.12.2010г. към договора за банков кредит, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 356/18.11.2019 г. по ЧГД № 547/2019 г. на РС
Котел, както следва : 4852.56 лева, представляващи изискуема главница, от която
187.89 лева падежирала главница за периода от
05.06.2019г. до 05.09.2019г., както и 4664.67 лева предсрочно изискуема
главница, дължима от датата на предсрочната изискуемост – 07.10.2019г; 60.30
лева, представляващи изискуема редовна лихва за периода от 05.06.2019г. до
06.10.2019г., дължима на основание чл.4 от договора за кредит, чл.3 от анекса и
чл.430, ал.2 от ТЗ; 6.46 лв, представляващи изискуема
наказателна лихва за периода от 05.06.2019г. до 11.11.2019г.,
дължима на основание чл.4.5 от договора за кредит, чл.8 от анекса и чл.92 от ЗЗД; 64.13 лева, представляващи наказателна лихва върху предсрочно изискуемата
главница, дължима за периода от 07.10.2019г. до 11.11.2019г.
на основание чл.4.5 от договора за кредит, чл.8 от анекса и чл.92 от ЗЗД;
законната лихва върху главницата с начален момент подаване на заявлението –
14.11.2019г., до окончателното изпълнение на задължението.
След
като и двамата длъжници подали възражения срещу
заповедта за изпълнение, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът предявил искове
за установяване на оспореното вземане.
Твърди
се, че на 25.03.2008г. между ищеца, от една страна, и отв.
М., от друга, бил сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът
предоставил на отв. М. кредит в размер на 10150.00
лева с краен срок на погасяване 05.03.2018г. Кредитът бил усвоен напълно по
посочена от този ответник банкова сметка. ***аградителна
лихва, която наименовали в договора редовна лихва, в
размер на 7.95 %, формирана от стойността на банковия ресурс + надбавка от 1.70
пункта годишно. При забава на плащането от страна на кредитополучателя
уговорили наказателна надбавка към възнаградителната
лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на
забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Договорено било
задълженията по кредита да се погасят посредством 120 равни месечни вноски от
по 122.88 лева, дължими на 5-то число на съответния месец, като първата вноска
била дължима на 05.04.2008г., а последната – на 05.03.2018г.
В
чл.4.9 страните договорили клауза за поредност на
погасяването, ако плащането се окаже недостатъчно за покриване на всички
задължения.
На
27.12.2010г. между ищеца, отв. М. и отв. Д. бил сключен договор за встъпване в дълг, по силата
на който отв. Д. встъпила като съдлъжник
изцяло в дълга на отв. М.. Към него момент
задълженията по договора за кредит възлизали на 8517.41 лв.
На
27.12.2010г. между банката и двамата ответници бил
сключен анекс № 1, по силата на който страните договорили нови условия за
погасяване на остатъка от кредитното задължение. Размерът на лихвите се запазил
непроменен. Срокът на погасяване бил удължен до 05.12.2020г. и съответно бил
променен и погасителният план – първата вноска била уговорена в размер на 17.31
лева с падеж 05.01.2011г., а останалите 168 вноски, всяка от които в размер на
89.82 лева, дължими за периода от 05.01.2012г. до 05.12.2020г. Периодът от
05.01.2011г. до 05.01.2012г. бил гратисен и за него ответниците дължали плащане само на възнаградителната
лихва.
Приложими
към договора за кредит, анекса към него и договора за встъпване в дълг били
Общите условия за деловата дейност на банката, в актуалната им към съответния
момент редакция.
Банката
била изрядна страна по договора, тъй като била изпълнила всички произтичащи от
него задължения.
След
05.05.2019г. ответниците
изпаднали в забава за плащане, като до 03.10.2019г. не заплатили в пълен размер
месечните вноски с падежни дати от 06.05.2019г. до 03.10.2019г. Според чл.8.1 от
договора, при пълно или частично неплащане на която и да е вноска по договора
за повече от 45 дни от съответната дата на дължимото плащане, е налице случай
на неизпълнение и банката има право едностранно чрез писмено предизвестие да
обяви всички суми за предсрочно и незабавно изискуеми. До ответниците
били изпратени уведомления, получени лично от всеки от тях на 07.10.2019г.,
който момент следвал да се приеме за дата на предсрочната изискуемост.
На
05.10.2019г. отв. М. внесъл по сметка 80.00 лева, с които
били изцяло задълженията, дължими до 05.05.2019г.
Алтернативно
се позовава на чл.10.1 от договора за кредит, чл.12.1 от договора за встъпване
в дълг и чл.13.1 от анекса, предвиждащи настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост на 151-вия ден от падежа на което и да е неплатено задължение, без
необходимост от специално уведомяване на длъжника.
Настъпилата
предсрочна изискуемост се отнасяла до всички задължения по кредита – за
главница, редовни и наказателни лихви.
Моли
съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответниците солидарно дължат на
ищеца сумите, за които в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение №
356/18.11.2019 г. по ЧГД № 547/2019 г. на РС Котел.
Искът
с цена 4852.56 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК.
Искът
с цена 60.30 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр.
чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422
от ГПК.
Искът
с цена 70.59 лева (6.46лв + 64.13 лв) е с правна
квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
При
условията на евентуалност се предявява иск, който да бъде разгледан и уважен,
при условие че главните искове искове бъдат
отхвърлени.
Ищецът
моли съда да осъди двамата ответници солидарно да му
заплатят сумата 4983.45 лева, представляващи сумата, с която двамата ответници неоснователно да се обогатили за сметка на ищеца,
както и законната лихва с начален момент разваляне на договора до окончателното
изпълнение на задължението.
Двамата
ответници, като длъжници по
договора за банков кредит от 25.03.2008г., договора за встъпване в дълг от
27.12.2010г. и анекс от 27.12.2020г., не изпълнили задълженията си да внесат анюитетните вноски с падежи след 05.06.2019г., съгласно
чл.7 от анекса.
Съгласно
чл.5.2 и чл.5.3 от договора за кредит, отв. М. поел
задължение да осигурява ежемесечно по банковата си сметка на падежната дата
наличност, достатъчна за покриване на анюитетната
вноска. Ответникът се бил съгласил ищецът, чрез незабавно банково инкасо, да
прехвърля суми от трудовото възнаграждение на ищеца за погасяване на кредита,
което пък било основание за ползване на преференциален лихвен процент. Съгласно
чл.6.3, отв. М. се задължил да информира писмено
ищеца за промяна на местоработата му или за настъпили събития, относими към възможността му да изпълнява задълженията си
по кредита, в едномесечен срок от настъпване на промяната. Такова задължение
поела и отв. Д. с чл.11.2 от договора за встъпване в
дълг. Ищецът бил установил, че ответниците са страни
по трудово правоотношение и получавали трудови възнаграждения в несеквестируеми размери, за което не били уведомили
банката. Ищецът счита, че така двамата ответници са
нарушили задълженията за уведомяване.
Съгласно
чл.8.1 и чл.8.4 от договора за кредит, чл.13 от договора за встъпване в дълг и
чл.10 от анекса от 27.12.2010г., когато плащането на цялата или на част от
която и да е вноска е просрочено за повече от 45 дни, както и при неизпълнение
на което и да е от задълженията по договора, е налице случай на неизпълнение на
договора.
Неизпълнението
на договора е довело до възможността кредиторът да обяви предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди се, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
07.10.2019г. по съображения, изложени по-горе.
Алтернативно,
се прави искане връчването на исковата молба да се приеме за уведомление за
настъпване на предсрочната изискуемост.
В
исковата молба се прави изявление за разваляване на
договора за кредит и анекса към него на основание чл.87, ал.1 и чл.88, ал.1 от ЗЗД. На ответниците се дава едномесечен срок, считано
от връчване на исковата молба, да преведат по посочена банкова сметка ***.45
лева, ведно с лихвите за забава и разноските по съдебното производсто.
Прави се изявление, че в случай на неизпълнение в едномесечния срок, договорът
ще се счита за развален с изтичане на срока.
Тъй
като развалянето на договора имало действие занапред, за ответниците
отпадали основанията да ползват предоставената им сума по кредита в уговорените
в договора срок и условия.
Претендираната сума била формирана от : 4852.56
лева, представляващи непогасен остатък от главницата, 130.89 лева,
представляващи непогасен остатък от лихвите (възнаградителни
и обезщетителни) до датата на разваляне на договора.
Ако съдът приеме, че претенцията за лихви в размер на 130.89 лева е
неоснователна, се претендира като обезщетение от вреди.
Претендира
се и законната лихва от датата на разваляне на договора за окончателното
изпълнение на задължението.
Евентуалният
иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.3 от
ЗЗД
В
случай на отхвърляне и на евентуалния иск по чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД, се предявява евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.34 от ЗЗД,
ако се установи нищожност на договора за кредит, анекса и договора за встъпване
в дълг.
Претендира
присъждане на разноските в заповедното и по установителното
производства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответници не са подали
отговори срещу исковата молба. Срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл и за двамата
на 30.06.2020г., изчислен по правилото на чл.60, ал.3 от ГПК.
Становища
с идентично съдържание са подадени извън срока по чл.131 от ГПК, в които
предявените искове се признават. В хода на образуваното срещу тях изпълнително
дело били извършвали плащания и сключили с банката споразумение за разсрочено
погасяване на задълженията. Молят за уважаване на предявените искове.
С
оглед на направеното признание на исковете от страна на двамата ответници съдът няма да разпределя доказателствената
тежест.
Съдът
следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито
съдебно заседание за 13.10.2020 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДЯВЯВА
на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивите.
ДОПУСКА събиране на представените
писмените доказателства.
УКАЗВА на страните да положат усилия
за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за
доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
С Ъ Д И Я :