№ 895
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110103724 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма /уточнена с молба с вх. №
****/31.03.2022 г./ срещу С. Г. Б. и Ж. М. З., с която са предявени искове за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти – 3/4 за
С. Г. Б. и 1/4 за Ж. М. З., следните суми за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. №
****, а именно: 2 001.02 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното
плащане; 331.25 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.; 37.94 лв.
– стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 11.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното плащане; 8.36 лв. –
мораторна лихва за периода от 30.12.2018 г. до 16.11.2021 г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния
имот, придобит въз основа на наследствено правоприемство от М. Ж. Б., към което
отношение са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Т.” ЕООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Г. Б. и Ж. М. З. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват
1
наличието на облигационно правоотношение между тях и ищеца при твърдения, че не са
клиенти на топлинна енергия. Оспорват реалната доставка на топлинна енергия от ищеца,
като сочат, че имотът не е използван нито лично от тях, нито чрез трето лице, поради което
не са доставяни ежемесечно услуги от фирма. В тази връзка изтъкват липсата на счетоводни
документи при ищеца – фактури, които да обусловят възникване на процесните задължения.
Оспорват количеството доставена топлинна енергия при твърдения за неизправност на
монтираните измервателни устройства в апартамента и в сградата. Сочат, че
индивидуалният топломер в имота не съответства на одобрения тип, не са спазени
изискванията за неговите монтаж и метрологични проверки и той е негоден, тъй като има
външни повреди. Твърдят, че не е извършван реален отчет. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички вземания с падеж преди 26.01.2019 г. Молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.“ ЕООД изразява становище, че
дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в
съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове за цената на доставена топлинна енергия и на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторните лихви върху
тях. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че
те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже
пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
2
В случая не се твърди сключването на нарочен писмен договор между ищеца и
ответниците, а е спорно дали последните са били собственици на процесния имот през
исковия период, респ. дали като такива се явяват клиенти на топлинна енергия за битови
нужди. Въпреки направените от ищеца доказателствени искания, целящи приобщаване към
доказателствената съвкупност на документ за собственост на имота, такъв по делото липсва.
От друга страна обаче, приета е като писмено доказателство без възражения от страните
Декларация от 26.09.2011 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти,
в която процесният имот е деклариран от ответницата З. като нейна /за 1/4 ид. ч./ и на
другата ответница /за 3/4 ид. ч./ собственост по наследство – очевидно от М. Ж. Б., за когото
е приложено към декларацията Удостоверение за наследници, като в декларацията е вписан
и Нотариален акт № **** от 05.02.1960 г. Съдът намира, че посочената декларация,
подадена пред районната приходна администрация за целите на данъчното облагане,
съдържа извънсъдебно признание на ответницата З. на неизгодния за нея факт, че е
придобила 1/4 ид. ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от М. Ж.
Б.. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство,
което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се
преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма обвързваща съда
доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. В случая
направеното пред органите на районната приходна администрация извънсъдебно признание
от ответницата З. има доказателствена стойност по отношение на нея, тъй като корелира с
другите доказателства по делото – със съобщенията към фактури и индивидуалните справки
за отопление и вода, в които като клиент е посочен именно наследодателят М. Ж. Б.. Ето
защо съдът намира за доказано, че ответницата З. е придобила по силата на наследствено
правоприемство от М. Ж. Б. право на собственост върху процесния имот, а нейният
наследодател от своя страна е бил собственик по силата на Нотариален акт №
****/05.02.1960 г. Такъв извод обаче не следва по отношение на ответницата Б., за която не
са събрани убедителни доказателства да притежава процесния имот или идеални части от
него. Направеното от другата ответница извънсъдебно признание не я обвързва, защото те са
обикновени другари и извънсъдебното признание, направено от едната, не може да вреди на
другата. Що се отнася до притежаваната от ответницата З. квота в съсобствеността, съдът
приема, че тя е 1/4 ид. ч. от имота, за което именно е налице извънсъдебно признание в
декларацията.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че между фирма и ответницата З. в
качеството й на собственик на 1/4 ид. ч. от процесния имот е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Следователно тя е материалноправно легитимирана да отговаря за 1/4 от задълженията за
процесния имот.
За ответницата Б. не са събрани доказателства за пасивната й материалноправна
легитимация по предявените искове, поради което всички искове срещу нея следва да бъдат
отхвърлени.
3
Договорът между ищеца и ответницата З. съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: адрес, с абон. № ****. Имотът е
топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена
към топлопреносната мрежа, което се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са
представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице –
помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Томов се изяснява, че за периода редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Установява се, че дяловото разпределение на топлинна енергия през исковия
период е извършвано от „Т.“ ЕООД, като остойностяването на потребената топлинна
енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от посоченото
дружество. Вещото лице Томов посочва, че абонатът е осигурил достъп до имота за отчет.
Изяснява се, че през процесния период в имота е имало 3 бр. радиатори с индивидуални
разпределители на разходите за отопление и лира без индивидуален разпределител, за която
е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата.
Установява се, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от ФДР между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Вещото лице Томов посочва, че до 31.08.2019 г. топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване е отчитана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, а след
това той е трябвало да бъде сменен, но тъй като не е извършена смяна, от 01.09.2019 г. тя е
начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие за един потребител,
като по данни на ФДР потребителите са били двама. Изяснява се, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологичен контрол, като наличието на метрологична
проверка със заключение за съответствие, макар и след законовия срок, от техническа гледна
точка сочи, че през периода общият топломер е бил годно средство за търговско измерване.
Вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
нормативните разпоредби, а изчисленията на ФДР са правилни. Изводите му намират опора
и в представените от третото лице – помагач и неоспорени от ответната страна писмени
доказателства, които са били съобразени от него, включително в представените документи за
главен отчет за двата отоплителни сезона, включени в исковия период, които са подписани
за клиент.
Предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, и представените от третото лице – помагач
писмени доказателства възраженията в отговора, че не е извършван редовен отчет и не е
4
доставяна топлинна енергия, са неоснователни, а обстоятелството дали някой в
действителност е живял в имота е ирелевантно, след като категорично се установява
консумация на топлинна енергия в него.
Възраженията на ответната страна за неизправност на уредите в имота не могат да
променят извода за реална доставка на топлинна енергия в него, доколкото средствата за
дялово разпределение се инсталират от собствениците на имотите, респ. тяхно е
задължението да ги поддържат в изправност.
Всичко изложено обуславя извод, че искът срещу ответницата З. за стойността на
доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Дължи се на ищеца цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, респ.
възражението на ответната страна срещу непредставянето на месечните фактури от ищеца е
неоснователно. При определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно – техническата експертиза, преценено съвкупно с представените
от третото лице – помагач изравнителни сметки, тъй като вещото лице Томов е съобразил
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Следователно дължимата на ищеца цена за доставената в имота през исковия период
топлинна енергия възлиза общо на 1 952.24 лв.
По възражението за погасяване по давност на вземането съдът намира следното:
По силата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че вземанията
за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
5
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай с оглед датата на подаване на исковата молба – 26.01.2022 г.,
погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 18.11.2018 г., а това са вземанията за периода от м. 05.2018 г.
до м. 09.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за м.
09.2018 г. е бил до 14.11.2018 г. и то е станало изискуемо на 15.11.2018 г., поради което
давността за него не е прекъсната с подаването на исковата молба.
Дължимата стойност на доставената топлинна енергия в имота за непогасената по
давност част от исковия период – от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., съдът определи по реда на
чл. 162 ГПК, отчитайки заключението на съдебно-техническата експертиза и изравнителната
сметка за отоплителния сезон 2018 г. – 2019 г., и приема, че възлиза на сумата от 1 700 лв.
Съобразно квотата й в съсобствеността ответницата З. дължи 1/4 от сумата, т.е. сумата
от 425 лв. Тя не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за цената
на топлинната енергия е основателен срещу нея за сумата от 425 лв. за периода от м. 10.2018
г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното плащане, а за
разликата над 425 лв. до предявения размер от 500.24 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м.
09.2018 г. е неоснователен като недоказан и като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на ответницата З. в размер на 425 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
6
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок, защото при наличие на уговорен срок за плащане е приложима разпоредбата на
чл. ****, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая ответницата З. е изпаднала в забава в плащането на
главното задължение предвид липсата на твърдения и доказателства за извършени плащания
в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за главницата за периода от м.
10.2018 г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.
върху непогасената по давност главница в размер на 425 лв. съдът определи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на
сумата от 93.74 лв. Доколкото ищецът претендира от нея мораторна лихва в по-нисък
размер, искът е изцяло основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от „Т.“ ЕООД. Следователно за ответницата З. е възникнало
задължението за заплащане на 1/4 от стойността на извършената за имота услуга. Таксата се
дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради
това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по
основание. Ответницата З. не оспорва размера на задължението, поради което съдът приема,
че дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 37.94 лв., както е посочено в
исковата молба, респ. ответницата З. дължи сумата от 9.48 лв., ведно със законната лихва,
считано от 26.01.2022 г.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата З. покана за
заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата З. дължи
на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете срещу нея, възлизащи общо на
сумата от 107.69 лв., както следва: 20.69 лв. – държавна такса; 65.25 лв. – депозит за вещо
лице; 21.75 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На ответницата З. не се дължат разноски въпреки частичната неоснователност на
предявените срещу нея искове, защото не е доказала извършването на такива.
На ответницата Б. се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски, защото
предявените срещу нея искове са изцяло неоснователни. В случая тя е доказала
7
извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
Възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно, защото платеният адвокатски
хонорар е под минималния размер, определен по реда на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2
от НРМАВ /в ред., изм. с ДВ, бр. 68/2020 г., приложима към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. М. З., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, следните суми, представляващи 1/4 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 425 лв. – стойност на доставена
топлинна енергия през периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва
от 26.01.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 82.81
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. върху стойността на
доставената топлинна енергия; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 9.48 лв. – стойност
на услугата дялово разпределение през периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г. , ведно със
законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 107.69 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената
топлинна енергия – за разликата над 425 лв. до пълния предявен размер от 500.25 лв. и за
периода от м. 05.2018 г. до м. 09.2018 г.; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2.09 лв. – мораторна лихва за периода от 30.12.2018 г. до 16.11.2021 г. върху
стойността на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
адрес, срещу С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: адрес, искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 3/4 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 1 500.76 лв. –
стойност на доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до окончателното плащане; сумата от
248.44 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. върху стойността
на доставената топлинна енергия; сумата от 28.46 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение през периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
26.01.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 6.27 лв. – мораторна лихва за периода от
30.12.2018 г. до 16.11.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 200 лв. –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
8
ищеца „Т.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9