Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 15.06.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1533

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“Топлофикация – В.“  ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. М.Г. № 9, е предявило иск против Т.П.Т. ЕГН **********, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 2412/2019 г.  по описа на ВрРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1505/21.06.2019 г., за сумата от 270.75 лв. представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата от 46.16 лв. лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който изцяло оспорва предявения иск.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 212/2020 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 2412/2019 г.  по описа на ВрРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1505/21.06.2019 г., за сумата от 270.75 лв. представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата от 46.16 лв. лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 г.до окончателното изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

В исковата си молба ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище с адрес: гр.В., ул. „Втори юни” № 74, вх. А, ап. 9, за която ответникът не му заплатил дължимата цена в размер на 270.75 лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период. Твърди още, че за периода от 31.08.2016 г. до 11.06.2019 г. ответникът му дължи сумата от 46.16 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -19.06.2019 г. до окончателното й заплащане. Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.

Назначения особен представител на ответника – адв. В.   оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че не са ангажирани доказателства за възникване на облигационно отношение между страните. Оспорва твърдението, че ищцовото дружество многократно е канило ответника да изпълни задължението си. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал. 3 ЗЕ/.

От приетата по делото справка от Агенцията по вписванията /л. 29-32/, се установява, че ответника е закупил имота в гр.В., ул. „Втори юни” № 74, вх. А, ап. 9, на 07.11.1997 год. няма данни до изготвяне на справката да се е разпоредил с имота чрез сделка за покупко продажба с трето лице, да е учредено ограничено вещно право на ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание. По изложените съображения съдът намира, че ответника Т. е  потребител на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153 ал. 1 ЗЕ/.

Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-В.” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът намира, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Същото не е оспорено от страните.

Съгласно заключението по приетата СТЕ, имотът на ответника е част от Етажна собственост на посочения по-горе адрес, като същата е топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от „Топлофикация В.” ЕАД гр. В. посредством абонатна станция № 42. Посочено е, че на абонатите към абонатна станция № 42, към която е и процесния имот,  през отоплителните сезони, касаещи настоящето заключение е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС 42 изравнителни сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия  с начисленото прогнозно /фактурираното през отделните месеци от “Топлофикация В.”ЕАД/ и са определени прогнозните дялове за отопление и за битово горещо водоснабдяване за имотите през следващия отоплителен сезон. От извършена проверка в “Топлофикация В.” ЕАД се установило, че топломера в АС 42 е преминал на метрологичен контрол в специализирана лаборатория. От извършените изпитания на уреда е издаден протокол, в който е отразено, че уреда отговаря на техническите изисквания.

Отразено е също така, че в процесния имот в гр. В. е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем на имота. За отоплителните сезони, предмет на анализ в заключението, в имота е осигуряван достъп са отчитане показанията на наличните в имота уреди. Изготвяни са изравнителни сметки за процесния период, по които не са открити подавани писмени възражения.

Вещото лице е изчислило, че ответникът дължи сумата от 270.75 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. Сумите са дължими по общо 18 фактури. Посочено е, че сумата за мораторната лихва за претендираният период - 31.08.2016 г. до 11.06.2019 г., е в размер на 46.00 лева.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно, което не е оспорено от страните. 

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

По горните съображения съдът намира, че иска за главница следва да се уважи, така, както е предявен – за сумата от 270.75 лв. Такъв размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32 ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32 ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния период е в размер на  46.00 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а в останалата част до пълния предявен размер – над сумата от 46.00 лв. до 46.16 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 По разноските:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 75 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 150 лева, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Претендира и 300 лв. внесен депозит за особен представител и 200 лв. за назначената съдебно-техническа експертиза. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 675.00 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.Т. ЕГН **********, че същия дължи изпълнение на “Топлофикация – В.“  ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. М.Г. № 9, по издадената по ч. гр. дело № 2412/2019 г.  по описа на ВрРС, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1505/21.06.2019 г., за сумата от 270.75 лв. представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г., сумата от 46.00 лв. лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016 г. до 11.06.2019 г., над сумата от 46.00 лв. до предявения размер от 46.16 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т.П.Т. ЕГН **********, да заплати на “Топлофикация – В.“  ЕАД, ЕИК *********, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв. 

ОСЪЖДА Т.П.Т. ЕГН **********, да заплати на “Топлофикация – В.“  ЕАД, ЕИК *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 675.00 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: