Решение по дело №2236/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1003
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Габриел Росенов Русев
Дело: 20225330202236
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
в присъствието на прокурора М. В. Ил.
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330202236 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р.М.Ш., родена **, живуща в **, б., българска
гражданка, неомъжена, със средно, безработна, неосъждана, ЕГН **********
за ВИНОВНА в това, че 06.04.2022г в гр.Пловдив без надлежно
разрешително е държала високорисково наркотично вещество - амфетамин с
нето тегло 0,746 гр. със съдържание на активен компонент 12,8 тегловни
процента амфетамин на стойност – 22,38лв /съгласно Постановление №23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството/, като деянието представлява маловажен случай -
престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, поради което и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл. 78А, ал.1 от НК я освобождава от наказателна
отговорност като й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Веществените доказателства – 1 бр.нож, 1 бр.чиния, 1 бр.пластика и 1
бр.касова бележка, находящи се на съхранение при домакина на 05 РУ при
ОДМВР – Пловдив на основание чл.354а, ал.6 от НК се ОТНЕМАТ в полза на
1
Държавата и след влизане в сила на решението ДА СЕ УНИЩОЖАТ по
надлежния ред.
Веществените доказателства – остатък от наркотични вещества, амфетамин
– 0,631 гр. находящи се на съхранение в ЦМУ-НРРОП- София на основание
чл. 354а, ал.6 от НК се ОТНЕМАТ в полза на Държавата и след влизане в
сила на решението ДА СЕ УНИЩОЖАТ по надлежния ред.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемата Р.М.Ш. да
заплати по сметка на ОДМВР – ПЛОВДИВ сумата от 139,47 лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Пловдив в 15 дневен срок от днес, по реда на глава ХХІ от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение от 19.05.2022г. по АНД № 2236/ 2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла с мотивирано постановление,
предложение обвиняемата Р. М. Ш., да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание по чл.78а от НК за
това, че на 06.04.2022г в гр.Пловдив без надлежно разрешително е държала
високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0,746 гр. със
съдържание на активен компонент 12,8 тегловни процента амфетамин на
стойност – 22,38лв /съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството/, като деянието представлява маловажен случай -
престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура, предвидена в глава 28 от НПК.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли обвиняемата да бъде освободена от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като й се наложи административно
наказание глоба в рамките на предвидения в закона минимум от 1000.00 лв.
В открито съдебно заседание, обвиняемата се явява лично, съжалява за
стореното, и се признава за виновна. Моли за минимална глоба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемата Р. М. Ш. е родена **, живуща в **, б., българска
гражданка, неомъжена, със средно, безработна, неосъждана, ЕГН **********
На 06.04.2022г в 05 РУ- Пловдив била получена информация за това, че
лице с имена Р.Ш. – живееща на квартира в ** държи в дома си амфетамин.
Била сформирана група полицейски служители за проверка на сигнала – като
лицето било установено като обвиняемата Р. М. Ш. от **е, която живеела под
наем в апартамент находящ се на адрес **. Било организирано наблюдение на
адреса, като същия ден – при излизане от входа била спряна за проверка от
полицейски служители- свид. И.Ш. и свид. А.Б. обвиняемата Ш., признала –
че употребява амфетамин и, че държи в дома си количество наркотично
вещество. При условията на неотложност било извършено претърсване в
жилището на обвиняемата, одобрено с Разпореждане № 2258/ 07.04.2022г. по
чнд № 2016/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, при което били
намерени и иззети - 1бр.чиния ведно с намиращи се в нея: 1бр.нож,
1бр.касова бележка /навита на руло/, 1бр.пластика и бучка бяло прахообразно
вещество.
В хода на досъдебното производство била назначена физикохимична
1
експертиза, от която се установявало, че бучката бяло вещество – обект №1
има нето тегло 0,746гр и съдържа 12,8 теглонни % амфетамин. Остатък –
0,631гр. По чиния, нож, пластика и касова бележка има следи от амфетамин.
Съобразно ПМС №23/98г за определяне на цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на инкриминираното
количество амфетамин с нето тегло – 0,746гр със съдържание на активен
компонент 12,8 тегловни процента амфетамин възлизало на – 22,38лв.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен начин, въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 от НПК, и в хода на съдебното производство,
доказателства- обясненията на обвиняемата, показанията на свид. И.Ш. и
свид. А.Б., съдебно-химическа експертиза по протокол № 602/ 07.04.2021г. на
сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив, протокол за претърсване и изземване,
ведно с фотоалбум, разпореждане № 2258/ 07.04.2022г. по чнд № 2016/2022г.
по описа на Районен съд- Пловдив, справка за съдимост, заповед за задържане
на лице, характеристична справка, и приемо- предавателен протокол.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начънът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от
обвиняемия на досъдебно производство.
От обясненията на обвиняемата дадени в хода на досъдебното
производство и в съдебното се установява, че същата осъзнава извършеното и
се признава за виновно. Следва да се отбележи и, че както в хода на
досъдебната фаза, така и в хода на съдебната, обвиняемата изрично признава
виновността си по обвинението, така както е повдигнато от Районна
прокуратура- Пловдив. Съдът намира, че въпреки краткото изявление за
признаване на вина на обвиняемата, следва обясненията й да бъдат
кредитирани с доверие. На първо място следва да се посочи, че обясненията
на обвиняемия имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез
прокарване на защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно
доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото.
Поради това, съдът следва да цени обясненията на обвиняемия с голяма доза
критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като
ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото
доказателства. Съдът намира, обясненията на обвиняемата за логични,
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите
събраните по делото доказателства. Всъщност, обвиняемата не отрича
описаната в постановлението на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа
обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото
доказателства. Ето защо, обясненията на обвиняемата следва да се кредитират
като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде
2
доказателствена тежест.
От показанията на свид. И.Ш. и свид. А.Б. се установява, че на
06.04.2022г в 05 РУ- Пловдив била получена информация за това, че лице с
имена Р.Ш. – живееща на квартира в ** държи в дома си амфетамин. Била
сформирана група полицейски служители за проверка на сигнала – като
лицето било установено като обвиняемата Р. М. Ш. от **е, която живеела под
наем в апартамент находящ се на адрес **. Било организирано наблюдение на
адреса, като същия ден – при излизане от входа била спряна за проверка от
полицейски служители- свид. И.Ш. и свид. А.Б. обвиняемата Ш., признала –
че употребява амфетамин и, че държи в дома си количество наркотично
вещество. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани
по делото доказателства. Всъщност, показанията им не се опровергават от
други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава
доказателствена стойност.
В подкрепа на показанията на свидетелите са и съобраните писмени
доказателствени средства- протокол за претърсване и изземване, ведно с
фотоалбум, разпореждане № 2258/ 07.04.2022г. по чнд № 2016/2022г. по
описа на Районен съд- Пловдив, справка за съдимост, заповед за задържане на
лице, характеристична справка, и приемо- предавателен протокол.
Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на изготвената
съдебно-химическа експертиза по протокол № 602/ 07.04.2021г. на сектор
БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив, от която се установява, че бучката бяло
вещество – обект №1 има нето тегло 0,746гр и съдържа 12,8 теглонни %
амфетамин. Остатък – 0,631гр. По чиния, нож, пластика и касова бележка има
следи от амфетамин. Съдът приема, експертизата за достоверна, обективно
изготвена и невнасяща съменение за нейната правилност, поради което я
кредитира с доверие.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
призната от обвиняемата на досъдебно производство, поради което и по
аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от обвиняемата действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Обвиняемата, от обективна страна е извършила престъплението по чл.
3
354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК, като на 06.04.2022г в гр.Пловдив без
надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество -
амфетамин с нето тегло 0,746 гр. със съдържание на активен компонент 12,8
тегловни процента амфетамин на стойност – 22,38лв /съгласно Постановление
№23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството/, като деянието представлява маловажен
случай - престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
С установеното съхранение и упражняване фактическата власт върху
предмета на посегателството- наркотичните вещества в него, обвиняемият е
реализирал именно „държането“, като форма на изпълнителното деяние на
престъплението. В същото време по делото не са събрани доказателства, а не
са и изложени твърдения от обвиняемия, последният да е имал надлежно
разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичните
вещества. Съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 списък 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
амфетаминът представлява вещество с висок риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, което обуславя попадането им в
приложното поле на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.
„Държането“ като форма на изпълнителното деяние се изразява в
осъществяване и упражняване на съзнателна фактическа власт върху
предмета на престъплението- наркотичните вещества, разбирана като
безпрепятствена и неограничена възможност за дееца да разполага, да
упражнява контрол, непосредствено да въздейства и да се разпорежда с тях
по свое собствено усмотрение, когато и както намери за добре и в степен и
обективна възможност самостоятелно да променя местонахождението им от
едно място на друго, чрез преместването им в пространството. За
съставомерността на деянието са без значение- дали наркотичните вещества
се намират постоянно у дееца или на място, до което той има достъп и където
ги съхранява; собствеността върху наркотичните вещества, доколкото
законът се интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от
правното основание за упражняването й; дали деецът упражнява лично
фактическата власт или чрез трето лице; дали деецът държи наркотичните
вещества за себе си или за трето лице; продължителността на упражняваната
фактическа власт, стига да е бил налице макар и минимален период от време,
през който деецът да е имал обективна възможност безпрепятствено да
упражнява контрол, въздействие и разпореждане с предмета на
престъплението. Съставомерността на деянието не се изключва също така от
обстоятелството, че в даден момент лицето не упражнява непосредствен
контрол и въздействие, щом за него съществува безпрепятствената
възможност да го направи в определено от него самия време. В този смисъл
/Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС, Решение № 174/02
януари 2019 г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение
№ 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
4
Решение № 182 от 31.08.2015 г. по н. д. № 272 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 114 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 130/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 /
2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 241 от 11.06.2014 г. по нак. д.
№ 679/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г.
по нак. д. № 695/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 399 от
23.11.2015 г. по н. д. № 1154 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 353 от 05.11.2015 г. по н. д. № 1227 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 280 от 07.06.2012 г. по нак. д. № 785 /
2012 г. на Върховен касационен съд./
Престъплението е просто на формално извършване и за
осъществяването му не се изисква настъпване на общественоопасни
последици и вредоносен резултат. Престъплението е довършено с
упражнената фактическа власт върху предмета на посегателството от страна
на дееца. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез завлядяване и
упражняване на фактическа и разпоредителна власт върху наркотичните
вещества. Престъплението е с предмет наркотични вещества или техни
аналози. Престъплението е срещу народното здраве и против околната среда.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
защитават от посегателство живота и здравето на гражданите.
Посегателството е свързано с поставяне в опасност на неограничен кръг лица
и граждани. В наказателния кодекс липсва легална дефиниция за понятието
„наркотично вещество“. Това поняние е използвано от законодателя в Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в т.11 от
допълнителните разпоредби е посочено, че това е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения
на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Аналог на наркотични вещества означава, всяко вещество, което не е
включено в списъците по чл.3 ал.2, но има сходен химичен строеж с някое
наркотично вещество с предизвиква аналогично действие върху човешкия
организъм. Сходността на веществото не означава идентичност на
химическия му строеж, като има изискване единствено той да е сходен, като
въздействието му върху човешкия организъм трябва да е отново сходно, с
това на наркотичното вещество.
Особеностите на конретното инкриминирано деяние, обуславят случая
като „маловажен“ по смисъла на чл.354а ал.5 от НК вр. чл.93 т.9 от НК.
Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и комплексна,
изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост към
общите положения. От значение са конкретния механизъм на осъществяване
5
на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните последици,
данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията от този
вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на престъплението
са от съществено значение, но те не са единствения фактор, при извършване
на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната
укоримост на извършеното. Извършеното престъпление, предвид липсата и
незначителността на вредните последици и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление на съответния
вид. Това е така, предвид това, че стойността на държаният наркотик е ниска-
22.38 лева, относително малкия грамаж на намерените наркотични вещества,
сравнително среден процент на влияние върху човешкия организъм, ниската
обща стойност на наркотичните вещества, обстоятелството, че наркотиците
са за лична упротреба, добрите характеристични данни за дееца- на млада
възраст, без информация за извършени противообществени деяния, чисто
съдебно минало- рабилитирана, съдействала на органите на реда за
разкриване на престъпното деяние и признала вината си още на досъдебно
производство и изразяващ искрено съжаление за стореното.
Неприложима е разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като
обстоятелствата по делото не позволяват да се направи извод, че деянието не
е изобщо общественоопасно или, че неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Обвиняемата е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието към момента на извършване на престъплението и могъл да ръководи
постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен субект на
престъпление.
От субективна страна, обвиняемата е извършила престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
действията на самата обвиняема. От изричното признание на обвиняемата, от
посочване на предмета на престъплението, от цялостното й поведение следва,
че тя съзнателно е държала процесното количество наркотици за лична
употреба, което определя и прекия умисъл за извършване на престъплението.
Обвиняемата с поведението си е съзнавала, че със съхраняването на
6
наркотика в себе си, извършва престъпление. Предвиждала е, че действията й
ще се отразят негативно върху външната обективна действителност-
предвиждала е, че може да увреди здравето си и това на други лица.
Обвиняемата е искала и целяла да съхранява и държи наркотика. Всъщност,
престъпленията на просто извършване се извършват винаги и само при пряк
умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал съзнание
за фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен характер на
деянието и въпреки това да го извърши. В този смисъл /Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-
во нак. отделение, Решение № 79 от 08.05.2018 г. по н. д. № 318 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение./
Налице са кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на
чл.78а от НК. За престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 (три) години когато е умишлено или друго по-леко наказание.
Обвиняемият видно от справката му за съдимост не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред, от престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, не са налице и някои от предпоставките които
забранявят приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, посочени в чл.78а
ал.7 от НК. Следва да бъде отбелязано, че предишите осъждания по НОХД №
8499/ 2011г. по описа на Районен съд- Пловдив и по НОХД № 281/2011г. по
описа на Районен съд- Пещера, не са пречка за приложението на чл.78а от
НК, тъй като обвиняемата към момента на извършване на инкриминираното
деяние- 06.04.2022г. е била пълно реабилитирана по право по реда на чл.88а
от НК, а именно от последното й осъждане изпитателният срок е започнал да
тече на 27.01.2012г. и е изтекъл на 27.01.2015г., а на 27.01.2020г. е изтекъл
срокът предвиден в чл. 88а от НК вр. чл.82 ал.1 т.4 от НК. Следва да бъде
отбелязано и, предвид разпоредбата на чл.88 ал. 4 от НК, срокът по чл.88а от
НК, е изтекъл и за първото й осъждане.
За извършеното от обвиняемия престъпление по чл.354а ал.5 от НК, се
предвижда наказание „глоба“ до 1000.00 лева. Наказанието следва да
съответства на конкретните особености на извършеното престъпно
посегателство и неговия извършител, така че генералната и лична превенция
на закона, посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат
постигнати в максимална степен. Извършеното от обвиняемия престъпление е
с ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на обвиняемата, чистото съдебно минало,
инцидентния характер на извършеното и оказаното й съдействие на органите
на реда за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита, че наркотичното вещество е амфетамин, което се
различава от други наркотични вещества, които влият по-малко на човешкия
7
организъм и психика. При баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, след като взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието съдът намира, че за
да се поправи и превъзпита обвиняемата към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху нея и да й се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, най- подходящо,
адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и съответно на
престъплението наказание е „глоба“ в размер на 1000.00 лева. Всъщност, при
приложение на института на чл. 78 А НК санкцията е глоба в размер от
1000.00 до 5000.00 лв. С оглед изричната разпоредба на чл. 78, ал.5 НК,
единственият възможен размер на административното наказание „глоба“,
което може да се наложи на дееца е в рамките на минимума от 1000.00 лв.
Веществените доказателства по делото 1 бр.нож, 1 бр. чиния, 1
бр.пластика и 1бр. касова бележка, следва на основание чл.354а ал.6 от НК, да
се отнемат в полза на държавата, след което да се унищожат по надлежния
ред.
Веществените доказателства- остатък от наркотично вещество,
амфетамин 0.631 гр, на основание чл.354а ал.6 от НК, следва да се отнемат в
полза на държатава, след което да се унищожат по надлежния ред.
Обвиняемата, на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на ОД на МВР- Пловдив, сумата от 139.47 лева,
разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
8