№ 96520
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110142123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от „С... срещу М. К. В. за сума в общ размер на 1 529,84 лв.,
претендирана въз основа на Договор за паричен заем № 707805, сключен на 18.07.2022
г. между М. К. В. и „С.... Част от вземанията, които включва са следните:
- 377,14лева (триста седемдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща
договорна компенсаторна неустойка за непредоставяне на поне едно от обезпеченията,
посочени в договора, за период от 18.07.2022 г. до 26.12.2022 г., начислена на
основание чл. 5 вр. чл. 11 от договора;
- 193,88 лева (сто деветдесет и три лева и 88 стотинки), представляваща
неустойка за забава за период , начислена на основание чл. 6, л. 2 от договора.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните
разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната
хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
1
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая по убеждение на настоящия докладчик са налице и двете посочени
отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираното вземане.
За да стигне до този извод, съдът взе предвид на първо място обстоятелството,
че процесният договорът е сключен с потребител. С оглед гореизложените
съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по същия.
В случая клаузите, въз основа на които се начисляват неустойка за
непредоставяне на обезпечение – чл. 5, и неустойка за забава – чл. 6 , ал. 2 вр. съдът
намира за нищожни. Посочените вземания са уговорени с цел обогатяване на
кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи императивните разпоредби на
чл.10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК
(годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК
(при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата; когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва). Вероятната основателност на неравноправния характер на сочените
клаузи следва пряко от твърденията в заявлението, като при това се подкрепя от
представените към него доказателства – договор за кредит, общи условия към него.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 19,17 лв. за държавна такса и над
31,33 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на
възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с
вх. № 213568/27.07.2023 г., подадено от „С... срещу М. К. В., в частта, с която се
претендират следните суми: 377,14лева (триста седемдесет и седем лева и 14
стотинки), представляваща договорна компенсаторна неустойка за непредоставяне на
поне едно от обезпеченията, посочени в договора, за период от 18.07.2022 г. до
26.12.2022 г., начислена на основание чл. 5 вр. чл. 11 от договора; 193,88 лева (сто
деветдесет и три лева и 88 стотинки), представляваща неустойка за забава за период ,
начислена на основание чл. 6, л. 2 от договора, както и в частта за разноските над
сумата от 50,50 лв., от които 19,17 лв. за държавна такса и 31,33 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд.
Препис от същото да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3