НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 260177
гр. Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на
секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 264
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), § 22 от ПЗР
на КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд
- гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, *** от *** Б. М. и С. С., със съд.
адрес:****, чрез Адв. дружество „***“, е предявил чрез *** Т. М. срещу
ответника Н.В.Н., ЕГН **********, регресен иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.)
в размер на 50 000 лв., ведно със законните последици.
Твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
(отм.), сега чл. 557 от КЗ, и влязла в сила присъда е изплатил на 11.06.2015 г.
по щета № *** г. обезщетение за неимуществени вреди на малолетната Г. В. Ф. (**
г.) чрез настойникът ѝ Л. Г. В., представлявана от адв. Е. В., в размер
на 50 000 лв., в качеството ѝ на наследник на починалата при ПТП на ***г.
нейна майка В. Г. Ф. (** г.).
С влязла в сила присъда водачът на лек автомобил „Ауди 80“,
с рег.№ *** – ответникът Н.В.Н., ЕГН **********, е признат за виновен за това,
че на *** г. около 6,45 часа в гр. *** на изхода в посока гр. ***, около
бензиностанция "***“, се движил със скорост от около 65 км./час и
предприел изпреварване на попътно движещ се автомобил, когато пешеходката В. Ф.
предприела пресичане на пътното платно от дясно наляво и между нея и лекия
автомобил настъпил удар, при който е причинена смъртта ѝ, като в мотивите
на наказателния съд е установено съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, поради неправилно пресичане, което е създало условия за настъпване
на ПТП.
За управлявания от виновния водач Н.В.Н., ЕГН **********,
собствен лек автомобил „Ауди 80“, с рег.№ ***, към датата на ПТП – *** г. не е
била валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът е бил поканен да погаси задължението си, но и до
момента не е сторил това.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, изплатеното на Г. В. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и
направените по делото съдебни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът Н.В.Н., ЕГН **********,***, не е подал отговор, не се е явил в
съдебно заседание и не е ангажирал доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В първото по делото редовно проведено съдебно
заседание на 19.11.2020 г. ищецът е направил искане по чл. 238, ал. 1, вр. чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което съдът намира за
ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно нормата на
чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Видно от приложеното на
л. 162 от делото съобщение по чл. 367 и сл. от ГПК до ответника Н.В.Н., същото
му е връчено лично на 29.05.2020 г., ведно с препис от исковата молба и приложенията
към нея, като му е указано, че в 2-седмичен срок може да подаде писмен отговор;
посочено е задължителното съдържание на отговора, съобразно изискванията на чл.
367 от ГПК, и са му указани последиците от неподаването на отговор или
неупражняването на права, съгласно чл. 370 от ГПК. В законоустановения 2-седмичен
срок ответникът не е подал отговор на ИМ.
За първото редовно
проведено съдебно заседание на 19.11.2020 г. ответникът е бил уведомен при
условията на чл. 40, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК с призовка, приложена на л. 188 от
делото, с която е указано на ответника, че неявяването на някоя от страните не
е пречка за разглеждането на делото, както и за последиците от неподаването на
отговор и неявяването в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането на делото в отсъствието на ответника, една от които е
постановяването на неприсъствено решение против него. Въпреки това, в първото
по делото съдебно заседание, проведено на 19.11.2020 г., ответникът не се е
явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ето защо, съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 238, ал. 1, пр.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
Второто изискване за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК, е искът да е вероятно основателен с оглед посочените в
ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че и това изискване е налице, тъй като от приложените към
исковата молба писмени доказателства, описани в нея, може да се направи
обосновано предположение, че с влязла в сила на 30.01.2015 г. Присъда №
62/02.09.2014 г. по н.о.х.д.№ ***, ***, ответникът Н.В.Н., ЕГН **********, е
признат за виновен за това, че на *** г. в гр. *** при управление на МПС - лек
автомобил „Ауди 80“, с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по чл. 20,
ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта
на В. Г. Ф..
За управлявания от виновния водач Н.В.Н., ЕГН **********,
собствен лек автомобил „Ауди 80“, с рег.№ ***, към датата на ПТП – *** г. не е
била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, затова
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) и влязлата в сила
присъда ищецът Гаранционен фонд – София е изплатил по банков път на 11.06.2015
г. по щета № **** г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. на малолетната Г. В. Ф., в качеството ѝ на наследник на починалата
при ПТП на *** г. нейна майка В. Г. Ф., поради което ищецът е встъпил в правата
на увредения до размера на изплатеното обезщетение от 50 000 лв.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) е
вероятно основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на предявяването му – 16.04.2020 г. до окончателното плащане, като въз основа
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1,
пр. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК ответникът следва да се осъди на основание чл. 288,
ал. 12 от КЗ (отм.) да заплати на ищеца сумата 50 000 лв. – изплатено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. на малолетната Г.
В. Ф. по щета № *** г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените
от него разноски по съдебното производство в претендирания размер от 2 000 лв.
- платена ДТ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, със съд.
адрес:****, чрез Адв. дружество „***“, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.),
вр. § 22 от ПЗР на КЗ общо сумата 50 000 лв. (петдесет хиляди лв.) –
изплатено обезщетение на Г. В. Ф. по щета № *** г., ведно със законната лихва,
считано от 16.04.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) - платена държавна
такса по делото.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, като
защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/