№ 7856
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110157457 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу *****, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителен иск за нищожност на
клауза предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в
договор за потребителски кредит № ******** сключен между страните, както и
осъдителен иск за осъждане ответника да заплати сумата от 71.00лв. представляваща
недължимо платена сума въз основа на нищожната клауза, ведно със законната лихва
от 19.10.2023г. до изплащане на вземането.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
********, по който в периода от 07.02.2022г. до 12.02.2022г. е отпусната сума в общ
размер на 400лв. главница, при лихвен процент 40.15%, ГПР 49.1%, такса за експресно
разглеждане в общ размер на 71лв. Твърди се, че ищецът е погасил сума в размер на
472.66лв., вкл. таксата за експресно разглеждане, която се твърди, че е нищожна,
съответно се иска обявяване на същата за такава, така и връщане на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 71лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който не се
оспорва сключване между страните, че е сключен договор за потребителски кредит №
********, по който в периода от 07.02.2022г. до 12.02.2022г. е отпусната сума в общ
размер на 400лв. главница, при лихвен процент 40.15% (начислена договорна лихва в
размер на 3.31лв.)ГПР 49.1%, такса за експресно разглеждане в общ размер на 71лв. Не
е спорно, че ищецът е погасил сума в размер на 472.66лв. на 12.02.2022г., вкл. таксата
за експресно разглеждане. Твърди се, че искът за нищожност на клаузата е
неоснователен, защото същата била допълнителна услуга свързана с договора по см. на
чл.10а, ал.1 ЗПК, така и не била неравноправна, така и била ползвана при изрично
искане на потребителя.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
1
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са за отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ********, по който в периода от 07.02.2022г. до 12.02.2022г. е
отпусната сума в общ размер на 400лв. главница, при лихвен процент 40.15%
(начислена договорна лихва в размер на 3.31лв.) ГПР 49.1%, такса за експресно
разглеждане в общ размер на 71лв. така и че ищецът е погасил сума в размер на
472.66лв. на 12.02.2022г., вкл. таксата за експресно разглеждане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
10а, ал.2 ЗПК, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит с твърдяната клауза (безспорно), в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице визираните пороци по отношение на оспорената клауза, т.е. че клаузата
е равноправна, че била допълнителна услуга свързана с договора по см. на чл.10а, ал.1
ЗПК, така и не била неравноправна, така и била ползвана при изрично искане на
потребителя.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД Искът е обусловен от
обуславящия иск за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се включва
плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание за
имущественото разместване (предмет на обуславящите искове), съответно спорът по
обусловените искове се концентрира по въпроса за имущественото разместване.
Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за
експресно разглеждане е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявлението за
сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е
свързана с действия по усвояването /предоставянето/ на кредита (така и Решение №
2164 от 02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение №
4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на Софийски градски съд).
Отделно от това, посоченият по ГПР е 49.1%, но в същия не е включена таксата за
експресно разглеждане, а с включване на последната ГПР възлиза над 50%, от което
следва, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, а оттук на основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само главницата (в който смисъл са Решение № 3868 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. №
62 / 2023 г. на Софийски градски съд; Решение № 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. №
5265 / 2022 г. на Софийски градски съд). Таксата за експресно разглеждане, ако се
приеме, че не противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, то следва да се разгледа като разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - ГПР, който на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, в противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК
2
тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
С нарушаване на изискването по чл.19 ЗПК за оповестяване на всички разходи по
кредита е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на
чл. 22 ЗПК. С оглед на това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (определение №
50685 от 30. 09. 2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда
на чл. 288 ГПК). Съгласно формираната непротиворечива съдебна практика при
недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. (решение № 50259 от 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г.
на ВКС, ГК, III ГО; решение № 50174 от 26. 10. 2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС,
ГК, IV ГО).
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на клаузата от договора за експресно
разглеждане, като с оглед заключението на в.л., съгласно което ищецът заплатил по
тази клауза сумата от 71лв., то обусловеният иск за сумата от 71лв. се явява изцяло
основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторено разноски в размер
на 100лв. за д.т, които следва да му бъдат присъдени, така и се е представлявал от
адвокат по чл.38 ЗАдв, за което е представен Договор за правна защита и съдействие
между ищцата и еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ******, ф.д. №
24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, поради което в полза на адвокатското
дружество следва да се присъдят разноски определени от съда, който намира за
справедлив размер от 400лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и
обусловеността на предявените искове. С оглед решение от 25.01.2024г. на СЕС по
дело С-438/2022г., по съображенията по цитираното решение настоящият състав
приема, че следва да откаже приложение на НМРАВ при определяне размера на
адвокатското възнаграждение. Следователно съдът не е обвързан в преценката си от
критериите по НМРАВ, а както бе посочено конкретното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност (въпреки съединяването на исковете същото е при
условията на обуславящ и обусловен), така и с нисък материален интерес (повече то
десет пъти по-нисък от присъденото адв. възнаграждение).
3
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********,
********, срещу ******, ЕИК: ********, *************, че клаузата в Договор за
потребителски кредит № ********/07.02.2022, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.10а,
ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ******, ЕИК: ********,
*************, да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, ********, сумата от 71лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за такса за експресно
разглеждане по Договор за потребителски кредит № № ********/07.02.2022, ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2023г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ******, ЕИК: ********, *************,
да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, ********, разноски по делото в размер на
100лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ******, ЕИК:
********, *************, да заплати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ: ******, ф.д. № 24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, разноски по делото
в общ размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4