№ 3961
гр. Варна, 24.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502246 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56886/18.08.2022г. от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген.
Столетов“ №21, чрез юриск. С. С., съдебен адрес гр. Варна, ул. „Радецки“ №
68, срещу решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело №
10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, .......
сумата от 1522,23лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. върху сумата от
5000лева, представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д.
№18625/2017г. по описа на РС Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016г., на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, тъй като
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и
доводите на страната, че ищцата не се е възползвла от правото по чл.250, ал.1
от ГПК за допълване на решението по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС
Варна. Счита, че искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло, като погасен по
давностпо см. на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалваната част, като неправилно и необосновано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
1
инстанция.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 57639/22.08.2022г. от Г. М.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ......., срещу решение №
2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул.
„Ген. Столетов“ №21, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над
присъдената сума от 1522,23 лв. до предявения размер от 2295,85 лв. и за
периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с
довода на съда, че началният момент на искането за присъждане на
обезщетение за забава е предявяването на иска по чл.86 от ЗЗД. Сочи, че
същото е било своевременно предявено по гр.д. № 18625/2017г. на ВРС, по
което й е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 5000 лв., на осн. чл.71, ал.1, ал.3 от ЗЗДискр. Намира, че пропускът
на първоинстанционния съд да се проинесе по акцесорното вземане не
изключва приложението на чл.115, б. „ж“ и чл.116 от ГПК, уреждащи
прекъсването и спирането на давността. По тези съображения намира за
неправилен извода на съда за основателност н арелевираното от ответната
страна възражение за настъпила погасителна дваност на исковата претенция
за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното решение като неправилно и да се постанови друго, с което да се
уважи изцяло исковата претенция като доказана по основание и размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което
и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията
на чл.260 от ГПК – подадени са в срок, от надлежни страни, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
2
56886/18.08.2022г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм.
адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21, чрез юриск. С. С., съдебен адрес
гр. Варна, ул. „Радецки“ № 68, срещу решение № 2597/03.08.2022г.,
постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Варна, ....... сумата от 1522,23лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г.
върху сумата от 5000лева, представляваща установено с влязло в сила
решение по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС Варна, 41 състав,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до
31.12.2016г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и въззивна жалба вх. №
57639/22.08.2022г. от Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна,
......., срещу решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело №
10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от
въззивницата срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адм.
адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21, иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1522,23 лв. до предявения размер
от 2295,85 лв. и за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2246/2022г. на ВОС на
08.11.2022г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3