№ 178
гр. Разград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. К.а
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500472 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпили са две въззивни жалби от И. Х. М., подадени чрез двама пълномощници,
против решение № 151/4.08.2025г., постановено по гр.д. № 280/2024г. по описа на РС
Кубрат, с което е отхвърлен като неоснователен неговият иск за преустановяване от „Дада
2013“ЕООД на действията, изразяващи се в разрушаване на изградената в този имот бетонна
ограда с железни колове и телена мрежа, с които действия нарушава неговото владение над
имот с идентификатор 03575.30.299 по КККР на с.Беловец. Жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението и да уважи предявения иск. Навежда доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт поради неправилно прилагане на
материалния закон и несъответен на събраните доказателства анализ.
В писмен отговор въззиваемата страна „Дада 2013“ЕООД, представлявана от
управителя С.Б., изразява становище чрез пълномощник за недопустимост и
неоснователност на въззивните жалби.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка, установена по идентичен начин и от районния
съд: Процесният имот представлява поземлен имот частна държавна собственост с
идентификатор 03575.30.299 по КККР на с. Беловец, одобрени със Заповед № РД-18-
418/19.06.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1502 кв. м, находящ се в с.
Беловец, трайно предназначение на територията: територия на транспорта; начин на трайно
1
ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, в т. ч. Сграда с идентификатор
03575.30.299.1 със застроена площ 9 кв. м, едноетажна, предназначение: сграда на
транспорта, масивна построена 1962 г. Няма спор между страните, че имотът е бил
собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“, актуван впоследствие като имот частна
държавна собственост и след проведен електронен търг имотът е придобит от ответното
дружество. Също така не е спорно между страните, че процесният имот е съседен с поземлен
имот № 000298 в землището на с. Беловец, с площ 5,960 дка, който ищецът придобил по
силата на покупко-продажба от „Пътно строителство“ АД, оформена с НА № 117, том VI,
дело № 909/2013 г. на нотариус с район на действие РС Кубрат.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства се
установява, че през 2013 г. както имот № 000298, така и съседния № 000299, били обрасли с
храсти. Поради това, че управителят на Областно пътно управление гр.Разград обещал на
ищеца да му бъде предоставена възможността да купи и имот № 000299, дал разрешение за
ограждане на двата имота. Така със средства на ищеца двата имота били почистени и
оградени с ограда с бетонна основа и мрежа. Оттогава до 21.04.2024г. ищецът ползвал и
двата имота. На тази дата установил посредством неговия син – св.Х., че част от оградата,
находяща се в процесния имот, била разрушена. Показанията на всички разпитани
свидетели са безпротИ.речиви и взаимодопълващи се, кореспондират и се подкрепят от
представените писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Междувременно, след поведен електронен търг с явно наддаване на 12.12.2023г., била
издадена заповед № ДС-15-8/15.12.2023г. на областния управител на Област Разград, за
продажба на процесният имот на „Дада 2013“ЕООД на достигнатата на търга цена 34 300лв.
Въз основа на издадената заповед, на 11.01.2024г. между държавата, представлявана от
областния управител на Област Разград, и „Дада 2013“ЕООД е сключен договор за покупко-
продажба на недвижимия имот – частна държавна собственост. По делото е представен
протокол от 25.01.2024г. за предаване на имота между комисия от областна администрация и
управителя на ответното дружество.
В РП Разград, ТО Кубрат е била образувана преписка № 1209/2024 г., приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, приобщена към материалите
по настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата на ищеца е допустима, доводи в тази насока въззивният съд е изложил в
определението по чл.267 ГПК. По същество е неоснователна.
За редовността на исковата молба по чл.75 ЗС е необходимо в нейната
обстоятелствена част да са посочени фактите за времето на упражнената фактическа власт
от ищеца и нарушението от страна на лицето, посочено като ответник. Не следва да се
посочват твърдения относно установяването на владение, доколкото владението е факт с
правно значение. В този смисъл въззивният съд констатира опущение в определението си от
29.09.2025г. в частта, с която е приел нередовност на исковата молба и е дал указание на
ищеца да конкретизира дали е осъществил владение или държане над процесния имот.
2
Исковата молба съдържа всички необходими твърдения, свързани с очертаващите предмета
на предявения иск факти, поради което следва да се приеме за редовна.
Елементите от фактическия състав на чл.75 ЗС са: осъществено владение над
недвижим имот в период от поне шест месеца и нарушение на владението от ответника, в
т.ч. всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца. С иска
по чл.75 ЗС не може да търси защита лице, което е упражнявало фактическо въздействие
върху имота като държател – той трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото
държи вещта.
Доказването на владението е в тежест на владелеца, който търси защита.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че районният съд е извършил
недопустим анализ на право на собственост и намерение за своене. Посочено бе по-горе, че
искът по л.75 ЗС е предоставен като средство за правна защита на владелеца, но не и на
държателя. За да се изследва материалната легитимация на ищеца, извършеният от районния
съд анализ относно качеството, в което ищецът е упражнявал фактическата власт върху
имота, е бил необходим, а по същество правилен. Основните признаци на владението са
обективен и субективен. Обективният признак се характеризира с фактическо упражняване
на власт в рамките на поне шест месеца по иска по чл. 75 ЗС. Субективният признак се
характеризира със субективното отношение на владелеца да държи вещта като своя, със
съзнанието, че той е титуляр на вещното право. За доказването законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, според която владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, тя е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които
възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си.
В конкретния случай самият ищец излага твърдения в исковата молба, че е имал
уговорка за покупката на процесния имот и докато е очаквал обявяването на имота на търг,
е започнал да го ползва със знанието и съгласието на собственика. В исковата молба липсва
твърдение за намерение за своене на имота като собствен, както и за извършени действия в
тази насока. Липсата на намерение за своене се установява и от разпитаните пред
първостепенния съд свидетели. Налага се извод, че ищецът е имал качеството на държател, а
не на владелец.
След като ищецът не доказва наличието на първата предпоставка за уважаване на
предявения иск – владение върху процесния имот, искът се явява неоснователен и следва да
се отхвърли, без необходимост от анализ на останалите елементи от фактическия състав на
чл.75 ЗС. В този смисъл не е необходимо и обсъждането на възражението във въззивната
жалба, че районният съд не се е произнесъл относно материалната доказателствена сила на
представения официален свидетелстващ документ – приемо-предавателен протокол, при
открито производство по чл.193 ГПК. Съдържанието на този протокол е относимо към
действията на ответника и твърденията в тази насока за нарушаване на владението, но при
липса на доказано владение в полза на ищеца е безпредметен анализът на това
доказателство.
3
Във въззивната жалба се поддържат твърдения, че съгл. чл.76 ЗС защита се
предоставя не само при владение, но и при държане. Искът по чл.76 ЗС е отделен иск с
различно правно основание от иска по чл.75 ЗС и негов предмет е защита на нарушено
владение, изразяващо се в отнемането му чрез насилие или по скрит начин. В исковата
молба не са изложени подобни твърдения, поради което предявеният иск не е с правна
квалификация чл.76 ЗС.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Страните претендират присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода от правния
спор такива се следват в полза на въззиваемия. „Дада 2013“ЕООД е заплатил
адв.възнаграждение в размер 1000лв. и жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати
тази сума.
По въпроса за обжалваемостта на настоящия съдебен акт: въззивните решения по иск
по чл. 75 ЗС подлежат на касационно обжалване в зависимост от цената на иска, размерът
на която се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК на 1/4 от размера по т. 2, т. е. 1/4 от
данъчната му оценка. Не е налице изключението, предвидено за въззивни решения по искове
за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове с
обуславящо значение за иска за собственост. Това е така, защото с посесорните искове се
защитава владението като фактическо състояние, а не правото на собственост или друго
вещно право. /вж. определение № 355 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 213/2018 г., II г.
о./. В случая е представено удостоверение за данъчната оценка на имота в размер на
3469,30лв., съответно цената на иска възлиза на 867,33лв. Цената е под минималния размер
за достъп до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 151/4.08.2025г., постановено по гр.д. № 280/2024г. по описа
на РС Кубрат.
Осъжда И. Х. М. да заплати на „Дада 2013“ЕООД сумата 1000лв. за направени
деловодни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5