№ 6216
гр. С, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110101232 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника АЛ. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. „Ч М“ №, че
последният дължи на ищеца следните суми: сумата от 103.59 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., за
имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 30.24 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 28.08.2020 г.
Претендират се и разноски по производството.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, доставяна до процесния имот, находящ се в
гр. С, ж.к. „Х“, бл. №.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
1
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва същите по
основание и размер. Опорва качеството си на клиент на топлинна енергия, както и
наличието на облигационно отношение между страните. Ето защо моли за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 43461/2020 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за главница от 103.59 лева,
представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот
находящ се в гр.С, ж.к.Х бл.23А, ет.4, ап.13, аб.№ за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 09.09.2020 г. до окончателното й изплащане и 30.24 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 15.09.2017 г. до 28.08.2020 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него в
НБДН адрес, както и по месторабота, за да му бъде връчена издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с разпореждане от 01.12.2021 г., съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
Видно от заповед за настаняване №/26.08.1998 г., ответникът, заедно с майка си
е настанен в процесното жилище, което е общинска собственост. С оглед на това
между него и Столична Община, район Красно село, е сключен договор за наем от
08.10.1998 г. С писмо вх.№/20.09.2016 г., ищцовото дружество е уведомено, че на
13.09.2016 г. общинското жилище е иззето от А.Ж., поради което район Красно село
при СО иска партидата за доставка на топлинна енергия с №, да бъде прехвърлена на
негово име, считано от същата дата. Към писмото е приложена и Заповед №/08.09.2016
г. на клета на район Красно село за изземване на жилището.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ АД на клиенти в гр.С се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 17.07.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем
сървисис” ЕООД. Договор с последната е сключен на 05.09.2002 г. По делото са
представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР -
2
договор №/03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период са изготвяни изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
„Техем сървисис” ЕООД. Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за
отопление, а само за подгряване на битово-гореща вода. За отчитането на последната обаче
липсва узаконен водомер, поради което ФДР е процедирала съобразно чл.69, ал.2 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие при един ползвател.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в цитираната наредба методика,
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 103.59 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и
цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от
ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
3
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответника с отговора на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните, което се подкрепя
от събраните по делото писмени доказателства. От представените настанителна заповед и
договор за наем, е видно, че собственик на процесното жилище, за което ищецът твърди, че
е доставял топлинна енергия през исковия период, е Столична Община, като ответникът го е
обитавал на облигационно основание, а именно въз основа на договор за наем. В този
случай обаче, съобразно приетото в мотивите на ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, за да има
качеството клиент на топлинна енергия, наемателят следва да е сключил договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи
условия директно с топлопреносното предприятие. Доказването на този факт става по общия
ред на ГПК, например с подаване на заявление за откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. С оглед на това, при липсата на ангажирани
доказателства за придобиване качеството клиент на топлинна енергия от лице, различно от
собственика, независимо който фактически обитава имота, задължен за доставената и
потребена топлинна енергия остава именно собственика или притежателя на ограничено
вещно право на ползване върху жилището.
Ето защо, настоящият състав намира, че по делото не се установи основната
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на качеството клиент на топлинна
енергия спрямо ответника по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС,
която да обоснове претенцията на ищеца спрямо него.
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответника за начислените от ищеца задължения.
С оглед изхода на спора, единствено ответника има право на разноски, каквото
искане обаче той не е направил. Поради това съдът не се произнася с решението си по
разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на АЛ.
Д. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. „Ч М“ №, че последния дължи на ищеца следните
суми: сумата от 103.59 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
4
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., за имот, отчитан с абонетен №, ведно
със законна лихва от 09.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
30.24 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 28.08.2020 г.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 43461/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5