№ 604
гр. Сливен, 22.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100129 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата – И. Г. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Л. А. от АК –
Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 26.06.2023 г.
Ответницата – Г. М. Д., редовно призована, се явява лично и с адв. Л. А. редовно
упълномощена с пълномощно от 11.03.2024 г.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. А.: Поддържам исковата молба на основанията, които сме посочили в
цялост. Водим двама свидетели. Получили сме определение от 18.03.2024 г., в което е
изложен проекто-доклада. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението
на доказателствената тежест.
АДВ. А.: Поддържам отговора на исковата молба подаден по делото. Водим
двама свидетели съгласно определение на съда, с което са допуснати при режим на
довеждане. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на
доказателствената тежест.
Съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 18.03.2024 г. писмени
доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА социален доклад изготвен от ДСП – гр. Твърдица и
социален доклад изготвен от ДСП - Сливен.
На основание чл. 164 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
М.Г.К. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, разведен, със средно
образование, пенсионер, живущ на семейни начала с ищцата.
С.Г.П. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, женен, със средно
образование, работи, брат на ищцата.
В.М.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с висше
образование, работи, сестра на ответницата.
П.Д.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, с висше
образование, работи, без родство със страните по делото.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетелите П., Д. и Д..
СВИД. М.К., РАЗПИТАН КАЗА: Живея на съпружески начала с ищцата.
Познавам К. от 2006 г. като син на съпругата ми. Г. я познавам като съпруга на К.,
разделени са от август 2022 г. Имат дете А.. Детето живее при майка си. Детето рядко
се вижда с баба си. Бащата живее в Сливен, ние живеем в гр. Шивачево. Бащата в
момента е на работа в чужбина. Работи във Франция на круизен кораб. Отсъства от
март месец до края на месец октомври, началото на месец ноември, това е години
наред. Бабата е посещавала А.. Тя се държи много добре с него, обичат се. Бабата не
използва цинични думи, тя в живота си не знае такива думи. Когато са заедно си
2
играят, има си детски кът в Шивачево като дойде детето, има площадка за топка, бяга,
тича детето, има котенца, които бягат покрай тях. Много се радва детето, като дойде и
веднага започва да тича навън. Имаме циментова площадка, тревна площадка, веднага
започва да играе. Когато слиза от колата и влиза в двора в Шивачево, детето не се
обърква. Отива или в детския кът в къщи или играе на площадката. Случвало се е да
заспи за час - два, като се събуди, не плаче за майка си. Когато детето се събуди не е
объркано, не плаче, събужда се и започва да си играе отново. Търси постоянно баба си,
дори когато го изпраща при майка му, постоянно търси баба си. Тя го преспива с
приказки, преоблича го, храни го, приготвя му храна подходяща за детето, супички му
прави, кремчета. Детето не е малко и баба му може да се грижи за него от няколко дни
до месец. Не е малко детето, много иска да си играе с баба си. Разказва му приказки, с
конструктори играят, с играчки. Детето посещава детска градина. Казва за госпожите и
лелите, че са много добри и се грижат добре за него. Детето не се страхува от мен,
разбираме се много добре. Веднъж майката попречи на среща между детето и бабата,
есента 2023 г. Тогава К. си беше счупил крака и ни накара ние да отидем да вземем
детето с нашата кола. Сложихме столчето в нашата кола и отидохме да го вземем.
Изчакахме докато майката доведе детето, доведе го, сложи го в столчето в нашата кола,
но като видя, че К. го няма и се разкрещя, че щом го няма К. няма да го остави и взе
детето и го заведе в нейната кола. След това се обадихме на К., той дойде с неговата
кола и понеже столчето беше в нашата кола, върнаха детето в нашата кола и аз тогава
излязох и казах, че не може така да се стресира детето. Детето беше стресирано от това,
където майката викаше. Тя ми вика, че „ти кой си педал такъв“ и си тръгна. Не сме се
срещали друг път. Детето има нужда на общува с баба си, има нужда от разнообразие.
Имаме познати, които отглеждат внуците си, дори правнуците си и то много добре.
Детето не идва много често при нас, защото нямаме възможност, два три пъти да е
идвало откакто са се оставили. Детето е много спокойно и привързано. Изграждат се
близки отношения, зависи от детето. Откакто се разделиха, бабата е виждала детето
четири или пет пъти общо в Сливен и в Шивачево. Бащата на детето по миналата
година имаше намерение да се установи тук, беше се установил за малко, но се върна
пак към корабите. Мисля, че шест месеца работи тук. Когато майката е оставяла
детето, е казвала какво да правим. Не си говорим като го върнем детето.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. С.П., РАЗПИТАН КАЗА: Брат съм на ищцата, желая да свидетелствам.
Поддържаме добри отношения със семейството на сестра си, ходим си на гости, ние
ходим в Шивачево, те идват Сливен. Аз живея в Сливен. С К. се виждаме често, когато
имаме възможност, поддържаме добри отношения. Г. съм я виждал всичко на всичко
три пъти. Г. и К. имат дете, казва се А., на 3 години и половина е. К. се среща с детето
от месец ноември, първата и третата седмица от месеца, доколкото знам. Понякога
3
бабата може да се среща с детето, на два три месеца веднъж. Тя живее в Шивачево, К.
живее при майка ми в Сливен. Аз лично веднъж бях в Шивачево когато К. доведе
детето, даже съпругата ми и двете ми деца бяха там по случайност, детето се държи
добре в присъствието на хора, които рядко вижда като мен. Детето не се уплаши,
погледна ме за момент като чужд човек, това беше за минута - две, впоследствие
започна да играе с мен, да подава играчки. С баба си се държи добре, доколкото
виждам, играят си с играчки, с пластелин, с някакви колички, на топка играят. Излизат
на двора, интересно му е, караше колело доколкото можеше, все още беше малък
тогава. Мисля, че това беше ноември месец миналата година. Мъчеше се да се качва по
по-малки дръвчета, радваше се на кокошките на комшиите. Аз лично от тогава не съм
го виждал при баба си. Понякога баба му идва в Сливен, за да види детето. Сестра ми
със сигурност може да се грижи за детето. Сестра ми е отгледала К.. Според може за
по-дълъг период да гледа дете, със сигурност ще се справи много добре. Според мен
детето няма специални потребности, съвсем нормално дете си е. К. отсъства от
страната от месец март до края на месец октомври, това е от пет или шест години. Г.,
доколкото съм запознат, не разрешава срещи на бабата и детето. Притеснява се
дотолкова, че мисли, че ще навредим на детето, така го разбирам. Пълен абсурд е да си
мисли, че бабата ще навреди на детето, нейният съжител също, той е достатъчно
спокоен човек. Не съм присъствал, но знам случка, К. беше с повреден крак, отишли са
да го вземат сестра ми и батко ми и Г. не го е дала. Като е видяла, че К. го няма, е
вдигнала скандал, не искала да дава детето, даже е казала обидни думи към Милчо.
Това го знам от сестра ми. Впоследствие К. е дошъл с неговата кола с превързания
крак и тогава е дала детето. Детето посещава детска градина, но не зная коя точно.
Разказва за госпожи и лели, че са добри, доколкото ги разбира нещата детето. Според
мен детето не е плашливо. Ноември месец съм присъствал когато детето беше в
Шивачево, след това два или три пъти съм го виждал. Един път идваха със сестра ми и
К. в къщи и един или два пъти съм го виждал в майка ми, където живее К.. Детето за
тези години доста добре говори. В къщи бяха около два - три часа, в майкини за час два
съм бил, когато К. тръгне да го приспива и аз си тръгвам.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. ВИКТОРИЯ Д., РАЗПИТАНА КАЗА: Сестра съм на ответницата,
желая да свидетелствам. Познавам И., Г. и К. и с детето дори живеем заедно, както и с
Г.. Раздялата им е може би повече от една година, като в това време К. е виждал
детето, комуникирал е с Габриелка, а след като мина неговото дело и се установи
режим, всичко е спазвано, тя е давала достъп до детето, докато с И., то няма
взаимоотношения. Първоначално имаше някаква лека комуникация, която не доведе до
изграждането на каквато и да е било връзка между тях, след което просто И. спря
4
всякаква комуникация и две години не търсеше нито детето, нито Г., две години от
раждането до момента. След решението на съда и режима, тя почти всеки път идва с К.
да взема детето от нашия адрес. Детето все още е в процес на проговаряне, по един
начин е в нашето обкръжение и това, което виждам когато го вземат И. и К., при
тяхната среща детето винаги изпитва конфуз, дори отмества главичка, след това нямам
представа какво става, защото никога няма обратна връзка от страна на К. и на майка
му дори за елементарни неща. Относно това дали успява нещо да разкаже след срещата
си с тях, по принцип винаги е затворен след среща с тях, почти никога не успява нищо
да каже в първите часове от вземането от страна на майка му. Трябва му някакъв
период да го преживее това нещо и след това да успее да каже нещо, като много често
по неин адрес казва, че тя не е добронамерена, казва, че е лоша и никога не казва, че
това е баба му И., към нея се обръща с името И.. Ние никога не демонстрираме
негативни планове към детето, защото ние не желаем той да живее в отровна среда.
Назоваваме бащата като баща с името К. и съответно и нея като баба И.. Това е нещо,
което той преживява и по негов детски начин го изразява. Бащата е този, който
посреща детето, обикновено тя седи на задната седалка, където е детското столче и
бива поставен Алекс. Ставала съм свидетел как тя буквално се навира в него, въпреки
че детето изпитва конфуз, защото все пак не общуват ежедневно, детето е видимо
притеснено и изпитва някакъв вътрешен тормоз. Аз не съм била свидетел, но моята
сестра беше изключително разтревожена от една среща мисля, че ноември месец,
бащата не идва, съответно явява се И. и казва, че бащата е спрял по-настрани от нашия
блок и ще вземе детето и ще го занесе на бащата, при което Г. отказва, казва, че иска да
дойде до колата, за да види К. и че детето действително влиза в неговата кола, при
което стигат до колата и виждат любовник, гадже, не знам как да го нарека мъжа, с
който живее И., да я чака и посреща, като К. отсъства. Налага се Г. да звънне на К. и
той отнякъде идва след няколко минути по-късно. Така че се е случвало чрез лъжа да
се опитва да достигне детето и съответно да има контакт с него. На въпросната среща
това, което Г. ми разказа е, че мъжът си е позволил вулгарен изказ, да я напсува, което
не знам как трябва да се тълкува - човек, който няма пряка връзка с детето, да си
позволи такова отношение. Обратна връзка с възрастните хора няма, от страна на К. и
И., няма в случаите като посрещаме детето обратно, дори не знаем то какво е яло. Дори
има един случай, когато детето отива болно при бащата и бабата и без да се допитат
нито до майка, нито лекар, решават да дадат сироп, защото той беше с кашлица, без да
се допитат дали някой не е предприел нещо вече, което за мен е абсолютно нелогично
да се случва. Задължително е да има адаптация, защото като се опита нещо да
преразкаже, нещо за нея, я окачествява с думата гадна, включително разказва много
притеснителни случки - махане на зъби, не знам дали за нея важи или за някой друг,
прави едни движения в областта на гениталиите, които не са нормално да ги прави,
които в нашия дом няма от къде да ги види, всички тези малко сламчици подсказват, че
5
нещата не са по начина, по който примерно майката отглежда детето. Тя му е
направила читателска карта, води го на театър, на кино, опитва се да разшири общата
култура на детето, докато от другата страна аз такива неща не зная да съществуват. Все
още не преспива детето при К.. Бих казала, че няма интерес от другата страна, за да се
предадат тези неща. Обикновено когато се касае за чисто физически нужди на детето,
майката винаги информира бащата, а в по-голямата част от случаите, защото аз
предавам детето, аз съм човека, който нахвърля набързо за какво става въпрос. Аз го
предавам, за да избегнем напрежение и сцени, като тази, за която ви разказах за И. и за
гаджето й на тази сцена детето стана свидетел и беше изключително разтроено, така че
с цел да се минимизира конфронтация между едната и другата страна, аз като по-
неутрален човек се явявам. На предното дело бащата щеше да оправя своя живот тук в
нашия град, за да бъде близко до своя син, сега вече няколко месеца по-късно той е
извън България, върнал се е на работата по корабите, по думите на детето, че бащата
отива на кораб и от иска на И., че предстои тази промяна на К. в живота му. Никой не
дойде последната седмица и сестра ми беше тази, която попита дали ще дойде някой да
си изпълни режима, защото той се беше объркал и беше писал за предната седмица, че
няма да успее да го вземе, а то всъщност не беше датата за виждане. По време на
празниците Г. предложи на К. да вземе детето, но К. не се обади, по телефона му каза.
Също така за рождения ден му предложи да отидат те двамата като родители, само те
да излязат и да почетат детето си. Те почти винаги с бабата са заедно, аз го предавам на
бащата, но тя е там. Г. в дните когато К. изпълнява този режим е на работа, за да може
в останалите две съботи и недели когато по график й се полага да почива, да се
възползва от това и да бъде с детето си като пълноценен родител, защото детето ходи
на детска градина, от понеделник до петък е от 8.30 до 17 часа, значи остават няколко
часа, в които тя да го обгрижи чисто физически. Има лели и госпожи на детската
градина. Когато се налага го водя и го вземам. Аз не присъствам на срещите с бащата,
само предавам детето. Казва се на бащата когато детето се предава болно. Не му
предава лекарствата, защото това разболяване се случва сутринта и за да не наруши
правата на бащата, то има нужда от преглед и тя е дала това, което е първоначално за
един старт на лечението, от там нататък бащата няма какво да даде. Ако се налага
разбира се, че ще му даде лекарства, няма да го остави без лекарства. Само И. да дойде
да вземе детето казах, че се е случвало, не съм свидетел, преразказано ми е от сестра
ми, която беше безкрайно разтреперана и притеснена от това, че детето отива в една
среда където я псуват. Тя се е обадила на К., за да разбере какво се случва. Тя е
държала А. и не е отговорила доколкото знам. Сестра ми и К. имат общо дете, така че
той е баща на детето й. К. го определям като баща на детето й. По отношение на Г.
каква дума ще употребите не мисля, че има някакво значение. В случая това, което съм
казала за И. също не е от значение и двете двойки са без брак, едната двойка
продължава да живее без брак, другата също.
6
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. ПЕТЯ Д., РАЗПИТАНА КАЗА : Познавам Г. М. Д. от 13 години,
приятели сме, за мен тя е една много борбена и силна жена, която работи и успява да
съчетава работата си и гледането на детето й. За мен детето расте в една много добра и
спокойна среда, винаги е здраво, добре облечено, като всяка една майка го води на
театър и детски площадки, всичко, което е присъщо за една добра майка. Бащата К.
познавам чрез Г.. Два пъти съм го виждала. Бабата познавам от снимки от изписването
на детето, лично не я познавам. Доколкото знам от Г., бабата има контакти с детето
посредством бащата. Такива случаи да не й е давано детето, нямам информация, но
станах неволен свидетел на грозна ситуация поне за мен. На 18.11. имахме уговорка с
Г. за среща, понеже това беше деня, в който дава детето на бащата К.. Сцената се
разигра зад блока, в който живее Г.. Аз бях настрани от пряката ситуация, която се
беше разиграла, но ясно ставах свидетел на това, което се случва и това, което е
изказано гласно. Г., бабата на А. и непознат за мен мъж бяха до кола, която не беше на
Г., тъй като познавам нейната кола и както казах, станах неволен свидетел на грозни
обиди от страна на мъжа, доста са нецензурни, които са се запечатали в съзнанието ми
и мога да ги възпроизведа. Той каза „курво долна, мръсна, измий си калния задник“,
това бяха думите на мъжа към Г.. Впоследствие разбрах кой е този мъж. Впоследствие
след приключване на тази грозна ситуация с Г., тъй като имахме уговорка за среща,
говорихме. В този ден бащата е трябвало да вземе детето по установения за свиждане
режим, но не е дошъл той, а е дошла бабата. Първоначално е поискала да го вземе от
колата на Г., детето се е намирало там, но Г. не е пожелала да го даде, понеже това,
което е постановил съда е да го предаде на бащата и е пожелала съответно да го отведе
до колата където бабата е твърдяла, че се намира бащата, който по нейни думи е
търсил място за паркиране. Когато Г. отнася детето до тази кола където се развива
цялото действие, тя вижда, че К. го няма, а е този чужд непознат до тогава за мен мъж,
съответно двамата възрастни са се нахвърли върху нея обиждайки я по този грозен
начин. Впоследствие тя ми го разказа, но станах неволен свидетел на ситуацията пред
колата с тези грозни думи. Впоследствие бабата я чух да изрича „ще видиш, пак ще
опреш до мен“, каквото и да значи това, по тона й ми прозвуча като закана. Доколкото
знам от Г., детето е в период на адаптация към така установения режима с бащата. Той
изпълнява режима си, но от скоро отсъства от страната и няма възможност да
изпълнява този режим. Имаме чести контакти ,аз имам две деца, играе с моите деца,
детето абсолютно нормално изразява себе си, исканията си, нуждите си, контактно е,
има добра речева комуникация за неговата възраст. Живеем заедно, нормално е да се
виждат моите деца с баба си и дядо си, а по време на празници се събират всички. Не е
дала детето на бабата, защото съдът е разпоредил режим на свиждане с бащата, това ми
каза тя. Доколкото знам нямат помежду си комуникация майката и бабата,
7
майчинският й инстинкт й е продиктувал това и в крайна сметка, законова държава
сме и трябва да се придържаме към това, което е разпоредил съда. Първо имам много
добра визуална памет и от разговора, който протече, разбрах, че е бабата, защото Г.
няма да го даде на друг непознат човек. Детето беше в колата приготвено да изчакат К.
и да се осъществи режима на свиждане. Този откъс от разговора лично го чух,
впоследствие ситуацията, която се е разиграла до нейната кола, тя ми я разказа, но на
тази грозна сцена лично присъствах. Не чух какво е отговорила Г., тя остана като
безмълвна. Не знам да е казала нещо преди това, аз станах свидетел на тези секунди от
разговора.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямаме искания за други доказателства.
АДВ. А.: Нямаме искания за други доказателства.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. А.: Аз Ви моля да уважите предявените искове така както са предявени,
доколкото същите са в минимален размер като искане на време за режим на лични
контакти на бабата с детето. Безспорно се установи, че между бабата и майката на
детето, както имаше проблеми с режима на лични контакти на бащата с детето, поради
нежеланието на майката да се осъществяват такива контакти, така и има проблеми на
срещите на бабата с детето, поради нежеланието на майката да разрешава контакти на
детето с неговата баба. От какво е продиктувано искането. Бабата не живее в гр.
Сливен, т.е. когато бащата може да осъществява режима на лични контакти, бабата е в
Шивачево и няма възможност лично да контактува с детето чрез баща му. Самият
режим на бащата по искане на майката, е максимално редуциран до контакти с детето,
които не съответстват нито на възрастта му, нито на неговите потребности, те
обслужват единствено страховете на майката. Доколко те са основателни сме изложили
мотиви в исковата молба. Бабата може да се грижи за детето и това е установено от
събраните по делото доказателства, социален доклад и свидетелски показания от
днешното с.з. Свидетелите на ответната страна не оспориха и не обориха твърдението,
8
че бабата не е вредна, опасна или страшна за детето, напротив, детето има нужда да
общува както с бащата, така и с неговите роднини. Това е необходимо за възпитанието
и израстването на детето, а от личен опит можем да кажем, че детето тъкмо в тази
възраст до към 10 – 12 години ще общува пълноценно със своите баба и дядо, след
което интересите му ще бъдат насочени вече другаде, поради особеностите на
възрастта. Тъкмо за този период говорим, че бабата следва да има контакти с детето,
което е необходимо за самото дете, полезно и важно. Изцяло поддържаме мотивите,
които сме изложили в исковата молба, които по никакъв начин не са оспорени от
свидетелите. Бащата няма възможност да се среща с детето във времето, в което работи
в чужбина. В СК е предвидена възможност родителите на бащата, в случая бабата,
която желае да отглежда детето, за която няма установени опасности по отношение на
детето, или дори нежелание на детето да общува с бабата, тя би могла да встъпи в
режима на бащата, за да се среща с него. По отношение на възражението в писмения
отговор за предложението детето да навърши пет години, за да бъде на гости при баба
си през лятото за една седмица или месец и да навърши 10 години, за да се среща с
бабата считам, че дори не си струва да го обсъдим, толкова е безсъдържателно.
Претендираме за направените по делото разноски.
АДВ. А.: От името на моята доверителка моля да отхвърлите, като
неоснователно искането на ищцата да й бъде определен лично на нея режим, а така
също да й бъде предоставен за упражняване режима определен на бащата за лични
контакти с детето. По делото безспорно се установи, че между ищцата и детето на
двамата ответници няма изградени отношения, защото в периода от както детето е
родено, до месец ноември 2023 г., когато по същество бяха постановени режим на
контакти на детето с бащата, ищцата не е проявявала абсолютно никакъв интерес към
това дете, не е установила контакти с него, с изключение както самата тя твърди в
исковата си молба, когато е било изписано детето и един или два пъти в този период от
време, в който тя имала възможност да се види с него. Какви са причините не е от
особена важност, защото ако ищцата имаше желание да се види с детето в отсъствието
на сина си, тя би могла да бъде по-настоятелна да изгради добри отношения с моята
доверителка и евентуално по този начин да си осигури възможността да контактува
както с нея, така и с детето. В този период от време детето е било прекалено малко, за
да се очаква, че то може да бъде евентуално предоставено на самостоятелни грижи на
ищцата. Очевидно от днешните събрани доказателства, включително и от свидетелите
на ищцата, не се устави между нея и детето да са били установени трайни отношения,
още по-малко да са изградени емоционални връзки. Човекът, с който ищцата живее сам
заяви, че тя се е виждала с това дете два или три пъти и няколко пъти в периода откакто
е определен окончателния режим на контакти с бащата. Дори да приемете, че съгласно
закона не е възможно да бъде отказано на бабата да се постанови такъв режим на
лични контакти и да й определите такъв считам, че моята доверителка с основание
9
възразява срещу претенциите на ищцата да й бъде определен толкова дълъг период на
контакти с детето при положение, че то никога не е било само с нея. От разпита на
свидетелите се установи, че детето е още в период на адаптация на отношенията с баща
си, да не говорим за един човек, който не е постоянно с него и в режима на контакти с
бащата дори не е непрекъснато с него. Очевидно в тази възраст детето има нужда от
повече време, за да се адаптира. Дали съдът ще определи, че това ще бъде до петата
година на детето или до десетата, или в един по-кратък период от време, това е въпрос
на преценка нуждата на детето от тези контакти. Считам, че са неоснователни
доводите, като съдът оцени нуждата на детето от тези контакти. Считам, че са
неоснователни доводите, че режима, който към днешната дата е определен на контакти
на бащата с детето, били израз на страховете на моята доверителка. Намирам, че това
не е така, по-скоро това е преценка на съда, че към настоящия момент дори с бащата
детето трябва да има специален период на адаптация и в един по-късен период от
време да бъде предоставена възможност той да се вижда с това дете с преспиване, още
повече това струва ми се важи по отношение на бабата. Що се отнася до
обстоятелството, че бабата имала възможност да изпълнява режима на бащата
намирам, че в никакъв случай този режим не е определен за бабата, той е определен за
бащата. Очевидно за бащата това няма особено значение, защото в делото между
страните, между моята доверителка и него, той беше категоричен, че ще устрои живота
си в България така, че да може да има възможност непрекъснато да контактува с
детето. От представените по делото доказателства стана ясно, че той е бил на работа
само за срок от шест месеца дотолкова, доколкото да установи пред съда, че тук в
България той все пак има работа, от която да издържа себе си и евентуално детето, но
този договор е прекъснат с изтичането на шест месечния изпитателен срок и след това
бащата не е предприел абсолютно никакви действия да установи по някакъв начин
себе си, да се устрои тук на работа, за да може да се вижда с детето. Като имате
предвид тези обстоятелства ще Ви моля да се произнесете. По отношение на
претенциите за разноските, настоящото производство не е състезателно, то е съдебна
администрация, поради което считам, че на страните не следва да бъдат присъждани
разноски, всяка една от тях трябва да си ги понесе така както ги е направила. В този
смисъл ще моля да се произнесете.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение на 22.05.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.15 часа.
10
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
11