РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Велико Търново, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.03.2021 година, постановено по гр. дело № 1786 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, до делба при квоти общо една втора идеална
част за ищците Д.А. П. и Е.П. Д.–П.а и една втора идеална част за ответницата В. Г. И. е
допуснат гараж в гр. В.Т., ул. „*“ №, построен в урегулиран поземлен имот III -268 в квартал
6 по подробния устройствен план на града, заснет с кадастрален идентификатор
10447.504.7.6.2.
Решението е обжалвано от ответницата В. Г. И. с искане за отмяната му и
постановяване на ново, отхвърлящо делбения иск с присъждане на разноски за две
инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при разглеждане на делото, свързани с
призоваването й, необоснованост на атакуваното решение и противоречие с материалния
закон.
Ответниците по жалбата - Д.А. П. и Е.П. Д.–П.а – излагат доводи за
безпорочност на решението. Претендират разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271
от ГПК, приема:
По реда на чл. 341 и сл. от ГПК е предявен иск правно основание чл. 34 , ал. 1
1
и 2 от Закона за собствеността.
Ищците - Д.А. П. и Е.П. Д.–П.а - излагат в исковата си молба, че по силата на
постановление за възлагане по изпълнително дело № 730 по описа на съдебен изпълнител
Дияна Колева за 2016 година в режим на семейна общност придобили една втора идеална
част от гараж в гр. В.Т., ул. „*“ №, построен в урегулиран поземлен имот III -268 в квартал 6
по подробния устройствен план на града, заснет с кадастрален идентификатор
10447.504.7.6.2. Имотът бил придобит в семейна общност от ответницата и съпруга й,
прекратена по реда на чл. 27, ал. 4 от Семейния кодекс за личен дълг на последния по
цитираното изпълнително производство. По реда на настоящото производство претендират
делба при равни за страните права.
Ответницата - В. Г. И. – оспорва иска с довод да е изключителен собственик
на гаража въз основа на покупка от 2020 година. По това време била разведена и бившият й
съпруг – Н. Д. И., длъжник по описаното в исковата молба изпълнително дело, не би могъл
да придобие права върху гаража, секвестирането на които да доведе до собственост за
ищците.
Ищците са репликирали, че гаражът е придобит още през 2003 година, когато
ответницата е била в граждански брак с Н И.
Ответницата отрича сделката от 2003 година да има за предмет гараж, а в
отношение на евентуалност – ако все пак включва и гараж, то той да е придобит с пари,
дарени от родителите й.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
На 09.04.2003 година Н. С.П. е продала на ответницата идеална част от дворно
място - урегулиран поземлен имот III -268 в квартал 6 по подробния устройствен план на гр.
в. Т., заедно с трети жилищен етаж от построената в дворното място жилищна сграда и
гараж, както и една втора идеална част от подпокривното пространство на жилищната
сграда за цена от 17 552.90 лв. - нотариален акт № 370 по нот.дело № 178/2003 год. на
нотариус Д. Д. По това време ответницата е била в брак с Н.Д. И. – приложеното решение на
испански съд по брачно дело № 656 по описа за 2012 година. С постановление от 16.09.2019
година на ищеца, по време на брака му с ищцата, е възложена една втора идеална част от
гараж 10447.504.7.6.2, секвестиран за дълг на бившия вече съпруг на ответницата – Н. И. –
документът за цитираното постановление на лист десети от преписката по
първоинстанционното дело.
Искът за делба е неоснователен. Следва да бъде отхвърлен на това основание с
присъждане на разноски в полза на ответницата, по делото доказани като сума от 1 040 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В разрез със събраните доказателства е тезата на ищците, че ответницата е
придобила възмездно гаража по време на брака си с длъжника по изпълнителното
производство, по което в полза на ищеца е издадено описаното в исковата молба
2
възлагателно постановление.
Със сделката от 2003 година по приложения нотариален акт № 370 по
нот.дело № 178/2003 год. на нотариус Денчо Денчев е уговорено прехвърляне две вещи –
жилище и гараж, а е определена една глобална цена за двете вещи. Договорът е нищожен по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 183 от ЗЗД, защото страните не
са постигнали съгласие коя вещ за каква цена се прехвърля. Въпросът за самостоятелната
вещноправна характеристика на жилището и гаража е законодателно решен чрез нормите на
ЗУТ и ЗКИР и подзаконовите актове по приложението им. Чл. 183 от ЗЗД изисква срещу
една вещ страните да постигнат съгласие за определена цена.
Да се изисква от страните по продажбата за всяка продавана вещ да уговорят
отделна цена, освен стриктно законодателно и формално, има важно практическо значение.
Ако цената на две и повече продавани вещи е уговорена глобално, злепоставена би била
всяко от страните в хипотезите на чл. 189 и сл. от ЗЗД. Липсата на съгласие за цена на всяка
вещ би изправила страните в невъзможност да упражнят правата си за намаляване на цената,
за разваляне на договора поради неизпълнение в хипотезите на съдебно отстранение.
Решаващото за необходимостта да се отрече валидност на договор като този от
2003 година е опасността от последващо прехвърляне на продадените вещи, в това число и
на различни лица. Техните права по евентуална евикция биха били нереализируеми ако
липсва яснота за каква сума е прехвърлена всяка от вещите по предходната продажба. Още
повече, че по действащото законодателство отговорността за евикция не изисква фактическо
отнемане на продадената чужда или обременена с вещни права вещ. Щом такава сделка
може да увреди трети за нея лица, и с това да застраши оборота, изводът че валидност следва
да й бъде отречена се налага от само себе си.
Ответницата не е придобила права върху гаража по договора от 2003 година,
права не е придобил и съпругът й, длъжник по производството, по което е издадено
възлагателното в полза на ищеца постановление. Затова въз основа на това постановление
ищците права не са придобили – чл. 496, ал. 2 от ГПК.
Твърдяната по исковата молба съсобственост не съществува, а това налага
правото на делба да бъде отречено.
Доводите на ищците, развити в обратна насока, не държат сметка за
нищожността на договора по нотариалния акт от 09.04.2003 година. Изцяло са обусловени
от тази нищожност и затова самостоятелни съображения по основателността им съдът не
излага.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 15.03.2021 година, постановено по гр. дело
3
№ 1786 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година, вместо което
постановява:
Отхвърля предявения от Д.А. П., ЕГН: ****** и Е.П. Д.–П.а, ЕГН: *******, двамата от гр.
Р, бул.“*“ № , вход , етаж , против В. Г. И., ЕГН: *****, от гр. В. Т., ул. „*“ №, вход „“, етаж
, ап. № , и с к за делба на гараж в гр. В. Т., ул. „*“ №, построен в урегулиран поземлен
имот III -268 в квартал 6 по подробния устройствен план на града, заснет с кадастрален
идентификатор 10447.504.7.6.2, като неоснователен.
Осъжда Д.А. П., ЕГН: ***** и Е.П. Д.–П.а, ЕГН: *****, двамата от гр. Р., бул.“*“ № , вход ,
етаж - всеки поотделно - да заплатят на В. Г. И., ЕГН: ***, от гр. В. Т., ул. „*“ № , вход „,
етаж ап. № по 520 (петстотин и двадесет лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4