гр.Силистра,
17.11. 2025 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд
гражданско отделение открито
заседание на двадесет и първи октомври
през
две хиляди и
двадесет и петата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при секретаря Мирена
Стефанова и в
присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
председателя.... гр. дело № 152 по
описа за 2019
год.
и като
взе в предвид
данните по делото,
прие за установено следното:
Настоящото
дело е образувано по искова молба, предявена от адв.Т.Д.,
процесуален представител на Б.Г.Б., ЕГН **********, против Д. Д.Й., ЕГН ********** и В.Е.Т., ЕГН **********,
като претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, в
отношенията между страните, по предявения от Б.Г.Б., иск по чл.464 от ГПК, че
за ответницата Д. Д.Й., ЕГН **********
не съществува вземане към ответника В.Е.Т., ЕГН **********, в размер на 208
616.36 /двеста и осем хиляди шестстотин и шестнадесет лева и 36 стотинки/ лв.,
представляваща главница съгласно
изпълнителния лист неизплатено трудово възнаграждение за периода
20.06.1995г.-29.06.1999г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018г.
до окончателното изпращане на задължението и неолихвяеми
вземания- мораторна лихва, дължима за периода
30.06.1999г. до 12.11.2018г. - 487 927.21 /четиристотин осемдесет и седем
хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 21 стотинки/ лв., представляваща
сбора от сумите по издаден изпълнителен лист № 893 от 07.12.2018г., въз основа
на Заповед за изпълнение № 2846/20.11.2018г. по ЧГД № 1610/2018 год. по описа
на Районен съд-Силистра или че процесиите суми са погасени по давност,
претендира и направените по делото
разноски.
Съгласно
изложените в исковата молба основания, с
решение № 919/02.07.2010 г. по в.гр.д.№ 411/2007г. по описа на ВОС ЕТ
„ЕЛ ЕС БИ СИ ЛИМИТЕД - В.Т.” е осъден да
заплати на Б. неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода
03.06.2003г. - 08.04.2004г. - по 1650,00 лв. за всеки от месеците, ведно с
обезщетение за забавено плащане. Издаден е ИЛ и е образувано изп.д. № 20113110408122, по описа на СИС при ВРС, като
впоследствие изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ - Даниела П. - Янкова, и
е под номер 20157110400454.
На
22.04.2019 г., адв. Д., в качеството и на процесуален
представител на ищеца по настоящото дело, но вече в ролята му на взискател по изп.д. дело № 20157110400454 на ЧСИ Даниела П. *** действие
района на ВОС, получила съобщение за
предявяване на разпределение с изходящ №: 8033 / 28.03.2019 г.,насрочено
за дата 25.04.2019 г. от 14,00 часа. Към
исковата молба е приложен и протокол на ЧСИ, съставен на 25.04.2019 г.,
съгласно който, поради постъпилата молба от взискателя
Б.Г.Б., с която оспорва съществуването на вземането на присъединения кредитор Д.Д.Й., ЧСИ отлага насроченото за този ден предявяване на
разпределението и указва на взискателя Б. в едномесечен
срок да представи доказателства за предявяване на иска.
Въз
основа на Заповед за изпълнение № 2846/20.11.2018г. по ЧГД № 1610/2018 год. по
описа на Районен съд-Силистра и издаден ИЛ, при частен съдебен изпълнител
Георги Г.,*** действие СсОС е образувано изпълнително
дело №20187670401793. Съгласно представения изпълнителен лист длъжникът В.Е.Т.,
ЕГН:********** е осъден да заплати на взискателя Д.Д.Й., ЕГН:**********,
следните суми :
- Главница, в размер на 208 616.36 /двеста и
осем хиляди шестстотин и шестнадесет лева и 36 стотинки/ лв., представляваща
съгласно изпълнителния лист неизплатено трудово възнаграждение за периода
20.06.1995г.-29.06.1999г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018г.
до окончателното изпращане на задължението.
- Неолихвяеми
вземания- мораторна лихва, дължима за периода
30.06.1999г. до 12.11.2018г. - 487 927.21 /четиристотин осемдесет и седем
хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 21 стотинки/ лв;
Вземането
на кредиторката произтича от трудов договор № 4 от
20.06.1995 г., сключен между нея и ЕФ „ Няма Няма“,
за неизплатено трудово възнаграждение за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999
г. – стр.
Ищецът
оспорва действителността на трудовия договор, достоверността на датата му,
твърди, че няма редица от необходимите реквизити, няма данни дали е
съществувала такава фирма, до кога е съществувала, дали е преригистрирана
и кога е прекратена.
Въпреки,
че са изтекли всички преклузивни и давностни срокове В.Е.Т. е потвърдил вземането и. Ищецът счита, че е недопустимо признаване на вземането, след като е изтекъл давностния срок, както и , че е недопустимо да се удължават
срокове.
Ищецът
твърди, че трудовият договор е нищожен, защото е привиден /симулативен/,
при условията на евентуалност в противоречие със закона, в условията на
евентуалност за заобикаляне на закона, в условията на евентуалност при
накърняване на добрите нрави, в условията на евентуалност сключен при липса на
съгласие. Според него нищожно е и споразумението от 09.11.2018 г. , приложено
по заповедното производство, защото е привидно /симулативно/,
при условията на евентуалност в противоречие със закона, в условията на
евентуалност за заобикаляне на закона, в условията на евентуалност при
накърняване на добрите нрави, в условията на евентуалност сключено при липса на
съгласие.
Ищецът
прави възражение и за изтекла погасителна давност, съобразно разпоредбите на
ЗЗД, на процесните вземания на Д.Й..
Ищецът
счита, че незаконосъобразно заявлението в заповедното производство е подадено
от Д.Й. по реда на чл. 410, а не по реда на чл.417 ГПК, тъй като с изменение на
ГПК, обнародвано в ДВ бр. 122/2017 г. разпоредбата на чл. 417 ГПК е променена,
като беше създадена разпоредбата на чл. 417, т. 8 ГПК (нова ДВ бр. 122/2017
г.), в която е предвиден нов документ, въз основа на който би могла да се
издаде заповед за изпълнение и да се допусне незабавно изпълнение - влезли в
сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” (ГИТ) до работодател за изплащане на забавени повече от два
месеца парични задължения по трудови правоотношения.
Изброявайки
липсата на редица реквизити в заявлението по чл. 410 ГПК, ищецът изтъква, че
въпреки , че се касае за задължения за периодични плащания, не са посочени конкретните дати на
изискуемост на всяка вноска, което е в противоречие с разпоредбите на закона и
практиката на ВКС, непрецизно е формулирана и претенцията за вземания за лихви,
без да се посочват съответните периоди на забавата, включително началния момент
на изпадането в забава за всяка една претендирана
закъсняла вноска и нейния размер, каквото не е направено, което е в
противоречие с разпоредбите на закона и практиката на ВКС.
Ищецът
твърди, че във връзка с гореописаният трудов договор са водени и други дела -
гр.д. 1442/2012 г. и 1443/2012 по описа на Силистренски районен съд и др., по
които претенциите на В.Е.Т. са билиа отхвърлени.
В
депозирания по реда на чл .131 ГПК писмен отговор от адв.
В.В. ***, процесуален представител на ответника В.Т.,
се заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Изложени са аргументи за неоснователност на твърдението на
ищеца, че правоотношението между ответниците, произтичащо от трудов договор е
недействително, а от процесуална гледна точка и недопустимо. Счита, че
възразявайки срещу действителността на трудовия договор, както и позовавайки се
на изтекла погасителна давност, ищецът претендира чужди права, което
противоречи на чл.26, ал.2 ГПК, съгласно
който "освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съд". Счита, че с признанието на вземането на
ответницата Д.Й. от страна на неговия
доверител, давността се прекъсва, като "от прекъсването на давността
започва да тече нова давност" (чл.117, ал.1 ЗЗД) Поради тази причина, за
прекъснат следва да се счита и срокът по чл.358 КТ, който е давностен,
а не преклузивен, както твърди ищеца. Позовава се на
правилото, че давността не се прилага служебно и на нея може да се позове
единствено длъжникът - притежаващ това самостоятелно субективно право, което
никой друг не може да упражни от негово име. Процесуалният представител на
ответника Т. възразява и срещу твърдението на ищеца, че неправилно е избрана в
заповедното производство процедурата по чл .410 ГРК,
вместо тази по чл. 417 ГПК. Счита, че тук решаваща е преценката на кредитора.
Не споделя и становището на ищеца, че предвид размера на вземането между
двамата ответници – над 25000 лв., същото е извън
родовата подсъдност на първоинстанционния съд, тъй като съгласно чл.104, т.4 ГПК, исковете с цена на иска над
25000 лева по трудови спорове, са подсъдни на районните съдилища. Следователно
законодателят не препятства подаването на заявление по чл. 410, ал.1, т.1 ГПК
за вземания за парични суми - надхвърлящи сочения максимален размер, когато
произтичат от трудов спор. Позовава се и на
изричната разпоредба на чл.210 КТ, която урежда издаване на заповед за
изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК, независимо от размера на вземанията.Претендира
и разноските за производството. В с.з.
поддържа отговора.
Ответницата
Д.Д. е представила писмен отговор и чрез ангажирания
от нея адв. В. *** . Поддържа заявеното от адв. В. становище, че ищецът не може да упражнява чужди
права (извън хипотезата на чл. 134 от ЗЗД) всички правоизключващи,
правоунищожващи и правопогасяващи
възражения, поради това, че ищецът не е страна нито по трудовия договор, нито
по споразумението и в този смисъл не може да упражнява чужди права, по арг. от чл.26, ал.2 от ГПК пред съда. Излага факти,
свързани с образуваната пр.пр. № 16795/2011г. по
описа на РП - Варна, която касае правоотношения между ищеца и ответника Т.,
които са извън предмета на настоящото дело и не могат да бъдат довод за
неоснователност на иска, а по – скоро касаят спор, който е служебно известно,
че е предмет на друго дело между тях.
Впоследствие,
преди да настъпи преклузията по чл. 146, ал.3 ГПК,
процесуалният представител на ищеца Б.Г.Б., ЕГН **********, адв.Т.Д.,
вземайки становище по отговорите на ответниците, направи следните възражения:
Счита,
че тъй като няма данни ЕФ “Няма Няма“ да се е преименовала,
съобразно ТЗ, каквото задължение е имала след излизането на ТЗ, освен това тази
фирма няма и никога не е имала Булстат и данъчен номер, поради което твърди, че
няма такъв субект, тази фирма не е съществувала, не е осъществявала дейност, не
е имала правосубектност и няма качество на
работодател.
Счита, че процесният
трудов договор, който е от 20.06.1995 г. няма задължителни реквизити - следвало
е да бъде вписан като работодател
едноличен търговец, булстат и данъчен номер.
Счита,
че правилото на чл. 75, ал.1 КТ не се прилага, тъй като ответницата Й. е
действала недобросъвестно при сключването на трудовия договор, тъй като тя е
знаела, че няма необходимата квалификация, образование и правоспособност за
длъжността „бизнес консултант“, но е приела сключването на този трудов договор
за тази длъжност, поради което и правилото на чл. 75, ал. 1 от КТ не се
прилага. Счита, че ответницата не е
постъпвала на работа и не е престирала труд по този
трудов договор, поради което прави възражение за това, че трудовото
правоотношение не е възникнало.
Според
процесуалния представител на ищеца, за
да възникне задължение за заплащане на трудово възнаграждение, не е достатъчно
само наличието на трудов договор, съобразно разпоредбата на чл. 63 от КТ,
следва работникът да е започнал работа и да е престирал
труд, каквото не е направено от г-жа Й., тъй като през периода 95-99 г., г-жа Й.
*** Загора, където или е полагала труд или е била безработна или е била
студентка. През 1997 г. тя се е омъжила в Стара Загора, а през 98 г., пак в
Стара Загора е родила сина си. Тя е била в майчински и е отглеждала детето си в
Стара Загора.
Счита,
че договорът противоречи на добрите нрави, защото е налице свръхпрекомерност
на уговорения размер на насрещна престация, което
опорочава волеизявлението, поради противоречие с добрите нрави и води до
неговата нищожност. Освен, това,
трудовият договор е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 10 от ЗЗД, действаща към него момент, в която се казва, че плащанията се уговарят в
местна валута. Към оня момент заплащането на трудовото възнаграждение в чужда
валута е забранено, съгласно чл. 12 от ЗСВЦВК.
Твърди,
че договорът е привиден, тъй като волеизявленията на страните са привидни.
Страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации.Твърди,
че договорът е сключен без основание, защото е неистински, а това води до
нищожността му като сключен без основание. Основанието на всеки договор е
придобиването на едно право.Освен това, счита, че договорът е сключен при липса
на съгласие, тъй като и двете страни са направили външно изявление, което
формално оформя фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване,
а именно работодателят не е заплащал
дължимите осигуровки и заплати, а служителят не е потърсил правата си и не е
поискал трудовото си възнаграждение, което води и до извода, че правните
последици не са желани и от двете страни. Твърди, че с договора и
споразумението между ответниците, което и до този момент не е представено от тях,
се цели заобикалянето на закона, за да се включат в изпълнителното
производство. Заявява, че е налице
превратно упражняване на субективни права и правните последици са отказ
от защитата им, каквото е направил В.Т. в заповедното производство.
На
следващо място, твърди, че процесният договор има
невъзможен предмет, тъй като е с начална фактическа или правна невъзможност да
се изпълни. Работодателят не е упражнявал търговска дейност и няма за какво да
получава бизнес консултации, а служителката не е имала необходимата
квалификация, опит и знания, за да ги дава, включително същата физически не е била в месторабота в град
Силистра. Освен това, липсата на Булстат и данъчен номер за работодателя,
според процесуалния представител на ищеца,
означава, че въпросният работодател не е започвал осъществяването на
търговска дейност, поради което и е налице невъзможност за изпълнението на този
договор. Добавя, че шифърът, който е записан в този в трудов договор, не
съществува.
Адв. Д. твърди, че в депозираният
писмен отговор е изложена непълна и
невярна информация на първо място във връзка с образуваното на 08.09.2006г.
срещу ищеца Б.Г.Б. ДП № 418/2006г. по описа на ОД на МВР - Варна, пр.№
5943/2006г. по описа на ВРП по искане на ответника Т., което е прекратено , тъй
като „по досъдебното производство не са налице доказателства за извършено от Б.Г.Б.
престъпление.“
Счита
за невярно и твърдението на ответниците, че задължението е новирано
с подписването на споразумението, тъй като приемането на нови срокове на
издължаване не водят до новация, защото срокът не
може да се новира, когато той представлява само част
от съдържанието на стария дълг, какъвто е случая.Съгласно чл. 107 ЗЗД,
фактическият състав на новацията включва
съществуването на валидно възникнало задължение, което се погасява, валидно
възникване на нов дълг на мястото на стария, разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет, а в
коментираното от ответните страни споразумение не е обективиран договор за новация, защото не се съдържат съществените елементи на
този правен институт, поради което и не е породил правното си действие.
Процесуалните
представители на ответниците Й. и Т., адвокатите В. и В., оспорват всички
наведени в съдебните заседания
оспорвания на процесуалния представител на ищеца Б., адв
.Д..
Според
адв. В., в НОИ не се съдържа, няма база данни за
платени осигурителни вноски на лица, не се съхранява такава информация преди
2000-та година. Оспорва представеното в с.з. доказателство от ищеца - писмо от
НОИ с изх.№Ц1023-18-33 от 17.12.2020г. , като твърди, че не става ясно за кой
период се отнася. Протоколът от
разпределението по изп. дело също счита за
недопустимо доказателство, тъй като не е
влязъл в законна сила и е в процес на обжалване.
Според
адв. В., фактът, че фирмата не е пререгистрирана по
ТЗ, че няма Булстат, данъчен номер , не е пречка в онези години да извършва
своята дейност. Това са административни дейности, които не влияят на
съществуването на търговеца и неговата възможност да извършва търговска
дейност. Като оспорва всички възражения на ищеца по трудовия договор, счита,
че е недопустимо да се прави възражение
за нищожност на облигационна връзка, сключена между трети страни, в която
ищецът в конкретния случай не участва. Това касае и въпроса с изтеклата
давност.
ОС
, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Исковата
претенция е по чл. 464, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал.1
ГПК.
Към исковата молба са приложен решения на ВРС,
ВОС и ВКС по гр.д.№ 7/2006г, 9 състав по описа на ВРС, както и решения на ВРС и
ВОС и Определение на ВКС по гр.д.№ 4479/2007г., 11 състав, ВРС, а също и молба,
съобщение и справка по изп.д. 454/2015 г., ЧСИ
Даниела П. *** действие района на ВОС, от които се установяват
хронологически посочените в нея
фактически основания, обуславящи правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Исковата
претенция по чл. 464 се основава на твърдения за нищожност на трудовият договор, защото е привиден /симулативен/, при условията на евентуалност в противоречие
със закона, в условията на евентуалност за заобикаляне на закона, в условията
на евентуалност при накърняване на добрите нрави, в условията на евентуалност
сключен при липса на съгласие. Въпреки , че се изброяват твърдените основания
за нищожност в условия на евентуалност, иск по чл. 74 КТ не е предявен. Следва
да се изясни, че по отношение на трудовите договори не са съотносими
пряко разпоредбите на чл. 26 и сл. ЗЗД. Искът по чл. 74 КТ по своя характер, е конститутивен, като с разрешаването му се търси правна
промяна в положението на страните по трудовия договор. Съгласно разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективен
трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В Кодекса на труда законодателят
борави с родовото понятие недействителност и не съдържа уредба на отделните
основания, водещи до нищожност или унищожаемост на
трудовия договор. С оглед специфичните обществени отношения, които трудовото
законодателство регламентира недействителността на трудовия договор има и свои
характерни правни последици, които се различават от последиците на общите
основание за нищожност и унищожаемост /чл. 74, ал. 6
и ал. 7 КТ и чл. 75 КТ/. Доколкото обаче трудовото право е част от системата на
гражданското право, основанията за недействителност на гражданскоправните
сделки, намират субсидиарно приложение и към въпроса
за действителността на една трудовоправна връзка.
Поради
липса на заявена искова претенция по чл. 74 КТ, дори и да са налице
предпоставки за обявяване на трудовото
правоотношение между ответниците за недействително на което и да е от
изброените от ищеца основания и наличието на праевн
интерес за ищеца от това, то няма как да бъде считано за такова, тъй като няма
нито влязъл в сила диспозитив с такова съдържание, нито заявено искане в този
смисъл в настоящото производство, съгласно чл. 74 КТ.
Ето защо, в случая, основателността на
исковата претенция, доколкото касае твърдение, че не съществува вземане между
ответниците, следва да се концентрира върху въпроса доколко по силата на
сключения трудов договор, независимо от това дали е недействителен, ответницата Д.Д.Й.
е престирала труд и дали този труд и е бил заплатен
или е останало неизплатено задължение за
положения от нея труд.
По делото е назначена ССЕ с вещо лице Й.Т., от
заключението на която се установява, че през периода 1995 г. до 1999 г., ЕФ
„Няма Няма“ не е извършвало търговска дейност, за
процесния период 20.06.1995 г. до 29.06.1999 г„ в регистрите на НОИ липсват
други данни лицето Д.Д.Й. да е било осигурявано,
освен подадената Декларация 1 от осигурител ЕТ“Михаела-Василка Желязкова“, ЕИК
********* за м.януари 1998 г. с посочени данни за обезщетение за майчинство в
размер на 45,50 деноминирани лева, от приложено към експертизата удостоверение
от НОИ, се установява, че няма постъпили данни за осъществена дейност от ЕФ
„НЯМА НЯМА“ и за наети лица и няма предадени
разплащателни ведомости и трудово-правна документация. Не са установени и други
косвени индикации, че има данни, че за посочения период 20.06.1995 г. до
29.06.1999 г., Д.Д. Б.е работила в ЕФ „Няма -Няма“. От предоставена информация с Писмо Изх.№РД-37-297 от
30.08.2022 г. на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ е видно, че Д.Д. Б.за периода 1996 г. до 1998 г. се с обучавала редовна
форма платено обучение съответно 1996/1997 г., считано с от 01.10.1996 r.-първи
курс и 1997/1998 г.-втори курс, като през 1999 г. поради неуредено студентство
положение е отстранена, не си е възстановявала студентските права и не се е
дипломирала. През 1997 г. се омъжва, а през 1998 г. се ражда детето и.
По
делото са разпитани свидетели, които следваше да установят, че ответницата е
осъществявала трудовата дейност по процесния договор . Същите сочеха доста
непоследователно мястото, където е бил офиса, задълженията които , според тях е
изпълнявала, както и периода , в който е осъществявала тази дейност. Така
например, според свидетеля З.Г., тя е
била нещо като брокер и през 1996 г.,
фирмата вече не е работила, даже офисът не е съществувал. През 1996 г., във
Варна, ответницата му е казала, че има да взема много пари. Владо не и е платил
комисионните. Св.
Константинов твърди, че се запознал с Й. през 1994 г., когато е ходил в офиса,
където работи, но, съгласно събраната по делото информация, през 1994 г. тя е
била все още ученичка в Димитровград и
не е работила в офис. Според този свидетел той е ходил в офиса до 1997 г., а
според предния свидетел офисът е закрит през 1996 г. Според него тя е вземала
заплата, а според ответницата не е вземала.Самият ответник Т. заяви в с.з., че
е работила за него от три до седем години, което е доста неточно изказване,
като добави, че и е давал много повече, т.е. плащал и е, а понастоящем се
твърди, че не е .
Следва
да се отбележи, че за целта на настоящото производство трябва да се докаже не само, че от време на време за
някакъв период ответницата Й. е полагала труд , съгласно сключения между нея и ЕФ
„Няма Няма“ трудов договор, а че е изпълнявала именно
посочената в договора длъжност за целия посочения период. Това, че отделни хора
са посетили офиса няколко пъти и са я видели там да изпълнява функции, които те
считат като служебни във връзка с качеството и на назначено от ЕФ лице, не
означава, че тези функции са изпълнявани за целия период и в пълен обем. Дори и
да се приеме за резонен довода на ответниците, че административните нарушения в
регистрацията и дейността на ЕФ не означават, че същата не е осъществявала
дейност, то възможността това да се е случило е опровергана както от
заключението на ССЕ, посочено по – горе, така и от факта, че за този период
ответницата Й. е била активно заета с майчинство и обучение във висше учебно
заведение доста далеч от гр. Силистра -
В
допълнение на становището, че Й. не е престирала
труд в полза на ЕФ „Няма Няма“ е и заключението на ССЕ, изготвено от вещото лице С.Ж.,
съгласно което трудова книжка № 004 на Д.Д. Бялкова,
издадена от ЕФ ..Няма - Няма“ на 20.06.1995 год. не отговаря на разпоредбите на
законовата уредба, които са:
1. В трудов договор № 04 е вписано
предприятието ЕФ “Няма Няма - В.Т.“, а в трудовата
книжка ЕФ “Няма - Няма“.
2. Трудовата книжка не отговоря на
изискванията за нов образец на трудова книжка в сила от 01.04.1995 год.
3. В трудовата книжка не е посочено
изискването на чл.349. ал. 1 т.4. за образование, професия, специалност.
4. Съгласно изискванията на Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, в чл. 4 е вписано .. В трудовата книжка освен
данните, посочени в чл. 349. ал. 1 от Кодекса на труда, се вписват: шифровият
номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното
време, когато е уговорено непълно работно време или за надомна работа.“
В
трудовата книжка в колона 3 ..Длъжност, шифров номер на професията ,. са
посочени данните : БИЗНЕС КОНСУЛТАНТ с шифър по ТУ-ЕТМ/ ЩУ-ЕТЩ 3429. Единната
щатна таблица е отменена в обн. ДВ бр.2 от 07.01.1992
год. в сила от 01.10.1991 год. От 01.07.1991 год. е в сила Класификатор на
длъжностните наименования, съгласно който към датата 20.06.1995 год. няма такъв
шифър. Длъжност ..бизнес консултант“ е в сила от 01.01.2011
год.. Това обстоятелство е индикация, че тя не е изпълнявала такава длъжност за
процесния период.
5. Не са изпълнени изискванията на чл.
350 от КТ. съгласно. който при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването .
6. Не са спазени изискванията на чл 6. ал.1 и ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при
работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва
с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатва с печата му.“
В
тази връзка съдът счита, че с оглед откритото с определение № 260135/06.12.2021
г. по настоящото дело, производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на
трудовата книжка на Д.Д.Й., намираща се в кориците на
делото, следва да признае, че същата
е неистински документ,
като я изключи от доказателствата по делото. След като трудовата книжка е изключена от
доказателствата по делото, тя не доказва твърдените чрез нея факти от
ответницата , касаещи наличието и прекратяването на трудовия договор между нея
и ЕФ.
С
протоколно определение от с.з, проведено на 22.02.202 г. по настоящото дело са
открити производства по чл .193 ГПК по искане на адв. Д., процесуален представител на ищеца Б., за оспорване истинността на истинността на
дипломата за завършено висше образование от Тракийски университет – Стара
Загора на Д.Д.Й., както и на служебната бележка от 22.06.1995г. и трудов договор №4 от 20.06.1995г. И трите
документа са официални, доколкото са издадени от длъжностни лица в рамките на
тяхната компетентност, поради което тяхното съдържание е задължително за съда,
освен ако искането по чл 193 ГПК не бъде уважено
Всички
документи се намират в том III на настоящото дело. Истинността на дипломата е удостоверена с
отговора, постъпил от Тракийски университет на стр. 566 от настоящото дело,
който потвърждава, че ответницата има издадена такава диплома, а по отношение
на служебната бележка, съгласно назначената съдебно – графологична
експертиза, има възможност хартията да бъде изкуствено състарена, блясъкът на химикалната паста е прекалено голям, за да е отпреди
двадесет и повече години, но все пак няма категорично становище на вещото лице,
че е съставена в по- късен период от посочения в нея. Ето защо, съдът счита, че
по отношение на тези две доказателства следва да се отхвърли искането да бъдат
признати за неистински, въпреки, че в контекста на цялата фактическа обстановка
те нямат пряко отношение към
основателността на иска, независимо , че като истински документи
обвързват съда със съдържанието си .
Съгласно решение № 270/19.02.2015 г.,
постановено по гр.дело № 7175/2013 г.на ВКС, ГК, IV
ГО, „Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения,
съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му
не намира отражение в диспозитива на акта по
същество.“ Затова и произнасянето на съда по производствата по чл. 193 ГПК в
настоящото дело остава само в мотивите.
Цялата
тази съвкупност от доказателства обуславя извода, че по трудовото
правоотношение, възникнало въз основа на трудов № 4 от 20.06.1995 г., сключен
между ответницата Й. и ЕФ „ Няма Няма“, не е изплатено
трудово възнаграждение за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999 г., защото
реално не е полаган труд от нея. В тази връзка приложим е чл. 63, ал. 3 КТ ,
съгласно който „Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в
едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните
са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в
този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се
дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до
изтичането на срока.“ Този текст в същия смисъл е съществувал и към юни 1995
г., но е бил в ал.1 на чл. 63. Така, че и понастоящем, и към момента на
сключването си този договор не е произвел действие, тъй като трудовото
правоотношение не е възникнало, поради неполагане на труд по него от страна на
ответницата, дори и да е имало дни или
период, в който тя да е изпълнявала такава длъжност, то в никакъв случай не
става въпрос за четири години, а за незначителен отрязък от време, който не е
съизмерим с размера на вземането по изпълнителното дело, предмет на спора. В случая не се касае за недействителен
договор или за неправилно администриране
на търговската дейност на ЕФ откъм данъчно и трудово право, няма значение и
факта, че трудовата книжка е неистинска.
Множеството
възражения, свързани с това, че приложеното споразумение от 09.11.2018 г. към заявлението в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1610/2018 г. на СсРС,
намиращо се на задната корица от том II по настоящото
дело, е недействително, както и че трудовият договор е също недействителен,
заявеното твърдение, че процедурата по чл .410 ГПК в
заповедното производство е недопустима за такъв род вземане и следва да е по
чл. 417 ГПК, също и становището, че е изтекъл преклузивния
срок по чл. 358 КТ, не влияят на
основателността на иска. Затова и съдът не коментира множеството доводи за
недействителност на трудовия договор от
1995 г., които намират основание в данните по делото, включително в назначената
и приета съдебно - почеркова експертиза и
допълнителната такава, съгласно които хартията може да бъде умишлено състарена,
химикалната паста има блясък, а подписа на Д. Белчева
поставен на договора, съвпада с подписите полагани от нея през 2019 г. Вярно е, че споразумението от 2018 г. като своеобразен облигационен
договор е нищожно и въпреки, че ищецът не е посочил белезите на нищожност,
доколкото същото нарушава общоприети морални норми и принципи, които не са
формално записани, но са основа за оценка на поведението в облигационните
отношения, следва да се отбележи, че същото е в противоречие с добрите нрави.
Няма как да се приеме, че признанието на задължение в такъв размер деветнадесет години след падежа му и много
след изтичане на давностния срок има друг мотив освен
желание да се увреди ищеца като се възпрепятства събирането на вземането му по
изпълнителното дело. Няма как да се приеме, че то представлява новация по чл. 107 ЗЗД, защото няма валидно възникване на нов дълг на мястото на
стария, разлика между погасеното и новосъздадено задължение, като двете трябва
да имат различен предмет – нищо от тези предпоставки не е налице. Безпредметно
е да се коментира дали заявлението в
заповедното производство е следвало да е по чл. 417 , а не по чл. 410 ГПК, тъй като влизането в сила на съдебния акт по
него санира каквито и да било пропуски. Не се споделя
от съда, че е изтекъл преклузивния срок по чл. 358
ТКТ, тъй като, макар и процесуален, същият е давностен
и се зачита само при наличие на възражение , че същият е изтекъл. Същото се отнася и относно това, че въпреки,
че е изтекъл и давностния срок от пет години по ЗЗД
ответникът е признал вземането 19 години по – късно. Съдебната практика е
обилна в този смисъл, че давностните срокове се зачитат
, ако има възражение в този смисъл и то от страната, която е задължена поради
което и тези факти са по – скоро
съображения, които подкрепят тезата, че всички предприети действия от
ответниците целят увреждане на ищеца.
Ето защо, тези доводи не могат да формулират основателност на иска по чл. 464 ГПК, тъй като не споразумението, а трудовият договор, който не е обявен за
недействителен, е основание за уваженото заявление в заповедното производство,
а споразумението изчиства само параметрите на задължението по размер и период.
Затова и съдът приема, че установеното обстоятелство, че същото е невъзникнало
по смисъла на чл. 63 ГПК, води до уважаване на исковата претенция и следва да
се произнесе в този смисъл . Като приема, че изразът в края на петитума „че процесните суми са погасени по давност“ е
заявен в условия на евентуалност, съдът счита, че не следва да постановява
диспозитив по отношение на него.
Адвокат
Д. претендира възнаграждение по чл. 38 ЗА, което не може да бъде по ниско от
посоченото в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Сумата възлиза
на 30 546, 31 лв., които следва да бъдат присъдени по равно в тежест на
ответниците – по 15 273,15 лв. за всеки.
Ответниците следва да заплатят и 1500 лв. в
полза на СсОС, които са разходи за възнаграждения на вещи лица, заплатени от
бюджета на съда, тъй като ищеца е освободен от ДТ и разноски по реда на чл. 83 ГПК.
Водим
от горното ОС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, в отношенията между
страните, по предявения от Б.Г.Б., ЕГН **********,
иск по чл.464 от ГПК, че за ответницата Д.
Д.Й., ЕГН ********** не съществува вземане към ответника В.Е.Т., ЕГН **********,
в размер на 208 616.36 /двеста и осем хиляди шестстотин и шестнадесет лева и 36
стотинки/ лв., представляваща главница
съгласно изпълнителния лист неизплатено трудово възнаграждение за периода
20.06.1995г.-29.06.1999г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018г.
до окончателното изпращане на задължението и неолихвяеми
вземания- мораторна лихва, дължима за периода
30.06.1999г. до 12.11.2018г. - 487 927.21 /четиристотин осемдесет и седем
хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 21 стотинки/ лв., представляваща
сбора от сумите по издаден изпълнителен лист № 893 от 07.12.2018г., въз основа
на Заповед за изпълнение № 2846/20.11.2018г. по ЧГД № 1610/2018 год. по описа
на Районен съд-Силистра.
ОСЪЖДА
В.Е.Т., ЕГН **********, да заплати на адвокат Т.Д. от Варненската адвокатска
колегия сумата от 15 273, 15 /петнадесет хиляди двеста седемдесет и три
лева и 15 ст. /, представляваща половината от дължимото и адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА
Д. Д.Й., ЕГН ********** ,да заплати на
адвокат Т.Д. от Варненската адвокатска колегия сумата от 15 273, 15 /петнадесет
хиляди двеста седемдесет и три лева и 15 ст. /, представляваща половината от
дължимото и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА
В.Е.Т., ЕГН ********** да заплати в полза на Силистренски окръжен съд сумата от
750 /седемстотин и петдесет / лева, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждения на вещи лица, тъй като Б.Г.Б. е освободен от внасяне на ДТ и
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА
Д. Д.Й., ЕГН **********, да заплати в
полза на Силистренски окръжен съд сумата от 750 /седемстотин и петдесет / лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, тъй
като Б.Г.Б. е освободен от внасяне на ДТ и разноски по настоящото дело.
Решението
може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: