Р Е Ш Е
Н И Е
|
Номер |
|
Година |
18.06.2018г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд
|
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и осми май |
|
|
Година |
2018 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
251 |
по
описа за |
2018 |
година. |
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-0239-001845/11.01.2018г.
издадено от Началник РУП Асеновград към ОДМВР Пловдив, с което на Ф.Р.А. с ЕГН**********,***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП,са наложени административни
наказания: „ГЛОБА” в размер на 2000 /две хиляди / лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са му бил отнети и общо 12
контролни точки.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №17-0239-001845/11.01.2018г.
издадено от Началник РУП Асеновград към ОДМВР Пловдив, с което на Ф.Р.А. с ЕГН**********,***,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП,са наложени административни
наказания: „ГЛОБА” в размер на 2000 /две хиляди / лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са му бил отнети и общо 12
контролни точки.
Жалбоподателят Ф.Р.А. не се явява
лично по делото. Чрез писмената си жалба, счита по същество, че обжалваното НП
следва да се отмени, като неправилно,необосновано и постановено при съществени
нарушения на закона.
Сходно становище изразява е адв.П.,
която се явява, като повереник по делото.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелите К.И.С., Т.П.Т. и П.Г.И.,
работят като полицейски служители в РУП
Асеновград. Св. С. е назначен на длъжността мл. автоконтрольор. Вечерта на 16
срещу 17.12.2017г. тримата свидетели
били на работа нощна смяна. Около 03.00 часа, на 17.12.20017г. св. С. и колегата
му Т.Т. ***, като забелязали, че по платното се движи лек автомобил „Опел Астра“
с ДК№ РВ 3967 ВС. Движението на превозното средство се сторило подозрително на полицейските
служители, поради което те решили да го последват със служебния автомобил. Свидетелите потеглили след него,
като двете коли продължили да се движат една след друга, като изминали
разстояние от около 100-200 метра. Неизвестния водач забелязал, че го следва
полицейски автомобил поради което отбил движението. Полицейските служители също
спрели, като извършили проверка автомобила. При това се установило, същият се
управлява от Ф.Р.А., а до него на предна дясна седалка има друг пътник. При
проверката, на св. С. и св. Т. направило впечатление, че А. лъха на алкохол и
същия е във видимо нетрезво състояние. Това мотивирало св. С. да извърши и
проверка за употреба на алкохол на водача. Полицейския служител на няколко пъти
поканил Ф.А. да бъде изпробван за тестване за употреба на алкохол с апарат
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №ARDM-0252. Водачът категорично отказал. Св. С. заявил
на водача, че ще му бъде съставен акт за нарушение по ЗДвП, както и ще му
издаден талон медицинско изследване,
който той може да използва за даде кръв за проба. С оглед установеното в хода
на проверката, на Ф.А. бил съставен АУАН №540865/17.12.2017г., който нарушителя
отказал да подпише. Това наложило на мястото да бъде извикан друг полицейски
екип, в състава на който влизал св. П.Г.И., като последния удостоверил с
подписа си отказа на нарушителя да подпише и получи екземпляр от акта. На Ф.А. бил издаден и талон за медицинско изследване №0034928/
17.12.2017ч., в 03.25 часа, който той
също отказал да получи . Отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля Т.Т..
Чрез връчения талон, на водача било указано, че следва да се яви на същата дата
до 04.10 часа, в съответното медицинско заведение и да даде кръвна проба. Със
съставения АУАН били отнети СУМПС, контролния талон и регистрационните табели
на автомобила. Въз основа на съставения АУАН и резултатите от проверката било
издадено и обжалваното НП, както и ЗППАМ №17-0239-000416/2017г. за прекратяване
регистрацията на МПС за срок от 270 дни.
Отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на свидетелите К.И.С.,
Т.П.Т. и П.Г.И. и приложените по делото
писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна. При така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушения, като на 17.12.2017г. в 03.00 часа, в гр. Асеновград, след като е бил
спрян за проверка управлявайки МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и в същото време е
отказал да изпълни и даденото му предписание за медицинско изследване.
Правилно за нарушението
отговорността му е била ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. В
съставения АУАН, са отразени датата, часа и обстоятелствата на проверката,
вида, модела и фабричния номер на техническото средство с което е бил поканен
за тестване жалбоподателят. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, „При извършване на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве“. От текста на чл.2,
ал.2 от същата наредба се установява, че неизпълнението на задължението по ал.
1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на
лицето да му бъде извършена такава. Очевидно е случая е точно такъв. От текста
на чл.3, ал.1 от Наредбата се установява, че при извършване на проверка на
място от контролните органи, употребата на алкохол се установява с техническо
средство. От страна на контролните органи не е било допуснато нарушение по
чл.3, ал.2 от Наредбата. От същия текст става видно, че установяването на
употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство. В настоящия случай е налице отказ
на водачът да бъде изпробван с техническо средство, както е налице и отказ да получи талона, като с това е се е
лишил и от правото си да го използва за химическо изследване. В конкретния
случай, проверката е следвало да се извърши с разрешено техническо средство.
Актосъставителя освен задълженията си по ЗДвП е изпълнил и задълженията си по цитираната
по-горе Наредба. Въпреки заявения от страна на водача отказ, то правилно
актосъставителя му е издал и талон за медицинско изследване. Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП то редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, т.е. описаните в тях обстоятелства могат да
бъдат опровергани по съответния предвиден в закона ред. Това не е било
направено от страна на водача. На нарушителя е била дадена тази възможност,
като той е следвало да се яви до 04.10 часа и даде кръвна проба. Това, че в
АУАН е вписано,че на нарушителят е бил издаден и талон за кръвна проба, не
променят направената в АУАН и НП констатация относно вмененото нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
За извършеното нарушение,
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.
По отношение на наложеното
наказание „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС“ съдът намира, че техния размер е бил правилно
определен, като за АНО не е била налице възможност да определи друг размер.
Отнемането на дванадесетте
контролни точки за нарушението по чл.174, ал.3, от ЗДвП е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП
вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП
„Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.3 от тази
наредба който предвижда, че за отказ на
водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) на водачът
следва да се отнемат-12 контролни точки. В случая АНО отново не е имал възможност
да определи по различен размер на точките които се отнемат от предвиденото в
закона.
При служебната проверка на
атакуваното НП, не се установи наличието на съществени процесуални нарушения
при издаването му, водещи до неговата отмяна. За прецизност следва да се
отбележи, че твърдените в жалбата на Ф.А. евентуални процесуални нарушения,
допуснати в хода на административно-наказателното производство, не са налице.
Вмененото на жалбоподателя нарушение по
ЗДвП, както в АУАН , а така в обжалваното НП освен, че е достатъчно пълно,
точно и ясно описано, то е и правилно квалифицирано по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, а
не по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, такова каквото е желанието на нарушителя. По
делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата автомобила който е бил
спрян за проверка се е управлявал от нарушителя Ф.А., е не от пътника намиращ се на предна дясна
седалка. При оформяне на отказа на нарушителя А. да подпише съставения АУАН
също не е било допуснато нарушение по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителя е
съставил акта и го е предявил на нарушителя, като едва след неговия отказ да го подпише, на
място е бил извикан като свидетел П.И., който с подписа си е удостоверил този
отказа на нарушителя. От разпита на св. Т. се установява, че в хода на
извършената проверка Ф.А. многократно е бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство, като същия е отказал. В последствие спрямо него са били
правени и няколко опита за връчване на съставения акт, но той е отказал както
да го подпише, така и да получи екземпляр от него. В този смисъл правилни са
били действията на актосъставителя, който е оформил тези откази на нарушителя,
чрез подписа на св. И..
Мотивиран от горното, Съдът
постанови решението си
РАЙОНЕН СЪДИЯ: