Решение по дело №2466/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260221
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110202466
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260221/8.10.2020г.          Година 2020             Град Варна

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На седми октомври           Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2466 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                       

                    Р  Е  Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ НП №03-011074/22.05.2020г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Малвес»ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП  на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се сачи лаконично на нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Считат се за нарушени разпоредбите на и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не били посочени дата и място и описание на нарушението. Сочи че на работника е бил предоставен за подпис трудов договор но същият не го бил подписал, а договорът бил регистриран в НАП. Счита, че договорът не бил подписан по вина на работника. Моли да бъде намален размера на санкцията съобразно разпоредбите на чл.415в от КТ.

 В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се не се явява представител.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2019г. във връзка с подадени множество идентични сигнали от работници за неподписани трудови договори и неизплатени трудови възнаграждения,  служители на ДИТ – Варна - св. Д. и Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – ресторант „Сладория“, находящ се в гр.  Варна, ул.“Ст.Караджа“ №16, стопанисван от «Малвес»ЕООД.

При проверката  на проверяващите била представена бланка на трудов договор за лицето М.В. но същата била неподписана от страните.

От представените документи – присъствена форма за м.февруари 2019г. и ведомост за заплати за същият месец проверяващите установил, че лицето М.В. било допуснато да полага труд за работодателя от 12.02.2019г. въпреки липсата на подписан договор от двете страни към тази дата.

При това положение бил сформиран извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и на 16.05.2019г. от св. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че на 12.02.2019 г., като работодател е допуснал до работа  лицето М.В. на длъжност «готвач», като изпълнява трудови функции в – ресторант „Сладория“, находящ се в гр.  Варна, ул.“Ст.Караджа“ №16, стопанисван от «Малвес»ЕООД,  преди да е сключен трудов договор. Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.61 ал.1 от КТ. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му като възражения, че не е съгласен.

Други възражения не постъпили в тридневен  срок.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-011074/22.05.2020г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св.Д. и Д., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – трудов договор; констативен протокол; присъствена форма за м.февруари 2019г. и ведомост за заплати, сигнал до ДИТ-Варна и др.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; декларираното от заетото лице; копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.61 ал.1 от КТ.

Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма, но неправилно е определил размера на административното наказание над минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи път, адекватно на нарушението се явява административно наказание имуществена санкция в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за завишен размер на наказанието, съдът намира следното:

С жалбата се счита, че са нарушени чл.52 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на нарушението.

Съдът, при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.

Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно лицето е било санкционирано.

Разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ е неприложима с оглед изричната забрана на ал.2 от същият член.

Съдът не споделя и позицията на въззивната страна, че договорът не бил подписан по вина на работника, с оглед изричните разпоредби на чл.чл.63 ал.1 от КТ съобразно която работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и предвид разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ -  работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.

 

Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

                     

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: