№ 797
гр. Шумен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630100582 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с 9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Кей Би Си Банк България“ ЕАД
/предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сега
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, представлявано
от С.Г. и Т.М.- изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление:
***, излага, че между него и ответника И. Й. И., ЕГН: **********, с адрес:
***, бил сключен Договор за потребителски кредит №1502170912083430 от
20.02.2015 г., по силата на който банката била отпуснала на ответника
паричен кредит в размер на 20 406, 12 лева, който бил изцяло усвоен от
кредитополучателя. В договора били уговорени размера на възнаградителната
лихва, която кредитополучателят следва да заплати на банката, размера на
месечните погасителни вноски, както и този на наказателната лихва в случай
на забава на плащанията. Крайният срок на договора настъпил на 10.03.2023
г. Уговорено било през първите дванадесет месеца ответникът да заплаща
фиксирана годишна лихва в размер на 6, 374%, като след изтичането на този
период страните се договорили лихвата да се формира от два компонента- 6-
месечен SOFIBOR + надбавка в размер на 5, 154 пункта. Кредитът е следвало
1
да бъде погасен чрез 96 анюитетни месечни вноски, дължими до 10-то число
на съответния месец, считано от 10.04.2015 г. до 10.03.2023 г. Месечната
вноска за първите дванадесет месеца е определена на сума от 271, 90 лева.
Банката била изпълнила всички свои, поети с договора задължения, но
ответникът не бил изпълнил основното си насрещно задължение да изплаща
изцяло и в сроковете, предвидени в договора поетия дълг. Не били заплатени
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежни дати: 10.06.2017
г.; 10.07.2017 г., 10.08.2017 г., 10.09.2017 г., 10.10.2017 г., 10.11.2017 г.,
10.12.2017 г., 10.01.2018 г., 10.02.2018 г., 10.03.2018 г., 10.04.2018 г.,
10.05.2018 г. С оглед това неизпълнение, банката била упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, след което инициирала заповедно
производство за принудително събиране на вземанията си. Издадената в
заповедното производство заповед за незабавно изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта.
Поради изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, по
силата на което да се признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми: 15 793.28 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №1502170912083430 от 20.02.2015 г.; 834.12 лева -
възнаградителна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.; 264.62
лева – обезщетение за забава върху главници с настъпил падеж, начислено за
периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г.; 451.35 лева - обезщетение за забава
върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 29.05.2018 г.
до 15.08.2018 г.; 36.00 лева – такса за нотариална покана, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК до окончателното й изплащане. За посочените суми била
издадена Заповед №1186 от 21.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №
2422/2018 г. по описа на Районен съд Шумен. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя
писмен отговор, в който изразява становище за допустимост и основателност
2
на исковете, като ги признава изцяло.
В хода на делото моли исковете да бъдат уважени.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№2422/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.417 от ГПК е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, като е постановено същият да заплати на
„Райфайзенбанк/България/“/„Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно
наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сега „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, следните суми: 15 793.28 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№1502170912083430 от 20.02.2015 г. /2 366, 90 лева- редовно падежирала
главница и 13 426, 38 лева-предсрочно изискуема главница/; 834.12 лева -
възнаградителна лихва за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.; 264.62
лева – обезщетение за забава върху главници с настъпил падеж, начислено за
периода от 10.06.2017 г. до 15.08.2018 г.; 451.35 лева - обезщетение за забава
върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 29.05.2018 г.
до 15.08.2018 г.; 36.00 лева – такса за нотариална покана. Присъдена е и
законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018 г. до изплащане на
вземането и направените в производството разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта. Горната фактическа обстановка се излага и в настоящата искова
молба, като посочените обстоятелства са и безспорни между страните.
Видно от представения по делото препис от Договор за потребителски
кредит №1502170912083430 от 20.02.2015 г., се установи, че между ответника
и ищцовото дружество /с предишно наименование Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД/ е възникнало облигационно правоотношение, по силата на
което банката, в качеството на кредитор е отпуснала на ответника, в
качеството на кредитополучател, паричен кредит в размер на 20 406, 12 лева.
В договора са уговорени размера на възнаградителната лихва, която
кредитополучателят следва да заплати на банката, размера на месечните
погасителни вноски, както и този на наказателната лихва в случай на забава
на плащанията. Крайният срок на договора е 10.03.2023 г. В договора е
3
предвидено, че през първите дванадесет месеца, считано от първата
падежната дата ответникът следва да заплаща фиксирана годишна лихва в
размер на 6, 374%, като след изтичането на този период страните се
договорили лихвата да се формира от два компонента- 6-месечен SOFIBOR +
надбавка /лихва/ в размер на 5, 154 пункта. В договора се съдържа ясна
информация за опреД.е и изчисляване размера на променливата лихва /от
чл.4.2.1 до чл.4.3.1/. Към датата на сключване на договора е определена
общата дължима от ответника сума, а именно 26 617.60 лева. Определен е и
годишният процент на разходите /ГПР/- 7, 14 %, както и санкциите за
кредитополучателя в случай на забава на плащанията /наказателна надбавка
за забава/. Кредитът е следвало да бъде погасен чрез 96 анюитетни месечни
вноски, дължими до 10-то число на съответния месец, считано от 10.04.2015
г. до 10.03.2023 г. Месечната вноска за първите дванадесет месеца е
определена на сума от 271, 90 лева. Няма спор, че кредитът е изцяло усвоен
от ответника. Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора, като
кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Същата е настъпила на 29.05.2018 г.
От представеното по делото заключените по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, се установи, че въз основа на процесния договор банката е
превела по разплащателна сметка, с титуляр ответника сума в размер на
20 406, 12 лева, с основание „усвояване на заем“. По кредита са извършвани
плащания от длъжника, като общо са платени суми в размер на 6 944, 01 лева,
от които банката е погасила 4 612, 84 лева-главница, 2 326, 20 лева- договорна
лихва и 4, 97- просрочено обезщетение. Към датата на предсрочната
изискуемост са били дължими и просрочени 12 броя месечни погасителни
вноски, с падежни дати: 10.06.2017 г.; 10.07.2017 г., 10.08.2017 г., 10.09.2017
г., 10.10.2017 г., 10.11.2017 г., 10.12.2017 г., 10.01.2018 г., 10.02.2018 г.,
10.03.2018 г., 10.04.2018 г., 10.05.2018 г. ВЛ дава заключение, че размерът на
дълга към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е следният: 15 793.28 лева, представляваща главница /2
366, 90 лева- редовно падежирала главница и 13 426, 38 лева- предсрочно
изискуема главница/; 834.12 лева - възнаградителна лихва за периода от
10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.; 264.62 лева – обезщетение за забава върху
главници с настъпил падеж, начислено за периода от 10.06.2017 г. до
4
15.08.2018 г.; 451.35 лева - обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница, начислено за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г.;
36.00 лева – такса за нотариална покана. Тези факти не бяха оспорени от
ответната страна. Поради изложеното, съдът стига до извода, че договорната
обвързаност между страните дава основание на ищеца да претендира връщане
на предоставената в кредит парична сума, ведно с уговореното парично
възнаграждение за кредитора, изчислено до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. На следващо място, предвид установената забава на
плащанията, ответникът следва да понесе и отговорността си за неизпълнение
на основното си задължение по договора /да изплаща в срок и в уговорения
размер дълга/, а именно- обезщетение за забавено плащане. По делото се
установи и размерът на остатъчните задължения. Ето защо счита, че така
предявените искове са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
извършените по делото разноски, включително и тези, направени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 3 245, 87 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Й. И., ЕГН: **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /предишно
наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД/, сега „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, представлявано от С.Г. и Т.М.-
изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: ***, следните
суми: 15 793.28 лева /петнадесет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №1502170912083430 от 20.02.2015 г.; 834.12 лева
/осемстотин тридесет и четири лева и дванадесет стотинки/- възнаградителна
лихва за периода от 10.05.2017 г. до 28.05.2018 г.; 264.62 лева /двеста
шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/– обезщетение за забава
върху главници с настъпил падеж, начислено за периода от 10.06.2017 г. до
15.08.2018 г.; 451.35 лева /четиристотин петдесет и един лева и тридесет и пет
стотинки/- обезщетение за забава върху предсрочно изискуема главница,
5
начислено за периода от 29.05.2018 г. до 15.08.2018 г.; 36.00 лева /тридесет и
шест лева/– такса за нотариална покана, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-
16.08.2018 г. до окончателното й
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД /предишно наименование „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД/, сега „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, представлявано от С.Г. и Т.М.- изпълнителни директори, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 3 245, 87 лева /три хиляди
двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, включително и тези, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6