Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.Велико Търново, 13.02.2017г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря А.Ш. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2544 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака, без искане за произнасяне относно вината, и съединени с него небрачни искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака на страните малолетно дете С. Н. П., и иск по чл.53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената след развода.
Ищцата Г.В.П.
от гр.*, чрез адв.Кр. П. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответника са
законни съпрузи, сключили граждански брак на 14.02.2013г., от който имат родено
дете С. Н. П., родена на ***г.,
чийто баща е ответника в процеса. Твърди, че по време на брака й с ответника е
родено и малолетното и дете Е. Г. П., като с влязло в законна сила съдебно
решение по Гр.д.№1388/2015г. по описа на ВТОС е отречен произходът на детето от
съпруга на майката и ответник в процеса Н.С.П.,
т.е. оборена е презумпцията за бащинство по чл.61, ал.1 от СК. Твърди, че
бракът й с ответника е сключен набързо без да имат възможност да се опознаят
добре. Сочи, че установили, че са много различни, което нееднократно е
пораждало разногласия помежду им, следствие на което между тях е настъпила
трайна фактическа раздяла от преди повече от 3г. Сочи, че ответникът
понастоящем живее в гр.*, като всеки един от тях организира самостоятелно
личния си и социален живот. Твърди, че от месец август
В СЗ ищцата лично и чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, поддържа предявените искове.
Ответникът Н.С.П. *** в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по брачния иск и съединените с него небрачни искове. Не сезира съда с претенция за разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане от ***г***.* страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на 14.02.2013г. От съжителството си преди брака, страните по делото имат родено малолетно дете С. Н. П., родена на ***г.
От събраните по делото писмени /соц. доклад/ и гласни доказателства /свид. показания на Д. В., преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира, доколкото кореспондират на останалите събрани по делото доказателства/ се установи, че съпрузите живеят в условията на трайна фактическа раздяла от лятото на 2013г., считано от когато ищцата е установила фактическо съжителство със свидетеля Д. В. и с когото съжителства и понастоящем. Установи се, че по време на брака на ищцата с ответника е родена малолетната и дъщеря Е. Г. П., родена на ***г., като с влязло в законна сила на 15.07.2016г. съдебно решение по гр.д.№1388/2015г. по описа на ВТОС е съдебно отречен произходът на детето Е. от ответника, т.е. оборена е презумпцията по чл.61 ал.1 от СК, като е прието, че Н.С.П. не е биологичен баща на Е. Н. П. . От соц. доклад и показанията на свид. В. се установи, че заедно с майката отглеждат и двете и деца С. и Е., като видно от соц. доклад, майката адекватно задоволява основните потребности на дъщеря си С.. Установи се, че ищцата, съжителят и, заедно с двете и деца, живеят в апартамент под нам в гр.В.Т., а ответникът в процеса живее в гр.Сливен, както и че съпрузите от лятото на 2013г. са прекъснали всякакви контакти помежду си, като контактуват единствено във връзка с дъщеря си С..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Безспорно по делото се установи, че шест месеца след сключване на гражданският брак между страните между тях от лятото на 2013г. е установена трайна фактическа раздяла, като ищцата, считано от лятото на 2013г. е заживяла в условията на фактическо съжителство със свидетеля Д. Василев и не поддържа никакви отношения с ответника по делото, като всеки един от съпрузиге е установил свой живот, отделно и независимо от другия. Доказателство, че съпружеските отношения между страните по делото са изцяло прекъснати е и раждането по време на брака им на малолетното дете Е. Г. П., доколкото по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1388/2015г. на ВТОС е отречен произходът на детето от ответника, като е оборена презумпцията за бащинство по чл.61 ал.1 от СК. Установената между страните трайна фактическа раздяла и факта, че не поддържат физически и духовни отношения като съпрузи, обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия, съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК и доколкото никоя от страните не е сезирала съда с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С брачния иск ищцата е предявила и иск по чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода спрямо малолетното дете на страните С. Н. П., който, с оглед събраните по делото доказателства, се явява основателен и следва да бъде уважен, доколкото се установи, че малолетната С. се отглежда в семейната среда на майката, която адекватно полага за нея преките родителски грижи по нейното отглеждане и възпитание и разполага с необходимите за това родителски качества и капацитет, поради което с настоящото съдебно решение юридическото положение относно упражняването на родителските права спрямо С. следва да бъде приведено в съответствие с фактическото такова, като същите бъдат предоставени на майката, при която бъде определено и местоживеенето на детето, още повече, че искане за предоставяне на родителски права не е предявено от ответника - баща на детето.
При този изход по иска по чл.59 от СК съдът следва да определи подходящ режим на лични отношения между ответника, баща на детето и дъщеря му С., съобразно чл.59 ал.3 от СК и трайната съдебна практика, както следва: да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, да я взема при себе си един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през второто полугодие на съответната година, както и в деня, следващ рождения ден на детето.
Съдът не е сезиран от страните с претенции за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, но доколкото от брака им има родено малолетно дете С., дължи служебно произнасяне по този въпрос. Доколкото се установи, че страните са освободили жилището, в което са живели до фактическата раздяла помежду им на адрес гр.*, ул."*" №*, като ищцата живее на друг адрес в гр.*, а ответникът - в гр.С., съдът не следва да се произнася по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище след развода, тъй като същото е освободено.
С брачния иск ищцата е съединила и иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка за в бъдеще време на малолетното дете С. в минималния, визиран в закона размер. Доколкото предоставя упражняването на родителските права спрямо С. на майката, бащата -ответник в процеса следва да бъде осъден да и заплаща издръжка, която, на основание чл.143 ал.2 от СК, и дължи безусловно, и която, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Възможността на дължащия издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията му. Малолетната С. е на 4г. и безспорно се нуждае от средства за месечна издръжка. По делото липсват доказателства за възможността на ответника да престира издръжка, поради което и съобразно искането на ищцата, след преценка на обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК, съдът счита, че следва да присъди на детето С. издръжка в минималния, визиран в чл.142 ал.2 от СК, считано от 01.01.2017г., размер от 115лв., считано от датата на предявяване на ИМ 03.10.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка.
Съобразно искането на ищцата и на основание чл.53 от СК, съдът следва да възстанови предбрачното фамилно име на жената "Р.".
Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне. Съдът не се произнася по вината за брачното разстройство, поради което на основание чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК разноските остават в тежест на всяка страна така, както са направени.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” определя ДТ при решаване на делото в размер на 50лв., която, съобразно чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е. всяка от тях от по 25лв., ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъден да заплаща издръжка, следва да бъде възложена дължимата ДТ върху определената издръжка в размер на 165,60лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №.../14.02.2013г. на Община *, между Г.В.П. ***, с ЕГН **********, и Н.С.П. ***, с ЕГН **********, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете на страните С. Н. П., родена на ***г., с ЕГН **********, при майката Г.В.П. ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо ненавършилото пълнолетие дете на страните С. Н. П., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката Г.В.П. ***, с ЕГН **********.
БАЩАТА Н.С.П. ***, с ЕГН **********, има право на режим на лични отношения с малолетната си дъщеря С. Н. П., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, да я взема при себе си един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през второто полугодие на съответната година, както и в деня, следващ рождения ден на детето.
ОСЪЖДА Н.С.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря С. Н. П., родена на ***г., с ЕГН **********,, чрез нейната майка и законен представител Г.В.П. ***, с ЕГН ********** , ежемесечна издръжка в размер на 115 лв. /сто и петнадесет лЕ./, считано от датата на предявяване на ИМ 03.10.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка.
ЖЕНАТА Г.В.П. след прекратяване на
брака с развод възстановява предбрачното си фамилно име „Р.”.
ОСЪЖДА Г.В.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.С.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса при решаване на делото в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.С.П. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху определената издръжка в размер на 165,60 лв. /сто шейсет и пет лева и шейсет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..