№ 393
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора С. Ив. П.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000601321 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 01.07.2025г,постановена по нохд № 2836/25г. по описа на СГС,15
състав, подсъдимия Т. Ц. Н. е признат за виновен в това ,че на 07.01.2024г. в гр.София при
управление на МПС-л.а. марка Нисан,модел Микра с рег № *** по ул.Бъдеще,с посока на
движение от Околовръстен път към ул.Труд и в района на кръстовището с ул.Люлинска е
нарушил правилата за движение,визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП,поради което по
непредпазливост причинил смъртта на К. К. Р., с оглед на което и на осн.чл.343 ал.1 б.В вр.
чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.58А ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
две години и осем месеца,изпълнението на което е отложено за срок от четири години и
шест месеца.С присъдата подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от
четири години.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Присъдата е оспорена от подсъдимия Н. и частните обвинители М. и К. К.и.
В жалбата на подсъдимия се прави искане за преквалифициране на деянието по
привилегирования състав по чл.343А от НК и намаляване на наложеното наказание.
В жалбата на частните обвинители се излагат доводи за необоснована
снизходителност проявена от първия съд при определяне на наказанието на
подсъдимия.Прави се искане за неговото увеличаване и отмяна на приложението на чл.66 от
НК.Отделно се релевират възражения за нарушения на процесуалните правила,изразяващи
1
се в липса на мотиви към първостепенния съдебен акт.
В съдебно заседание,процесуалния представител на частните обвинители поддържа
жалбата и допълнението към нея.Предлага същата да бъде уважена.Намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна.
Оплакванията,посочени в жалбата и допълнението към нея се поддържат от
упълномощения защитник на подсъдимия.Прави се искане за преквалификация на
извършеното от подсъдимия като такова по чл.343А от НК и намаляване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Представителят на САП счита жалбите за неоснователни.Намира ,че постановената
присъда е правилна и не страда от твърдените в жалбите пороци.
Подсъдимият Н. моли съда за снизхождение.
Въззивният съд,след като обсъди доводите в жалбите и сам извърши служебна
проверка на атакувания съдебен акт съгласно чл.314 от НПК,намери за установено следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на Глава 27 от
НПК. Цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт,обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и
фактическите рамки на въззивното решение/ТР 1/2009г на ВКС т.8.2/.В тези случай
въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство –
налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено
волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка);
спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3
НПК.Когато установи,че лимитираните в Глава 27 от НПК правни предписания са
изпълнени, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме
фактически положения,несъвместими с признатите от подсъдимия факти.
На тази плоскост следва да бъдат обсъдени и възраженията в жалбата на частните
обвинители,с която се оспорва механизма на настъпилото ПТП,мястото на удара и
поведението на участниците в него.
Първостепенния съд е констатирал ,че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от всички доказателствени източници,събрани в хода на досъдебното производство,които
според първия съд в пълнота изясняват фактическата обстановка,описана във внесения по
делото обвинителен акт.Констатацията на първостепенния съд е обоснована,тъй като
събраните в хода на досъдебното производство доказателства са безпротиворечиви и
еднопосочно установяват описаните в обвинителния акт фактически положения.Особено
място в системата на доказателствените източници заема заключението на КВМАТЕ ,чийто
изводи са залегнали в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт пред първата
съдебна инстанция.Заключението обединява специални професионални знания и
2
компетентност в три различни сфери от науката и техниката.Експертите са определили:
мястото на удара в района на посоченото по - горе кръстовище, въз основа на извършен
оглед на процесния пътен участък,след анализ на разположението на различни обекти,
приложения по делото видеозапис от камера за видеонаблюдение и протокола за оглед;
скоростта на движение за л.а. управляван от подсъдимия преди удара,в момента на удара и
след удара/ като се установили,че ударът е настъпил преди задействане на спирачната
система на автомобила/; опасната зона за спиране на л.а.,като са приели,че причина за
пътния инцидент е поведението на подсъдимия,който не е намалил скоростта преди
приближаване към кръстовището до технически безопасна такава. В заключението е
отбелязано, че от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за подсъдимия,който е
имал техническа възможност да възприеме пешеходеца и да предприеме
спиране.Експертите са отбелязали и факта ,че тялото на пешеходеца е било преместено след
настъпилото ПТП ,обстоятелство,което обаче не води до промяна на формираните от тях
изводи относно причината за ПТП и поведението на участниците в него.Изводите на
експертите кореспондират в по-голямата си част и с показанията на единственият очевидец
на процесния инцидент-св.М..Първият съд е отбелязал разликите между показанията на
свидетеля М. и приетото от експертите,касаещо скоростта на движение на л.а.,управляван от
подсъдимия,като е дал приоритет на експертното заключение.Логиката на първия съд е
неоспорима,тъй като пътното транспортното произшествие е заснето от камера за
видеонаблюдение,записът от която е използван от експертите за формиране на техните
изводи както относно скоростта на движение на процесния автомобил така и като цяло за
механизма на ПТП.
В обобщение на гореизложеното, въззивния съд намира ,че СГС е извършил
законосъобразна доказателсвена преценка,според която самопризнанието на подсъдимия
намира подкрепа в събраните в хода на досъдебното производство доказателства ,поради
което въззивната инстанция приема ,че първоинстанционната присъда е постановена при
напълно изяснена фактическа обстановка,която е следната:
Подсъдимият Т. Ц. Н. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин,
със *** образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес : ***, с ЕГН **********.
Понастоящем поде. Т. Н. е учащ като студент в НБУ. Същият разполага с много добри
характеристични данни.
Към 07.01.2024 г. поде. Т. Ц. Н. бил правоспособен водач на моторни превозни
средства категория “В“ и “М“ с валидно издадено на 16.05.2023 г. свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********.
На 07.01.2024 година, около 21,05 часа в гр. София, по ул. “Бъдеще“, с посока на
движение от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“, поде. Т. Н., управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка “Нисан“, модел “Микра“, с ДКН № ***, като
приближавал към кръстовището с ул. “Люлинска“.
Времето било дъждовно, в тъмната част на денонощието, като работело уличното
осветление на ул. “Бъдеще“. Водачът поде. Т. Н. управлявал колата си е включени къси
3
светлини. Пътната настилка на ул. “Бъдеще“, в района на кръстовището с ул. “Люлинска“ (
считано в посока от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“ ), била покрита е асфалт,
мокра, без дупки и неравности. Платното за движение на ул. “Бъдеще“ в описания участък
било двупосочно - с по една лента за движение във всяка посока. Двете ленти били отделени
една от друга с единична прекъсната линия, а широчината на всяка една от тях била 4,7
метра. Разрешената максимална скорост за движение в описания участък на ул. “Бъдеще“ в
района на кръстовището с ул. “Люлинска“ била 50 км/ч. Около 21:05 часа на посочената дата
поде. Т. Н. управлявал автомобила си със скорост около 63 км/ч по ул. “Бъдеще“ в лентата,
предназначена за движение от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“. Достигайки в
района на кръстовището, сключено между ул. “Бъдеще“ и ул. “Люлинска“, поде. Т. Н.
продължил да поддържа посочената скорост, като в съшия момент пострадалият К. К. Р.
предприел пресичане на платното за движение на ул. “Бъдеще“, отляво надясно, считано в
посоката на движение на лекия автомобил на подсъдимия. В момента, в който пострадалият
К. Р. стъпил на платното за движение ( в левия му край, считано в посоката на движение на
подсъдимия ), водачът поде. Т. Н. се намирал на разстояние от около 77 метра. Пострадалият
К. Р. започнал да пресича леко косо платното за движение с бърз ход, движейки се със
скорост около 5,6 км/ч. Преминал изцяло лентата за насрещно движение ( считано в
посоката на движение на автомобила на подсъдимия ), достигнал непрекъснатата линия,
разделяща двете ленти, и започнал навлизане в лентата, в която се намирал поде. Т. Н..
Последният имал обективната възможност да възприеме пешеходеца К. Р.. Въпреки това
подсъдимия продължил да управлява автомобила си с посочената скорост от 63 км/ч., като в
момента, в който пешеходецът се намирал на около 2,2 метра вляво от десния край на
платното за движение ( считано в посоката на движение на водача поде. Т. Н. ) и малко
преди кръстовището с ул. “Люлинска“, настъпил удар между предната дясна част на
автомобила на подсъдимия и страничната задна дясна част на пешеходеца. Вследствие на
удара тялото на К. Р. било отхвърлено на разстояние около 11,4 метра напред и надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. Ударът между автомобила и пешеходеца
настъпил по дължината на платното за движение - на около 6,5 метра преди линията на
ориентира (за ориентир на огледа е приет ъгълът, сключен между мисленото продължение
на десния бордюр на ул. “Бъдеще“ в посоката от Софийски околовръстен път към ул. “Труд“
и вторият бордюр на ул. “Люлинска“ ). Инициалният удар на тялото на пешеходеца е бил
вдясно странично и леко отзад, при два опорни крака, като е последвало възкачване върху
предната част на автомобила, достигане главата на пострадалия до предното панорамно
стъкло и последващо отхвърляне и падане на тялото на терена с удар в него.
Веднага след удара поде. Т. Н. преустановил движението на автомобила си, като
спрял на няколко метра след кръстовището на ул. “Бъдеще“ с ул. “Люлинска“. Незабавно
излязъл от колата си и отишъл да види какво се е случило, като видял, че на около 5 метра
след линията на ориентира, и около 70 см. вдясно от десния край на платното за движение (
и двете считани в посоката на движение на автомобила на подсъдимия ), на тротоара, лежи
пострадалият К. Р.. Подсъдимият Т. Н. незабавно, около 21:09 часа, позвънил от мобилния си
телефонен, ползван с телефонен номер ***, на телефон 112, съобщавайки за инцидента, като
4
поискал веднага да бъде изпратена линейка. Малко след това, след около 6 минути, повторно
се обадил на телефон 112 със същото искане. Междувременно поде. Т. Н. останал при
пострадалия, хванал го, като го обърнал леко странично, за да улесни дихателния процес и
да избегне задушаване от гълтане на езика. Започнал да прави опити да осъществи вербален
контакт с пострадалия, който бил в съзнание, но последният не отговарял, а само издавал
нечленоразделни звуци. Опитал да даде и вода на пострадалия. Действията на подсъдимия
били възприети от свидетеля Х. К. М., който в този момент се намирал в района на
местопроизшествието.
Малко след това на място пристигнал екип на ЦСМП, като поде. Т. Н. помогнал на
медиците да качат в линейката пострадалия К. Р.. Последният бил транспортиран във ВМА -
гр. София, където въпреки оказаната му високоспециализирана медицинска помощ починал
на 08.01.2024 година.
Подсъдимият Н. останал на местопроизшествието, за да изчака идването на
полицейски екип. След пристигане на полицейските служители подсъдимият бил изпробван
с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите били
отрицателни.
Съгласно заключението на изготвената по делото комплексна автотехническа,
съдебномедицинска и видеотехническа експертиза, при пътнотранспортното произшествие
К. К. Р. е получил тежка открита черепно - мозъчна травма, изявена с контузия на главата
челно с разкъсно - контузна рана в ляво, импресионно счупване в долната част на челната
кост, с изхождащо от него линейно счупване към теменната кост и счупвания на кости от
черепната основа; контузия на мозъка с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; огнищна контузия в челната част на
лява голямомозична хемисфера и малък кръвоизлив в мозъчен ствол; тежка лицево -
челюстна травма, изявена с контузия на лицето, по - изразено в ляво и на горната устна, с
охлузвания на лицето в дясно, носа върхово, брадичката; зашита разкъсно - контузна рана на
горната устна на устата; разместено счупване на лява скулна кост, данни от образно
изследване за счупване на дясна скула; счупване тип Ле форт 2 на горната челюст;
деформиращо счупване на носни кости, счупване на алвеоларен израстък на долната челюст
в ляво; гръбначна травма, изявена със счупване отзад на шести гръден прешлен, разкъсване
на предна надлъжна връзка между 5- ти и 6-гръдни прешлени; тежка гръдно - коремна
травма, изявена със счупване на ребра двустранно с данни за хемоторакс двустранно и
тотален напрегнат пневмоторакс вдясно, контузия на средностение, бял дроб и сърце,
контузия и кръвонасядане на чреводържача на тънките черва, ретроперитонеален хематом в
дясно и в областта на малкия таз; тежка травма на опорно - двигателен апарат, изразяваща
се в счупване в раменната става на дясна ключица и дясна лопатка; счупване в горната и
долната част на дясната лакетна кост; счупвания на тазови кости в областта на страничната
маса на кръстната кост двустранно, резместени счупвания на горното и долно рамо на
дясната пубисна кост, многофрагментно счупване на крилото на дясната хълбочна кост;
недислоцирани счупвания на горното и долно рамо на лявата пубисна кост; контузии и
5
охлузвания на подбедриците, депресионно счупване на платото на голямопищялната кост в
областта на лява коленна става.
Съгласно горецитираното експертно заключение, вследствие на упоменатите
травматични увреждания е последвала кръвозагуба, като в съвкупността си същата, заедно с
описаните травматични увреждания, са довели до смъртта на пострадалия К. Р., починал на
08.01.2024 година във ВМА - гр. София.
От данните от проведения токсико - химничен анализ на кръвта на пострадалия се
установява концентрация на алкохол от 2,8 промила в кръвната проба на същия, отговаряща
на тежка степен на алкохолно опиване.
Въззивният съд не констатира недостатъци в аналитичната дейност на СГС по
отношение на относимите към предмета на доказване материали по делото.Същите са
малобройни,но достатъчни за изясняване на процесното събитие.Твърденията в жалбата на
частните обвинители ,релевирани пред първия съд,подновени и пред настоящата инстанция
,че пътния инцидент е настъпил в района на пешеходна пътека не намират потвърждение в
материалите по делото.Категорично е установена липсата на означения/пътни знаци
,сигнализация или съответна маркировка,за пешеходна пътека в района на пътния
инцидент.Не намира приложение и разпоредбата на параграф 6 т.54 от ЗДвП,посочена в
жалбата на частните обвинители,тъй като от заключението на КВМАТЕ се установява,,че
пешеходеца е пресичал косо платното за движение, а не по продължението на
тротоара.Следва и да се отбележи,че в проведеното разпоредително заседание пред първата
съдебна инстанция процесуалния представител на частните обвинители е релевирал същите
възражения,с които е обосновал искането си за прекратяване на съдебното производство
поради нарушения на процесуалните правила.Искането е отхвърлено от първовстепения съд
а съдебния акт не е оспорен по реда на инстанционния контрол от частните обвинители и
техния повереник,поради което тази категория възражения ,свързани с нарушения в хода на
досъдебното производство попадат в обхвата на преклузията,уредена в разпоредбата на
чл.248 ал.3 от НПК.За пълнота следва да се посочи,че в хода на досъдебното производство
не са събрани доказателства в подкрепа на заявеното в жалбата на частните обвинители
както за обстоятелството ,че инцидента е настъпил в района на пешеходна пътека ,така и ,че
подхода на разследващия орган е тенденциозен и изцяло в ущърб на пострадалото лице.
Въз основа на гореизложеното,въззивният съд намира ,че при обсъждане на
доказателствата първия съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила.Доказателствените материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305 ал.3 от
НПК като не е допуснато превратното им тълкуване,а вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано.
Правилно ,при така установените по делото факти,първият съд е заключил ,че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.1 б. В вр.чл.342 ал.1
пр.3 от НК както от обективна,така и от субективна страна.
Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като от субективна страна деянието е извършено при форма на вината
6
непредпазливост във формата на небрежност спрямо съставомерния резултат. По отношение
на причинената смърт на К. Р. подсъдимият е действал при условията на небрежност по
смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК, защото не е предвиждал конкретно настъпването й, но е
могъл и в същото време, поради качеството си на участник в движението, е бил длъжен да
го предвиди. Задължението за предвиждане се основава и на факта, че в съзнанието на
подсъдимия всички елементи на престъпния състав от обективна страна са били пълно и
точно отразени, защото не показват никакви съществени отклонения от обичайната пътна
ситуация.
Подсъдимият при посочените условия в обвинителния акт-време,място и пътна
обстановка при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата-
управлявал автомобила с превишена скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на
пешеходеца.Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение се намира в
пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.Независимо ,че
подсъдимият е без сериозен опит като шофьор същия е имал необходимите знания и опит да
действа законосъобразно в конкретната пътна ситуация.По делото е установено, че
управляваният от подсъдимия л.а. автомобил е бил изправен към датата на
деянието,подсъдимият от друга страна не е имал психо-физически затруднения,които да му
попречат да реагира правилно в конкретната пътна ситуация.
По отношение на възражението в жалбата на частните обвинители,че подсъдимият е
нарушил и друго правило за движение по пътищата/това по чл.20 ал.2 от ЗДвП/ което не е
сред вменените му в обвинителния акт следва да се отбележи,че в случая подсъдимият е
управлявал автомобила с превишена скорост,която е в пряка-причинно следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат,докато разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП визира
управление на МПС с несъобразена скорост с посочените в чл.20 ал.2 от ЗДвП
фактори/включително и внезапно възникнала опасност на пътя/.
Въззивният съд ,за разлика от първостепенния съд прие,че подсъдимият е оказал
помощ на пострадалият по смисъла на чл.343А от НК,тъй като действията му субективно и
обективно са били насочени към спасяване живота на пострадалият и последният се е
нуждаел от това,независимо от степента на причинените му увреждания.В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено ,че: подсъдимият двукратно е
позвънил на тел 112,като поискал да бъде незабавно изпратена линейка на мястото на
инцидента:обърнал е тялото на пострадалия в странично положение,за да улесни дихателния
процес и да избегне задушаване и гълтане на езика:опитал да се проведе разговор с
пострадалия,но последния макар и в съзнание издавал нечленоразделни звуци,опитал се е и
да му даде да пие вода.След пристигането на медицинския екип ,помогнал с качването на
пострадалия в линейката.Всичко гореизложено налага извода,че се касае за една хуманна
проява към едно пострадало лице,която законът по принцип поощрява.Без значение е,че
смъртта на пострадалият е била неизбежна,тъй като подсъдимият е направил всичко
зависещо от него ,за да му окаже помощ ,докато е бил все още жив.
С оглед гореизложеното,въззивният съд прие ,че от така установената фактология
7
безусловно се доказва,че подсъдимият Н. е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия,с което поведение е реализирал квалифициращия белег на по-леко
наказуемия състав на чл.343А от НК.Това налага изменение на първостепенната присъда и
преквалифициране на извършеното от подсъдимия по посочения по-горе текст,което
рефлектира и върху наложеното наказания на подсъдимия.
Разпоредбата на чл.343А ал.1 б.Б вр.чр.343 ал.1 б.В от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до четири години.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия въззивния съд
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства същите несъставомерни
факти,които е съобразил и първостепения съд, а именно чистото съдебно
минало,положителните характеристични данни,младата възраст,,правилната му социална и
трудова интеграция,липсата на данни за противообществени прояви в миналото и след
процесното деяние.Като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство за разлика от
първостепенния съд,въззивният съд съобрази сериозната степен на обществена опасност на
процесното деяние,произтичаща от високия ръст на престъпленията, накърняващи
безопасното осъществяване на движението по пътищата. От друга страна,изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните, а липсва и
изключително такова ,което да налага приложението на чл.55/58А ал.3 от НК.Поначало при
индивидуализацията на санкционната отговорност на всеки подсъдим следва да се извърши
обстойна преценка на всички обстоятелства,които имат значение за оразмеряване на
наказанието,така че то да постигне целите си без да е безсмислено жестоко.Основният
принцип при определяне на справедливо наказание е то да бъде наложено с минималната
тежест,която е годна да реализира целите му по чл.36 ал.1 от НК.С други думи,ако
наказанието бъде определено с тежест,по-голяма от достатъчната,за да постигне
законоустановените цели,то е прекомерно и несправедливо.В конкретният случай,въззивният
съд приема ,че наказание лишаване от свобода в размер на две години /след редукцията
съгласно чл.373 ал.2 от НПК една година и четири месеца лишаване от свобода/ е от
естеството да постигне целите му- да поправи осъдения,за да спазва законите и добрите
нрави,да му се въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на
обществото и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.
Правилен е решаващия извод на СГС ,че по отношение на подсъдимия са налице
материално-правните предпоставки на чл.66 от НК. До този извод САС достигна отчитайки
фактическите данни, обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца, който е
неосъждан, липсата на нарушения на правилата за движение по пътищата,
характеристичните данни събрани за него по досъдебното производство, поради което са
налице всички предпоставки, че спрямо дееца като личност с невисока степен на обществена
опасност може да се постигне възпиращото, поправителното и превъзпитателното
въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от обществото, в рамките на
определения изпитателен срок на отлагане изпълнението на наказанието. По този начин ще
бъде постигната и индивидуалната превенция на наказанието по отношение на дееца, с
8
оглед целите визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.САС прие,че минималния изпитателен
срок от три години ще окаже необходимото мотивационно въздействие върху поведението
на подсъдимия.
Следва да претърпи корекция и наложеното кумулативно наказание-лишаване от
право да управлява МПС.Лишаването от правоуправление обичайно започва като
административна мярка незабавно след деянието и постига времева дистанция на водача от
дейността при извършването на която той е нарушил правилата за движение.През периода в
който деецът е възпрепятстван да бъде водач на МПС,той може да преосмисли поведението
си,да подобри шофьорските си умения и да се опита да преодолее травмата от
произшествието довело до отнемането на човешки живот.В процесния случай всички тези
последици биха били постигнали с лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца,преценено и от гледна точка на ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия.
С оглед изхода на делото ,правилно първостепенния съд е решил съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси,свързани с веществените доказателства и
разноските.
В заключение,след обобщаване на резултатите от извършената на осн.чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата и като не констатира друго основания за нейното
изменение или отмяна,поради което прие,че в останала част следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на осн.чл.337 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.3 и чл.338 вр.чл.334 т.6 от НПК
въззивния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 01.07.2025г,постановена по нохд № 2836/25г. по описа на СГС,НО,15
състав като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението за което подсъдимият Т. Ц. Н. е признат за
виновен в такова по чл.343А ал.1 б.Б вр.чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК
-НАМАЛЯВА наложеното наказание лишаване от свобода от две години и осем
месеца на една година и четири месеца
-НАМАЛЯВА срока по чл.66 от НК от четири години и шест месеца на три години.
-НАМАЛЯВА срока на наказанието по чл.343Г-лишаване от право да управлява
МПС от четири години на една година и шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10