РЕШЕНИЕ
№ 13011
гр. ***, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20221110149109 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Б. В. В., ЕГН
********** против **** чуждестранно АД, учредено съгласно законите на
***, главни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 16, ал. 1, т.
2 НСОРЗ, чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177 КТ, чл. 264 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 86
ЗЗД и чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 262,20 лв. -
незаплатени секторни плащания по чл. 5 Б от трудов договор от
30.03.2018 г. и трудов договор от 01.10.2019 г. за първите два
международни полета /сектора/ за периода 01.08.2019 г. - 13.08.2021 г. ,
ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в
съда - 08.09.2022 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 2
050,38 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 10.09.2019г. -
08.09.2022 г.;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 024,82 лв. -
незаплатени командировъчни пари по трудов договор от 30.03.2018 г. и
трудов договор от 01.10.2019 г. за периода 01.08.2019 г. - 13.08.2021 г. ,
ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в
съда - 08.09.2022 г., до погасяване на вземането;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 951,95 лв. -
незаплатено обезщетение за използван отпуск по трудов договор от
30.03.2018 г. и трудов договор от 01.10.2019 г. за периода 01.08.2019 г. -
13.08.2021 г. , ведно със законната лихва считано от предявяване на
1
исковата молба в съда - 08.09.2022 г., до погасяване на вземането, както
и сумата от 919,62 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода
11.11.2019 г. - 08.09.2022 г.;
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 366,01 лв. -
незаплатено възнаграждение за работа през почивни дни и официални
празници по трудов договор от 30.03.2018 г. и трудов договор от 01.10.2019 г.
за периода от 01.08.2019 г. – 13.08.2021 г., ведно със законната лихва считано
от предявяване на исковата молба в съда – 08.09.2022 г., до погасяване на
вземането, както и сумата от 67,88 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от 11.11.2019 г. – 08.09.2022 г.
-за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 156,43 лв. -
незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по трудов
договор от 30.03.2018 г. и трудов договор от 01.10.2019 г. за периода
01.08.2019 г.
13.08.2021 г. , ведно със законната лихва считано от предявяване на
исковата молба в съда - 08.09.2022 г., до погасяване на вземането, както
и сумата от 145,91 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода
30.09.2021 г. - 10.06.2022 г. и сумата от 28,20 лв. - мораторна лихва
върху главницата за периода от 11.06.2021 г. до 08.09.2022 г.;
установителен иск за прогласяване за нищожна поради протИ.речие със
закона на разпоредбата на чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г. в
следната й част: “Страните изрично се договарят и признават, че
сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще
се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде длъжен да
прави отделни плащания за тези сектори “.
Евентуален иск по чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
прогласяване за нищожна поради заобикаляне на закона на разпоредбата
на чл. 5 Б от трудов договор от 31.03.2019 г., в следната й част:
“Страните изрично се договарят и признават, че сумите за първите
два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя
съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде длъжен да прави
отделни плащания за тези сектори“
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 02.11.2022 г. /л. 137/ и
молба от 03.05.2023 г. /л. 234/, след изрични указания относно ответника -
работодател, че е сключила с ответника - унгарското дружество ***, трудов
договор от 30.03.2018 г. и трудов договор от 01.10.2019 г. и съответните
анекси, по силата на който е бил назначен на длъжност „стюард“ НКПД 2011-
5111-3006, като е постъпил на работа. Трудовото правоотношение е
прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 13.08.2021г. Ищецът сочи, че като
стюард при ответника е изпълнявал всеки ден за периода 01.08.2019 г. -
13.08.2021 г. полети /сектори/, по повече от един на ден. Излага, че негов
2
работодател е унгарското дружество ***, а не *** чрез клона му в ***,
понеже:
Унгарското дружество е посочено в титулната част на трудовия договор
като работодател;
Унгарското дружество се е самоопределило като действителния
работодател за целите на данъчното облагане, като именно то /а не
клонът/ оперира въздухоплавателните средства като лицензиран
авиационен оператор. За данъчни цели ответникът е местно лице на ***.
Сочи, че когато стюардеса полага труд на борда на самолети, оперирани
от унгарското дружество, то тази стюардеса не би могла да се счита за от
една страна за служител на чуждестранно дружество за целите на
данъчното облагане и от друга страна за служител на клона за целите на
осигуряването и за контрола на работодателя;
Позовава се на Регламент ЕО № 883/2004 г. на ЕС - унгарското
дружество като работодател е определило „основната база“ на ищцата.
Позовава се и на Директива 2001/23/ЕО и на Директива 2008/94/ЕО .
Сочи, че ако се приеме, че работодател е клонът, то това би довело до
неоснователно накърняване на минималното нИ. на защита в случай на
неплатежоспособност;
Унгарското дружество е упражнявало действителната работодателска
власт спрямо ищеца и е поемало разходите за заплата и командировъчни
средства;
Унгарското дружество е заплащало трудовите възнаграждения на ищеца,
понеже то е действителният титуляр на банковите сметки, чрез които са
извършвани плащанията;
Обстоятелството, че клонът е подал уведомление по чл. 62 КТ,
съставлява нарушение;
Дори да се приеме, че работодател е клонът, то ищецът се позовава на
съдебна практика, според която като надлежен участник в процеса - като
пълноправен ответник, би могло да участва и само унгарското
дружество, понеже клонът е в неговата структура и последиците
настъпват и за унгарското дружество - Решение 25/14.03.2022 г. по гр.д.
№ 1728/2021 г. Трето ГО на ВКС и Определение 601/19.07.2022 г. на
Четвърто ГО на ВКС по гр.д. № 330/2022 г.
Поради това предявява след указания на съда искове единствено срещу
унгарското дружество.
Излага, че според чл. 5б от трудов договор от 30.03.2018 г. и трудов
договор от 01.10.2019 г. за всеки полет за деня се изплаща секторно плащане,
като разпоредбата на чл. 5 Б в следната й част: “Страните изрично се
договарят и признават, че сумите за първите два планирани и приключени
сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 5Б и работодателят няма да бъде
длъжен да прави отделни плащания за тези сектори “ е нищожна. Ищецът
сочи, че са му заплащани плащания за всеки трети, четвърти и следващи
3
сектори за процесния период, но не и за първи и втори приключен сектор.
Твърди, че цитираната клауза от договора, според която плащанията по първи
и втори сектор за деня се считат за включени в основното възнаграждение и
не подлежат на премиално възнаграждение /бонус/ подобно на следващите
полети за деня, е нищожна. Позовава се на нищожност поради:
ПротИ.речие със закона - чл. 242 КТ, чл. 247 КТ вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16,
ал. 2, т. 2 НСРОЗ;
Евентуално поради заобикаляне на закона - чл. 242 КТ, чл. 247 КТ вр.
чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСРОЗ.
Твърди, че през периода 01.08.2019 г. - 13.08.2021 г. е извършил
международни полети /сектори/, като незаплатени и останали горепосочените
суми. Моли съдът да обяви клаузата за невалидна на посочените основания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
Исковата молба е връчена на ответника за отговор на 01.12.2022 г. /л.
178/ и е подаден отговор на 03.01.2023 г. в срок /Нова година/ чрез адвокат с
надлежно пълномощно /л. 203 и сл./.
Ответникът *** - чуждестранно АД, оспорва да е работодател на
ищцата. Твърди, че работодател е *** - чуждестранно АД, действащо чрез
клона му в ***, поради това че:
Клонът притежава работодателска правосубектност съгласно § ДР КТ.
Развива в молба от 06.06.2023 г., че да се приеме, че работодател на
всички стюардеси и стюарди е унгарското дружество обезсмисля
регистрацията на клон в *** по см. на ТЗ;
Въпреки някои неточности при изготвяне на трудовия договор, то: в
титулната му част е записано, че *** - чуждестранно АД действа чрез
клона; в чл. 8 от договора е записано, че изп. директор на клона
упражнява правата на работодателя; договорът е подпечатан с печата на
клона;
Анексите към трудовия договор са сключени от клона;
Клонът е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, той е отбелязан и в
трудовата книжка на ищцата като работодател;
Трудовите възнаграждения се изплащат от клона на чуждестранното
дружество в ***, както и осигуровките; длъжността е разкрита в щатното
разписание на клона;
Не възприема цитираната от ищцата практика, като излага в тази връзка,
че допускането да се води надлежно процес срещу юридическо лице,
част от структурата на което е действителният работодател - поделение,
накърнява правата на ответника значително;
Поради това твърди, че искът е недопустим или евентуално
неоснователен. Съдът намира, че обстоятелството кое лице е работодател на
ищцата подлежи на изследване по съществото на спора, вкл. след анализ на
всички доказателства и изслушване на ССчЕ. Цитираната практика от
4
ответника за недопустимост на иска датира от 2001 г. - 2010 г. и е възможно
да е постановена при други факти; преди приемане на ТР от 2012 г.
По съществото на спора - ответникът не спори, че за периода 01.08.2019
г. – 13.08.2021 г. ищецът е полагала труд по трудово правоотношение с
определено лице като работодател на длъжността „Стюард“, като е изпълнявал
международни полети или сектори. Твърди обаче, че клаузите на договора са
валидни. Сочи, че заплащането за първите два полета за деня по взаимната
воля на страните съгл. чл. 5б от договора е включено и е част от основното
трудово възнаграждение. На допълнително възмездяване подлежат
единствено трети, четвърти и следващи полети. Сочи, че съгласно НСКСЧ
командировъчните пари са с таван 55 евро на ден, като в случая
работодателят е определил друга сума като дължима.
На второ място сочи, че полетите извършени след 20-о число на
съответния месец се заплащат на следващия месец. Ответникът оспорва
клаузата на чл. 5б от договора да протИ.речи или да заобикаля сочените
разпоредби на КТ и НСОРЗ или други императивни разпоредби.
В открито съдебно заседание от дата 12.06.2024 г. съдът е допуснал
увеличение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ посочен в т. А от петитума на
исковата молба, като искът от 9262,20 лв. се увеличава на 9751,20 лв., искът
по чл. 215 от КТ посочен в т. Б от петитума на исковата молба се увеличава
от 11024,82 лв. на 21191,29 лв., искът по чл. 177 от КТ, посочен в т. „В“ от
петитума на ИМ се увеличава от 3951,95 лева на 5599,40 лева, искът по чл.
224, ал. 1 от КТ, посочен в т. Д от петитума на исковата молба се увеличава
от 1156,43 лева на 1886,47 лева, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
претендираните възнаграждения по чл. 128, т. 2 от КТ, посочен в т. Е от
петитума на ИМ се увеличава от 2050,38 лева на 2081,83 лева, искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД върху претендираните възнаграждения по чл. 177 от КТ
посочен в т. Ж от петитума на исковата молба се увеличава от 919,62 лева на
1266,69 лева и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху претендираното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, посочен в т. И от петитума на исковата
молба за периода от 30.09.2021 г. до 10.06.2022 г., включително се увеличава
от 145,91 лева на 200,03 лева и за периода от 11.06.2021 г. до 08.09.2022 г.
включително се увеличава от 28,20 лева на 47,16 лева.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 66 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
По допустимостта на исковете:
Клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е
част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез
собственика си - търговско дружество. Макар да са налице елементи на
известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като
правен субект, той не е самостоятелен носител на права и задължения, а
5
страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Поради това се
приема, че клонът на търговско дружество, независимо от
правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в
гражданския процес /Решение № 1217 от 19.06.1998г. на ВКС по гр. д. №
926/98г., Определение № 132 от 30.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№542/2022г. и
др./. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по
смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, клонът, като организационно обособената
структура на търговеца, може да участва като страна в производство по
трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва
юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова
в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както
организационно обособената структура, поради призната □ от Кодекса на
труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в
чиято структура е клонът и в чиято правна сфера настъпват правните
последици на решението В този смисъл са и разясненията, дадени с решение
№310/15.06.2012г., по гр. д. № 458/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение
№325/22.07.2011г. по гр. д. № 954/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО, Определение
№204 от 30.12.2008г. на ВКС по гр. д. №5022/2008г., II г. о. и др. По делото
действително се установява, че в процесното трудово правоотношение голяма
част от работодателските права и задължения са упражнявани от ФИРМА. В
случая обаче в трудовите договори на ищеца и последващите анекси към тях
като работодател е посочено ответното дружество, което е и страна по
трудовото правоотношение. В този смисъл възражението за ненадлежна
легитимация на ответното дружество - ФИРМА се явява неоснователно.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, 215 КТ, 177 КТ, 224, ал. 1 КТ, чл. 264 КТ
и искове по чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на исковете с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1
пр. 1 и 2 КТ, чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи, че между
ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение и полагането на
труд за твърдения, период, за който твърди да му се дължи трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение, както и
изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
Преюдициален за разглеждането на иска по същество се явява въпросът
за действителността на уговорката в трудовия договор, регламентираща
начина за заплащане на т.нар. „секторно възнаграждение“, във връзка с което
е и предявеният инцидентен установителен иск.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на
извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
6
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на
труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за
трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за
нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните
на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е
на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др.
В конкретния случай страните по трудовото правоотношение са се
съгласили, че при приключване на повече от два сектора на ден, работникът
ще получава допълнително възнаграждение за положения труд, като първите
два сектора за деня се включват в основната заплата, а следващите се
заплащат допълнително. Уговорените „секторни плащания“ за всеки полет
всъщност представляват допълнително трудово възнаграждение, част от
което е включено в основното трудово възнаграждение, а друга част се
заплаща отделно в зависимост от изпълнените летателни часове, поради
което не може да става дума за протИ.речие със закона, тъй като клаузата
касае единствено размера на допълнителното трудово възнаграждение и
начина и условията за плащането му, което не е в протИ.речие с императивни
правни норми. Освен това, както трудовият договор, така и анексите към него
са подписани от работника, което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Не
може да се възприеме и становище за заобикаляне на закона посредством
клаузата, тъй като с договорените изменения в трудовия договор не се цели
постигането на забранен от закона резултат, доколкото от волята на страните
по договора зависи дали ще се заплаща, при какви условия и в какъв размер
допълнително трудово възнаграждение.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ,
защото страните са уговорили допълнително трудово възнаграждение, а
положеният от ищеца труд съобразно изпълнението на определените трудови
задачи се покрива от основната заплата. И доколкото НСОРЗ изрично
предвижда в чл.13 възможността за уговаряне на допълнително
възнаграждение и страните в съответствие с ал. 2 на същия член са
определили условията и размера на това възнаграждение, то не е налице
протИ.речие и с чл. 247 КТ.
Поради това, предявеният инцидентен установителен иск за
недействителност на клаузите на чл. 5б от сключените между страните
трудови договори от 30.03.2018 г. и от 01.10.2019 г. следва да се отхвърли
като неоснователен.
Установено е от представения трудов договор от 30.03.2018 г., че ищеца
е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност
„младши член на кабинния екипаж” с код по НКПД 5111 - 3006 с основно
работно място летище ***, за срок от 18 месеца, който започва на 02.04.2018
г., с изпитателен срок три месеца. Договорено е брутна заплата в размер на
9714,00 лв. на годишна база, платима на 12 равни месечни вноски в
7
зависимост от броя на месеците, действително отработени при Работодателя.
Страните се съгласяват, че общата брутна заплата ще включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
служителя, дължими съгласно разпоредбите на КТ, а именно:
- 9714,00 лв. - Основна заплата - брутна сума в размер на 6120,00 лв.
годишно, което прави 510,00 лв. брутна сума на месец.
- 485,70 лв. - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове
на работа ,или в почивен ден ,в съответствие с чл. 143 от КТ.
- 971,40 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете ,в които
служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност.
- 457,10 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на работа
по време на следобедни и нощни смени
- 679,80 лв. -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време.
Договорено е работодателя да плати на служителя възнаграждение в размер
не по-малко от законно установения минимум,съгласно българското
законодателство. /л.17/
Договорено е след всеки планиран и приключен сектор, Работодателят
да заплаща на служителя така наречено „секторно плащане“, като страните
изрично са се съгласили, че сумите за първите два планирани и приключени
сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да бъде длъжен да
прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден в
допълнение на първите два сектора / т.е, за всеки 3- ти,4-ти ,5-ти и т.н.
сектори за един ден / да бъде в размер на 20,54 лв. бруто, като тази сума ще
бъде допълнително плащана от работодателя всеки месец.
Страните се съгласяват, че служителя ще има право да получава за
времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична
заповед на Работодателя.
Договорено е, че работодателя, след като удържи всички суми социални
и здравни осигуровки, вкл. вноски за ДОД ,както и да плати и/или удържи
всички други съответни суми, дължими за възнаграждението на служителя в
съответствие с действащото българско, международно и европейско
законодателство,като след като са направени всички удръжки, работодателят
превежда заплатата на служителя до 10 число от месеца, следващ текущия
месец, по банков път по банкова сметка на служителя.
С анекс от 01.01.2019г. е договорена промяна на заплатата ,считано от
01.01.2019г,като същата се променя на брутна заплата 10685,00 лв. годишно ,
8
платими на 12 равни вноски всеки месец в зависимост от броя на
месеците,действително отработени при работодателя.
Общата брутна заплата включва всички допълнителните месечни
възнаграждения с постоянен характер ,а именно:
- 6720,00 лв. - Основна заплата годишно, което прави 560,00 лв.
брутна сума на месец;
- 538,00 лв. - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна
работа , извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове
на работа ,или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ;
- 1075,00лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете ,в които
служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност;
- 1613,00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на
работа по време на следобедни и нощни смени;
- 739,00 лв. -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време
в размер на /не е посочен процента и годините ,признати за ДВТСПО/,от
датата на настоящия договор.
С Анекс от 01.01.2020 г. е договорена промяна на заплатата, считано от
01.01.2020г., като същата се променя на брутна заплата 11573,00 лв. годишно,
платими на 12 равни вноски всеки месец в зависимост от броя на
месеците,действително отработени при работодателя.
Общата брутна заплата включва всички допълнителните месечни
възнаграждения с постоянен характер, а именно :
- 7320,00 лв. - Основна заплата годишно, което прави 610,00 лв
брутна сума на месец;
- 586,00 лв. - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна
работа , извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове
на работа ,или в почивен ден, в съответствие с чл. 143 от КТ;
- 1171,00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете ,в които
служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност;
- 1757,00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на
работа по време на следобедни и нощни смени;
- 739,00 лв. -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време
в размер на /не е посочен процента и годините ,признати за ДВТСПО/,от
датата на настоящия договор.
Със същия анекс от 01.01.2020 г. страните договарят още промяна на
заплатата, считано от 01.04.2020г., като същата се променя на брутна заплата
12288,00 лв. годишно, платими на 12 равни вноски всеки месец в зависимост
от броя на месеците,действително отработени при работодателя.
Общата брутна заплата включва всички допълнителните месечни
9
възнаграждения с постоянен характер, а именно :
- 7803,00 лв. - Основна заплата годишно, което прави 650,25 лв.
брутна сума на месец.
- 624,00 лв. - Брутна фиксирана сума за година за допълнителна
работа , извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове
на работа ,или в почивен ден ,в съответствие с чл. 143 от КТ.
- 1248,00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете ,в които
служителя е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност.
- 1873,00 лв. - Брутна фиксирана сума годишно за часовете на
работа по време на следобедни и нощни смени.
- 739,00 лв. -Брутна фиксирана сума годишно за прослужено време
в размер на /не е посочен процента и годините, признати за ДВТСПО/, от
датата на настоящия договор.
С Анекс от 29.04.2020г. страните се съгласяват да намалят размера за
периода от 01.05.2020г. до 31.03.2021г. след всеки планиран и приключен
сектор, Работодателят да заплаща на служителя така наречено „секторно
плащане“, като страните изрично са се съгласили, че сумите за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и
Работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези
сектори. Страните се споразумяват, размерът на всяко стандартно секторно
плащане за секторите приключени в един ден в допълнение на първите два
сектора - за всеки 3-ти, 4-ти сектор в един ден, да бъде в размер на 18,40 лева
бруто, плащани всеки месец.
С Анекс от 30.03.2021 г., е договорена промяна на чл. 1 от Основния
договор, считано от 02.04.2021 г., в следния смисъл: „Работодателят наема
Служителя на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ за неопределено време“, като
всички останали разпоредби на Основния договор остават в сила.
Това трудово правоотношение било прекратено на 14.08.2021 год. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед № 22198 от 19.07.2021 г.
Съгласно нормата на чл. 128 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в
тежест на работника, респ. служителя, е да докаже, че претендираното от него
неизплатено възнаграждение /основно или допълнително/ действително е
било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на
трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената
работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи
изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
С оглед така възприетия извод и предвид заключенията на приетата по
10
делото ССчЕ, съдът намира, че ищецът е прелетял общо 457 сектора в
процесния период, включително и 1-ви и 2-ри сектор. От заключението на
вещото лице се установява, че общо изчислена и платена от ответника сума за
прелетените сектори за всеки 3–ти, 4–ти и следващи сектори, след 1-ви и 2-ри
сектор за всеки полетен ден и отбелязвани в фиша за работни заплати като
брой, изчислена съобразно договореното в ТД и анекси: общо 47 броя, които
се равняват на сумата от 611,55 лева. Между страните е постигнато съгласие,
че първите два сектора ще се считат за включени в размера на основната
брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят не е задължен
да прави отделни плащания за тези сектори. Доколкото в настоящия казус се
установи, че горепосочената клауза не е нищожна, както и че от
заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза,
се установи, че ответникът е начислил и изплатил всички предвидени
плащания – за 3-ти, 4-ти и следващи прелетени сектори, то за първите два
сектора, ищецът не се легитимира като кредитор на претендираното вземане
за трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. Следователно щом няма
главно задължение не може да възникне и задължение за обезщетение за
забава в претендирания размер на мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за
командировъчни е необходимо последният да е бил командирован от
надлежен орган за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на
постоянната му работа. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет.
В случая между страните е уговорено, че ищецът има право да получава
за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична
заповед от работодателя.
Неотносимо по отношение дължимостта на посочените в наредбата
командировъчни пари е обстоятелството, дали самолетите на дружеството
летят с национални и регистрационни знаци на Република България, тъй като
в индивидуалния трудов договор страните изрично са уговорили, че
служителят има право да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина, и в този
смисъл би било недопустимо лишаването на български екипажи на самолети
от основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение
спрямо други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на
регистрационните знаци на въздухоплавателното средство.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата персоналът на въздухоплавателните
11
транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че
ръководителите на предприятия могат да определят размери на
командировъчните пари, различни от определените в приложенията, в
зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове.
Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2
от наредбата за длъжността „стюард/стюардеса“ е до 55 евро на ден. Съгласно
трайно установената практика на ВКС (решения № 1083 от 26.09.2006 г. по
гр. д. № 2903/ 2003г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006г. по гр. д. № 2922/ 2003г.
на ВКС, № 1046 от 04.07.2006г. по гр. д. № 2874/2003г. на ВКС, № 1047 от
23.06.2006г. по гр.д.№ 2875/2003г. на ВКС) издадените на основание чл. 215
КТ наредби на Министерски съвет могат да определят само минимален
размер на обезщетенията при командироване. Законодателят е делегирал на
Министерски съвет правото да определя минимални размери на
командировъчните обезщетения, като е допустимо да се определят и по-
големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово
договаряне. Дадената в чл. 31, ал. 6 НСКСЧ възможност на работодателя да
определя размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложение № 3а в зависимост от експлоатационните и технологични
условия на работа и организация на международните рейсове следва да се
тълкува само и единствено като възможност за определяне на по-голям
размер на обезщетенията при командироване от посочените в приложенията
на наредбата, но не и по-малък такъв. (решение № 753 от 29.03.2011г. по гр. д.
№1283/2010г., ВКС, № 129 от 07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС).
По делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок
размер на дължимите командировъчни пари с изрична заповед на
работодателя, поради което при изчисляване размера на командировъчните
средства следва да се приложат, определените в НСКЧ минимални размери,
въз основа на уредена в чл.215 КТ законова делегация. Съгласно
заключението на вещото лице, в периода от 01.09.2019г. до 13.08.2021г.
работодателят е заплатил на ищеца общо 10151,06 лв. за командировъчни
пари. Дължимите суми съгласно Наредбата за същия период са 21191,29 лв.,
поради което съдът намира, че за процесния период е останала дължима
сумата от 11040,23 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде
уважен, а за горницата до пълния предявен размер 21191,29 лв. - отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 177, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в
случаите на чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите
12
системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично
изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
В процесния трудов договор е уговорено, че работното време на
служителя ще се определя на базата на двумесечен период от време при 40
работни часа на седмица и работа на непрекъснати смени, включително и в
неделни дни. Касае се за „повременна“ система на заплащане на труда,
зависеща единствено от уговореното работно време. Уговореното в трудовия
договор заплащане на т.нар. „секторни плащания“ не са част от основното
трудовото възнаграждение, а представляват допълнително възнаграждение.
За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се
включи при определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата
на което се определя дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за
дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск, същото следва да
е с постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с
постоянен характер има формирана съдебна практика /решение
№540/07.07.2010г. по гр.д. № 895/2009г. на ВКС, IV ГО, решение
№847/14.01.2011г. по гр.д. №1558/2009г. на ВКС, IV ГО, решение
№167/24.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, III ГО и др./. Основният
извод, направен от ВКС съобразно цитираната практика е, че за основа за
определянето на възнаграждението по чл.177 КТ, се включват основното
трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната
заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.
В настоящия случай уговореното между страните секторно
възнаграждение е обусловено единствено от изпълнените летателни часове
над утвърдения норматив за деня, респективно от отработеното време на
борда на самолета, през което работникът/служителят изпълнява трудовите си
функции. Така уговорените плащания са дължими без изискване за постигане
на определен резултат, независимо от качеството на положения труд и волята
на работодателя. Средствата са предварително определени по размер в
трудовия договор и са дължими от работодателя заедно с основното
възнаграждение - помесечно.
Предвид изложеното и доколкото изплащането на това възнаграждение
13
е обусловено единствено от отработеното време от служителя /изпълнените
летателни часове/ и при тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ,
логически и систематично заедно с разпоредбата на чл. 17, ал.1, т.3 от
НСОРЗ, както и съобразно дадените в практиката разяснения, следва изводът,
че предвидените месечни секторни плащания имат характера на
допълнително трудово възнаграждение с „постоянен характер“ по смисъла на
чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, вр. чл. 15, ал. 2 от същата Наредба и следва да се
вземат предвид при определяне на базата за възнаграждението за използван
платен годишен отпуск.
В този смисъл за процесния период дължимото на ищеца
възнаграждение за платен годишен отпуск с включване размера за
допълнително прелетени сектори /извън първите два планирани и
приключени сектора за деня/ възлиза на 7556,11 лв., от които ответникът е
заплатил 5387,28 лв., и дължима е останала сумата от 2168,83 лв., поради
което искът се явява частично основателен и за сумата от 5599,40 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл. 224 КТ.
За уважаването на предявения иск ищецът следва да установи, че за
посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което в негова полза е възникнало правото на ползване на платен
годишен отпуск и неговия размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно таблица 1 на приетото по делото допълнително заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза обезщетението по чл. 224, ал. 1
КТ за 21 работни дни неизползван платен годишен отпуск, изчислено като в
базата за изчисление на БТВ, освен елементите с постоянен характер
договорени с трудовия договор се включват и изплатените на ищеца секторни
плащания за трети, четвърти и всеки следващ сектор, без първи и втори
сектор, следователно обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за 21 работни дни
неизползван платен годишен отпуск, след като се приспаднат платените суми,
дължимото обезщетение възлиза е в размер на 276,36 лева, поради което
искът се явява частично основателен, като до пълнопредявения размер от
1886,47 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 264 КТ.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения
размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетите по делото работни графици и експертното
заключение на ССчЕ в периода от 01.10.2019г. до 13.08.2021. ищецът е
полагал труд в 6 празнични дни, за които полагащото се възнаграждение по
чл.264 от КТ, е в размер на 374,27 лв., поради което искът по чл. 264 от КТ
14
следва да се уважи до пълния предявен размер от 366,01 лева.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
Съгласно заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза
размерът на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177
от КТ за всяка една главница изчислена, през периода от 01.10.2019 г. до
08.09.2022 г., включително, с лихвен период от 11.11.2019 г. до 08.09.2022 г.,
възлиза на сумата от 475,07 лева, поради което претенцията за разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 1266,69 лева / или за
сумата от 797,62 лева / следва да бъде отхвърлена.
Размерът на законната лихва за забава по реда на чл. 86 от ЗЗД върху
възнагражденията по чл. 264 КТ за посочените в исковата молба /официални
празници/ за периода от 01.10.2019 г. до 13.08.2021 г., включително, с лихвен
период от 10.10.2019 г. до 08.09.2022 г. възлиза на 71,59 лева, поради което
този иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 67.88 лева.
Съобразно приетото по делото допълнително заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, законната лихва върху
главницата представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ, съобразно
лихвения период от 30.09.2019 г. до 10.06.2022 г., е в размер на 86,08 лева, до
която сума претенцията следва да бъде уважена, поради което претенцията за
разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 200,03
лева /или за сумата от 113,95 лева/ следва да бъде отхвърлена, като съобразно
заключението за останалата част от периода за 11.06.2022 г. до 08.09.2022 г. е
в размер на 6,83 лева, поради което претенцията до 47,16 лева подлежи на
отхвърляне /за разликата от 40,33 лева или в общия размер на 92,91 лева.
Предвид отхвърлянето на главния иск за секторните плащания следва да
се отхвърли и иска за лихвата за забава върху тях.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни ищецът претендира разноски в размер на 1646,30 лева.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 561,74 лева
(34.12 %-уважена част от исковата претенция).
Ответникът претендира разноски, като е сторил такива в размер на
4262,93 лева, включващи 550,00 лева – депозит за вещо лице, 50,00 лева
депозит за свидетел и 3662,93 лева адвокатски хонорар. В исковата молба
ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение,
е сборът от цената на всички искове. Минимално дължимият размер на
15
адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 4041,20 лева, а ответникът е
претендирал адвокатски хонорар в размер на 3662,93 лева съгласно чл. 7,
ал.2, т.2 от НМРАВ. В съответствие с отхвърлената част от иска, следва да му
се присъдят разноски в размер на 2808,35 лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата в размер на 579,49 лева, представляваща дължима държавна такса, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд *** и 238,84
лева - разноски по допуснатите експертизи – ССчЕ и допълнителна ССчЕ,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***. (*****), чуждестранно акционерно дружество, учредено
съгласно законите на ****, вписано в Търговския регистър на ****под номер
01-10-140174 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. В., ЕГН ********** адрес: ****, на
основание чл. чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 264 КТ и чл.
86, ал.1 ЗЗД сумите както следва:
сумата от 11040,23 лв. представляваща неизплатени командировъчни
пари за полети в периода от 01.08.2019г. до 13.08.2021г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 08.09.2022г. до изплащане
на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер до пълния претендиран размер от 21191,29 лева /или за сумата от
10151,06 лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;
сумата от 2168,83 лв., представляваща сбор от неизплатени
възнаграждения за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен
отпуск в периода от 01.08.2019г. до 13.08.2021г ., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 08.09.2022г. до изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 5599,40 лева /или
за сумата от 3430,57 лева/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
сумата от 276,36 лв. представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 21 дни, в периода от
01.08.2019г. до 13.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер до
пълния претендиран размер от 1886,47 лева /или за сумата от 1610,11
лева/ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;
сумата от 366,01 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение
за положен труд през официални празници в периода 01.08.2019г. до
13.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
16
08.09.2022 г. до изплащане на вземането.
сумата от 475,07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за дните, през които
ищецът е ползвал платен годишен отпуск за периода от 01.10.2019 г. до
08.09.2022 г. включително с лихвен период от 11.11.2019 г. до 08.09.2022
г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявената претенция за разликата над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 1266,69 лева / или
за сумата от 797,62 лева /. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
сумата от 67,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за неизплатено трудовото възнаграждение за работа през официални
празници по чл. 264 КТ за периода от 11.11.2019 г. до 08.09.2022 г.
сумата от 86,08 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ, за периода от
30.09.2019 г. до 10.06.2022 г., както и за периода от 11.06.2022 г. до
08.09.2022 г. в размер на 6,83 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявената
претенция за разликата над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 200,03 лева за периода от 30.09.2021 г. до 10.06.2022 г.
включително, както и за сумата до 47,16 лева за периода от 11.06.2021 г.
до 08.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. В., ЕГН ********** адрес: гр. ***
СРЕЩУ ***. (****.), чуждестранно акционерно дружество, учредено
съгласно законите на ***, вписано в Търговския регистър на **** (****) под
номер 01-10-140174, искове, както следва:
иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на
клаузи от трудовите договори, сключени Б. В. В., ЕГН ********** срещу
***. (WIZZ Air Hungary Zrt.), както следва: т.5б от трудови договори от
30.03.2018 г. и от 01.10.2019 г.
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 9751,20 лв.,
представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения според
изработеното /„секторни плащания“/ в периода от 01.08.2019 г. до
13.08.2021 г.;
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2081,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху секторните
плащания от трудовите възнаграждения за периода от падежа на
съответното плащане до 08.09.2022г., включително КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ;
ОСЪЖДА ***. (****.), чуждестранно акционерно дружество, учредено
съгласно законите на ****, вписано в Търговския регистър на **** (***) под
номер 01-10-140174 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. В., ЕГН **********, адрес:
адрес: *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 561,74 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА Б. В. В., ЕГН ********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***.
(****.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
****, вписано в Търговския регистър на **** (****) под номер 01-10-140174,
сумата от 2808,35 лева. представляваща адвокатско възнаграждение в
17
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „***.“ (***.), чуждестранно акционерно дружество,
учредено съгласно законите на *****, вписано в Търговския регистър на ****
(****) под номер 01-10-140174, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 579,49 лв. - дължима държавна такса,
и сумата от 238,84 лв. – депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18