РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Търговище, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ст. Д.а
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Анна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20233530200042 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от И. К. Т. от гр. Русе, чрез адвокат Д. М., АК Русе,
против НП № 22-1292-001254 от 23.06.22 г. на Началник група, сектор ПП в
ОДМВР-Търговище, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 5 вр. с ал. 1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 800.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца .
Жалбоподателят моли съда, да отмени НП на посочените в жалбата
основания. Явява се лично и с адвокат М.. Жалбата се поддържа.Представени
са допълнителни писмени доказателства. Моли НП да бъде отменено, поради
това, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил на посочената
дата.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител.
Свидетелите се явяват.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът
установи следното: В обстоятелствена част на НП е описана, като установена
следната фактическа обстановка: ангажирана е
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. Т. от гр.
1
Русе затова, че на 24.03.22 в 10.51 часа в гр. Т, по бул. Цар Освободител до
ОП Флора, с посока на движение към ПП 1-4, , управлявал л.а. Ауди А8, с
рег. № *****,собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, гр. Русе и с
ползвател, вписан в СРМПС № ********* И. К. Т. от гр. Русе с превишена
скорост. При максимално допустима скорост за населено място/обозначена с
пътен знак Д-11/ от 50 км/ч, се движел със скорост 88 км/ч. Скоростта е
засечена ,фиксирана с техн. Средство TFR-1-M, С ФАБР. № 0573 и изготвен
снимков материал-клип № 7127. . Отчетен толеранс на измерената скорост -3
км/ч, като същата е установена на 85 км/ч.-наказуема скорост. Нарушението е
извършено в условията на системност- в едногодишен срок от влизане в сила
на ЕФ ,с. К № 4188733- с вила от 14.05.21 година, с който е наложено
наказание по чл. 182, ал. 2 т. 6 от ЗДвП; ЕФ с. К № 4250866 – сли а от 14.05.21
година, с който е наложено наказание по чл. 182 , ал. 2, т. 5 от ЗДвП; ЕФ с. К
№ 4604146 в сила от 14.05.21 година, с който е наложено наказание по чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП; Еф с. К № 4803318 в сила от 19.08.21 година, с който е
наложено наказание по чл. 182, ал. 2 т. 6 от ЗДвП. АУАН е съставен при
условията на чл. 40, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл.
188 от ЗАНН.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено превозното средство отговаря за извършеното от него
нарушение. Собственикът се наказва с предвиденото в закона наказание, ако
не посочи на кого е предоставил превозното средство. Изпратена е писмо до
началника на 02 РУ-Русе, приложена декларация за предоставяне на
информация по чл. 188 от ЗДвП от собственика/ползвателя на ла.а Ауди А8 с
рег. А, с рег. № **** И. К. Т. във връзка с извършено нарушение по ЗДвП. В
писмото от 06.04.22 година е отбелязано, : в случай ,ч е в декларацията бъде
посочено, че автомобилът е бил управляван от самия декларатор или същият
не посочи нарушителя-да му бъде връчен екземпляр от приложената покана
във връзка с разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. На дата 18.04.22 година
жалбоподателят И. К. Т. лично е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в
която е отразил, че в качеството на собственик на МПС л.а. Ауди А8 с рег. №
****** на дата 24.03.22 година посоченото МПС се управлява лично от него.
На същата дата 18.04.22 година на жалбоподателят Т. е връчена и покана за
съставяне на АУАН. В посоченият срок, жалбоподателят не се явил за
съставяне на АУАН, като акта е съставен на 04.05.22 година. Изпратен за
2
връчване и връчен на дата 11.05.22 година. Подписан без възражения.
Писмени възражения не са били представени в срока по ЗАНН. На основание
АУАН е съставено и процесното НП.
При така изложената фактическа обстановка е ангажирана
отговорността на жалбоподателя И. Т. от гр. Русе, посочен в декларацията,
попълнена и подписана лично от него, като ползвател на процесното МПС,
чиято скорост е засечена с техн. средство. Отговорността на жалбоподателя Т.
е ангажирана за това, че на посочената дата 24.03.22 г в 10.51 ч в общ.
Търговище, гр. Търговище, по бул. Цар Освободител , посока на ПП 1-4, при
максимално допустима скорост от 50 км/ч за населено място въведена с
пътен знак Д-11, Т. се движел със скорост 88 км/ч, като скоростта е засечена
и фиксирана с автоматизирано техн. средство и изготвен снимков материал.
Отчетен е толеранс от 3 км/ч, като скоростта е установена на 85 км/. В
конкретния случай не е издаден ЕФ, поради това, че при извършена служебна
проверка контролните органи са установили, че жалбоподателя има издадени
на негово име редица ЕФ влезли в сила в едногодишен срок от установяване
на процесното адм. нарушение- изрично изброени в НП, видно и от
представената справка за нарушител.. Започната е процедура по реда на
ЗАНН с издаване на АУАН. Изпратена е покана жалбоподателя за явяване и
съставяне на акта, но той не се е явил, поради което АУАН е издаден в
негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по
същество неоснователна.
При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения на правилата посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58
ЗАНН. В обжалваното НП, описаната фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание
гласни доказателства, показанията на свидетелите Д.А., Д.Д. и Ан. А..
Свидетелите не са очевидци при извършване на нарушение предвид това, че
то е установено с посоченото по горе техн. средство, като са извършили
проверка на представените писмени доказателства от техническото средство,
преминало на проверка ,за което са представени доказателства по преписката,
3
с което е установена скоростта и заснет снимковия материал, което е
доказателствено средство при установяване на адм. нарушение с него.
Свидетелите посочват в съдебно заседание, че АУАН е издаден на името на
жалбоподателя, след получа и подписана от него декларация по чл. 188 от
ЗДвП, че той лично е управлявал автомобила, чиято скорост е засечена. Това
се потвърждава от писмените материали по адм. преписка.,
От представените по адм. преписка писмени материали се установява ,
че жалбоподателят Т. е бил поканен за съставяне на АУАН, след като е
попълнил декларация за предоставяне на информация по чл. 188 от ЗДвП в
която е отразено, че на посочената дата и място той лично, като ползвател на
процесното МПС лично го е управлявал . Съдът не кредитира дадените в
съдебно заседание обяснения на жалбоподателя, като ги приема за защитна
версия. Представените писмени доказателства, два броя пътни листи, съдът
намира за неотносими към установеното и доказано адм. нарушение. Не е
ясна връзката на жалбоподателя към фирмата, посочена в тези пътни листи.
Не е ясно, защо, при положение, че той лично е попълнил и пописал
декларацията по чл. 188 от ЗДвП, че е управлявал процесното ПМС, защо е
отразил това обстоятелства, при положение, че в декларацията изрично е
записано, че при потвърждаване на неистина или затаяване на истина , носи
наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК. След попълване и
подписване на декларацията по чл. 188 от НК и издаване на АУАН, както при
връчването му, така и в седмодневен срок , жалбоподателя е имал
възможност да направи възражения, но такива не са правени. Едва при
връчване на НП, той е обжалвал последното, предвид размера на наложеното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава скоростите изрично
изброени в таблицата по тази алинея и която включва , както забрана за
превишаване на скоростта в населено, така и извън населено място или
магистрала, а според ал. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1 , това се
сигнализира с пътен знак. Т.е. чл. 21 ал. 1 и 2 от ЗДвП визира забрана за
водачите да превишават определените скорости за движение изрично
изброени в таблицата по ал. 1 или посочени с пътен знак по чл. 2
4
Нарушаването на тази забрана определя обективните и субективни признаци
на в и д а нарушение, т.е. управление със скорост над максимално
допустимата .
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП-когато
нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2 т. 4-6 и ал. 3 е системно, водачът се наказва
с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С оглед на цитираната нормативна разпоредба и предвид установените
факти по делото, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Предвид изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства,
очертаната обективна страна на Д.ието- управление на МПС с превишена
максимална скорост- при допустима 50 км/ч, водачът е управлявал с 85 км/ч.
В процесния случай наложената санкция е по чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 4
от ЗДвП - нарушение при условията на системност. За да обоснове този извод
наказващият орган се позовава на влезли в сила ЕФ изрично изброени в
АУАН и НП , описани по-горе , като това се установява и от представената
справка за нарушител/.
Правилно е определен размера на наказание по чл. 182, ал. 5 , именно
двойния размер предвиден в чл. 182, ал. 1 т. 4 –глоба от 400, т. е 800 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът не приема изложените в жалбата основания за отмяна на НП на
посочените по-горе основания в мотивите. Посочените, като извършени от
наказващият орган съществени процесуални нарушения водещи до
5
нарушаване правото на наказаното лице, не са установени.
По изложените съображения съдът намира, че НП е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено, а жалбата
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1292-001254 от 23.06.22 година на група
сектор ПП в ОДМВР – Търговище, с което на И. К. Т. от гр. Русе, ЕГН
********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182,
ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание -
„глоба” в размер на 800.00/осемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6