№ 138
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110136829 по описа за 2025 година
Производството по делото е бързо и се развива по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Е. К. П. срещу „********“ ЕАД, с която
при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищцата Е. К. П. твърди, че по силата на трудов договор *******/16.09.2022г.
изпълнявала длъжността Директор на Дирекция „*********“ при ответника „********“
ЕАД при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 4 000 лв. и допълнително
възнаграждение за стаж от 1,5 %. Твърди, че със заповед *********/23.04.2025г. на
изпълнителния директор на ответното дружество след съвместна работа от 2 години, 7
месеца и 4 дни трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Поддържа, че уволнението й е незаконно, тъй като не били налице предпоставките, при
които възникавало потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение със служителя на основание цитираната правна норма. В тази връзка
излага конкретни съображения, че 9-месечният срок след избора на инж. Иван Станчев за
изпълнителен директор изтекъл на 01.10.2023г. С оглед съвпадението в личността на стария
и новия ръководител прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца в тази
хипотеза заобикаляло духа на закона. Развива съображения, че длъжността, от която е
уволнена, не била част от ръководния екип на предприятието. Твърди, че работодателят
избрал основанието за уволнението й поради предварителната закрила, с каквато ищцата се
ползвала в качеството си на секретар на синдикална секция в дружеството. Иска от съда да
отмени уволнението й, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да
1
осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 24.04.2025г.
до 24.10.2025г. в размер на 36 533,74 лв. /съгласно увеличението в цената на иска, допуснато
с протоколно определение от 18.12.2025г./, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът със срочно депозиран отговор оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че от естеството на възложените на служителя трудови функции се
установявала принадлежността му към ръководството на предприятието. Поддържа, че във
връзка с новия договор за възлагане на управлението на изпълнителния директор на
„********“ ЕАД и Съвета на директорите бил приет нов бизнес план с конкретни задачи и
финансови параметри, което обуславяло приложимост на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ
към процесното уволение. Оспорва твърденията на ищеца за базата за изчисление на
обезщетението за оставане без работа с конкретни съображения, че съдебно предявеният
размер включвал пера с непостоянен характер. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с платените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ на стойност 5 320
лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ на стойност 7182 лв. Иска от съда да отхвърли исковете, като му
присъди разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки:
компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение;
ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил
сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т.
1 КТ, както и да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е
извършено в 9-месечен срок от този момент.
По делото е безспорно и от представения трудов договор *******/16.09.2022г. се
установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата заемала длъжността „Директор на Дирекция „*********“ при
ответното дружество, както и че същото е прекратено със Заповед *********/23.04.2025г.,
подписана от изпълнителния му директор /на л.123 от делото, на основание чл. 328, ал. 2
КТ във връзка със сключен договор за управление от 23.07.2024г., считано от 23.04.2025г.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания:
ищецът не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ;
изтичането на деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ преди издаването на уволнителната
2
заповед; недобросъвестност от страна на работодателя с оглед ползваната от служителя
предварителна закрила от уволнение в качеството му на секретар на синдикална секция.
По първия от релевираните пороци на уволнителната заповед настоящият съдебен
състав счита, че по делото се установява, че Е. К. П. е заемала длъжност, която е част от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ.
Съгласно цитираната дефинитивна правна норма "Ръководство на предприятието" е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието.
Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен
ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които
съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое
управленско равнище се намират. В този смисъл в "ръководството на предприятието" са
включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции
по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност.
В настоящия случай ищцата е ръководител на Дирекция „*********“. Видно от
структурата на предприятието и длъжностната й характеристика, същата е на пряко
подчинение на изпълнителния директор. Няма друга длъжност, която да опосредява
връзката на подчиненост между ищцата като ръководител на дирекцията и изпълнителния
директор. От своя страна заеманата от уволнения служител длъжност осъществява
ръководство върху подчинените й отдел „Правен“ и сектори „Обществени поръчки и
контрол на договори“ и „Управление на човешките ресурси“ и назначените в тях служители
на длъжности „ръководител отдел“, респ. „ръководител сектор“, главен и старши
юрисконсулт, старши експерт, експерт и експерт по управление на човешките ресурси. В
длъжностната характеристика е предвидено правомощието да ръководи, организира,
контролира и отговаря за правните аспекти на дейността на дружеството и за
законосъобразността на вземаните от неговото ръководство решения и предприетите
действия, включително като ръководи дейността на дирекцията, разпределя задачи към
служителите в нея и следи за тяхното изпълнение и спазването на сроковете им. Освен това
според длъжностната й характеристика ищцата организира дейността, разпределя дела и
възлага задачи на подчинените си юрисконсулти в дирекцията, организира и участва в
разработването на вътрешните актове на дружеството, инструкции и заповеди, контролира
изпълнението на заповеди, договорни задължения и влезли в сила съдебни решения.
Предвидено е, че ищцата следва да участва в подбора, както и да предлага за назначаване,
преназначаване и освобождаване от длъжност на служителите на дирекцията. От така
изброените правомощия съдът достига до извод, че на ищцата са възложени организационни
и контролни правомощия по отношение на служители от самостоятелно обособено звено в
ответното дружество.
За да бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да
му бъде възложен само един етап или фаза от трудовия процес /в този смисъл решение №
3
78/1995 г. на ВКС/, да носи отговорност за координирането и контрола върху работата в
поверените му звена и от него да зависи постигането на определени цели /така решение №
452/2000 г. на ВКС/. За да се определи като ръководна една длъжност, не е непременно
необходимо в трудовите й функции да са включени правомощия за самостоятелно,
еднолично вземане на решения. Освен това за определянето на функциите на ищцата като
ръководни, не е задължително да й е възложено вземането на самостоятелни решения. Няма
пречка и е обективно логично окончателните решения да се вземат именно от
изпълнителния директор на дружеството, като най – висш ръководен кадър в него.
С оглед изложеното се налага изводът, че ищцата е имала ръководни /управленски/
функции и съответно е имала качеството на служител от ръководството на предприятието
/дружеството/.
На следващо място, съдът намира за неоснователен и доводът на ищеца, че поради
съвпадението в личността на стария и новия изпълнителен директор, 9-месечният срок по
чл. 328, ал. 2 КТ е започнал да тече от първия му избор за такъв на 01.02.2023г., при което
към датата на уволнителната заповед този срок е бил изтекъл. Както е изяснено в трайната
съдебна практика, в т.ч. Решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр.д. № 1358/2012 г. на Четвърто
Г.О. на ВКС, Решение № 481/13.12.2011 г. по гр.д.№ 168/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о.,
Решения № 718/21.12.2010 г. по гр.д.№ 67/2010 г., ІІІ г.о., решение № 249/04.07.2013 г. по
гр.д.№ 1358/2012 г., ІV г.о., без значение е дали новият договор за управление е с ново лице
или с лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова,
сходна или различна като съдържание. Същественото е всеки договор за управление да
съдържа задача с конкретни икономически показатели, които управителят трябва да
постигне, обвързване на възнаграждението с постигнатите финансови резултати, предвидена
икономическа отговорност при неизпълнение на програмата. Когато тези характеристики са
налице, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради
което му се възлагат правата по чл.328, ал.2 от КТ.
От доказателствата по делото се установява, че след частична промяна в
персоналния състав на Съвета на директорите на 23.07.2024г. е започнало изпълнението на
нов договор за управление с лице, което и към този момент е било изпълнителен директор
на ответното дружество.
По делото от една страна от представената актуализирана бизнес програма на
ответното дружество се установява, ангажирането с постигането на конкретно очертани
бизнес цели. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС /решение по гр. д. №
5537/2014 г. на IV г. о., решение по гр. д. № 1358/2012 г. на IV г. о., решение по гр. д. №
601/2016 г. и решение по гр. д. № 2939/2019 г. и двете на ***** г. о. /, обобщена в
Определение № 52 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2023 г., IV г. о., ГК бизнес
задачата с конкретни икономически показатели, може да бъде поставена и с други актове и
документи, стоящи вън от самия договор за управление, както и че не е налице пречка да се
ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от
новия управител.
4
От друга страна, публичните предприятия са юридическите лица по чл. 2, ал. 1 от
ЗПП, които се създават и управляват в интерес на гражданите и обществото за постигане на
целите по чл. 5 от ЗПП, които обслужват публичен интерес. Договорът за управление на
публично предприятие е със специфичното основание/кауза – постигане на финансовите и
нефинансови цели, заложени в бизнес програмата. Това е и основното задължение на
лицето, на което е възложено управлението. Виновното неизпълнение е основание за
предсрочно прекратяване и за освобождаване от длъжност (чл. 24, ал. 2 ЗПП и чл. 53, ал. 4
ЗПП). При отчитане на тази особеност на договора за управление на публично предприятие
съдът намира, че правото по чл. 328, ал. 2 КТ е упражнено в законоустановения 9-месечен
срок за това, като правно ирелевантни са както отразяването на това обстоятелства в
Търговския регистър, така и обстоятелството, че същото лице е изпълнявало длъжността
изпълнителен директор по силата на предходно сключени с него договори за управление.
По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават презюмираната по
силата на чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестност при упражняването на трудовите права от страна
на работодателя.
Само за пълнота следва да се посочи, че уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ
не попада в приложното поле на предварителната закрилата по чл. 333 КТ, поради което
макар и доказано, правно ирелевантно е обстоятелството, че към момента на уволнението й
ищцата е била избрана за секретар на Фирмената синдикална организация на КТ
„************“.
При така изложените съображения съдът намира, че работодателят е упражнил
законосъобразно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата
на основание чл. 328, ал. 2 КТ, което обуславя краен извод за неоснователност на
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
възстанови на ответника направените по делото разноски. Съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК /на л. 382 от делото/ те се изразяват в платения депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер от 350 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника и възнаграждение за представителството му от юрисконсулт, което се
определя в заявения от страната размер от 200 лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените исковете от Е. К. П. с ЕГН ********** с адрес гр. София,
5
бул. „******** № 76Б, ет. 5 срещу „********“ ЕАД с ЕИК *************, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „*********** *****“№ 215, ет. 4, както следва:
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението със заповед *********/23.04.2025 г. на Изпълнителния директор на
„********“ ЕАД, с която трудовото правоотношение с Е. К. П. е прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ;
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата от Е. К. П.
преди уволнението й със заповед *********/23.04.2025 г. на Изпълнителния директор
на „********“ ЕАД длъжност „Директор на Дирекция „*********“;
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.225, ал. 1 КТ за осъждането на
„********“ ЕАД да заплати на Е. К. П. сумата от 36 533, 74 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 24.04.2025г. до 24.10.2025г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 20.06.2026г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Е. К. П. с ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „******** № 76Б, ет. 5
да заплати на „********“ ЕАД с ЕИК ************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 550 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6