№ 483
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100512828 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12828/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. Т. М. ЕГН
********** , Г. Б. ОВЧ. ЕГН **********, В. Д. Р. ЕГН **********, ИВ. Б. Н. ЕГН
********** , М. К. ГР. ЕГН ********** , Л.С.С. ЕГН **********, АТ. М. К. ЕГН
********** , АС. В. Н. ЕГН ********** и „Т. - Б.Р“ ООД ЕИК **** от гр.София срещу
решение №20082839 от 31.03.2021 г постановено по гр.д.№11620/18 г на СРС , 166 състав ,
в частта , с което въззивниците са осъдени да заплатят на основание чл.48 ал.7 ЗУЕС на Н.
ИВ. Л. ЕГН ********** от гр.София главници като етажни собственици за части от
заплатен от ищеца ремонт на покрива на Етажна собственост в гр.София бул.**** извършен
за периода 20.03.2013 г – 20.05.2013 г , както следва :
Т. Т. М. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
Г. Б. ОВЧ. 667,28 лева главница и 117,57 лева разноски пред СРС ;
В. Д. Р. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
ИВ. Б. Н. 633,73 лева главница и 111,66 лева разноски пред СРС ;
М. К. ГР. 667,28 лева главница и 117,57 лева разноски пред СРС ;
Л.С.С. 594 лева главница и 104,65 лева разноски пред СРС ;
АТ. М. К. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
АС. В. Н. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
1
„Т. - Б.Р“ ООД ЕИК **** от гр.София 374 лева главница и 65,89 лева разноски пред СРС ;
ведно със законната лихва върху всяка главница от 19.02.2018 г до окончателното заплащане
на сумите .
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е доказано
ищецът да е заплатил ремонта – представените разписки са оспорени , не са издадени
фактура и касов бон и не е деклариран приход в ГФО за 2013 г на изпълнителя „И.-П.“
ЕООД . Освен ремонт на покрива ищецът е извършил и незаконни преустройства на
тавански помещения установени със заповед на РДНСК . Ремонтът на покрива не е бил
необходим и неотложен . На ОС на 26.03.2013 г Л. не се е оплакал от теч на покрива и не е
искал ремонт . По делото не е установено кога е извършен ремонтът. Неправилно СРС не е
кредитирал показанията на свидетеля Л. Р.а за момента на преустройството .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ремонтът
е извършен март-май 2013 г и съдът правилно е кредитирал показанията на св.К. и св.Р. за
наличие на течове на покрива . Не е изтекла погасителна давност за вземанията . Не трябва
да се кредитират показанията на св.Л. Р.а , дъщеря на ответника В.Р. , като същата не живее
на адреса . Разписките са надлежно доказателство за плащане , а фактура не е издадена ,
защото ищецът е физическо лице . Без значение е дали е деклариран приход в ГФО за 2013 г
на изпълнителя „И.-П.“ ЕООД . Безспорно 71,20 кв.м. от покрива са ремонтирани и
ремонтът е бил необходим за ЕС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
09.04.2021 г и е обжалвано в срок на 23.04.2021г.
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че към датата на твърдения ремонт
на покрива ищецът е бил етажен собственик в Етажна собственост в гр.София бул.**** и е
имал одобрен на 06.12.2012 г проект за промяна на предназначението на тавански
помещения . Одобреният проект е бил отменен частично на 21.10.2016 г само относно
смяната на предназначението на сушилня в кабинет . Ищецът представя договор от
20.03.2013 г и разписки , според които е заплатил на „И.-П.“ ЕООД 10 000 лева за ремонт на
покрива. Ангажира и показания на свидетелите К. и Р. за необходимостта от ремонта и за
периода и вида на извършените СМР .
2
Според СРС с показанията на свидетелите К. и Р. и СТЕ се установява извършване на
ремонт на покрива – демонтаж на старата конструкция и изграждане на нова с нови
керемиди , поставяне на изолация , ламаринена обшивка , нови улуци , водосточни тръби и
казанчета . Ремонтът се наложил поради лошото състояние на покрива и течове от него ,
като същият е бил необходим по § 1 т.8 от ДР на ЗУЕС и ищецът може да претендира
стойността на същия по реда на чл.48 ал.7 ЗУЕС . Ищецът не е претендирал суми за
/незаконно/ преустройство на помещения на покрива . Ремонтът е извършен за периода
март-май 2013 г , доказан е до размера от 9066,24 лева и искът не е погасен по давност.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Ищецът е извършил плащане за ремонта , което плащане е доказано с разписки и договор от
20.03.2013 г с „И.-П.“ ЕООД. Действително разписките и договора са частни документи без
материална доказателствена сила и са оспорени от въззивниците. Но при преценка на
същите , като се вземе предвид безспорния факт , че е извършен ремонт за сметка на ищеца ,
както и че стойността на СМР е доказана с приетата пред СРС СТЕ , настоящият съд счита
исковете са доказани по основание и размер . Няма данни ремонтът да е извършен
безвъзмездно или да е заплатен от друго лице освен от ответника . Както е посочил и
първоинстанционният съд , ищецът не е претендирал суми за СМР за незаконно
преустройство на таванския етаж , а и няма данни това преустройство да е било премахнато
.
Ищецът е доказал с показанията на свидетелите К. и Р. , че ремонтът е бил необходим и
неотложен и че е извършен след март 2013 г, като законосъобразно СРС не е кредитирал
показанията на св.Р.а . Нейните показания противоречат на останалите доказателства по
делото , включително на СТЕ и представените данни за разрешение за строеж от края на
2012 г . Без значение е дали на ОС на 26.03.2013 г Л. се е оплакал от теч на покрива и че не е
искал ремонт от ЕС – очевидно първоначално той е мислел да поеме ремонта за своя сметка
, но след влошаване на отношенията в ЕС и подадени жалби срещу него е решил да предяви
настоящите искове .
Ирелевантни са оспорванията за липса на издадена данъчна фактура и на деклариран приход
в ГФО за 2013 г на изпълнителя „И.-П.“ ЕООД . По делото няма доказателства ищецът да е
бил данъчно задължено по ЗДДС физическо лице към 2013 г , поради което съгласно чл.113
ал.3 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.6 ЗДДС фактура може да му бъде издадена само ако е изрично
поискана от него . Ищецът няма ангажимент дали изпълнителят е декларирал приход в ГФО
за 2013 г , а и това не е предмет на делото , което е гражданско , а не данъчно .
Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде
потвърдено в обжалваната част . В тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата
страна за адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №20082839 от 31.03.2021 г постановено по гр.д.№11620/18 г на
СРС , 166 състав , в частта , с което Т. Т. М. ЕГН ********** , Г. Б. ОВЧ. ЕГН **********,
В. Д. Р. ЕГН **********, ИВ. Б. Н. ЕГН ********** , М. К. ГР. ЕГН ********** , Л.С.С.
ЕГН **********, АТ. М. К. ЕГН ********** , АС. В. Н. ЕГН ********** и „Т. - Б.Р“ ООД
ЕИК **** от гр.София са осъдени да заплатят на основание чл.48 ал.7 ЗУЕС на Н. ИВ. Л.
ЕГН ********** от гр.София главници като етажни собственици за част от заплатен от
ищеца ремонт на покрива на Етажна собственост в гр.София бул.**** извършен за периода
20.03.2013 г – 20.05.2013 г , както следва :
Т. Т. М. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
Г. Б. ОВЧ. 667,28 лева главница и 117,57 лева разноски пред СРС ;
В. Д. Р. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
ИВ. Б. Н. 633,73 лева главница и 111,66 лева разноски пред СРС ;
М. К. ГР. 667,28 лева главница и 117,57 лева разноски пред СРС ;
Л.С.С. 594 лева главница и 104,65 лева разноски пред СРС ;
АТ. М. К. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
АС. В. Н. 633,73 лева главница и 111,65 лева разноски пред СРС ;
„Т. - Б.Р“ ООД ЕИК **** от гр.София 374 лева главница и 65,89 лева разноски пред СРС ;
ведно със законната лихва върху всяка главница от 19.02.2018 г до окончателното заплащане
на сумите .
ОСЪЖДА всеки от Т. Т. М. ЕГН ********** , Г. Б. ОВЧ. ЕГН **********, В. Д. Р. ЕГН
**********, ИВ. Б. Н. ЕГН ********** , М. К. ГР. ЕГН ********** , Л.С.С. ЕГН
**********, АТ. М. К. ЕГН ********** , АС. В. Н. ЕГН ********** и „Т. - Б.Р“ ООД ЕИК
**** от гр.София да заплати на Н. ИВ. Л. ЕГН ********** от гр.София по 88,88 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева
по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4