Решение по т. дело №9/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 108
Дата: 1 декември 2025 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20254400900009
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Плевен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Търговско дело
№ 20254400900009 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл.432 ал.1 вр. с 380 ал.1 от КЗ/ и
чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от К. Т. Д.
срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП “ ЕАД за изплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при претърпяно ПТП на
13.08.2024г в град Червен Бряг при участието на л.а О. Ф. и двуколесно
превозно средство ******. Твърди се,че водачът на л.а О. Ф. при движение в
града при извършване на ляв завой не пропуска движещото се направо
двуколесно превозно средство и реализира ПТП, при което е пострадал
ищецът по делото, който е бил с дифузна травма на главния мозък, счупване
на дясна ключица, травматичен кръвоизлив и други травми. Твърди се, че
,според констативният протокол за ПТП, вината за настъпилото ПТП е на
водача на л.а О. Ф., чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника по делото. Твърди се, че е била депозирана извънсъдебна претенция
до застрахователя за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но
ответната страна е поискала допълнителни документи, които, според , ищеца,
не са необходими за произнасянето на застрахователя. В исковата молба се
твърди също така, че ищецът е претърпял и продължава да търпи болки и
1
страдания във връзка с получените травми при ПТП, извършени са му
множество изследвания, препоръчано му е лечение с ортеза по отношение на
фрактурата на дясната ключица, изписан е на 15.08.24г с медикаментозно
лечение. Твърди се, че след изписването от лечебното заведение ищецът е бил
в невъзможност да се обслужва сам и е имал нужда от чужда помощ. Търпи
интензивни болки и страдания, има белези, които ще останат. Твърди се, че
освен физическите болки ищецът е с влошено емоционално и психическо
състояние,с усещане за безсилие, несигурност, стрес и депресия. Твърди се, че
при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази
икономическата ситуация в страната и индекса на инфлация. Претендира се
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв,
частичен иск от 100 000 лв, заедно с дължимата лихва, считано от датата на
уведомяване на ответника 14.10.2024г до окончателното изплащане на сумата.
Към исковата молба са приложени посочените доказателства,
ищцовата страна е освободена от заплащането на такси и разноски по
производството с определение на съда , преписи от приложенията са налични
за другата страна, поради което и на осн. Чл. 367 от ГПК исковата молба с
приложенията е била изпратени на ответника за отговор.
В отговора на исковата молба се оспорват изцяло предявените
искове като неоснователни. Оспорва се наличието на вина за процесното ПТП
на застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че липсата на виновно
противоправно поведение на водача на лекия автомобил е пречка за
ангажиране на отговорността на застрахователя.Възразява се, че е налице само
констативен протокол, изготвен по разкази на участниците в ПТП. Възразява
са за наличието на съпричиняване от страна на ищеца поради липса на каска
и предпазно облекло, както и с оглед движение с несъобразена скорост.
Оспорва се причинно – следствената връзка между ПТП и вредоносния
резултат. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП като се възразява, че в
констативния протокол са налице констатации от длъжностното лице за
фактическите обстоятелства след настъпване на процесното ПТП. Оспорва се
размера на претенцията за претърпени неимуществени вреди като крайно
2
завишен. Оспорва се представеното доказателство за решение на ТЕЛК, тъй
като се отнася за заболявания, които нямат връзка с процесното ПТП. Оспорва
се началната дата на дължимост на лихвата като се възразява, че същата не се
дължи поради забава на кредитора.
Налице е допълнителна искова молба, в която се потвърждава
изложеното в първоначалната искова молба. Заявява се, че са ангажирани
доказателства във връзка с механизма на настъпилото ПТП, исковете са
обосновани по размер, лихва се дължи от датата на уведомяване на
застрахователя.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.
432 ал.1 вр. с 380 ал.1 от КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими.
Съгласно пар. 22 от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016 г за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс.Процесният застрахователен
договор е сключен при действието на актуалния Кодекс за застраховането.
Следва да се приеме, че претендираната лихва е компенсаторна такава, а не
лихва за забава и не следва да се определя нейния размер до датата на
завеждане на исковата молба.Липсва законова пречка за реализиране на
гражданската отговорност в отделно производство.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по
съответния ред, с ЕИК ********* .
БЕЗСПОРНО е по делото с оглед съдържанието на постъпилия
отговор на исковата молба наличието на застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответната страна към момента на
настъпване на процесното ПТП по отношение на л.а О. Ф. рег.№ 76 45 МХ
3
по полица № BG/03/123002491069.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП
при участието на застрахования лек автомобил, пострадалите лица , причина
за ПТП, причинна връзка между ПТП и травмите на ищеца , наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на претърпени
неимуществени вреди от ищеца по делото и размера на репарирането на
претърпените неимуществени вреди по справедливост.
Видно от писменото доказателство на л. 12 от делото,
констативен протокол за ПТП, който не е оспорен от страните, на 13.08.2024г,
около 9,00 ч, участник № 1 в произшествието, който е л.а О. Ф. с водач И. Т. И.
на кръстовище не пропуска движещия се направо участник № 2, който е
ищецът К. Т. Д. с двуколесно ППС ****** и се реализира ПТП с пострадало
лице.
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от
ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се
обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Видно от съдебно медицинската експертиза травматичните
увреждания, получени от К. Д. на 13.08.24 г. са резултат ог претърпяното ПТП,
при което е блъснат като мотоциклетист от лек автомобил с последващо
падане върху пътя.В резултат на посоченото ПТП ищецът е получил съчетана
травма, която включва черепно-мозъчна травма — натъртване на главата с
мозъчно сътресение (без загуба на съзнание) и дискретен кръвоизлив между
меките мозъчни обвивки (субарахноидална хеморагия без прояви на менинго-
радикулерно дразнене) и счупване на дясна ключица.Черепно – мозъчната
травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
възстановителен период до 4 седмици, а счупването на дясната ключица — до
трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник (т.е. на
възможността за самообслужване) за около 1.5-2 месеца и на годността за
физически труд за около 2-3 месеца при нормално протичане на
оздравителния процес.
Клиничните прояви на черепно – мозъчната травма са
свързани с главоболие обърканост, липса на спомен за част от случилото
се, световъртеж, леки координационни нарушения. За наблюдение и
лечение на получената ЧМТ ищецът е хоспитализиран в
Неврохирургична клиника на 13.08.24 и изписан на 15.08.24 г. в добро
общо състояние, с редукция на оплакванията. При изписването е
назначено спазване на лечебно-охранителен режим и два контролни
прегледа. Счупването на дясната ключица е довело до болка и
4
ограничени движения в дясната раменна става. В хода на клиничното
наблюдение е извършена консултация с ортопед- травматолог, назначено
е обездвижване на десния горен крайник за 30 дни с ортеза. Липсват
данни за усложнения в клиничното протичане на получените увреждания
и удължен оздравителен период. Липсват остатъчни прояви от ЧМТ и
двигателни последици от счупването на ключицата. Установен е наличен
„костен мазол“ в мястото на счупване на ключицата и е съобщена
болезненост от време на време в мястото на счупването, най-вече при
„промяна на времето“.
Според медицинската експертиза получените увреждания
предполагат нормална физиологична болка, щадене от прекомерни
светлинни, звукови, емоционални дразнители, физическо пренапрежение
във връзка с черепно – мозъчната травма, както и обездвижване на
десния горен крайник, което е свързано със затруднено самообслужване
във връзка със счупената ключица. Не се очакват други прояви, освен
възможна преходна болезненост в мястото на счупване на дясната
ключица при прекомерно физическо натоварване и/или по-рязка промяна
на метеорологичните условия.Според медицинската експертиза по
принцип, след снемане на ортезата, за по-бързо възстановяване са
целесъобразни рехабилитационни процедури, чието конкретизиране е в
компетенцията на ортопед-травматолог и физиотерапевт, съобразно
конкретната необходимост при проследяване на оздравителния процес.В
материалите по делото липсват медицински документи от проведени,
последващи хоспитализацията консултативни прегледи и проведено
физиотерапевтично лечение. Няма последици от съчетана травма, като
физически пречки, които да възпрепятстван самообслужването на Д. след
срока на оздравителния процес.
Според ВЛ липсват данни за необходимост от бъдещо лечение, а
преходната болезненост е възможно, но не може да се обективизира при
преглед. По наличните данни не е възможно да се конкретизира дали ищецът
е бил с каска и предпазно облекло при претърпяното ПТП, но следва да се
посочи, че в медицинските документи не са описани външни травматични
увреждания (охлузвания, кръвонасядания и пр.), което е в полза на
възможността да е бил с каска и подходящо облекло.Според ВЛ обаче
Наличието на каска и съответно за мотоциклетист защитно облекло не
изключва възможността за получаване на конкретните травматични
увреждания.
В открито съдебно заседание ВЛ Д-р С. К. е заявил пред съда, че
операция не е извършвана, а такава се налага само когато трябва да се
фиксират фрагменти и ако е имало свободен костен фрагмент е щяло да се
наложи извършването на операция, но случаят не е бил такъв. Била е счупена
костта, след което е наместена и е обездвижена с ортеза. Няма връзка с
възрастта на пациента. Черепно – мозъчната травма се е изразила в мозъчно
сътресение и много дискретен кръвоизлив между меките мозъчни
обвивки.Имало е клинични прояви на мозъчно сътресение.

Видно от приетата по делото съдебно автотехническа експертиза
съприкосновението между двете превозни средства е станало на 13.08.2024г.,
гр.Червен бряг, на кръстовище образувано от ул.“Екзарх Йосиф“ и ул.
Г.С.Раковски“. До момента на съприкосновение мотопед „******” се е
движил по ул. „Екзарх Йосиф” в посока от изток към запад като преди да
навлезе в кръстовището с ул. „Г.С.Раковски” е спрял . В същото време,
срещуположно на мотопеда, на знак „Стоп”, е спрял автомобил „О. Ф.”. В
5
определен момент, мотопедът е потеглил от състояние на покой като до
мястото на контакт е осъществил равноускорително движение. Когато
мотопедът се е намирал на разстояние Sji = 2,89 м - 4,09 м., на 2,69 секунди
M
преди мястото на контакт, водача на „*****” е потеглил от състояние на покой,
извършвайки маневра завой на ляво . Така движейки се към мястото на
контакт равноускорително, двете МПС изминават разстяние 7,80 м. -лек
автомобил „*****” и 2,89 м- 4,09 м. - мотопед „******”. Достигайки мястото
на първоначален контакт е започнал удара между двете МПС. В този момент
скоростта на *****-а е била V.o = 5,79 м/сек = 20,8 км/час, а на мотопед
ya
„****** ДЖ“ с per. №********* е била У.м = 3,69 м/сек = 13,3 км/час. След
уд
първоначалното съприкосновение двете МПС са продължили закъснително
движението си по посока на лек автомобил „*****”, като мотопедът се е
плъзгал върху дясната си страна по асфалтовата настилка, оставяйки следа от
задиране. Така движейки се закъснително, двете МПС се установяват в покой
на местата, на които са намерени . От една страна причина за настъпилото
ПТП е пресичането на траекториите на движение на двете МПС като за
„*****” е траектория в дъга на ляв завой, а за мотопеда - праволинейна.От
друга страна причина за настъпилото ПТП е непропускането на мотопеда от
страна на водача на лекия автомобил.
Видно от експертизата Мотопед „****** ДЖ“ с per. №********* е
потеглил от състояние на покой (позиция № 2 и № 4) равно ускорително, като
към момента на първоначален контакт с лекия автомобил скоростта му е била
У. = 3,69 м/сек = 13,3 км/час. Мотопед „****** ДЖ“ с per. №********* се е
удм
движел по ул. „Екзарх Йосиф” с посока от изток към запад, на около 1,20 в
ляво от десен край на платното , спрямо движението му.Няма данни за
наличието на спрели автомобили около мотопеда. Непосредствено преди
ПТП, водача на лекия автомобил е предприел маневра завой на ляво, след като
е потеглил от състояние на покой от линията на знак „Стоп” към ул.
„Г.С.Раковски” .
Непосредствено преди настъпване на ПТП, двамата водачи са потеглили
от състояние на покой, като те са имали техническа възможност да се
възприемат, като посока и направление. Техническо възможно да се направи
заключение, че мотопед „****** ДЖ“ с per. №********* е потеглил по-рано
от лекия автмобил от състояние на покой с време 0,57 сек. - 1,92 сек. ( по-
малката стойност се отнася при тръгване на мотопеда от граничната линия на
кръстовището, а по- голямата от линията на стоп-а).
При сравнение на отстоянието, на което се е намирал мотопед „******
ДЖ“ с per. №********* до мястото на удара към момент, в който „*****”
потегля от състояние на покой с дължината на „опасната зона” на мотопед
„****** ДЖ“ с per, №********* при реалната скорост на движение се
получава неравенство, от което може да се заключи, че водача на мотопеда не
е имал техническа възможност да реализира спиране до мястото на удара към
момента, в който лекия автомобил е потеглил от състояние на покой.
Няма данни за техническото състояние на мотопеда. В протокола за
6
оглед на мястото на произшествието не е описано наличен на предпазна каска
в района на ПТП. Във фотоалбума, приложен към делото не се вижда да има
каска в района на произшествието. В материалите по делото не съществуват
обективни данни (огледен протокол и фотоалбум към него) за наличие на
предпазно облекло, носено от водача на мотопеда към момента на настъпване
на ПТП. Наличие на предпазно облекло върху возещите се на мотопед би
предпазило от наранявания, счупвания и травми, в зависимост от механизма
на дадено произшествие.Предпазното облекло има различни степени. За
дадения случай, наличие на „пълно” предпазно облекло (каска,ръкавици, яке,
обувки, панталони и допълнителни защити към основните) би предотвратило
или намалило получаването на някои от процесиите травми.
Съдът възприема приетите по делото експертизи като обективни и
аргументирани като относно възможността от получаване на увреждания при
наличие или липса на предпазно облекло съдът се доверява в тази част на
съдебно – медицинската експертиза доколкото съответното ВЛ разполага с
професионални знания и опит в това отношение и същото утвърждава пред
съда, че наличието на предпазно облекло не изключва получаването на
посочените травматични увреждания.
Видно от разпита на св.И. К. М. същата е дъщеря на ищеца и
утвърждава пред съда, че на 13.08.2024 г е разбрала от роднина за случилото
се, отишла е в Спешна помощ и тогава ищецът, нейният баща , не я е познал.
След това същият е бил транспортиран в болница в Плевен, престоял е три
дни там и е бил изписан. След съвземането си първоначално е питал какво
прави в болница и не е помнел какво се е случило. По време на престоя в
болница е бил неспокоен и е искал да се прибира вкъщи.След изписването от
болница ищецът е бил със световъртеж, със спукана ключица, лонгета на
лявата ръка. Свидетелката твърди, че ищецът живее сам като свидетелката
живее в Червен Бряг, но на друг адрес. Ищецът е бил затруднен в ежедневието
си, свидетелката е ходила да му готви, да пере, да помага при къпане,но сам
ищецът е ходел до тоалетна. Според свидетелката това е продължило месец и
половина, около два месеца е бил с лонгета, която е свалял при сън, тъй като
му е пречела, ръката го е боляла. Според свидетелката ищецът след станалото
се е затворил в себе си, било го е страх, не е общувал много с други хора, не
кара мотопед вече, искал е все да го вземат от къщата му, а не е ходил само до
дъщеря си. Според свидетелката причината е случката и загубата на съпругата
му преди това. Свидетелката твърди, че към настоящия момент ищецът се
справя по – добре и пазарува сам. Св. М. твърди, че ищецът е добър човек,
грижовен към близките си, бил е по – весел и самостоятелен преди
катастрофата. Свидетелката ходи да му помага с каквото може. Твърд, че за
разни неща му е помагала и преди катастрофата, както и след нея, но преди
това той не е търсел много помощ.
Видно от разпита на св. И. Т. И. същият е водач на л.а О. Ф., бил е
спрял на знак „Стоп“, ищецът е бил срещу него и свидетелят го е виждал
много добре, ищецът е тръгнал, свидетелят бавно е потеглил и изведнъж го е
7
видял от лявата си страна на земята, спрял е веднага и е слязъл. Ищецът е бил
полегнал, а задницата на моторетката е била пред гумите на л.а О. Ф..
Свидетелят казал на ищеца да не става, боляла го е ръката, свидетелят е
подложил каската му под главата след като я е свалил, дошла е линейка и
полиция.Свидетелят твърди, че е завивал и за три метра не е имало никакъв
спирачен път, тъй като веднага е спрял. Свидетелят твърди, че не е усетил
удар, моторчето е било пред неговите гуми и не го е видял, видял го е да лежи
отпред. Свидетелят твърди, че е бил спрял на знак „Стоп“, даже е върнал
малко назад, за да мине бус, който е завивал, след което се е върнал на знака и
се е приготвил за ляв завой. Бил е на първа скорост, улицата е с наклон нагоре,
дал е мигач при потегляне от знака „Стоп“. Ищецът е бил паднал близо до
бордюра от лявата страна, на 1- 1,50 от лекия автомобил, задницата на
моторчето е до предната лява гума на автомобила. Свидетелят е спрял след
като е ударил ищеца. Твърди, че ищецът е бил далече от колата, отстрани
вляво, на 1-1,50 м от преден ляв ъгъл на автомобила.
Съдът принципно кредитира показанията на свидетелите, които
имат преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелства. Съдът
отчита евентуалната заинтересуваност на св. М. като дъщеря на ищеца, но
същата е била близо до него след настъпилото ПТП и свидетелства за
обстоятелства, които е възприела лично, а и показанията й в значителна степен
кореспондират с приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
8
Съдът приема ,че по делото е установено наличието на ПТП при
участието на л.а О. Ф. , управляван от И. Т. И.. За този автомобил е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил О. Ф..Този извод на
съда се основава на представения констативен протокол, както и от
заключението на автотехническата експертиза. Местопроизшествието е било
посетено след подаването на сигнал, което е видно и от представения
протокол, длъжностното лице е възприело фактическата обстановка на
мястото на ПТП и е изготвило съответния протокол. Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства следва да се приеме, че е налице
нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДР от водача на
автомобила О. Ф. , участник в ПТП.
Пострадалият при ПТП има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по
чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От значение са
редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
9
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на вредите следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
ВКС неизменно приема, че справедливостта се основава на преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет.Следва да се ангажира отговорността на ответната страна.
В случая се касае за пострадал 80 – годишен мъж, който е претърпял
натъртване на главата с мозъчно сътресение и счупване на дясна ключица.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза и от
показанията на дъщерята на пострадалия същият се възстановява с
възможност за самообслужване в разстояние на два месеца и за физически
труд за около три месеца. На пострадалия ищец е била поставена ортеза за
един месец, която е ограничавала движенията му. Съдът приема, че за период
от два месеца ищецът е бил затруднен и в невъзможност сам да извършва
всички ежедневни действия и се е нуждаел от помощ, а в разстояние на три
месеца не е могъл да извършва физически труд. Това е довело до неудобство и
необходимост от съдействие от близки. Възстановяването на ищеца е било
съпътствано от болки, нарушение на съня, ограничени движения, но е
протекло без данни за усложнения. Съдът приема, че ищецът се е възстановил
и би могъл, с оглед експертизата, да усеща лек дискомфорт при промяна на
времето или по – голямо натоварване. Съдът приема също така, че ищецът
освен физиологично е претърпял и психическо страдание, което се изразява в
притеснение от ситуацията, страх от последващи травми при управление на
мотопед и затваряне в себе си с оглед преживяното ПТП. Тези преживявания
се засилват и с оглед възрастта на пострадалия и усещането за безпомощност
и боязън от случилото се и от бъдещи евентуални подобни събития. Съдът
приема, че липсва основание за приемане на съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат доколкото по делото от показанията на св. И. И. се
установява, че ищецът е бил с каска, а от заключението на медицинската
експертиза са установява, че наличието на предпазно облекло, за наличието
или отсъствието на което липсват данни по делото, не би предотвратило с
категоричност настъпилите травматични увреждания. С оглед тези изводи на
съда следва да се приеме за справедливо обезщетение на претърпените болки
и страдания от ищеца такова в размер на 30 000 лв като до размера на 70 000
лв като частичен иск от 100 000 лв искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Лихвата има компенсаторен характер, поради което не следва да се
присъжда определен размер до предявяване на исковата молба. Следва да се
присъди лихва, считано от три месеца след подаване на извънсъдебната
претенция с оглед задължението на застрахователя за окончателно
10
произнасяне в посочения срок - 14.01.2025 г до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати
по сметка на Пл ОС държавна такса в размер на 1200 лв върху уважения
размер на иска. Не следва да се осъжда ответника да заплати разноски за ВЛ
към бюджета на съда доколкото ответникът е бил натоварен от съда с
половината от разноските , а искът е уважен за по – малко от 50%.
При този изход на делото следва на осн. чл. 38 от ЗА да се осъди
ответникът да заплати на адв. Г. Г. Р. възнаграждение в размер на 3660 лв с
ДДС с оглед разпоредбата на чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 за
възнагражденията за адвокатска работа.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски в
производството към съда, но не и по отношение на другата страна. В този
смисъл следва да се осъди ищеца да заплати на ответника разноски за ВЛ и
свидетел съобразно отхвърлената част на иска в размер на 514,80 лв при
отхвърлен иск в размер на 57,2%. Следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото в размер
на 200 лв с оглед и датата на предявяване на иска и с оглед разпоредбата на чл.
78 ал.8 от ГПК и ЗПрП и измененияна на Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. Чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП „ ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление София, пл. Позитано 5 ДА ЗАПЛАТИ НА К.
Т. Д. ЕГН ********** от *********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от получени увреждания при претърпяно ПТП на
13.08.2024 г в град Червен Бряг В РАЗМЕР НА 30 000 ЛВ /тридесет хиляди
лева/ , заедно с компенсаторна лихва, считано от 14.01.2025 г до
11
окончателното изплащане на сумата КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО 70 000 ЛВ
/частичен иск от 100 000 лв/ ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП „ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление София, пл. Позитано 5
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд 1200 лв държавна такса
ОСЪЖДА К. Т. Д. ЕГН ********** от *********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП „ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление София, пл. Позитано 5 деловодни
разноски в размер на 514,80 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП „ ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление София, пл. Позитано 5
ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 38 от ЗА възнаграждение на адвокат Г. Г. Р. в размер
на 3660 лв с ДДС
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12