Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София…………… г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното
от съдия Зл.Чолева гр.дело № 6839 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение под № 57556 от 04.03.2020год.,
постановено по гр.дело № 45014/ 2018г., по описа на СРС, 67 състав ,
с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу С.М.Й., обективно съединени искове, както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ - за сумата от 351,28лв. , представляваща неиздължена
цена на топлинна енергия за периода м.05.2013г.- м.04.2014г., доставена за ап.№ 67, находя се в гр.София, ж.к.**********, с аб.№******, ведно със
законната лихва от 04.07.2014г.- до окончателното изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 75,35лв. ,
представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, натрупана за
периода 15.08.2014г. – 22.06.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 44244/2017г. по описа на СРС , 67
състав.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Твърди, че неправилно от първата инстанция е прието, че вземането
му за главницата, представляваща неиздължена цена на доставената топлинна
енергия /ТЕ/ е частично погасено по
давност. Твърди, че съгласно чл.33, ал.2
от приложимите към исковия период Общи условия /ОУ/, вземането за цената на
доставената ТЕ става изискуемо след издаване на общата фактура за потребеното количество ТЕ за целия
отоплителен сезон, определено по изравнителна сметка и от този момент – до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е изтекла тригодишната
погасителна давност. Поддържа, че от заключението на ССЕ се установява, че със
сумите, подлежащи на възстановяване по издадените изравнителни сметки са
погасени задължения, предхождащи исковия период в съответствие с клаузата на
чл.32,ал.2 от Общите условия. С изложените доводи, въззивникът –ищец мотивира искането си за
отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и уважаване на
предявените срещу ответника искове. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. При условията на евентуалност- поддържа възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от въззиваемата страна.
Въззиваемата страна , С.М.Й., чрез назначения му процесуален
представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв.С.Н. оспорва жалбата като неоснователна и заявява
искане за потвърждаване на решението на първата инстанция по доводи, изложени в
писмения отговор по чл.263,ал.1 от ГПК.
Третото лице- помагач на ищеца Т.с.“ ЕООД- не заявява становище
по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за
установено следното:
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК,
настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно
разпоредбата на чл.269,изр.последно от ГПК.
Единствения спорен между страните
по делото въпрос е относно началния момент, от който тече погасителната давност
за вземането на ищеца, представляващо стойността на доставената ТЕ за процесния топлоснабден имот през
исковия период от време.
Настоящият съдебен състав намира,
че законосъобразно с обжалваното решение от първата инстанция е прието, че цялото вземане на ищеца за главницата,
представляваща дължима цена за доставеното количество ТЕ за целия исков
период м.05.2013г. – м.04.2014г. е погасено по давност. Законосъобразно с
обжалваното решение е прието, че вземането на „Т.С.” ЕАД представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за
задълженията и договорите, по отношение на което се прилага тригодишен
давностен срок, като това е и разрешението на задължителната съдебна
практика- ТР № 3/ 18.05.2012г. по т.дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня
на падежа. Съгласно клаузата на чл.33,ал.1 от ОУ
от 2008г., приложима към вземанията за главницата за
частта от исковия период м.05.2013г. - м.01.2014г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Т.е. за
стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.05.2013г., падежът за
плащане е настъпил на 30.06.2013г. и от следващия ден – 01.07.2013г. е започнала да тече тригодишната погасителна
давност, която е изтекла на 01.07.2017г.- преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 04.07.2017г.,
с което давността е прекъсната, на основание чл.116 ,б.“б“ от ЗЗД. Това се отнася и за вземанията на ищеца за
главниците- стойност на ТЕ и за частта от исковия период м.02.2013г.- м.01.2014г. Що се отнася до вземанията на ищеца за
главниците- стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2014г., настоящият
съдебен състав приема, че приложимите по отношение на тях клаузи
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, с които е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ, са нищожни. Настоящият съдебен
състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са
нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите,
като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ -
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически
положение спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде
задължен да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване
с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г.
противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на
потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Като последица от
това, настоящият съдебен състав приема, че по отношение на вземанията на ищеца за дължимата стойност на
ТЕ за исковия период от време м.02.2014г.-м.04.2014г., които попадат в
приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, липсва
договорен падеж и за изискуемостта им е необходима покана, поради което,
съгласно нормата на чл.114, ал.2 от ЗЗД,
давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението. Датата на възникване на задължението е първият ден, след изтичане на месеца, в
който е извършена доставката на ТЕ. За вземането за главницата – цена на ТЕ
за м.02.2014г., 3 годишната давност е
започнала да тече на 04.03.2014г., /съгласно чл.71,ал.2 от ЗЗД/ и е
изтекла на 04.03.2017г.- преди датата на продаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.09.2017г., като към последния момент съответно е изтекла давността и
за вземанията за главницата за месец 03.2014г. и месец 04.2014г. Неоснователно е възражението на ищеца, че
вземанията за главниците са станали изискуеми считано от датата на издаване на
общата фактура. Фактурирането на стойността на реално доставеното количество ТЕ
след приключване на отоплителния сезон, на база на данните по издадените
изравнителни сметки , не установява нов падеж на периодичните задължения за
плащане на стойността на доставената ТЕ /по прогнозен дял или на равни месечни
вноски – чл.155,ал.1 от ЗЕ /, тъй като
задълженията са станали изискуеми, съответно- възникнали в предходен момент, с
оглед гореизложените мотиви. Тези фактури
имат правно значение за възникване и съответно – настъпване изискуемост само за
вземането на ищеца за конкретни
суми, подлежащи на доплащане от
ответника- потребител на ТЕ в резултат на изравняването и издадената
изравнителна сметка за съответния отоплителен сезон. При настоящия казус ищецът
не твърди и по делото не се установява фактурата, на която се позовава ищецът
/непредставена по делото/, да касае конкретни суми за доплащане от потребителя,
съгласно издадените изравнителни сметки. Напротив, от приетото по делото
заключение на СТЕ се установява, че съгласно издадените изравнителни сметки за
исковия период, ответникът има единствено суми за получаване, но не и такива за
доплащане. Съдът не обсъжда като напълно неотносими доводите на въззивника-ищец , касаещи заключение на ССЕ,
тъй като такава не е допускана и не е приемана като част от доказателствения
материал по делото.
По отношение на
вземането на ищеца за лихви за забава, дори само на основание приложение
нормата на чл.119 от ЗЗД, то се явява погасено по давност, като последица от
установеното погасяване по давност на вземането за главницата.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца срещу него-
оставена без уважение като неоснователна.
При горния изход
на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има правото на разноски
за въззивното производство, но поради липса на доказателства за извършени
такива, не следва да му се присъждат.
Воден от
горните мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение под № 57556 от 04.03.2020год., постановено по гр.дело
№ 45014/ 2018г., по описа на СРС, 67 състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/