Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …………/ …… .2022 г., гр. Варна
Елена Янакиева – Председател на
Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
при закрито заседание докладваното адм. дело № 2241 по
описа за 2022 г. на
Административен съд Варна, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 2
вр. с чл. 304 от АПК.
Образувано е по молба, именована
„заявление“, депозирана от Н.В.Е. с ЕГН **********, за налагане на санкция по
реда на чл. 304 вр. чл. 306 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ на Главния архитект на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение № 1772
от 03.07.2013 г., постановено по Адм. дело № 1640 по описа на Административен
съд – Варна за 2013 година.
Изложени са подробни съображения.
Съобразно предоставената възможност на
осн. чл. 306, ал. 3 от АПК в Административен съд – Варна е постъпил писмен
отговор от Главния архитект на Община Варна № 16684/09.11.2022 г. чрез негов
процесуален представител. В отговора е изразено становище за неоснователност на
искането, тъй като посоченото от заявителката Н. Е. съдебно решение е изпълнено,
респективно - не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 304 и следващите
от АПК материални предпоставки за ангажиране отговорността на органа. Като
доказателство в полза на това твърдение към отговора е приложено заверено за
вярност копие от Заповед № 273 от 03.05.2019 г. на Главния архитект на Община
Варна, с която по заявление на Е., както
и на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ вр. с чл. 134, ал.2, т.6 от същия закон във
връзка с посоченото съдебно решение е разрешено изработване на подробен
устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за ПИ
10135.5012.3024, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 012020 в масив 12,
местност „Манол чешме“, гр. Варна.
По допустимостта на искането:
Молбата за налагане на санкция е подадена
пред председателя на Административен съд-Варна от Н.В.Е., която в
производството по адм.д. № 1640/2012 г. по описа на АС – Варна е конституирана
като жалбоподател. Като правно основание се позовава на разпоредбите на чл. 304
и чл.306 ал.2 АПК с цел образуване на производство по налагане на
административна санкция на длъжностно лице – Главния архитект на Община Варна, за това, че не е изпълнил влязлото в законна
сила Решение № 1772 от 03.07.2013 г., постановено по адм.
д. № 1640/2012 г. по описа на Административен съд – Варна.
Административнонаказателните разпоредби в АПК
не регламентират изрично чие е правото за депозиране на искане за налагане на
санкция по посочения ред. Упоменато е кое трябва да е санкционираното лице в
различните хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и подсъдността
на производствата по чл.304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното, като
констатирах, че подателят на искането за
налагане на глоба – Н.В.Е., е конституирана като жалбоподател по Адм. д. № 1640/2012 г.
по описа на Административен съд – Варна, приключило в нейна полза с влязло в
сила решение, подлежащо на изпълнение, приемам, че същата има правен интерес да
дири защита по този ред. Не се констатират пречки по допустимостта на
производството.
По установените факти:
При служебна проверка в деловодната
система на Административен съд – Варна се установи и това не е спорно между
страните, че по жалба на Н. В. Е. срещу Заповед №
213/22.03.2013 г. на Гл. архитект на Община Варна, в която е обективиран отказ
за изработване на подробен устройствен план – план за застрояване и регулация
/ПУП-ПРЗ/ за ПИ с идентификатор 10135.5012.3024 по
плана на м-ст „Манол чешме“, землище „Галата“, район Аспарухово, гр. Варна, е
образувано Адм. дело № 1640 по описа на съда за 2013 година. Съдебното
производство е приключило с постановяване на Решение №
1772/ 03.07.2013 г., което не е оспорено по касационен ред и е влязло в
законна сила на 26.07.2013 година. Със съдебното решение заповедта на Главния
архитект на общината е отменена като незаконосъобразна. В мотивите на
постановения съдебен акт съдът е посочил, че решаването на спора по същество не
е от негова компетентност, което е наложило преписката да бъде върната на
ответника по делото за ново произнасяне при спазване на задължителните указания
на съда досежно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
съдебното решение.
Последвала е размяна на кореспонденция
между Н.В. Е. и общинската администрация. Във връзка с разрешаване на случая е
изпратено запитване до Министерство на регионалното развитие и
благоустройството.
На 03.05.2019 г. Главният архитект на
Община Варна, в изпълнение на Решение № 1772/ 03.07.2013 г. по Адм. дело №
1640/ 2013 г. е издал Заповед № 237, с която е разрешил изработването на
ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 10135.5012.3024,
представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за
УПИ 012020, масив 12, местност „Манол чешме“, гр. Варна.
Като съобразих доводите, изложени в
молбата и аргументиращи искането за налагане на санкция, в аспекта на
относимата регламентация, приемам молбата за неоснователна, на следните доводи:
Производството по дял Шести от АПК е
именовано "Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден
специален ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на
допуснато специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в
сила актове на съда. Административнонаказателната отговорност по чл. 304, ал. 1
от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно за неизпълнение на задължение,
произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което означава, че е необходимо в
кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и същото да е в
резултат на виновното поведение на длъжностното лице, тоест, една от
предпоставките за ангажиране отговорността по този ред, е искането да е
насочено срещу лице, което има качеството на длъжностно лице.
Легалното определение на това понятие е
дадено в разпоредбата на чл.93 т.1 от НК, според която „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител.
В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, неизгубило правно значение, е даден отговор на въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действува в колективен орган“.
Съобразно чл.5 ал.3 ЗУТ, главният архитект ръководи, координира и
контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и
строителството на съответната територия, координира и контролира дейността на
звената по ал. 6 и издава административни актове съобразно правомощията,
предоставени му по този закон. Главният архитект на общината координира и
контролира дейността на главните архитекти на райони.
В контекста на посочените
разпоредби и ТР приемам, че главният архитект е „длъжностно лице“ по смисъла на
чл.93 от НК, защото е назначен на ръководна длъжност в юридическо лице, каквото
е общината по арг.чл.14 ЗМСМА, осъществява цялата организационно-ръководна дейност
на звената по чл.5 ал.6 ЗУТ срещу постоянно заплащане. Поради това срещу него е
допустимо да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на
чл.304 и сл АПК.
Установяването на това специално качество
на лицето, обаче, не е единствено условие за ангажиране на отговорността му. С
оглед систематичното място на чл. 304 и чл. 306 от АПК следва извод, че това е
способ за ангажиране административната отговорност на такова длъжностно лице,
което не изпълни съдебно решение, но само ако дължимото поведение (действие или
бездействие) е свързано с упражняваната от него административна дейност в
рамките на неговата материална, функционална и териториална компетентност,
произтичащи пряко от закон или по изрична делегация, тоест – в производства и
правоотношения от административен характер.
В разглеждания
случай правомощията за издаване на заповеди, с които се
разрешава или се отказва да се разреши изработване на проект за изменение на
влезли в сила подробни устройствени планове, са от компетентността на кмета на
съответната община по аргумент от чл. 135, ал.3 вр. с ал.1 от ЗУТ. Както отменената със съдебното Решение по адм.
дело № 1640/ 2013 г. Заповед № 213/22.03.2013 г.,
така и представената в настоящото производство Заповед № 237 от 03.05.2019 г.,
са издадени от Главния архитект на Община Варна в условието на изрична
делегация на правомощия от страна на Кмета на Община Варна на основание §1,
ал.3 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ – обстоятелство, което е служебно известно
на съда по повод на множество дела, образувани пред Административен съд –
Варна.
Главният архитект на Община Варна е и
органът, на когото с отделен диспозитив, съдът е върнал преписката за ново
произнасяне, тоест, безалтернативно се налага извод, че негова е отговорността
да издаде заповед по реда на чл. 135 от ЗУТ във връзка с искането на Н. В. Е..
Съгласно чл. 297 от ГПК, субсидиарно
приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България.
От представените в хода на производството
доказателства е видно, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
съдебното производство по адм.д. № 1640/ 2013 г. е била Заповед №
213/22.03.2013 г., издадена от Главния архитект на Община Варна, в която в
производство по чл. 135, вр. чл. 134 от ЗУТ е обективиран отказ да се разреши изработване
на проект за ПУП-ПРЗ /изменение/ за ПИ с идентификатор 10135.5012.3024,
местност „Манол чешме“, землище „Галата“, Район Аспарухово, гр. Варна. С
отделен диспозитив съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Законосъобразността
на Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. и Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012г.
на Министъра РРБ, обнародван в ДВ, бр. 70/14.09.2012г., с които е одобрен
Общият устройствен план /ОУП/ на гр. Варна, в отделни негови части или изцяло,
не е била предмет на това производство. В диспозитивната част на съдебното решение волята на съда е
ясно формулирана. Съдът съобрази, че със сила на присъдено нещо /СПН/ се полза
единствено диспозитивът на съдебното решение /в този смисъл ТР № 1/2001 г. по
т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/.
Видно
от съдържанието на представената в производството Заповед № 237 от 03.05.2019
г. на Гл. архитект на Община Варна, същата е издадена на основание посоченото
по-горе съдебно решение, постановено по адм. дело № 1640/ 2013 г., и на
основание чл. 135, ал.3, вр. с чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ. По искане на молителя
Н. В. Е. е разрешено да се изготви проект за ПУП-ПРЗ за притежавания от нея ПИ
10135.5012.3024, местност „Манол чешме“, гр. Варна, представляващ
изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ 012020,
масив 12, местност „Манол чешме“, гр. Варна, какъвто акт е отказан да се издаде
с отменената от съда заповед. От това следва извод, че макар и със закъснение
от близо 6 години, към момента на образуване на настоящото производство по реда
на чл. 304 и следващите от АПК не е налице твърдяното от Н.В. Е. неизпълнение
на съдебно решение от страна на административния орган. Решенията на ЕСУТ по
процедиране на преписката , в които е формиран отказ не съставляват основание
за ангажиране административнонаказателната отговорност на гл.архитект.
В обобщение - не
се констатира виновно неизпълнение на дадените с мотивите на съдебното решение
указания, т.е. липсва бездействие на административния орган, както и вина като
елемент от субективната страна на нарушението.
На
гореизложените мотиви, приемам, че искането с
правно основание чл. 304
вр. с чл. 306 от АПК за
налагане на глоба на гл.архитект
на Община Варна за това, че не е изпълнил Решение
№ 1772 от 03.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1640 по описа на
Административен съд – Варна за 2013 година, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивирана от изложеното, на осн.чл.306
вр.чл.304 АПК
Р А З П О Р Е Д И Х:
ОСТАВЯМ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Н.В.Е. с ЕГН **********, за налагане на санкция по реда на чл. 304
вр. чл. 306 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ на Главния архитект на Община Варна за
неизпълнение на Решение № 1772 от 03.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1640
по описа на Административен съд – Варна за 2013 година.
Разпореждането подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: