Решение по дело №936/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на Д. И. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „***“ № ***, срещу отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана на физическо лице с № 273р-390/22.04.2025г. на началник РУ Хисаря при ОД на МВР - Пловдив.

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност. Съображения по същество са изложени в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – началник на РУ Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П. в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта:

Препис от оспорения отказ е получен на 22.04.2025г. от жалбоподателя, според нарочна разписка, обективирана в акта. От своя страна, жалбата постъпва в съда на 05.05.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Д. И. Х. е подал заявление вх. № 273000-1624/19.03.2025г., с искане да му бъде „подновено разрешителното за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие съгласно закона на бивши служители на МВР и самоохрана“. Към заявлението са приложени: декларация по чл. 98 от ЗОБВВПИ; служена бележка от началник на 04 сектор към отдел „Човешки ресурси - СДВР“, с която се удостоверява, че жалбоподателя е бил държавен служител към полицейски орган от 12.03.2001г. до 21.06.2016г.; свидетелство за съдимост; медицинско свидетелство, че е психично здрав и не е диспансеризиран; удостоверение за техническа годност на огнестрелно оръжие; протокол за изстреляни боеприпаси; декларация по чл.87, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ, в което като обстоятелства за подновяване на разрешението е посочено, че оръжието е необходимо за самоотбрана на бивш служител на МВР. Като мотиви в заявлението е посочена необходимостта от самоохрана и факта, че Д. Х. е бивш служител на МВР.

По преписката са приложени: Констативен протокол за извършена на 31.03.2025г. проверка на каса за бойно оръжие на Д. И. Х.; Докладна записка от 31.03.2025г. на инспектор група „КП“ при РУ Хисаря, според която Х. няма регистрирани заявителски материали в централизираните информационни масиви на МВР и няма данни да поддържа контакти или да е свързан с други лица от криминалния контингент; Докладна записка от 24.03.2025г. на младши ПИ при служба „КОС“ към РУ – Хисаря относно извършена проверка по искане на Д. И. Х. за разрешение за носене, употреба и съхранение на бойно оръжие, според която няма постъпили жалби и сигнали срещу Х. за нарушаване на обществения ред, има данни за налагани мерки по ЗЗДН, установени са Данни за откази и наложени административни наказания по ЗОБВППИ, не е настаняван за принудително лечение по глава пета раздeл II от ЗЗ, не контактува с криминално проявени и няма криминални прояви. В докладаната записка е посочено, че няма наличие на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението за издаването на разрешение за носене и употреба на късо оръжие за самоотбрана; Писмо от Окръжна прокуратура – Пловдив, според което към 26.03.2025г. не са установени данни за образувани досъдебни производства срещу Д. И. Х.;

На основание чл.34 от АПК до заявителя е изпратено писмо № 273000-1987/04.04.2025г., с което му е предоставена възможност, в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението да представи допълнителни мотиви относно направеното заявление за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Писмото е връчено на 09.04.2025г. лично на Д. И. Х.. В допълнителни мотиви от 09.04.2025г. Д. Х. отново сочи, че е бивш служител на МВР с 20 години стаж. Посочил е, че от 2019 г. живее в Ръжево Конаре, на крайна улица и няколко пъти бил нападан с камъни по прозорците на къщата. Сочи, че оръжието му е необходимо за охрана и отбрана.

Последвало е издаването на оспорения в настоящото производство Отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на физическо лице с № 273р-390/22.04.2025г. на началника на РУ-Хисаря към ОД на МВР – Пловдив. Според мотивите на отказа, една от основните предпоставки за съхранение и носене на огнестрелно оръжие е посочване на основателна причина за това, въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение, като тази причина следва да бъде посочена в заявлението и доказана от заявителя, съобразно конкретните му твърдения. Началникът на РУ Хисаря е посочил, че към заявлението на Х. не са приложени доказателства, които да обосноват по категоричен начин извода, че съществува опасност за живота, здравето и имуществото му. Посочил е още, че Х. не е поставен в по-рисково положение от останалите граждани и не се обуславя необходимост от притежание на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В отказа е изложено още, че няма постъпили данни за реални заплахи и извършени нападения срещу лицето, което да налага издаването на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с цел самоотбрана.

В хода на съдебното обжалване, от страна на жалбоподателя са представени: Писмо на началник на РУ Хисар рег. № 273000-2608 от 16.04.2024г.; Разрешение с валидност от 21.05.2015 до 20.05.2020 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях,а именно пистолет „Макаров“ с посочени калибър и номер в приложението; Разрешение с валидност 21.04.2020г. до 20.04.2025 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за пистолет „Макаров“ и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.08.2023г. по ДП № 6/2023 г. по описа на РУ Хисаря, прокурорска преписка вх. № 664/2023 по описа на РП – гр. Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. Оспорения акт е издаден от компетентен орган – началник РУ-Хисаря към ОД на МВР - Пловдив в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ и в едномесечен срок от подаване на заявлението. Отказът е съставен в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Видно от самия отказ в него са изложени фактически и правни основания.

Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и да водят до отмяната на оспорения акт. В хода на административното производство на Д. Х. е дадена възможност на основание чл.34 от АПК да участва в производството, както и да посочи основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана, както и да направи писмени искания и възражения.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, което следва да се придружено с подробно описани в нормата документи и удостоверения. Независимо от употребената в закона терминология „подновяване на разрешението“, процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83 от ЗОБВВПИ, който регламентира реда за издаване на разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да докаже необходимостта от притежаването на оръжие, т. е. тежестта на доказване на съществуването на подобна необходимост е на жалбоподателя.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Тук е мястото да се посочи, че доказването на необходимостта от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение, а не само да посочи в декларацията една от изброените в закона цели. В конкретния случай за Д. Х. не се установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Пред административния орган не са представени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя и семейството му.

Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. Доказването на необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие свързана с опити за проникване в жилището му става с писмени доказателства, които не са представени както в административното производство, така и в настоящото такова. Следва да се отчете, и че в административното производство и въпреки дадената му възможност Х. не е поискал събиране на доказателства. Наличието на заплаха следва да се установи пред административния орган, който да извърши преценка от необходимостта за самоотбрана. При наличие на заплаха се изисква да бъдат уведомени компетентните органи (в този смисъл Решение № 17617 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14008/2018 г., VII о.).

По делото не се установява твърдяното от Д. Х. основание за подновяване срока на валидност на разрешението. Неоснователни са възраженията, че за бивши служители на МВР, какъвто е и Х., законодателят е предвидил диференцирани условия при издаването на разрешение, при които не изискват доказване на необходимостта от издаване разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, предвид изискванията на чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Фактът, че Х. е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично издаване на ново разрешение.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел „Общи положения“ на глава четвърта „Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия“ в ЗОБВВПИ, като разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не могат да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението, като в тази норма е посочен компетентния орган и вида на документите, които лицата – служители на МВР с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение.

В насока, че само посочването от заявителя, че е бивш служител на МВР не обосновава нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство е и практиката на ВАС: Решение № 12306 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2023 г., VII о., Решение № 13460 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12551/2017 г., VII о., Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г., VII о.

Въпреки дадената възможност на Х. в хода на административното производство и указаната доказателствена тежест в съдебното производство, същият не ангажира писмени доказателства за заплахи за живота и здравето му, свързани с неговата работа.

За пълнота, на изложението следва да се посочи, че независимо дали жалбоподателя твърди, че подаденото заявление е за подновяване срока на валидност на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Видно от представеното от Х. писмо рег. № 273000-2608/16.04.2024 г. на началник на РУ – Хисаря, се установява, че притежаваното от жалбоподателя оръжие – пистолет „Макаров“ к.9х18, № [рег. номер], заедно с 50 бр. боеприпаси и РНУСОБ № *** са отнети с Решение рег. № 273р-10612/31.10.2023 г. В писмото е посочено, че за да бъде издадено разрешение за дейности с огнестрелно оръжие е необходимо подаване на ново заявление, т.е. намираме се в хипотезата на първоначално издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че административното производство е за подновяване срока на валидност на разрешението, то административният орган по никакъв начин не е обвързан от предходно издаденото на Х. разрешение. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението, органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки в закона.

Предвид изложеното съдът счита, че оспорения отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана на физическо лице с № 273р-390/22.04.2025г. на началника на РУ Хисаря към ОД на МВР – Пловдив е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Отказът е съобразен и с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност и което могат да засегнат здравето и живота на множество граждани.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на ОД на МВР-Пловдив, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „***“ № ***, срещу отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана на физическо лице с № 273р-390/22.04.2025г. на началника на РУ Хисаря към ОД на МВР – Пловдив.

ОСЪЖДА Д. И. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „***“ № ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Пловдив, сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.