Р Е
Ш Е Н И Е № 260002
22.02.2023 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и
трета година
в закрито заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2462 по описа за 2019 година,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 251 от ГПК.
Образувано е по повод
постъпила молба с вх. рег. № 262522/14.12.2022 г. от адв. Т.В. като пълномощник
на ответницата И.Х.Л. с ЕГН ********** ***, преупълномощена
от адв.К.Р., за тълкуване на постановеното по настоящото дело Решение № 260370
от 22.07.2021г. в частта на възложените в тежест на ответниците разноски по делото.
В молбата се сочи, че по повод образувано изпълнително производство №
2159/2022г. по описа на ЧСИ Кавакова, ответницата Л.
получила покана за доброволно изпълнение, с която била уведомена, че дължи на
взискателя „Тринити-2010“ ООД сумата в размер на 4 702.50 лева, включваща
деловодни разноски в общ размер на 3 433.20 лв, както и такси и разноски
по изпълнителното дело. Към поканата било приложено копие от изпълнителен лист
от 06.10.2022г., издаден по настоящото дело, от който се установявало, че
ответницата била осъдена да заплати на ищеца солидарно с другите двама
ответника по делото деловодни разноски в общ размер на 2583.20 лв. С влязло в
сила решение по в.гр.д.№616/2021г. на ОС-Хасково решението по настоящото дело
било потвърдено, като с него въззивницата И.Х.Л.
заедно с останталите двама въззивници били осъдени да
заплатят на ищеца „Тринити 2010“ ООД деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 850 лева - поравно за всеки един от тях. Така
дължимите разноски за производствата в двете съдебни инстанции били в общ
размер на 3433.20 лв.
Сочи се, че в мотивите на постановеното по настоящото дело решение било
прието, че предявеният иск е основателен, поради което ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски в общ размер 2583.20
лв., като съдът бил формирал ясно изразена воля разноските да се заплатят от
тримата ответници по равно. Поддържа се, че тази воля била съобразена със
закона, тъй като не било налице основание за солидарно задължение на
ответниците по отношение на дължими съдебни разноски, съгласно чл. 121 от ЗЗД
по изложените в молбата съображения. В противоречие с
формираната в мотивите на Решение № 260370/22.07.2021г. воля на съда относно
дължимост на деловодни разноски по равно от ответниците, в диспозитива на
решението си съдът постановил ответниците да заплатят солидарно на ищеца
„Тринити - 2010" ООД деловодни разноски в размер на 2583.20 лв. Това
създавало правен интерес за ответницата И.Х.Л. да поиска от съда да извърши
тълкуване на постановеното по делото решение, поради неяснота в частта на
действително формираната воля за разделно, или солидарно осъждане на
ответниците да заплатят разноски на ищеца „Тринити - 2010" ООД в общ
размер 2583.20 лв., с цел правилно прилагане правните последици от решението.
Сочи се още, че тълкуването било от особена важност за нея, за да изпълни точно
съдебното решение, тъй като към датата на подаване на настоящата молба не била
заплатила паричното задължение, посочено в поканата по ИД № 2159/2022г.
В срока по чл.251 ал.3 от ГПК не са постъпили отговори от останалите страни
в производството.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 260370/22.07.2021г.
по гр.д.№2462/2019г. съдът е уважил предявения иск, като е обявил относителната недействителност по
отношение на „Тринити-2010“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив,
п.к.4004, район „Южен“, ул.”Нестор Иванов”
№7, представляван от управителя Димо Марков Марков, на действията, с които длъжниците Т.Я.С. с ЕГН:**********
и Г.Т.С. с ЕГН:**********,***, го
увреждат, а именно сключената между ответниците Т.Я.С., Г.Т.С. и И.Х.Л. сделка
с нотариален акт №110 от 29.12.2017г. на
помощник нотариус Яна Колева по
отношение на поземлен имот №203006 в землището на *************, целият с площ
17,330дка, с начин на трайно ползване – дървопроизв.площи, както и сключената сделка между ответниците Т.Я.С. и И.Х.Л.,
касаеща 1/3 ид.ч. от описания
в нот.акт №200 от
14.11.2017г. на нотариус Христина Колева поземлен имот с идентификатор
77195.746.443 по КК и КР на
гр.Хасково, с административен
адрес гр.Хасково, ж.р.“Каменец“, с площ на имота 615кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване,
със стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
1101, ведно с построената в
имота селскостопанска сграда с идентификатор
77195.746.443.2, на един етаж, със застроена
площ 10кв.м.; и е осъдил
Т.Я.С. с ЕГН:**********, Г.Т.С. с ЕГН:**********,***, и И.Х.Л.
с ЕГН:********** ***, да заплатят
солидарно на „Тринити-2010“
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, п.к.4004, район „Южен“, ул.”Нестор Иванов” №7, представляван от управителя Димо Марков Марков, направените по делото разноски общо в размер на
2583,20лв.
Така постановеното от РС-Хасково е
било обжалвано от тримата ответника Т.Я.С., Г.Т.С. и И.Х.Л. и по тяхната въззивна жалба е било образувано в.гр.д.№616/2021г по описа на Окръжен
съд-Хасково. По него е постановено
Решение № 227/09.12.2021г., с което въззивната инстанция е потвърдила
първоинстанционното и е осъдила
Г.Т.С.,
Т.Я.С. и И.Х.Л. да заплатят на
„Тринити-2010“ ООД сумата от 850 лв. (осемстотин и
петдесет лева), представляваща
разноски във въззивното производство. Решението на въззивния съд не е било
обжалвано в законоустановения срок, съответно – двете посочени съдебни решения
са влезли в законна сила на 04.02.2022г.
Предвид
изложените данни по делото, съдът намира постъпилата молба за тълкуване на постановеното
по делото решение за процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните
съображения:
В производството
по тълкуване на влязлото в
сила решение на съда по реда чл. 251 от ГПК, съдебият акт подлежи на тълкуване,
когато е неясен. По този ред подлежи на тълкуване
само диспозитивът на съдебното
решение, когато той е неясен или двусмислен, а мотивите на съдебното решение не подлежат на тълкуване,
в каквато насока е постоянната практика на ВКС /решение № 76 от 12.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 880/2011 г., II г. о., решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр.
д. № 236/2010 г., III г. о., решение № 148 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2009 г., II г. о., решение № 8 от 22.01.2015 г.
по гр. д. № 3921/2014 г., II г. о., решение № 165 от 28.07.2017 г. по т. д. №
2495/2015 г., II т. о.; определение № 200 от 9.05.2014 г. по т. д. № 508/2012
г., I т. о., определение № 75 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2014 г.,
I г. о., и др./.
В този смисъл, нуждата от тълкуване на съдебното решение е налице, когато неговият диспозитив е неясен или
непълен и поражда спор между страните
относно вложения в него смисъл и за
изпълнение на
неговите правни последици. В случая съдът намира, че
диспозитивът на така постановеното по делото решение е ясен и недвусмислен. Липсват пороци в същия, които да водят
до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който извод следва както от самото негово ясно и точно съдържание, така и
от изложението в обстоятелствената част на молбата по чл. 251 от ГПК, сочещо на
обстоятелството, че молителката правилно е възприела и правилно възпроизвежда обективираната
в диспозитива на съдебното решение воля на съда. Що се касае до
наведените в молбата доводи досежно порочност
на решението, изразяващ се в противоречие между формираната в мотивите на съдебното
решение воля на съда и обективираната в диспозитива му такава относно отговорността за разноските, следва да се посочи, че такъв порок касае правилността на съдебното
решение, чието разглеждане е недопустимо в производството по реда на чл. 251 от ГПК. Касае се за две различни процесуални средства за защита, всяко
от които приложимо при изрично
предвиден процесуален ред и срок.
При така установеното, искането за тълкуване
в случая не се основава на
неяснота на формираната в диспозитива на съдебното решение
правна воля на съда относно
отговорността
за разноските в настоящото производство, в който случай само е допустимо
тълкуване по реда чл. 251 от ГПК, с оглед на което
същото
се явява
неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. рег. № 262522/14.12.2022
г. от адв.Т.В., пълномощник на ответницата И.Х.Л. с ЕГН ********** ***, преупълномощена от адв.К.Р., искане по реда
на чл. 251 от ГПК за тълкуване на Решение № 260370 от 22.07.2021г.,
постановено по гр.Д.№2462/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.